Мокри поръчки, саботажи, отвличания: Как работеше българската ДС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Отвличания, убийства, нагла дезинформация: Кои са били " дейните " и " остри " мероприятия на българската Държавна сигурност сред 1944 и 1991 година? Кристофер Неринг показва изследване на Комисията по досиетата.
" Държавна сигурност – дейни и остри мероприятия (1944-1991) " - по този начин е озаглавен 55-ият документален алманах в поредицата „ Из архивите на Държавна сигурност “, която издава Комисията по досиетата. Отвличания, убийства, гърмежи и нагла дезинформация: бизнесът на тайните служби нормално е извънредно замърсен. Информационната война и атентатите, осъществявани от тайните служби, каквито следим в сегашната война в Украйна, не са някакъв нов феномен, напомни Екатерина Бончева, която е член на Комисията за досиетата (КОМДОС) още от 2007 година. Бончева счита, че хората, които прочетат новия алманах, ще могат по-добре да се ориентират в полемиката за хибридната война и целенасочените убийства.
Съмнителни триумфи
„ Трябва да се познава оперативният език на комунистическите секрети служби. Активните мероприятия - това са дезинформация и агитация. (…) А острите мероприятие са мокра поръчка, саботажи, отвличания, отравяния, убийства, гърмежи, упояване “, изяснява Бончева. Новият алманах на КОМДОС образно илюстрира методите, употребявани от комунистическата Държавна сигурност в България, споделя за задачите на тези „ мероприятия “ и за техните неведнъж много съмнителни триумфи.
Ето и един образец – в цитата е непокътнат истинският правопис:
" Ние би трябвало да организираме по-остри мероприятия (...) Ако не почнем да организираме някои остри мероприятия ще съжаляваме (...) Над [името е заличено от Комисията по досиетата, бел. авт.] би трябвало да се извърши смъртната присъда. На пръв взор това е черна и мръсна работа, само че за нас тя е благородна. Хората работещи в това направление не демонстрират задоволително интензивност и самодейност. Очевидно вас ви е боязън да се занимавате. Тук би трябвало да се намерят смели хора, които ще се захванат и ще доведат до дъно работата. Неотдавна избяга един професор по очни заболявания, който би трябвало да бъде докаран в България. В период на един месец и половина някъде към 15 август на 1-2 страници да се набележат острите мероприятия, които ще би трябвало да се извършват. " С тези настойчиви слова се обръща през 1970 година тогавашният началник на Комитета по държавна сигурност Ангел Солаков към чиновниците на Отдел VIII към Първо основно ръководство „ Разузнаване “ на Държавна сигурност, който дава отговор за „ специфичните мероприятия “.
В този отдел атмосферата от много време е напряко отровена. Създаден 7 години преди обръщението на Солаков, т.е. през 1963, сякаш доста специфичният отдел до оня миг не бил направил нито една специфична интервенция или каквото и да било „ мероприятие “. Това се отнася както до военните му задания, съгласно които отделът би трябвало „ да приготви удобни условия за сполучливи дейности на разузнавателно-диверсионни групи в Гърция и Турция “, по този начин и до не изключително миролюбивата му „ мирновременна активност “: разработка, похищение и очистване на тъй наречените " изменници на родината ". От сборника се схваща, че цялостният неуспех на въпросния отдел се дължи на извънредно нескопосния „ мениджмънт “ на Държавна сигурност: " Поради качествата си, неналичието на чуждестранен опит, несходствата на характерите със спецификата на работата, съставът не е в положение да реши дилемите. "
Отвличания и убийства
В началото на 1970-те години Солаков запретва ръкави, с цел да промени ситуацията. През 1972 година Отдел VIII е реорганизиран към този момент като отдел XVI под управлението на полковник Иван Горинов. По същото време Политбюро на Българска комунистическа партия слага на Държавна сигурност ясна задача: да работи по-активно и по-остро против така наречената „ вражеска емиграция “, т.е. против тези български емигранти в чужбина, които имат дейна антикомунистическа настройка. Служителите на „ щита и меча “ чинно извършват нареждането, както демонстрира отвличането на Борис Арсов от Дания през 1974, убийството на Георги Марков и атентатът против Владимир Костов през 1978 – дружно с многочислените проекти за отвличания и убийства на български публицисти в Радио „ Свободна Европа “.
Повечето от тези интервенции през днешния ден към този момент не могат да бъдат реконструирани, изяснява специалистът от КОМДОС Марко Цветков. Обяснението е просто и отрезвяващо: таман първият началник на „ специфичните мероприятия “, гореспоменатият Иван Горинов, през декември 1989 година се оказва в екипа, който би трябвало да разчисти архивите на Държавна сигурност. Към този миг Горинов към този момент е генерал-майор и не току-тъй целеустремено унищожава най-много документите за така наречените „ специфични ограничения “.
По-добре непокътнати са архивите за „ дейните мероприятия “. С този термин руският Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и неговите подопечни „ приятелски служби “ в социалистическите страни назовават интервенциите, в чиито рамки „ съперникът “ се създава „ интензивно “. Например посредством дезинформация, загадка агитация и интервенции за илюзия или влияние. По спогодба с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (а в действителност по разпореждане на КГБ) българската Държавна сигурност дава отговор за Гърция, Турция, южния фланг на НАТО и Близкия изток. Българското разузнаване се хвали, че до 1982 година е провело над 1000 сходни „ дейни мероприятия “, множеството от които са били така наречените „ непрекъснато настоящи мероприятия – ПДО “.
Но и в този отдел аматьорщината и дезорганизацията избиват на повърхността. Част от общо двайсет и четиримата чиновници не владеят задоволително добре езиците на целевите страни или пък нямат действен опит, установяват още тогава шефовете в Държавна сигурност. Ето за какво Ангел Солаков и другите началници на Държавна сигурност неведнъж са принудени да търсят помощ от външни специалисти – нормално български учени, които биват вербувани като „ доверени лица “. Независимо от некомпетентността си, разведчиците се отдават на огромни самохвалства. Полковник Димо Станков, който дава отговор за дейните мероприятия в Първо основно ръководство „ Разузнаване “, със самочувствие твърди, че неговите хора знаят всичко за връзките сред двете натовски страни Гърция и Турция
Един от образците за по този начин наречените „ дейни мероприятия “ е интервенцията под кодовото название „ Паисий Хилендарски “ от 1967 година. Тогава, за да провали туристическия сезон в Гърция, българската Държавна сигурност стартира да популяризира на Запад подправени вести и злословия за несигурното състояние в страната след военния прелом от 21 април същата година.
Активни мероприятия и след 1990 година
Българските шпиони не престават и след 1990 година несръчните си опити да оказват въздействие върху прилежащите страни и върху международното публично мнение. Пример за това е интервенцията под кодовото название „ ЗАСТАВА-91 “ от февруари 1991 година. В нейните рамки българският шпионаж си измисля някаква кюрдска организация, от чието име разпраща апели до интернационалните филантропични и политически организации, а също по този начин до публицисти и политици от целия свят. Целта на интервенцията: да бъде отслабена Турция като амбициозна районна мощ, тъй като „ това не дава отговор на ползите на България и би нарушило открития условен баланс на силите в Близкия изток и Черноморския район. “
" В дейните си мероприятия Държавна сигурност е употребила редица принадлежности - най-много сътрудници за въздействие, най-вече публицисти, подправени документи и фалшификации. За последното имаше експерти - така наречен документационно направление ", изяснява Марко Цветков. Апелът в името на фиктивната кюрдска организация, който Държавна сигурност разпраща в границите на гореспомената интервенция " ЗАСТАВА-91 ", е характерен образец за това. " Всъщност, дейните мероприятия по време на Студената война доста наподобяват на днешната дезинформация, единствено дето днешните технологии са разнообразни ", обобщава Марко Цветков.
Отвличания, убийства, нагла дезинформация: Кои са били " дейните " и " остри " мероприятия на българската Държавна сигурност сред 1944 и 1991 година? Кристофер Неринг показва изследване на Комисията по досиетата.
" Държавна сигурност – дейни и остри мероприятия (1944-1991) " - по този начин е озаглавен 55-ият документален алманах в поредицата „ Из архивите на Държавна сигурност “, която издава Комисията по досиетата. Отвличания, убийства, гърмежи и нагла дезинформация: бизнесът на тайните служби нормално е извънредно замърсен. Информационната война и атентатите, осъществявани от тайните служби, каквито следим в сегашната война в Украйна, не са някакъв нов феномен, напомни Екатерина Бончева, която е член на Комисията за досиетата (КОМДОС) още от 2007 година. Бончева счита, че хората, които прочетат новия алманах, ще могат по-добре да се ориентират в полемиката за хибридната война и целенасочените убийства.
Съмнителни триумфи
„ Трябва да се познава оперативният език на комунистическите секрети служби. Активните мероприятия - това са дезинформация и агитация. (…) А острите мероприятие са мокра поръчка, саботажи, отвличания, отравяния, убийства, гърмежи, упояване “, изяснява Бончева. Новият алманах на КОМДОС образно илюстрира методите, употребявани от комунистическата Държавна сигурност в България, споделя за задачите на тези „ мероприятия “ и за техните неведнъж много съмнителни триумфи.
Ето и един образец – в цитата е непокътнат истинският правопис:
" Ние би трябвало да организираме по-остри мероприятия (...) Ако не почнем да организираме някои остри мероприятия ще съжаляваме (...) Над [името е заличено от Комисията по досиетата, бел. авт.] би трябвало да се извърши смъртната присъда. На пръв взор това е черна и мръсна работа, само че за нас тя е благородна. Хората работещи в това направление не демонстрират задоволително интензивност и самодейност. Очевидно вас ви е боязън да се занимавате. Тук би трябвало да се намерят смели хора, които ще се захванат и ще доведат до дъно работата. Неотдавна избяга един професор по очни заболявания, който би трябвало да бъде докаран в България. В период на един месец и половина някъде към 15 август на 1-2 страници да се набележат острите мероприятия, които ще би трябвало да се извършват. " С тези настойчиви слова се обръща през 1970 година тогавашният началник на Комитета по държавна сигурност Ангел Солаков към чиновниците на Отдел VIII към Първо основно ръководство „ Разузнаване “ на Държавна сигурност, който дава отговор за „ специфичните мероприятия “.
В този отдел атмосферата от много време е напряко отровена. Създаден 7 години преди обръщението на Солаков, т.е. през 1963, сякаш доста специфичният отдел до оня миг не бил направил нито една специфична интервенция или каквото и да било „ мероприятие “. Това се отнася както до военните му задания, съгласно които отделът би трябвало „ да приготви удобни условия за сполучливи дейности на разузнавателно-диверсионни групи в Гърция и Турция “, по този начин и до не изключително миролюбивата му „ мирновременна активност “: разработка, похищение и очистване на тъй наречените " изменници на родината ". От сборника се схваща, че цялостният неуспех на въпросния отдел се дължи на извънредно нескопосния „ мениджмънт “ на Държавна сигурност: " Поради качествата си, неналичието на чуждестранен опит, несходствата на характерите със спецификата на работата, съставът не е в положение да реши дилемите. "
Отвличания и убийства
В началото на 1970-те години Солаков запретва ръкави, с цел да промени ситуацията. През 1972 година Отдел VIII е реорганизиран към този момент като отдел XVI под управлението на полковник Иван Горинов. По същото време Политбюро на Българска комунистическа партия слага на Държавна сигурност ясна задача: да работи по-активно и по-остро против така наречената „ вражеска емиграция “, т.е. против тези български емигранти в чужбина, които имат дейна антикомунистическа настройка. Служителите на „ щита и меча “ чинно извършват нареждането, както демонстрира отвличането на Борис Арсов от Дания през 1974, убийството на Георги Марков и атентатът против Владимир Костов през 1978 – дружно с многочислените проекти за отвличания и убийства на български публицисти в Радио „ Свободна Европа “.
Повечето от тези интервенции през днешния ден към този момент не могат да бъдат реконструирани, изяснява специалистът от КОМДОС Марко Цветков. Обяснението е просто и отрезвяващо: таман първият началник на „ специфичните мероприятия “, гореспоменатият Иван Горинов, през декември 1989 година се оказва в екипа, който би трябвало да разчисти архивите на Държавна сигурност. Към този миг Горинов към този момент е генерал-майор и не току-тъй целеустремено унищожава най-много документите за така наречените „ специфични ограничения “.
По-добре непокътнати са архивите за „ дейните мероприятия “. С този термин руският Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и неговите подопечни „ приятелски служби “ в социалистическите страни назовават интервенциите, в чиито рамки „ съперникът “ се създава „ интензивно “. Например посредством дезинформация, загадка агитация и интервенции за илюзия или влияние. По спогодба с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (а в действителност по разпореждане на КГБ) българската Държавна сигурност дава отговор за Гърция, Турция, южния фланг на НАТО и Близкия изток. Българското разузнаване се хвали, че до 1982 година е провело над 1000 сходни „ дейни мероприятия “, множеството от които са били така наречените „ непрекъснато настоящи мероприятия – ПДО “.
Но и в този отдел аматьорщината и дезорганизацията избиват на повърхността. Част от общо двайсет и четиримата чиновници не владеят задоволително добре езиците на целевите страни или пък нямат действен опит, установяват още тогава шефовете в Държавна сигурност. Ето за какво Ангел Солаков и другите началници на Държавна сигурност неведнъж са принудени да търсят помощ от външни специалисти – нормално български учени, които биват вербувани като „ доверени лица “. Независимо от некомпетентността си, разведчиците се отдават на огромни самохвалства. Полковник Димо Станков, който дава отговор за дейните мероприятия в Първо основно ръководство „ Разузнаване “, със самочувствие твърди, че неговите хора знаят всичко за връзките сред двете натовски страни Гърция и Турция
Един от образците за по този начин наречените „ дейни мероприятия “ е интервенцията под кодовото название „ Паисий Хилендарски “ от 1967 година. Тогава, за да провали туристическия сезон в Гърция, българската Държавна сигурност стартира да популяризира на Запад подправени вести и злословия за несигурното състояние в страната след военния прелом от 21 април същата година.
Активни мероприятия и след 1990 година
Българските шпиони не престават и след 1990 година несръчните си опити да оказват въздействие върху прилежащите страни и върху международното публично мнение. Пример за това е интервенцията под кодовото название „ ЗАСТАВА-91 “ от февруари 1991 година. В нейните рамки българският шпионаж си измисля някаква кюрдска организация, от чието име разпраща апели до интернационалните филантропични и политически организации, а също по този начин до публицисти и политици от целия свят. Целта на интервенцията: да бъде отслабена Турция като амбициозна районна мощ, тъй като „ това не дава отговор на ползите на България и би нарушило открития условен баланс на силите в Близкия изток и Черноморския район. “
" В дейните си мероприятия Държавна сигурност е употребила редица принадлежности - най-много сътрудници за въздействие, най-вече публицисти, подправени документи и фалшификации. За последното имаше експерти - така наречен документационно направление ", изяснява Марко Цветков. Апелът в името на фиктивната кюрдска организация, който Държавна сигурност разпраща в границите на гореспомената интервенция " ЗАСТАВА-91 ", е характерен образец за това. " Всъщност, дейните мероприятия по време на Студената война доста наподобяват на днешната дезинформация, единствено дето днешните технологии са разнообразни ", обобщава Марко Цветков.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ