На 21-ви декември 1971-ва година при самолетна катастрофа загива Паша Христова
На 21-ви декември 1971-ва година, дружно с оркестър „ София “, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен отбор „ Аура “ и националната певицаЯнка Рупкина, Паша Христоватрябва да замине за дните на българската просвета в Алжир. Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е преди малко излязъл от ремонт на оборудването за надзор на хоризонталното състояние на самолета – въжетата, с които се ръководят елероните, преносими елементи в краищата на крилете, с които се поправя хоризонталното състояние на самолета.
Ремонтът наподобява не е бил осъществен съгласно техническите условия –проведеното разследваненепосредствено след случая доближава до извода, че въжетата на елероните са били неправилно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на стадия на планиране на самия аероплан не е била планувана градивна отбрана, предотвратяваща сходна неточност.
Когато машината набира скорост за политане и се отделя от пистата, се появява мощен непряк вятър, който я накланя на една страна. Вместо да поправя ситуацията на самолета в хоризонталната повърхност, като парира силата напразно, командата на пилотиращия усилва наклона на самолета поради противоположното свързване на елероните.При удара на крилотов пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият аероплан избухва в пламъци, като единият мотор се откъсва от корпуса.
От 73-мата души на борда умират 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оживелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крака, и Янка Рупкина – с леки изгаряния. На 23 декември 1971 година Паша Христова е изпратена от многочислени фенове в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.Погребана е в католическия имот 23.
Преди нещастието новогодишната стратегия за посрещането на новата 1972 година е снимана с дейното присъединяване на певицата. Само няколко дни след нещастието цялата страна опечалено следи жизнерадостното присъединяване на Паша Христова.
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година в София. Израства в софийския квартал Княжево. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където са живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се реалокират в София итам се ражда Паша.След довеждане докрай на гимназия стартира работа като чертожничка в комбинат „ Балканкар “ – София. Завършва школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка.
През 1966 година записва първата си ария „ Щъркелът дойде отново “. Нейният първи триумф е на Фестивала на занимателната ария в Сочи, Русия, през 1967 година, където е удостоена със златен орден и първа премия. Още през цялото време на своята кариера публиката я приема възторжено.
През 1968 година става солистка в оркестър „ София “ – тогава един от най-популярните сформира в българската музика. Гастролира в Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, Германска демократична република, Федерална Република Германия и др.[1] За своите пет креативен години записва към 60 песни за фонда на Радиото.
За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.Печели интернационална популярност и доста награди от състезания.Между тях: премия на фестивала „ Златният елен “ в Брашов, Румъния, първа премия за осъществяване дружно с Мария Нейкова и Мими Иванова „ Яворова пролет “ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „ Пролет “. През 1970 година се показва на фестивала „ Златният Орфей “ и получава огромната премия за песента„ Повей, ветре “ (по музика на Йосиф Цанков) и първата премия за „ Една българска роза “ (по музика на Димитър Вълчев).
Ремонтът наподобява не е бил осъществен съгласно техническите условия –проведеното разследваненепосредствено след случая доближава до извода, че въжетата на елероните са били неправилно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на стадия на планиране на самия аероплан не е била планувана градивна отбрана, предотвратяваща сходна неточност.
Когато машината набира скорост за политане и се отделя от пистата, се появява мощен непряк вятър, който я накланя на една страна. Вместо да поправя ситуацията на самолета в хоризонталната повърхност, като парира силата напразно, командата на пилотиращия усилва наклона на самолета поради противоположното свързване на елероните.При удара на крилотов пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият аероплан избухва в пламъци, като единият мотор се откъсва от корпуса.
От 73-мата души на борда умират 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оживелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крака, и Янка Рупкина – с леки изгаряния. На 23 декември 1971 година Паша Христова е изпратена от многочислени фенове в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.Погребана е в католическия имот 23.
Преди нещастието новогодишната стратегия за посрещането на новата 1972 година е снимана с дейното присъединяване на певицата. Само няколко дни след нещастието цялата страна опечалено следи жизнерадостното присъединяване на Паша Христова.
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година в София. Израства в софийския квартал Княжево. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където са живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се реалокират в София итам се ражда Паша.След довеждане докрай на гимназия стартира работа като чертожничка в комбинат „ Балканкар “ – София. Завършва школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка.
През 1966 година записва първата си ария „ Щъркелът дойде отново “. Нейният първи триумф е на Фестивала на занимателната ария в Сочи, Русия, през 1967 година, където е удостоена със златен орден и първа премия. Още през цялото време на своята кариера публиката я приема възторжено.
През 1968 година става солистка в оркестър „ София “ – тогава един от най-популярните сформира в българската музика. Гастролира в Съюз на съветските социалистически републики, Чехословакия, Унгария, Югославия, Румъния, Германска демократична република, Федерална Република Германия и др.[1] За своите пет креативен години записва към 60 песни за фонда на Радиото.
За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и др.Печели интернационална популярност и доста награди от състезания.Между тях: премия на фестивала „ Златният елен “ в Брашов, Румъния, първа премия за осъществяване дружно с Мария Нейкова и Мими Иванова „ Яворова пролет “ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „ Пролет “. През 1970 година се показва на фестивала „ Златният Орфей “ и получава огромната премия за песента„ Повей, ветре “ (по музика на Йосиф Цанков) и първата премия за „ Една българска роза “ (по музика на Димитър Вълчев).
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ




