Русия пропилява последните си боеспособни войски в безсмислена атака срещу град без никаква стойност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Шест седмици, откакто украинската войска стартира двойна контраатака в Източна и Южна Украйна, съветските сили в цялата страна се прегрупират, окопават се, изтеглят се. Подготвяйки се за украинските офанзиви и идната зима.
Има едно изключение. Около град Бахмут, северно от сепаратистката [непризната] „ Донецка национална република “ в Източна Украйна, съветските войски, проруските сепаратисти и наемниците от групата „ Вагнер “ не престават обезверената, кървава интервенция, която започнаха още през май. Атака, която макар съветските изказвания за противното, не съумя да пречупи украинския гарнизон на Бахмут.
„ Врагът се пробва да задържи краткотрайно превзетите територии “, заяви украинският Генерален щаб в петък. „ В същото време съветската войска не престава да се пробва да води настъпателни дейности в направленията на Бахмут и Авдиевка “. Авдиевка се намира на 25 благи южно от Бахмут.
В това няма никаква логичност. Бахмут няма стратегическа стойност. Западни анализатори, наблюдаващи съветската интервенция към града и отчитайки възходящите загуби на Русия, стигнаха до извода, че интервенцията в Бахмут... в действителност не е за Бахмут. Целта е основаването на история.
„ Руските сили евентуално не престават да фалшифицират изказванията за прогрес в региона на Бахмут, с цел да го показват като завоюване на земи в най-малко един бранш на фона на продължаващите загуби в Североизточна и Южна Украйна “, заключи предишния месец Институтът за проучване на войната (ISW).
Бахмутската интервенция е една неистина. И това е неистина, която съдържа в себе си повече неистини. Общият разказ, който Кремъл се надява да сътвори, е, че макар всички доказателства за противното, силите му към момента могат да печелят в Украйна. А силите, съдействали за нападението в Бахмут – по-специално сепаратистите и “Вагнер ” – всички се пробват да си припишат заслугите за измислените победи.
Частната войска „ Вагнер “, която изпрати хиляди свои бойци в Украйна, явно се надява да грабне по-голям дял от съветската военна промишленост, до момента в който стандартните сили на Русия са слаби от осем месеца скъпоструваща война. Спонсорът на компанията Евгений Пригожин „ се бори за по-голяма популярност “.
А каква е мотивацията на сепаратистите? ISW разяснява „ прочувственото значение на Бахмут за провоенно настроените поданици на Донецката национална република “, само че друго значение просто липсва. Руснаците за първи път нападнаха Бахмут през май по време на по-широк съветски напън в Източна Украйна - напън, който приключи с завладяването на градовете Северодонецк и Лисичанск от съветските войски през юли. Атаките против Северодонецк и Лисичанск бяха толкоз скъпи за съветските сили, че нямаха различен избор, с изключение на да спрат.
Украинците се възползваха от паузата. Те ескалираха офанзивите си против съветските линии за доставки, след което в края на август и началото на септември контраатакуваха. Източната контраатака бързо освободи хиляда квадратни благи от Харковска област, северно от Бахмут. Южната контраатака изтласка съветските сили към река Днепър и сложи изискванията за украинците вероятно да освободят окупирания Херсон.
Докато техните приятели отстъпват или се окопават, съветските и съюзническите войски към Бахмут не престават да се опитваха да напредват. Не мина добре. Дори когато артилерията смъкна моста през река Бахмутовка и трансформира пейзажа в лунен пейзаж, украинските войски от 58-ма моторизирана бригада задържаха позициите си. Миналата седмица руснаците обявиха, че са завладяли няколко селища към Бахмут. Украинските управляващи отхвърлиха изказванието. „ Украинските сили удържаха позициите си против съветските офанзиви “, отбелязва ISW.
Това, което е изключително удивително, е, че даже руснаците да споделяха истината - даже и да завоюват борбата за Бахмут - това няма да има никакво значение, с изключение на пропагандния разказ. Загубила 100 000 души (убити и ранени) от края на февруари, съветската войска е изтощена. Сепаратистките армии от Донецката и Луганската „ републики “, които се бият под съветско командване, може да са в още по-лошо положение.
Не е ясно какъв брой мъже от „ Вагнер “ са починали или ранени в Украйна. Още през април бе изчислено, че 3000 наемници са починали. Каквато и да е настоящата цифра, показателно е, че „ Вагнер “ това лято стартира да набира пандизчии за фронта. В момента съветските сили - постоянни, сепаратисти и наемници - имат доста дребна настъпателна бойна мощност. Това, че всички те са подготвени да ги похарчат за интервенция, която има повече алегорична стойност, в сравнение с действителна военна стойност, приказва за вероятностите на Русия. А зимата иде.
Автор: Дейвид Акс, " Форбс "
Шест седмици, откакто украинската войска стартира двойна контраатака в Източна и Южна Украйна, съветските сили в цялата страна се прегрупират, окопават се, изтеглят се. Подготвяйки се за украинските офанзиви и идната зима.
Има едно изключение. Около град Бахмут, северно от сепаратистката [непризната] „ Донецка национална република “ в Източна Украйна, съветските войски, проруските сепаратисти и наемниците от групата „ Вагнер “ не престават обезверената, кървава интервенция, която започнаха още през май. Атака, която макар съветските изказвания за противното, не съумя да пречупи украинския гарнизон на Бахмут.
„ Врагът се пробва да задържи краткотрайно превзетите територии “, заяви украинският Генерален щаб в петък. „ В същото време съветската войска не престава да се пробва да води настъпателни дейности в направленията на Бахмут и Авдиевка “. Авдиевка се намира на 25 благи южно от Бахмут.
В това няма никаква логичност. Бахмут няма стратегическа стойност. Западни анализатори, наблюдаващи съветската интервенция към града и отчитайки възходящите загуби на Русия, стигнаха до извода, че интервенцията в Бахмут... в действителност не е за Бахмут. Целта е основаването на история.
„ Руските сили евентуално не престават да фалшифицират изказванията за прогрес в региона на Бахмут, с цел да го показват като завоюване на земи в най-малко един бранш на фона на продължаващите загуби в Североизточна и Южна Украйна “, заключи предишния месец Институтът за проучване на войната (ISW).
Бахмутската интервенция е една неистина. И това е неистина, която съдържа в себе си повече неистини. Общият разказ, който Кремъл се надява да сътвори, е, че макар всички доказателства за противното, силите му към момента могат да печелят в Украйна. А силите, съдействали за нападението в Бахмут – по-специално сепаратистите и “Вагнер ” – всички се пробват да си припишат заслугите за измислените победи.
Частната войска „ Вагнер “, която изпрати хиляди свои бойци в Украйна, явно се надява да грабне по-голям дял от съветската военна промишленост, до момента в който стандартните сили на Русия са слаби от осем месеца скъпоструваща война. Спонсорът на компанията Евгений Пригожин „ се бори за по-голяма популярност “.
А каква е мотивацията на сепаратистите? ISW разяснява „ прочувственото значение на Бахмут за провоенно настроените поданици на Донецката национална република “, само че друго значение просто липсва. Руснаците за първи път нападнаха Бахмут през май по време на по-широк съветски напън в Източна Украйна - напън, който приключи с завладяването на градовете Северодонецк и Лисичанск от съветските войски през юли. Атаките против Северодонецк и Лисичанск бяха толкоз скъпи за съветските сили, че нямаха различен избор, с изключение на да спрат.
Украинците се възползваха от паузата. Те ескалираха офанзивите си против съветските линии за доставки, след което в края на август и началото на септември контраатакуваха. Източната контраатака бързо освободи хиляда квадратни благи от Харковска област, северно от Бахмут. Южната контраатака изтласка съветските сили към река Днепър и сложи изискванията за украинците вероятно да освободят окупирания Херсон.
Докато техните приятели отстъпват или се окопават, съветските и съюзническите войски към Бахмут не престават да се опитваха да напредват. Не мина добре. Дори когато артилерията смъкна моста през река Бахмутовка и трансформира пейзажа в лунен пейзаж, украинските войски от 58-ма моторизирана бригада задържаха позициите си. Миналата седмица руснаците обявиха, че са завладяли няколко селища към Бахмут. Украинските управляващи отхвърлиха изказванието. „ Украинските сили удържаха позициите си против съветските офанзиви “, отбелязва ISW.
Това, което е изключително удивително, е, че даже руснаците да споделяха истината - даже и да завоюват борбата за Бахмут - това няма да има никакво значение, с изключение на пропагандния разказ. Загубила 100 000 души (убити и ранени) от края на февруари, съветската войска е изтощена. Сепаратистките армии от Донецката и Луганската „ републики “, които се бият под съветско командване, може да са в още по-лошо положение.
Не е ясно какъв брой мъже от „ Вагнер “ са починали или ранени в Украйна. Още през април бе изчислено, че 3000 наемници са починали. Каквато и да е настоящата цифра, показателно е, че „ Вагнер “ това лято стартира да набира пандизчии за фронта. В момента съветските сили - постоянни, сепаратисти и наемници - имат доста дребна настъпателна бойна мощност. Това, че всички те са подготвени да ги похарчат за интервенция, която има повече алегорична стойност, в сравнение с действителна военна стойност, приказва за вероятностите на Русия. А зимата иде.
Автор: Дейвид Акс, " Форбс "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ