Конфликтът с Русия: Германия подвива опашка, когато ножът опре до кокала
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Край на газопровода Северен поток-2? " Обещавам Ви, че ще сме в положение да го създадем ", предизвести президентът Джо Байдън - при положение, че Русия още веднъж наруши границата на Украйна. Така приказва една велика мощ, която твърдо разчита на сътрудниците си. Защото завършек на Северен поток-2 би трябвало да постави не различен, а Германия. Страната, до която доближава съветската тръба.
Може ли да се разчита на Германия?
Поне очевидно немският канцлер не възразява на американския президент. Но май това е всичко. Защото Шолц така и не съумява да заприказва самичък и непосредствено за Северен поток-2. Вместо това се крие зад неразбираеми формулировки, които към този момент са добре познати от двумесечното му ръководство. Например, че в случай че Русия нападне Украйна, всички варианти „ ще бъдат на масата ". И че Русия щяла „ да заплати доста висока цена ". Към това Шолц прибавя и дифузната опасност, че можело да се случи „ доста повече ", в сравнение с Русия вероятно очаквала. Но във Вашингтон всички тези формулировки звучат много неубедително.
С първото си посещаване в Съединени американски щати немският канцлер очевидно искаше да постави завършек на подмятанията, че към този момент два месеца остава съвсем незабележим, че седмици наред не е споделил съвсем нищо значително. Но вместо да се показа като същински европейски водач, на който американските сътрудници постоянно могат да разчитат, на конференцията във Вашингтон Шолц още веднъж остана неосезаем. Преди идването му на посещаване в Съединени американски щати американците си задаваха най-много този въпрос: „ Може ли да се разчита на Шолц? ". Тъкмо затова президентът Байдън насърчително го обсипа с уверенията, че „ без никакво подозрение " на Германия и на канцлера Шолц можело „ безусловно да се разчита ". Но това надали помогне да се сдържи американската рецензия против Шолц.
Канцлерът вероятно трябваше да каже нещо от вида: „ Германия подсигурява полезностите, които ние в Европа споделяме с Америка ". Вярно, че той по никакъв начин не си пада по патетичните слова, това се знае, само че един добър посетител носи в багажа си точно такива уверения. И беше доста значимо да ги каже. Защото към този момент от седмици през утринните блокове и вечерните телевизионни стратегии в Съединени американски щати един след различен се изреждат политически специалисти, които настояват, че Германия си подвива опашката, когато ножът опре до кокала. И че вместо оръжие доставя на Украйна каски и полева болница.
Да, добре знае се, че Шолц - както и болшинството германци - желае да подсигури мира в Европа по дипломатически път. Съединени американски щати обаче въобще не се свенят, когато са наложи да откриват мир и с военни средства. Казано в резюме: Шолц приказва на един дипломатически език, който мъчно може да се преведе на „ американски ", камо ли пък на езика на превъзходството, с който си служат редица американски конгресмени. Президентът Байдън също усеща този напън откъм Конгреса, до момента в който Шолц в същото време се чуди какво да прави с дейностите на предпоследния немски канцлер, неговия съпартиец Герхард Шрьодер, определен преди малко в Надзорния съвет на съветския колос „ Газпром ", който в действителност сложи началото на плана „ Северен поток ".
Меркел вероятно щеше да постъпи иначе
А има и още нещо доста значимо. Докато Шолц беседва с Байдън в Съединени американски щати, в Москва пред камерите застават президентите на Франция и Русия Макрон и Путин. Стопанинът на Кремъл даже оповестява, че след няколко дни двамата още веднъж ще си приказват по телефона. Така в последна сметка може да се окаже, че всички пътища към решаването на най-сериозния конфликт с Русия след края на Студената война минават в действителност през Париж. Ангела Меркел вероятно щеше да постъпи иначе.
Автор Михаела Кюфнер
Край на газопровода Северен поток-2? " Обещавам Ви, че ще сме в положение да го създадем ", предизвести президентът Джо Байдън - при положение, че Русия още веднъж наруши границата на Украйна. Така приказва една велика мощ, която твърдо разчита на сътрудниците си. Защото завършек на Северен поток-2 би трябвало да постави не различен, а Германия. Страната, до която доближава съветската тръба.
Може ли да се разчита на Германия?
Поне очевидно немският канцлер не възразява на американския президент. Но май това е всичко. Защото Шолц така и не съумява да заприказва самичък и непосредствено за Северен поток-2. Вместо това се крие зад неразбираеми формулировки, които към този момент са добре познати от двумесечното му ръководство. Например, че в случай че Русия нападне Украйна, всички варианти „ ще бъдат на масата ". И че Русия щяла „ да заплати доста висока цена ". Към това Шолц прибавя и дифузната опасност, че можело да се случи „ доста повече ", в сравнение с Русия вероятно очаквала. Но във Вашингтон всички тези формулировки звучат много неубедително.
С първото си посещаване в Съединени американски щати немският канцлер очевидно искаше да постави завършек на подмятанията, че към този момент два месеца остава съвсем незабележим, че седмици наред не е споделил съвсем нищо значително. Но вместо да се показа като същински европейски водач, на който американските сътрудници постоянно могат да разчитат, на конференцията във Вашингтон Шолц още веднъж остана неосезаем. Преди идването му на посещаване в Съединени американски щати американците си задаваха най-много този въпрос: „ Може ли да се разчита на Шолц? ". Тъкмо затова президентът Байдън насърчително го обсипа с уверенията, че „ без никакво подозрение " на Германия и на канцлера Шолц можело „ безусловно да се разчита ". Но това надали помогне да се сдържи американската рецензия против Шолц.
Канцлерът вероятно трябваше да каже нещо от вида: „ Германия подсигурява полезностите, които ние в Европа споделяме с Америка ". Вярно, че той по никакъв начин не си пада по патетичните слова, това се знае, само че един добър посетител носи в багажа си точно такива уверения. И беше доста значимо да ги каже. Защото към този момент от седмици през утринните блокове и вечерните телевизионни стратегии в Съединени американски щати един след различен се изреждат политически специалисти, които настояват, че Германия си подвива опашката, когато ножът опре до кокала. И че вместо оръжие доставя на Украйна каски и полева болница.
Да, добре знае се, че Шолц - както и болшинството германци - желае да подсигури мира в Европа по дипломатически път. Съединени американски щати обаче въобще не се свенят, когато са наложи да откриват мир и с военни средства. Казано в резюме: Шолц приказва на един дипломатически език, който мъчно може да се преведе на „ американски ", камо ли пък на езика на превъзходството, с който си служат редица американски конгресмени. Президентът Байдън също усеща този напън откъм Конгреса, до момента в който Шолц в същото време се чуди какво да прави с дейностите на предпоследния немски канцлер, неговия съпартиец Герхард Шрьодер, определен преди малко в Надзорния съвет на съветския колос „ Газпром ", който в действителност сложи началото на плана „ Северен поток ".
Меркел вероятно щеше да постъпи иначе
А има и още нещо доста значимо. Докато Шолц беседва с Байдън в Съединени американски щати, в Москва пред камерите застават президентите на Франция и Русия Макрон и Путин. Стопанинът на Кремъл даже оповестява, че след няколко дни двамата още веднъж ще си приказват по телефона. Така в последна сметка може да се окаже, че всички пътища към решаването на най-сериозния конфликт с Русия след края на Студената война минават в действителност през Париж. Ангела Меркел вероятно щеше да постъпи иначе.
Автор Михаела Кюфнер
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ