Обективно за България и Северна Македония - без шовинизъм, но и без розови очила
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тeмата за Северна Македония е изпълнена с доста страсти, започващи с обич, минаващи през възприятие за владеене и стигащи до ненавист. Сигурен съм, че в случай че на следващия ден има футболен мач сред България и Северна Македония с аудитория, то това, което ще се случи, ще е идентично с това, което би се случило на футболен или различен мач сред Сърбия и Хърватия. Разбира се, това не важи за народите ни в тяхната непокътнатост, само че като конфигурация е задоволително всеобщо, с цел да се явява проблем.
Трябва да стартираме от първоизточника на проблемите, нищо, че ще бъде казано за милионен път. Виновниците за сърбизацията и дебългаризацията на Македония, днешна Северна Македония, са Комунистическа партия на Съветския съюз и наведените пред нея национални предатели - българските комунисти. Това доста постоянно бива замитано под килима от окупиралите националистическото пространство български псевдонационалисти, а с този миг би трябвало да стартира всеки диалог за историята сред България и Северна Македония.
Има и едни други виновници за стимулирането на тази политика на дебългаризация и втълпяване на ненавист към България и българите в днешна Северна Македония. Силно ще е да ги назовем национални предатели, въпреки евентуално някои от тях да могат да " влязат и в тези обувки ", само че всички управлявали посткомунистическа България до ден сегашен - с известно изключение на Костовото държавно управление, могат да бъдат окачествени като безспорни безхаберници във връзка с политиката към Македония, днешна Северна Македония. По създание посткомунистическите държавни управления на България не свършиха нищо, с цел да спрат антибългарската агитация в Скопие, ширеща са в учебниците по история на нашите съседи, както и в огромна част от техните медии.
Неслучайно на среща при българския президент Румен Радев преди към 2 месеца, представител на българската общественост в Северна Македония сподели, че и сега там има тотална доминация на просръбските медии - респективно антибългарски, а пробългарските издания - от една страна са доста малко, а от друга - едва-едва съществуват.
Съдържанието след днешната среща в Скопие сред министър председателите и външните министри на България и Северна Македония генерално не предложи нищо ново на публиката, като се изключи двустранния оптимизъм, демонстриран пред медиите. Важното обаче е какво се е говорило и какво е обещавано при неналичието на камери и публицисти. В България всички откровено се надяваме, че национални изменничества не са правени и няма да се вършат и за в бъдеще.
Въпреки че и през днешния ден - най-много с помощта на сътрудниците на място в Скопие, още веднъж стана дума за историята, би трябвало да е ясно, че сред нас и северномакедонците по избрани исторически тематики в никакъв случай няма да бъде реализиран консенсус. Или най-малко не в обозримо бъдеще. И точно по историческите тематики съгласно мен е позволен компромис, тъй като другояче няма да стигнем до средата в никакъв случай. Нека всеки уважава каквито желае исторически персони и дати, без обаче да оспорва правото на другия също да го прави.
Леко настрана от това, министър председателят Кирил Петков и останалите представители от българска страна в преговорния развой би трябвало да са доста деликатни какво тъкмо приказват за " фашизма в България ", тъй като по този начин наливат вода в мелницата на македонистите, които са и сърбомани, и на колене пред Кремъл. Всякакви внушения от северномакедонска страна - дали през учебници, дали през медии, че българите са фашисти, че страната ни е била фашистка, би трябвало да бъдат изкоренени и оставени в предишното.
По-генерално видяно за всички ни в България е ясно каква е истината в исторически проект, само че като рационални (а не емоционални) същества би трябвало да сме наясно с две неща. Северномакедонският политически хайлайф и северномакедонският народ в неговото преобладаващо болшинство не са узрели и надали скоро ще узреят да признаят историческата истина по ред въпроси.
Със същата увереност не трябва да чакаме, че даже и да се реализиран избрани жизненоважни договорености сред двете страни, съседите ни ще ни заобичат, тъй като сме им дали зелена светлина за действителен преговорен развой с Европейския съюз.
В края на коментара ще си разреша да се самоцитирам () за значимите неща, които би трябвало да се реализиран преди да отворим вратата на Северна Македония за договаряния с Европейския съюз:
" Вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония и третирането им като равноправни с другите северномакедонски жители, стоп на другите типове репресии (държавни и обществени) против жителите на Северна Македония с българско съзнание, изваждането на лъжливите и обидни избрания и внушения за българите от северномакедонските учебници по история, предпазване на българското културно-историческо завещание на територията на Република Северна Македония и заключителен документ, с който всичко това се подсигурява, като в случай че политическият хайлайф на съседите ни се отклони от поетите задължения, глобите за страната им да бъдат такива, които да ги откажат още в начален етап от антибългарски и сърбомански изстъпления ".
Без осъществяването на изредените неща, Северна Македония не би трябвало да получава " да " от България. Ако бъде изработен компромис с някое от изродените неща, това ще е освен национално изменничество, само че и такова по отношение на демократичните полезности на цивилизования свят.
Тeмата за Северна Македония е изпълнена с доста страсти, започващи с обич, минаващи през възприятие за владеене и стигащи до ненавист. Сигурен съм, че в случай че на следващия ден има футболен мач сред България и Северна Македония с аудитория, то това, което ще се случи, ще е идентично с това, което би се случило на футболен или различен мач сред Сърбия и Хърватия. Разбира се, това не важи за народите ни в тяхната непокътнатост, само че като конфигурация е задоволително всеобщо, с цел да се явява проблем.
Трябва да стартираме от първоизточника на проблемите, нищо, че ще бъде казано за милионен път. Виновниците за сърбизацията и дебългаризацията на Македония, днешна Северна Македония, са Комунистическа партия на Съветския съюз и наведените пред нея национални предатели - българските комунисти. Това доста постоянно бива замитано под килима от окупиралите националистическото пространство български псевдонационалисти, а с този миг би трябвало да стартира всеки диалог за историята сред България и Северна Македония.
Има и едни други виновници за стимулирането на тази политика на дебългаризация и втълпяване на ненавист към България и българите в днешна Северна Македония. Силно ще е да ги назовем национални предатели, въпреки евентуално някои от тях да могат да " влязат и в тези обувки ", само че всички управлявали посткомунистическа България до ден сегашен - с известно изключение на Костовото държавно управление, могат да бъдат окачествени като безспорни безхаберници във връзка с политиката към Македония, днешна Северна Македония. По създание посткомунистическите държавни управления на България не свършиха нищо, с цел да спрат антибългарската агитация в Скопие, ширеща са в учебниците по история на нашите съседи, както и в огромна част от техните медии.
Неслучайно на среща при българския президент Румен Радев преди към 2 месеца, представител на българската общественост в Северна Македония сподели, че и сега там има тотална доминация на просръбските медии - респективно антибългарски, а пробългарските издания - от една страна са доста малко, а от друга - едва-едва съществуват.
Съдържанието след днешната среща в Скопие сред министър председателите и външните министри на България и Северна Македония генерално не предложи нищо ново на публиката, като се изключи двустранния оптимизъм, демонстриран пред медиите. Важното обаче е какво се е говорило и какво е обещавано при неналичието на камери и публицисти. В България всички откровено се надяваме, че национални изменничества не са правени и няма да се вършат и за в бъдеще.
Въпреки че и през днешния ден - най-много с помощта на сътрудниците на място в Скопие, още веднъж стана дума за историята, би трябвало да е ясно, че сред нас и северномакедонците по избрани исторически тематики в никакъв случай няма да бъде реализиран консенсус. Или най-малко не в обозримо бъдеще. И точно по историческите тематики съгласно мен е позволен компромис, тъй като другояче няма да стигнем до средата в никакъв случай. Нека всеки уважава каквито желае исторически персони и дати, без обаче да оспорва правото на другия също да го прави.
Леко настрана от това, министър председателят Кирил Петков и останалите представители от българска страна в преговорния развой би трябвало да са доста деликатни какво тъкмо приказват за " фашизма в България ", тъй като по този начин наливат вода в мелницата на македонистите, които са и сърбомани, и на колене пред Кремъл. Всякакви внушения от северномакедонска страна - дали през учебници, дали през медии, че българите са фашисти, че страната ни е била фашистка, би трябвало да бъдат изкоренени и оставени в предишното.
По-генерално видяно за всички ни в България е ясно каква е истината в исторически проект, само че като рационални (а не емоционални) същества би трябвало да сме наясно с две неща. Северномакедонският политически хайлайф и северномакедонският народ в неговото преобладаващо болшинство не са узрели и надали скоро ще узреят да признаят историческата истина по ред въпроси.
Със същата увереност не трябва да чакаме, че даже и да се реализиран избрани жизненоважни договорености сред двете страни, съседите ни ще ни заобичат, тъй като сме им дали зелена светлина за действителен преговорен развой с Европейския съюз.
В края на коментара ще си разреша да се самоцитирам () за значимите неща, които би трябвало да се реализиран преди да отворим вратата на Северна Македония за договаряния с Европейския съюз:
" Вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония и третирането им като равноправни с другите северномакедонски жители, стоп на другите типове репресии (държавни и обществени) против жителите на Северна Македония с българско съзнание, изваждането на лъжливите и обидни избрания и внушения за българите от северномакедонските учебници по история, предпазване на българското културно-историческо завещание на територията на Република Северна Македония и заключителен документ, с който всичко това се подсигурява, като в случай че политическият хайлайф на съседите ни се отклони от поетите задължения, глобите за страната им да бъдат такива, които да ги откажат още в начален етап от антибългарски и сърбомански изстъпления ".
Без осъществяването на изредените неща, Северна Македония не би трябвало да получава " да " от България. Ако бъде изработен компромис с някое от изродените неща, това ще е освен национално изменничество, само че и такова по отношение на демократичните полезности на цивилизования свят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ