Откъде произлиза думата „Коледа“?
Думата „ Коледа “ е толкоз надълбоко вплетена в българската просвета, че рядко си задаваме въпроса от кое място произлиза и какъв път е минала до днешното си значение. Зад нея обаче стои комплицирана история, в която се преплитат език, вяра и антични традиции.
Какъв е произходът на думата " Коледа "?
Повечето езиковеди са единомислещи, че „ Коледа “ има латински генезис и е обвързвана с думата calendae – по този начин в Древен Рим са наричали първия ден на месеца. Особено значение имали Calendae Ianuariae – началото на януари и новата година, когато се организирали празненства, разменяли се блага и се отправяли благопожелания. С разпространяването на християнството терминът последователно стартира да се свързва с празника Рождество Христово.
През Средновековието думата навлиза в славянските езици, като в другите райони се оформят сходни форми – Коледа, Коляда. В старобългарските и църковнославянските текстове тя към този момент е ясно обвързана с християнския празник, само че в същото време резервира и следи от по-стари, езически показа.
Етнографите означават, че на Балканите и в Източна Европа Коледа не е единствено църковен празник, а съчетава детайли от предхристиянския фетиш към зимното слънцестоене. В националната традиция това е моментът, в който „ остарялата година умира “, а новата се ражда, носейки вяра за изобилие и благополучие. Оттук идват и коледарските традиции – обикалянето по домовете, песните, благословиите и символичните блага.
Самата дума „ коледари “ също произлиза от „ Коледа “ и отбелязва носителите на положителната новина, които посредством словото си „ назовават “ здраве и обилие. Според фолклористи това е директно завещание от античната религия в магическата мощ на изреченото слово в повратни моменти от годишния цикъл.
А Рождество Христово?
Наред с националното наименование „ Коледа “, в църковния и формалния език се употребява и изразът „ Рождество Христово “ , който има напълно друг генезис и смислово натоварване. Думата „ рождество “ произлиза от старобългарското „ рожьство “ и глагола „ родити “, със значение „ раждане “, „ генезис “. В този подтекст терминът отбелязва самото раждане като събитие, а не празника в неговото календарно или обредно измерение.
Изразът „ Рождество Христово “ е директен превод от гръцкия църковен термин Γέννησις Χριστοῦ (Genēsis Christou) и латинския Nativitas Christi. Той навлиза в българската книжнина посредством църковнославянския език и се утвърждава като формалното название на християнския празник още през Средновековието. В богословски проект акцентът е не върху зимния цикъл или новото начало на годината, а върху раждането на Христос като централно събитие в християнската религия.
За разлика от „ Коледа “, която носи мощен фолклорен и национален заряд, „ Рождество Христово “ принадлежи на литургичния език и се употребява в богослужението, църковните текстове и формалните документи. Именно посредством този термин Църквата ясно отделя християнския смисъл на празника от по-старите езически показа, свързани със слънцестоенето и годишния кръговрат.
С течение на времето двете названия стартират да съществуват редом. В ежедневната тирада и националната традиция господства „ Коледа “, до момента в който „ Рождество Христово “ остава маркер за религиозното наличие на празника. Това двойно название е показателно за метода, по който българската просвета съчетава църковната традиция с националното завещание, без едната изцяло да измести другата.
Днес „ Коледа “ се възприема най-много като християнски празник, отдаден на Рождеството на Иисус Христос, само че езиковият ѝ генезис припомня, че зад актуалното значение стоят епохи културни пластове . Именно тази многопластова природа прави думата толкоз устойчива – тя е както набожен знак, по този начин и национален празник и част от живия език, който продължава да свързва предишното с сегашното.
