Цветан Кръстев за ФАКТИ: Китай ще се възползва от евентуална още по-голяма изолация на Русия от света
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вече сме в 12-тия ден на войната на Русия против цивилизования свят, водена в Украйна. На всеки естествен човек му се желае тя да не бе започвала, само че защото времето не може да бъде върнато в този момент фантазията на цивилизования Западен свят е тази война да завърши допустимо най-скоро с съветски колапс.
За да получим отговори на доста въпроси, които породиха в границите на тези 12 дни, от ФАКТИ разговаряхме с геополитическия анализатор Цветан Кръстев.
Цветан Кръстев работи като политически и стопански анализатор в EmergingMarketWatch, чиито клиенти са редица задгранични банки, финансови компании и интернационалните институции. Има опит като редактор, кореспондент и политически и стопански коментатор във водещи медии в България. Автор е на редица разбори за основни процеси в страни от Източна Европа, Африка, Близкия изток и Латинска Америка. Кръстев е бакалавър по публицистика, а сега учи магистратура по дипломация.
Интервюто ни с него четете в идващите редове:
- Г-н Кръстев, да стартираме с световния въпрос, който интересува милиарди хора по света. Има ли късмет съгласно Вас войната в Украйна да завърши относително скоро?
- Целият цивилизован свят се надява войната да свърши допустимо най-скоро. Именно това демонстрира и признатата с голямо болшинство резолюция на Организация на обединените нации, която осъжда войната в Украйна и приканва за незабавното евакуиране на съветските войски от страната. 141 от 193 страни членки на Организация на обединените нации поддържаха резолюцията, до момента в който 35 се въздържаха, в това число и обичайни сътрудници на Русия като Венецуела, Куба и Никарагуа. Китай, която през последните години задълбочава двустранните си връзки с Русия, също бе измежду въздържалите се. В случая Русия остана съвсем сама и срещу резолюцията гласоподаваха страни, в които демокрацията на процедура не съществува - Северна Корея, Беларус, Сирия и Еритрея. Всичко това приказва за един голям консенсус по въпроса.
За страдание обаче, няма индикации войната да завърши скоро, защото бомбардировките и стрелбата от страна на съветската армия не престават непрекъснато в разнообразни точки на Украйна. В ден първи от нашествието Русия действително стартира пълномащабна война против Украйна и я атакува по едно и също време от разнообразни точки по суша, въздух и вода - от своята граница с Украйна в посока Харков, от анексирания през 2014 година полуостров Крим, от границата с Беларус и от ръководените от проруски сепаратисти така наречен Луганска и Донецка национални републики. В ден 12 от началото на войната тази атака не понижава, макар наложените наказания против Москва, а продължава с цялостна мощ.
Вече могат да се вършат и разбори на военната тактика на Русия. Руският президент Владимир Путин евентуално очакваше, че съветските сили ще съумеят в границите на 2-3 дни да завладяват Киев, да бъде свален законно определеният президент на Украйна Зеленски и да се назначи марионетна администрация, която да откъсне страната от към този момент поетия евроатлантически курс. Това не се случи и всички станахме очевидци на мощен отпор от страна на Украйна - цялостна готовност на армията, а в това време набирането на задгранични доброволци продължава. Междувременно се следи нахлуване на съветската войска от юг и това е обяснимо, защото там се намират стратегически от икономическа позиция градове, към които Русия демонстрира сериозен вкус. Първият паднал огромен украински град под съветска окупация е Херсон - пристанищен град с население от близо 300 хиляди души край устието на река Днепър, където се влива в Черно море. В непосредственост до Херсон се намира началото на Севернокримския канал, от който Крим получаваше 85% от прясната си вода. След анексирането на Крим през 2014 година Украйна спря водоснабдяването към полуострова и в този момент евентуално съветските сили ще се опитат да го възстановят.
Засилената атака от юг демонстрира също, че Русия ще се опита да отнеме достъпа на Украйна до Черно море и Азовско море, като по този начин ще има цялостен надзор и по суша с Крим. Освен това, на юг се намират няколко украински атомно електрически централи - Запорожката АЕЦ (най-голямата в Европа, която към този момент стана обект на нападения), Южноукраинската АЕЦ (на към 100 км от нея край Миколаев се водят сражения) и незавършеният АЕЦ край Одеса. Всичко това демонстрира, че Путин няма да приключи войната преди да се създадат продължителни опити за поемането на контрола над тези територии.
- Пълномащабната инвазия в Украйна дава обаче явен сигнал, че най-малко първичната концепция на Владимир Путин и обкръжението му е била надзор над цяла Украйна посредством марионетно държавно управление. Дали в действителност тази страна е единствената им цел?
- Украйна надали е единствената цел на Русия и това си проличава от дейностите на ръководството на Путин. През 2008 година Русия стартира война против Грузия, която приключи с установяването на самопровъзгласили се за републики - Южна Осетия и Абхазия, които са приети за самостоятелни само от Русия, Сирия, Венецуела, Никарагуа и Науру. Преди ерата на Путин Русия показва апетити и към Молдова. В резултат на това проруски сепаратисти и до през днешния ден държат контрола над Приднестровието, намиращо се в Източна Молдова. Но още преди началото на войната против Украйна Путин съобщи, че желае НАТО да се преструктурира във формата си отпреди 1997 година, което визира България, Румъния, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Словения, Словакия, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония. Резултатът от войната и радикалната изразителност на Путин по отношение на страните в Източна Европа е, че Украйна, Молдова и Грузия показват още по-голямо предпочитание да станат членки на НАТО и Европейския съюз, с цел да избегнат възходящите закани в района.
- Ако съветската инвазия в Украйна се увенчае с крах или най-малкото се проточи с месеци, какво очаквате като вътрешна развръзка в Кремъл?
- Ако съветската инвазия се проточи с месеци, публичното неодобрение против Путин ще продължи да се усилва и може да станем очевидци на огромни демонстрации като тези по времето на така наречен Снежна гражданска война в интервала сред 2011 година и 2013 година Вече всеки ден в близо 50 съветски града се организират антивоенни митинги, макар упованията за всеобщи арести и репресии. Към момента са задържани близо 12 хиляди съветски жители поради присъединяване в тези митинги, съгласно данни на локалната организация ОВД-Инфо, която от години следи репресиите по политически аргументи в страната. Разбира се, публичният напън евентуално ще се усили, когато доста хора схванат, че млади руснаци се връщат в ковчези поради една безсмислена война и имперските упоритости на Путин.
- В този смисъл, доста хора и в този момент, по-малко от две седмици след началото на войната, се надяват на прелом против съветския президент в самата Русия - дали от близкото му обграждане, дали от прословутите олигарси, дали в резултат на гражданските антивоенни митинги в страната, които споменахте. Има ли реалистичност в тази фантазия на Запада?
- Протестите в Русия мъчно биха дали сходен резултат, защото антиправителствените демонстрации съвсем постоянно са публично неразрешени от управляващите и приключват с всеобщи арести и принуждение от страна на органите на реда. В някои среди доминира теорията за свалянето на Путин от власт от близкото му обграждане. Това не е невероятно, само че още веднъж мъчно би се случило, защото в Русия има мощна централизация на власт в един човек - в тази ситуация Путин. А досега никой от най-близкото му обграждане публично не се е опитал да се опълчи на настоящия модел на ръководство. Опозиционните политици, обществениците или даже чиновниците от службите за сигурност на Русия, които са си разрешавали да подлагат на критика Путин, постоянно са били принуждавани да изоставен страната, задържани, отровени или убити по различен метод. Към момента единствено трима съветски депутати са си разрешили публично рецензии против войната.
- Споменавайки Запада, се сещам да Ви попитам: направи ли максимумът той, с изключение на автоматизирано военните дейности като алтернатива, с цел да затрудни това, което сега прави Русия на територията на една суверенна страна?
- На първо място Западът сподели, че си е взел поучения от Втората международна война и че войната не може да бъде цивилизационен избор. Западът пое курса на оказването на мощен напън посредством стопански наказания против Москва. Този курс е невиждан, защото става дума за изключителна координираност сред Европейския съюз, Англия, Съединени американски щати и Канада. Нещо повече, неутрални във боен смисъл страни като Швейцария, Финландия, Швеция и Япония също постановат наказания против Русия или дават военно-логистична помощ за Украйна. Войната сплоти всички тези страни и техният отговор е явен - в случай че войната продължава, натискът посредством наказания ще се ускорява.
- Ако влезем в хипотезата, че финансово-икономическите наказания против Руската федерация са ефикасни, в какъв период би трябвало да чакаме нейния колапс?
- Най-силните наказания досега са частичното изключване на съветски банки от Swift системата и замразяването на огромна част от задграничните валутни запаси на Централната банка на Русия. По публични данни Централната банка няма достъп до близо 50% от запасите си на стойност 643.2 милиарда $. Тези наказания ще попречат на институцията да се намеси, с цел да избави рублата от колапс. Това докара до суматоха измежду локалното население и огромни опашки пред банките в Русия, като доста хора се пробват да се запасят с непозната валута. От друга страна, наложените лични наказания против Путин имат по-скоро алегоричен темперамент, защото по този начин той се подреди в компанията на водачите на Северна Корея, Беларус, Сирия, Венецуела, Зимбабве, Иран и Мианмар. Това са единствените глобени персонално от Съединени американски щати.
- Ако този колапс в действителност се случи, кой е по-вероятният сюжет - смяна в Русия или нещо, което ще можем да назовем Трета международна война?
- Възможно е след време да живеем в нов свят, в който интернационалната общественост е изцяло изолирала Русия. Това би се осъществило много мъчно, защото минава през наложителен развой на цялостна диверсификация на енергийните източници, което евентуално ще отнеме значителен интервал от време. Но координираният напън посредством наказания и неговото задълбочаване би блъснал съществено стандарта на живот на руснаците. Тогава поривът за смяна на Русия от вътрешната страна ще е извънредно мощен.
- Да поговорим и за Китай. На първо време, смятате ли, че Москва е съгласувала и продължава да съгласува своите, бих споделил, безчовечен дейности в Украйна?
- Не считам, че има каквото и да е координиране с Китай. Неслучайно Китай се въздържа в своите реакции във връзка с войната и не поддържа Русия. Ако Китай се включи в глобите против Руската централна банка, това ще бъде доста тежък удар за Москва. Но към този момент няма индикации това да се случи.
- Печели ли Китай от тази война, която е обсебила мозъците ни през последните 12 дни?
- Ако войната продължи с месеци, Русия ще бъде още по-силно изолирана от света. Това значи, че тя ще може да разчита на по-малко сътрудници. Китай сигурно би се възползвала от сходна обстановка, с цел да извлече стопански дивиденти и да разшири въздействието си в района.
- Включвам България късно в диалога, тъй като считам, че ролята ни в протичащото се в световен проект, напълно естествено, е периферна. Дори повече от периферна. Войната в Украйна обаче докара до първия освободен министър от българското държавно управление - Стефан Янев, който към този момент анонсира собствен политически план. За неговата работа като министър на защитата и аргументите за освобождението му от поста, коства ми се, няма потребност да приказваме, тъй като всичко е ясно. Изкушавам се да Ви попитам друго и то е - очаквате ли Стефан Янев посредством своя предстоящ политически план да изиска смяна на геополитическата ориентировка на нашата страна?
- През последните няколко парламентарни избори в България стана ясно, че откритите и мощно парадиращи проруски придвижвания нямат късмет да получат огромна електорална поддръжка. Поради това следим напредък на придвижвания, които маскирайки се зад думи като „ народен интерес “ или „ неутралитет “, се пробват да прокарват тезите на Кремъл в публичното пространство. Всъщност тази изразителност е извънредно рискова, защото сходни политици демонстрират, че не признават настоящия народен интерес на България, а точно НАТО и Европейски Съюз, и виждат неутралитета като този на Беларус, а не като на същинските неутрални страни, за които по-рано загатнах. Тези страни, които се включват в отговора на цивилизацията и осъждат военните дейности на Русия против самостоятелна и суверенна страна.
- Връщайки се въображаемо към един от първите ми въпроси към Вас - за упоритостите на Владимир Путин, само че и оставайки на български терен, ми изникна един въпрос. Последен. Струва ли Ви се допустимо в България Кремъл „ да играе “ за смяна на геополитическата ориентировка на страната ни посредством към този момент основани, само че и нови политически партии, които да променят конституционно открития ред у нас?
- През последните 30 години Кремъл има интерес да се меси във вътрешните каузи на България. Ако не се стремят за смяна на геополитическата ориентировка на страната, то ще се стремят най-малко за дестабилизиране на политическата обстановка посредством радикални придвижвания. Подобен инструмент биха могли да са националистически обединения като „ Възраждане “. Но още веднъж казвам- сходни обединения няма да са намерено проруски, само че ще пазят антиукраинската, антиевропейската и антинатовската изразителност на Кремъл.
Вече сме в 12-тия ден на войната на Русия против цивилизования свят, водена в Украйна. На всеки естествен човек му се желае тя да не бе започвала, само че защото времето не може да бъде върнато в този момент фантазията на цивилизования Западен свят е тази война да завърши допустимо най-скоро с съветски колапс.
За да получим отговори на доста въпроси, които породиха в границите на тези 12 дни, от ФАКТИ разговаряхме с геополитическия анализатор Цветан Кръстев.
Цветан Кръстев работи като политически и стопански анализатор в EmergingMarketWatch, чиито клиенти са редица задгранични банки, финансови компании и интернационалните институции. Има опит като редактор, кореспондент и политически и стопански коментатор във водещи медии в България. Автор е на редица разбори за основни процеси в страни от Източна Европа, Африка, Близкия изток и Латинска Америка. Кръстев е бакалавър по публицистика, а сега учи магистратура по дипломация.
Интервюто ни с него четете в идващите редове:
- Г-н Кръстев, да стартираме с световния въпрос, който интересува милиарди хора по света. Има ли късмет съгласно Вас войната в Украйна да завърши относително скоро?
- Целият цивилизован свят се надява войната да свърши допустимо най-скоро. Именно това демонстрира и признатата с голямо болшинство резолюция на Организация на обединените нации, която осъжда войната в Украйна и приканва за незабавното евакуиране на съветските войски от страната. 141 от 193 страни членки на Организация на обединените нации поддържаха резолюцията, до момента в който 35 се въздържаха, в това число и обичайни сътрудници на Русия като Венецуела, Куба и Никарагуа. Китай, която през последните години задълбочава двустранните си връзки с Русия, също бе измежду въздържалите се. В случая Русия остана съвсем сама и срещу резолюцията гласоподаваха страни, в които демокрацията на процедура не съществува - Северна Корея, Беларус, Сирия и Еритрея. Всичко това приказва за един голям консенсус по въпроса.
За страдание обаче, няма индикации войната да завърши скоро, защото бомбардировките и стрелбата от страна на съветската армия не престават непрекъснато в разнообразни точки на Украйна. В ден първи от нашествието Русия действително стартира пълномащабна война против Украйна и я атакува по едно и също време от разнообразни точки по суша, въздух и вода - от своята граница с Украйна в посока Харков, от анексирания през 2014 година полуостров Крим, от границата с Беларус и от ръководените от проруски сепаратисти така наречен Луганска и Донецка национални републики. В ден 12 от началото на войната тази атака не понижава, макар наложените наказания против Москва, а продължава с цялостна мощ.
Вече могат да се вършат и разбори на военната тактика на Русия. Руският президент Владимир Путин евентуално очакваше, че съветските сили ще съумеят в границите на 2-3 дни да завладяват Киев, да бъде свален законно определеният президент на Украйна Зеленски и да се назначи марионетна администрация, която да откъсне страната от към този момент поетия евроатлантически курс. Това не се случи и всички станахме очевидци на мощен отпор от страна на Украйна - цялостна готовност на армията, а в това време набирането на задгранични доброволци продължава. Междувременно се следи нахлуване на съветската войска от юг и това е обяснимо, защото там се намират стратегически от икономическа позиция градове, към които Русия демонстрира сериозен вкус. Първият паднал огромен украински град под съветска окупация е Херсон - пристанищен град с население от близо 300 хиляди души край устието на река Днепър, където се влива в Черно море. В непосредственост до Херсон се намира началото на Севернокримския канал, от който Крим получаваше 85% от прясната си вода. След анексирането на Крим през 2014 година Украйна спря водоснабдяването към полуострова и в този момент евентуално съветските сили ще се опитат да го възстановят.
Засилената атака от юг демонстрира също, че Русия ще се опита да отнеме достъпа на Украйна до Черно море и Азовско море, като по този начин ще има цялостен надзор и по суша с Крим. Освен това, на юг се намират няколко украински атомно електрически централи - Запорожката АЕЦ (най-голямата в Европа, която към този момент стана обект на нападения), Южноукраинската АЕЦ (на към 100 км от нея край Миколаев се водят сражения) и незавършеният АЕЦ край Одеса. Всичко това демонстрира, че Путин няма да приключи войната преди да се създадат продължителни опити за поемането на контрола над тези територии.
- Пълномащабната инвазия в Украйна дава обаче явен сигнал, че най-малко първичната концепция на Владимир Путин и обкръжението му е била надзор над цяла Украйна посредством марионетно държавно управление. Дали в действителност тази страна е единствената им цел?
- Украйна надали е единствената цел на Русия и това си проличава от дейностите на ръководството на Путин. През 2008 година Русия стартира война против Грузия, която приключи с установяването на самопровъзгласили се за републики - Южна Осетия и Абхазия, които са приети за самостоятелни само от Русия, Сирия, Венецуела, Никарагуа и Науру. Преди ерата на Путин Русия показва апетити и към Молдова. В резултат на това проруски сепаратисти и до през днешния ден държат контрола над Приднестровието, намиращо се в Източна Молдова. Но още преди началото на войната против Украйна Путин съобщи, че желае НАТО да се преструктурира във формата си отпреди 1997 година, което визира България, Румъния, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Словения, Словакия, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония. Резултатът от войната и радикалната изразителност на Путин по отношение на страните в Източна Европа е, че Украйна, Молдова и Грузия показват още по-голямо предпочитание да станат членки на НАТО и Европейския съюз, с цел да избегнат възходящите закани в района.
- Ако съветската инвазия в Украйна се увенчае с крах или най-малкото се проточи с месеци, какво очаквате като вътрешна развръзка в Кремъл?
- Ако съветската инвазия се проточи с месеци, публичното неодобрение против Путин ще продължи да се усилва и може да станем очевидци на огромни демонстрации като тези по времето на така наречен Снежна гражданска война в интервала сред 2011 година и 2013 година Вече всеки ден в близо 50 съветски града се организират антивоенни митинги, макар упованията за всеобщи арести и репресии. Към момента са задържани близо 12 хиляди съветски жители поради присъединяване в тези митинги, съгласно данни на локалната организация ОВД-Инфо, която от години следи репресиите по политически аргументи в страната. Разбира се, публичният напън евентуално ще се усили, когато доста хора схванат, че млади руснаци се връщат в ковчези поради една безсмислена война и имперските упоритости на Путин.
- В този смисъл, доста хора и в този момент, по-малко от две седмици след началото на войната, се надяват на прелом против съветския президент в самата Русия - дали от близкото му обграждане, дали от прословутите олигарси, дали в резултат на гражданските антивоенни митинги в страната, които споменахте. Има ли реалистичност в тази фантазия на Запада?
- Протестите в Русия мъчно биха дали сходен резултат, защото антиправителствените демонстрации съвсем постоянно са публично неразрешени от управляващите и приключват с всеобщи арести и принуждение от страна на органите на реда. В някои среди доминира теорията за свалянето на Путин от власт от близкото му обграждане. Това не е невероятно, само че още веднъж мъчно би се случило, защото в Русия има мощна централизация на власт в един човек - в тази ситуация Путин. А досега никой от най-близкото му обграждане публично не се е опитал да се опълчи на настоящия модел на ръководство. Опозиционните политици, обществениците или даже чиновниците от службите за сигурност на Русия, които са си разрешавали да подлагат на критика Путин, постоянно са били принуждавани да изоставен страната, задържани, отровени или убити по различен метод. Към момента единствено трима съветски депутати са си разрешили публично рецензии против войната.
- Споменавайки Запада, се сещам да Ви попитам: направи ли максимумът той, с изключение на автоматизирано военните дейности като алтернатива, с цел да затрудни това, което сега прави Русия на територията на една суверенна страна?
- На първо място Западът сподели, че си е взел поучения от Втората международна война и че войната не може да бъде цивилизационен избор. Западът пое курса на оказването на мощен напън посредством стопански наказания против Москва. Този курс е невиждан, защото става дума за изключителна координираност сред Европейския съюз, Англия, Съединени американски щати и Канада. Нещо повече, неутрални във боен смисъл страни като Швейцария, Финландия, Швеция и Япония също постановат наказания против Русия или дават военно-логистична помощ за Украйна. Войната сплоти всички тези страни и техният отговор е явен - в случай че войната продължава, натискът посредством наказания ще се ускорява.
- Ако влезем в хипотезата, че финансово-икономическите наказания против Руската федерация са ефикасни, в какъв период би трябвало да чакаме нейния колапс?
- Най-силните наказания досега са частичното изключване на съветски банки от Swift системата и замразяването на огромна част от задграничните валутни запаси на Централната банка на Русия. По публични данни Централната банка няма достъп до близо 50% от запасите си на стойност 643.2 милиарда $. Тези наказания ще попречат на институцията да се намеси, с цел да избави рублата от колапс. Това докара до суматоха измежду локалното население и огромни опашки пред банките в Русия, като доста хора се пробват да се запасят с непозната валута. От друга страна, наложените лични наказания против Путин имат по-скоро алегоричен темперамент, защото по този начин той се подреди в компанията на водачите на Северна Корея, Беларус, Сирия, Венецуела, Зимбабве, Иран и Мианмар. Това са единствените глобени персонално от Съединени американски щати.
- Ако този колапс в действителност се случи, кой е по-вероятният сюжет - смяна в Русия или нещо, което ще можем да назовем Трета международна война?
- Възможно е след време да живеем в нов свят, в който интернационалната общественост е изцяло изолирала Русия. Това би се осъществило много мъчно, защото минава през наложителен развой на цялостна диверсификация на енергийните източници, което евентуално ще отнеме значителен интервал от време. Но координираният напън посредством наказания и неговото задълбочаване би блъснал съществено стандарта на живот на руснаците. Тогава поривът за смяна на Русия от вътрешната страна ще е извънредно мощен.
- Да поговорим и за Китай. На първо време, смятате ли, че Москва е съгласувала и продължава да съгласува своите, бих споделил, безчовечен дейности в Украйна?
- Не считам, че има каквото и да е координиране с Китай. Неслучайно Китай се въздържа в своите реакции във връзка с войната и не поддържа Русия. Ако Китай се включи в глобите против Руската централна банка, това ще бъде доста тежък удар за Москва. Но към този момент няма индикации това да се случи.
- Печели ли Китай от тази война, която е обсебила мозъците ни през последните 12 дни?
- Ако войната продължи с месеци, Русия ще бъде още по-силно изолирана от света. Това значи, че тя ще може да разчита на по-малко сътрудници. Китай сигурно би се възползвала от сходна обстановка, с цел да извлече стопански дивиденти и да разшири въздействието си в района.
- Включвам България късно в диалога, тъй като считам, че ролята ни в протичащото се в световен проект, напълно естествено, е периферна. Дори повече от периферна. Войната в Украйна обаче докара до първия освободен министър от българското държавно управление - Стефан Янев, който към този момент анонсира собствен политически план. За неговата работа като министър на защитата и аргументите за освобождението му от поста, коства ми се, няма потребност да приказваме, тъй като всичко е ясно. Изкушавам се да Ви попитам друго и то е - очаквате ли Стефан Янев посредством своя предстоящ политически план да изиска смяна на геополитическата ориентировка на нашата страна?
- През последните няколко парламентарни избори в България стана ясно, че откритите и мощно парадиращи проруски придвижвания нямат късмет да получат огромна електорална поддръжка. Поради това следим напредък на придвижвания, които маскирайки се зад думи като „ народен интерес “ или „ неутралитет “, се пробват да прокарват тезите на Кремъл в публичното пространство. Всъщност тази изразителност е извънредно рискова, защото сходни политици демонстрират, че не признават настоящия народен интерес на България, а точно НАТО и Европейски Съюз, и виждат неутралитета като този на Беларус, а не като на същинските неутрални страни, за които по-рано загатнах. Тези страни, които се включват в отговора на цивилизацията и осъждат военните дейности на Русия против самостоятелна и суверенна страна.
- Връщайки се въображаемо към един от първите ми въпроси към Вас - за упоритостите на Владимир Путин, само че и оставайки на български терен, ми изникна един въпрос. Последен. Струва ли Ви се допустимо в България Кремъл „ да играе “ за смяна на геополитическата ориентировка на страната ни посредством към този момент основани, само че и нови политически партии, които да променят конституционно открития ред у нас?
- През последните 30 години Кремъл има интерес да се меси във вътрешните каузи на България. Ако не се стремят за смяна на геополитическата ориентировка на страната, то ще се стремят най-малко за дестабилизиране на политическата обстановка посредством радикални придвижвания. Подобен инструмент биха могли да са националистически обединения като „ Възраждане “. Но още веднъж казвам- сходни обединения няма да са намерено проруски, само че ще пазят антиукраинската, антиевропейската и антинатовската изразителност на Кремъл.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ