ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

България и Северна Македония отвориха нова страница в историята на своите връзки. Това се случи с помощта на новите държавни управления в двете страни, като по-кокретно би трябвало да отдадем заслугата на министър-председателите - Кирил Петков и Димитър Ковачевски.

Реалното измерение от работата им евентуално ще забележим след месеци, но позитивизмът, който излъчиха те след срещата между тях, е добър сигнал, че двустранните ни връзки може би най-сетне потеглят в вярна посока. Такава посока, която ще изведе Северна Македония до присъединение към огромното семейство на цивилизованите европейски страни - Европейския съюз.

За да поговорим за сложността на двустранните ни връзки със Северна Македония и визитата на българската делегация в Скопие при започване на седмицата, от ФАКТИ се свързахме с госпожа Елена Поптодорова - умел посланик, служил на страната ни в Съединени американски щати (два мандата ексклузивен и пълномощен дипломат във Вашингтон), само че и надалеч освен. Г-жа Поптодорова също по този начин е създател и член на Управителния съвет на Атлантическия клуб в България

Интервюто ни с нея четете в идващите редове:

- Г-жо Поптодорова, да стартираме малко по-отдалеч. Смятате ли, че ниската точка, в която са двустранните ни връзки, се дължи най-много на липса на работа от страна на България в полето на дипломацията в годините обратно, както и на неналичието на реализиране на стъпки за положително въздействие в македонското общество - да вземем за пример посредством български медии измежду него?

- Краткият и доста еднопосочен отговор е да. И ще обясня за какво. Не просто липса на дейни дейности, само че съгласно мен и липса на проект по какъв начин да работим, откакто признахме днешна Северна Македония (б.р. тогава единствено Македония) тъкмо преди 30 години. Казвам това като участник в тези събития, тъй като в деня на признаването бях депутат в Народното събрание, след това през годините това беше една от тематиките, по които постоянно съм била ангажирана заради събитията, заради всички неблагополучия, които срещаме в връзките със Северна Македония.

Трябва да се означи, че в даден миг формулата на признание беше модифицирана. Комисията " Бадентер " имаше ясна, изчистена форма на признание. Ние я бяхме възприели - т.е. президентът Желю Желев и министър-председателят Филип Димитров тогава я бяха възприели и направиха акта на признаването. После обаче се редактира под мощното давление на тогавашния външен министър Стоян Ганев и евентуално и други въздействия, които са били извършени в тези доста ранни години на Прехода, с към момента доста мощни позиции на тъкмо противоположната позиция. Редактира се попътно - признаваме страна, само че не признаваме нация и език. И това някак си ходя десетилетия.

По тази причина, виждате, че когато към този момент се оказа, че няма накъде - би трябвало да се захванем с връзките със Северна Македония в напълно нов, друг подтекст, първата голяма пречка беше точно по повод идентичността на Македония. Загуби се доста време в тази тефлонова опозиция от наша страна против самата концепция, че може да има македонска нация и че може да има македонски език. Няма да встъпвам в сложността на казуса, тъй като в полза на истината аз приписвам правото и на тези най-ревностни бранители на тезата, че те не съществуват или най-малко не са съществували в предходен исторически интервал. Но по този начин или другояче това не ни оказва помощ в днешно време, всичко е променено през днешния ден - географията е изменена след признаването на всички някогашни югославски републики, съюзите са изменени, целите са изменени, заканите са разнообразни, рисковете са разнообразни. Няма по какъв начин да вървим инерционно от това, което се е случило преди 30 години. Ние и гърците, несъмнено, бяхме най-твърди в съпротивата си да признаем естествените характерности на една страна. Разбира се, Гърция се съпротивляваше против географията, наименованието на страната. И откакто и Гърция беше по този начин неистово срещу, ние имахме най-малко още една страна като компания в тези доста безапелационни позиции. Говорила съм с сътрудници депутати и от " ПАСОК ", и от " Неа демократия " и те бяха наясно, че не може до безспир да поддържат тяхната позиция по повод наименованието на страната, само че споделяха: " Ще караме до дъно, до момента в който може. Когато преценим, че може да имаме вреда, тогава ще променим ". Така и постъпи Гърция. Много пъргаво, доста гъвкаво видя момента, в който може да постави на масата напълно съответни претенции и се подписа Преспанското съглашение, където Гърция получи това, което искаше - Северна Македония да е наименованието на страната.

Аз считам, че през цялото това време ние в никакъв случай нямахме явен проект по какъв начин оттук насетне ще се оправим с казуса. Защото явно е, че в случай че си признал страната, се изправяш естествено пред въпроса за идентичността на популацията, пред въпроса за езика - изключително в нашия случай. Това не беше квалифицирано и за това някак си влязохме в тази последна, доста сериозна фаза, когато целия свят ни гледа, изключително откакто по време на нашето председателство ние доста сполучливо, доста удачно декларирахме като основен приоритет разширението на Европейския съюз към Западните Балкани, изключително и поддръжката за Македония. Оставихме усещане у всички наши и съдружници, и сътрудници, че България е мощен мотор на този развой. Затова доста внезапно, доста ненадейно пристигна блокажът, който обявихме, и то на база единствено на неуспехите на историческата комисия. Грешката е заложена и в самия Договор за другарството и добросъседство, тъй като решаването на въпросите в историческата комисия бяха посочени като единствен измерим вероятен прогрес. А там нещата не могат да се решат нито бързо, нито едностранно, нито еднопосочно. Неизбежно България също ще би трябвало да направи крачка в посока към общо договаряне, само че още не сме подготвени, изключително що се отнася до състава на комисията.

За благополучие, слушам и чета от ден на ден отзиви на наблюдаващи, на анализатори и на политици в това число, които приказват за нуждата от взаимно договаряне на решения, което значи и намаляване на нашата позиция. През всичките тези години единствено намек за по-отворено отношение към Северна Македония, незабавно предизвикваше и навличаше обвиняване в национално изменничество и нищо по-малко. Слава Богу кръгът на тези " национални предатели " доста бързо се уголемява.

- Неслучайно диря гледната Ви точка на посланик, тъй като считам, че към този момент е назрял моментът малко или доста историците да излязат от този спор, защото е ясно, че в това поле нещата са извънредно сложни и прекомерно прочувствени. Като жител застъпвам една своя теза, че компромисите би трябвало да са точно в региона на историята - и по-точно всеки да уважава личностите, които желае, както и да чества празниците, които желае, само че без да оспорва правото на другия да го прави. Разумен метод ли би било това съгласно Вас?

- Аз считам, че това е единственият метод. Буквално преди два дни тъкмо това обосновах, тъй като имаше участник в полемиката, който още веднъж поде тематиката за кражба на историята - че нас ни крадат и че това е закононарушение. Моето мнение е, че история не може да се открадне - тя е такава, каквато е, тя е записана, тя се е случила.

Ние като българи да вземем за пример не сме решили какво е 9 септември 1944 година - дали е избавление, или е окупация, какво остава за един доста по-сериозен - освен идеологически, а в действителност исторически спор. Фактите никой не може да ги заличи, посред ни има борба на тълкования. Тази борба може да трае безпределно, по тази причина ние би трябвало да излезем от този конфликт. Споделям изцяло Вашата позиция - всеки да предлага, да упорства, да пропагандира историята такава, каквато е показана от историческите източници, от експертите на страните и посредством омекотяване на атмосферата и връзките може да се стигне до това, което би било за мен само спокоен, краен вид - споделена история.

- Как оценявате визитата на българската делегация в Северна Македония, състояща се от минситър-председателя Кирил Петков, двамата министри - на външните работи Теодора Генчовска и на превоза Николай Събев, и зам.-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин?

- За мен това беше основна стъпка. Твърдите съперници на диалози, на намаляване на връзките със Северна Македония, несъмнено, че още веднъж се изрекоха сериозно. Имаше доста внезапни изявления, имаше и по-рафинирани, по-префинени рецензии от вида на това, че визитата не е било квалифицирано, че е трябвало да се готви дълго, че е трябвало да се разменят и съгласуват документи. Това е, както споделих, низък метод за рецензия, тъй като тук не приказваме за всекидневно посещаване. Аз имам опит в този поминък и мога да кажа, че това посещаване въобще не беше от вида на рутинните. Това беше посещаване на сондаж, и то сондаж с вяра за позитивен резултат след осъществяването му. Посещението беше положително и по време - в подтекста на 30-годишната от признаването.

Някои сериозно означават, че имало малко повече показност, на което аз давам отговор - то е тъкмо това. Визуалното е значимото - да се направи сценографията, да ги забележим дружно, да забележим отдаването на респект на българския министър-председател, да забележим ръкостискания. Всичко това беше доста много позитивно. Оттук нататък към този момент зависи до каква степен ще удържат и двете страни - и двамата министър-председатели, да следват тази положителна линия, макар непрекъснатия бойкот, който ще го има и от двете места, доколкото двете партии с име Вътрешна македонска революционна организация се родеят по корен.

- Извън националистическите непрекъснати мантри за езика, идентичността и историята, които споменахме, България върху правата на жителите на Северна Македония с българско съзнание ли би трябвало да концентрира напъните си в преговорния развой?

- По въведението на въпроса Ви, би трябвало да се каже, че постоянно, когато вътрешната конюнктура основава компликации, когато развиването на нацията не е положително, не е щастливо, има сграбчване в предишното. Това се случва и около Северна Македония. Ако България е една богата, просперираща страна, в случай че хората живеят умерено, ние ще посрещаме и този тип сложности умерено.

По отношение на правата на българите в Северна Македония - да, несъмнено. Това е единственото реалистично нещо, което можем да желаеме сега и това е единственият пункт, по който ние имаме схващане и можем да разчитаме на поддръжка от всички свои съдружници в Европейския съюз, а също и от Вашингтон. За страдание, оповестяването на този приоритет пристигна доста късно. Идеята за вписването на българите в Конституцията на Северна Македония не е нова, само че имаше една неистова опозиция от нашето Вътрешна македонска революционна организация, като претекстът им, несъмнено, беше, че ние няма по какъв начин да сме малцинство, тъй като сме болшинство в Северна Македония. Макар и късно да идва това предложение, доста е добре, че го има, в това число тъй като това е най-реалистичното, изпълнимо и измеримо наше искане.

- Също би трябвало да отстояваме пред съседите ни и прекъсване на езика на омразата против България, и запазване на българското културно-историческо завещание?

- Категорично да. Когато приказваме съответно за език на омразата, става въпрос за медиите. Това е допустимо - да се измъкнат македонските медии от сръбската настойчивост. По този метод Северна Македония ще се измъкне и от тежкото сръбско въздействие в страната.

- Проруските кръгове в България непрекъснато приказват за американски напън върху България по проблема със Северна Македония. Реален ли е той или е плод на въображението на тези кръгове?

- Не знам дали сте забелязал, само че каквото и да се случва, най-после постоянно " Америка е отговорна ". Както преди време интернационалното състояние беше отговорно за градушки или суша.

В сериозния подтекст поставям напред постоянно аргумента Европейски съюз. Не става въпрос за напън, а по-скоро за изрично очакване, условие. Определени кръгове доста комфортно употребяват думата напън, с цел да се подтиква естествена първична реакция. Това, което се случва всекидневно, идва от Европейски Съюз Подчертавам го - главното очакване и настоятелно искане идва от съдружниците ни в Европейския съюз, тъй като ние препятстваме реализацията на свободна и единна Европа - концепцията на Европейския съюз самичък по себе си. Нашите причини до момента не минаха на първо време в Брюксел, а по-късно и в националните столици. Ние нямаме нито един бранител в границите на Европейски Съюз, даже Гърция не ни поддържа по тази тематика. Това би трябвало да е мотив за доста здравомислещ разбор. Сега с изваждането на тематиката за правата на индивида напред към този момент може би ще имаме чуваемост там, където ние най-важно.

А Вашингтон, несъмнено, желае да види Европейския съюз допустимо най-разширен, мощен и обединен, тъй като за Съединените американски щати Европейски Съюз е главният съдружник. В рамките на НАТО сме ние - европейските страни. Затова не би трябвало да има никаква изненада, че Съединени американски щати демонстрират угриженост, в случай че се прави това блокиране на разширението по необясними аргументи и за тях.

Относно конгресменката Клаудия Тени и шума, който се подвигна - тя е внесла план на резолюция и в това е свободата на обособения конгресмен и сенатор в Съединени американски щати. В това е огромната разлика сред нашия Парламент и Конгреса - изборът там е директен, за едно конгресменско място са нужни милиони гласове, според от изборния регион. Тоест това са хора, които са влезнали там с доста мощни пълномощия в орган, който в никакъв случай не е бил гумен щемпел на администрацията. Затова и ние имаме безусловно ясна позиция на Държавния департамент на Съединени американски щати - от името на президента Байдън, че не се плануват никакви наказания за България по този въпрос. Корупцията е обособена тематика.

Трябва да се каже и нещо друго, което е доста значимо. Има едно чудене - по какъв начин по този начин, от кое място идва тази конгресменка и работи по този метод. Същите тези кръгове споделят, че македонците са излели едни милиони - някой твърдеше 30 милиона, различен друга цифра, с цел да купят лобисти на място. Това обаче не е тъкмо по този начин. Да, лобизмът работи, доста публикуван е, само че при конгресменът идва неговите гласоподаватели. В тяхната система те са свещено нещо, тъй като те избират и за това се споделя, че в Америка изборите в никакъв случай не свършват и идната акция стартира в деня след изборите. Когато гласоподавателите там отидат при своя фаворит, той не просто се вслушва в тях, а има и дейности. Македонците са толкоз добре проведени, че можем единствено да завиждаме. Има две македонски организации. Едната е Македонската патриотична организация, която е близо 100-годишна и е дело на първата емиграция в Съединени американски щати при започване на предишния век. Другата е Обединена македонска диаспора. Със споменаването им желая да кажа, че на процедура те си имат едни достоверни лобисти, които нямат потребност от такава платена услуга. Това у нас се подценява, ние считаме, че всичко в Америка може да се купи с пари. Не, не е по този начин. И на този декор, аз доста скърбя, че нашата общественост малко или доста отразява действителността у нас, няма такова мощно чувство за общественост. Слава Богу успяхме да създадем мрежа от български учебни заведения. Това го има, само че сме надалеч от този тип национална обединеност, която да води до политически резултат. И на финала ще каже, че да, наказания няма да има, само че протичащото се в Конгреса няма да спре. То ще продължи, до момента в който България не покаже, че мисли модерно и че тя не попречва, а подкрепя процеса за Северна Македония и Албания.