Кой финтира Суверена?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За наслада на някогашните ръководещи, които бяха съществена цел и евентуален обект на „ изчегъртване “, 46-ото Народно заседание се провали шумно и зрелищно.
По календар предходният парламент съществува 25 дни, от които девет работни. Това беше най-краткото в историята ни Народно заседание и ще остане такова, защото неговият правоприемник оцеля малко по-дълго, само че за сметка на това съумя май да занули позитивите на предния състав.
Миналият парламент започва с вяра.
45-ото Народно заседание върна гласоподавателите пред тв приемниците, когато съвещанията се излъчваха онлайн.
46-ото ги върна на плажа.
В 45-ото упованията бяха фокусирани върху следващото политическо знамение, каквото се яви партията на Трифонов, туширайки социологическите прогнози за трета мощ с 12-13 %.
46-ото още не се е разпуснало, а очакванията са пренасочени към нов политически план, който да разсече политическия възел.
Преди витаеше чувството, че едни нови бързи избори ще доведат до растеж на по този начин наречените протестни партии и това в действителност стана.
Сега отново се върви към избори, само че не е ясно за какво и какъв ще е приносът им в решението на рецесията.
Преди по този начин наречените протестни партии бяха консолидирани по силата на публичните упования към тях. Сега са скарани.
46-ото Народно заседание върви към край, тъй като не извърши главната си задача – да сформира държавно управление. И защото точно то имаше амбицията/претенцията/желанието да си върне статута на водеща институция след години на обезличаване, се трансформира и в сцената на главните политически сюжети. Сцена, на която пиесата протече в три дейности.
Първо деяние – аз предлагам, вие, в случай че желаете, подкрепяте, в случай че желаете, не подкрепяте
Още преди да са известни окончателните резултати с един удар, в жанр „ шат на патката главата “, основният воин Слави Трифонов предложи какво? Консултации, диалози, коалиция? Не, държавно управление!
Проектокабинетът отпред с Николай Василев бе първият знак за назряващ разлом сред внушенията, които „ ИТН “ правеше преди изборите, и действителните оферти, когато към този момент беше първа политическа мощ. Месеци наред Има Такъв Народ мълчеше за политики, по тази причина пък неуморно набиваше в съзнанието на електората две свои безапелационни сякаш планове – да „ изчегърта направеното от ГЕРБ “ и да не се коалира с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Внезапно обаче и съюз с останалите две политически сили – Демократична България и ИБГНИ – бе изключен с наивното пояснение, че коалиция била мръсна дума. Офертата на Трифонов просто нямаше по какъв начин да бъде призната.
„ Не можем просто да гласуваме за някакви зайци, извадени от цилиндъра “ (Христо Иванов) и „ хората не желаят замяната на премиерска република с телевизионна “ (Мая Манолова) реагираха тотално подценените евентуални сътрудници.
На неповторима конференция, отдадена на минали бъдещи планове, Николай Василев бе отдръпнат, с цел да стартира ритуалният танц на договарянията. Две напред, една обратно и още веднъж шат! Втори проектокабинет, който, почтено казано, бе по-неприемлив и от първия.
В редица европейски демокрации претендентите за министър председатели стават известни на гласоподавателите още преди те да отидат до урните. У нас, защото бе пристигнало време за друго, медиите чакаха номинирания да излезе от един... подлез. От подлеза до президентството преди Румен Радев да му връчи изследователски мандат за сформиране на българското държавно управление.
И политици, и депутати, и цялата аудитория опознаваха Пламен Николов в крачка, с цел да стане безпощадно ясно, че промяна на управническия хайлайф няма да стане с кастинг. Няма.
Около номинацията на Петър Илиев за вътрешен министър и силов вицепремиер пиесата замязя на трилър („ Петър Илиев би трябвало да бъде погубен. Не, той няма да бъде погубен! Голям боязън тресе кочината на задкулисието “ - самият Илиев за себе си), само че за малко, защото и този проектокабинет се пресели в небитието.
Междувременно в сюжета се заплетоха още трима герои – Кирил Петков, Асен Василев и проф. Николай Денков като претенденти за министри и в постоянен кабинет, препоръчани от водача на Демократична България. Това отключа мощния яд на Слави Трифонов: „ Някой желае ли от теб да предлагаш нещо? Какъв тъкмо стана, по кое време стана предлагач и реши, че ще предлагаш? Излизаш отново на избори, печелиш ги и тогава предлагаш. Сега като какъв предлагаш? “
И въобще, Иванов би трябвало да знае, че „ в случай че желае да поддържа, в случай че желае, да не поддържа “.
Точка.
Второ деяние – блъсканица на сцената. Какво да се прави?!
След неуспеха на първия и на втория мандат, който ГЕРБ взеха и върнаха, всички бяха предизвикани от резонния въпрос с типичен темперамент – какво да се прави?
С думи се стреляше слепешката. Председателят на Народното събрание Ива Митева предложи спешният финален мандат да се даде на ИБГНИ, тя пък бе препоръчана за кандидат-премиер от Демократична България, а Манолова напряко даде обещание, в случай че най-малката група получи мандата ще го даде още веднъж на най-голямата и така нататък
Не звучи доста съществено, нали.
Най-ясен отговор идваше от Има Такъв Народ, а точно, че хепиенд, в смисъл държавно управление, няма да има. Но публиката, подготвена да чака всевъзможни обрати в главното деяние, следваше да бъде уверена по най-категоричен метод, а Българска национална телевизия даде за това най-гледаното си време в петък вечер. Сякаш не в офиса на Трифонов, а в Белия дом гостуваше Бойко Василев, в случай че съдим по предварителното оповестяване на топсъбитието. Е, и пред Българска национална телевизия Трифонов удостовери, че поддръжка за третия мандат няма да даде, тъй като Българска социалистическа партия била лява, била от статуквото, не ги била подкрепила и така нататък, макар че договарянията с левицата вървяха най-гладко при усвояването на първия мандат. Аргументите не бяха безапелационни, само че думата на Трифонов на две на става, в случай че се доверим на неговите изказвания.
Новото издание на Бойко Борисов – Слави Трифонов - напълно съобщи четата, като разгласи кой му е идвал в офиса на крайници – Иванов, Манолова, Петков...
Трето деяние – и кой е отговорен в този момент?
Българска социалистическа партия, която получи третия мандат, разгласи, че ще го върне на 7 септември.
Оттук до третите за годината парламентарни избори, в режим на предизбора изразителност, ще се търси виновника за невъобразимата какафония, която изгледахме.
Версии не липсват – статуквото, задкулисието, паралелната страна, „ дългата ръка на Движение за права и свободи “, неразграденият модел на ГЕРБ, „ ИТН “, протестните партии, Сорос, американците, не - руснаците и впрочем, и впрочем.
Дали несполучливите опити за сформиране на държавно управление ще се окажат драма или комедия след идното последно деяние, ще забележим.
Казано обаче съществено:
- Без нов подтик (евентуално нова политическа мощ или нови водачи) изборите през ноември рискуват да препотвърдят сегашната патова обстановка.
- Без отваряне на политически разговор вместо разправии от кухненски диаметър (кой на кого какво споделил и къде отишъл) държавно управление на смяната няма да има.
- „ ИТН “ разочарова почитателите си и регистрира спад в доверието. Значим публичен дял не желае да смени джипката с диванчето, тъй като има алергия към политици, които чуват единствено личния си глас. Обещанието на Слави Трифонов, че другият път държавно управление ще има, не е нищо друго с изключение на опит да спре разбягалите се симпатизанти.
- ГЕРБ и Борисов печелят от обстановката, в която деклариралите са като опция на техния модел се оказаха неспособни да изработят формула са единодушие и ръководство.
- Вместо да чегъртат ГЕРБ от Има Такъв Народ се заеха за чегъртат министри от служебното държавно управление, нищо че поддържат Радев за втори мандат. Засега.
- Има Такъв Народ все по-трудно ще намира сътрудници, тъй като всеки може да бъде публикуван, предаден, осмян.
- „ Демократична България “ ще би трябвало да се научат да беседват с Българска социалистическа партия. В противоположен случай ще възкресят загатна за „ синия комунизъм “ от 90-те.
- Популизмът влезе през входа на Народното събрание и ще остане в обществената сфера и откакто 46-ото Народно заседание се разпусне.
***
Някой финтира Суверена. На идващите избори, погнусен, той може да бойкотира партиите и да бъде пас в деня на вота. А може и да се окуражи, откакто стана ясно кой защо и за кого играе. Пък и доста скъпи му излизат билетите за неприятното зрелище!
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
За наслада на някогашните ръководещи, които бяха съществена цел и евентуален обект на „ изчегъртване “, 46-ото Народно заседание се провали шумно и зрелищно.
По календар предходният парламент съществува 25 дни, от които девет работни. Това беше най-краткото в историята ни Народно заседание и ще остане такова, защото неговият правоприемник оцеля малко по-дълго, само че за сметка на това съумя май да занули позитивите на предния състав.
Миналият парламент започва с вяра.
45-ото Народно заседание върна гласоподавателите пред тв приемниците, когато съвещанията се излъчваха онлайн.
46-ото ги върна на плажа.
В 45-ото упованията бяха фокусирани върху следващото политическо знамение, каквото се яви партията на Трифонов, туширайки социологическите прогнози за трета мощ с 12-13 %.
46-ото още не се е разпуснало, а очакванията са пренасочени към нов политически план, който да разсече политическия възел.
Преди витаеше чувството, че едни нови бързи избори ще доведат до растеж на по този начин наречените протестни партии и това в действителност стана.
Сега отново се върви към избори, само че не е ясно за какво и какъв ще е приносът им в решението на рецесията.
Преди по този начин наречените протестни партии бяха консолидирани по силата на публичните упования към тях. Сега са скарани.
46-ото Народно заседание върви към край, тъй като не извърши главната си задача – да сформира държавно управление. И защото точно то имаше амбицията/претенцията/желанието да си върне статута на водеща институция след години на обезличаване, се трансформира и в сцената на главните политически сюжети. Сцена, на която пиесата протече в три дейности.
Първо деяние – аз предлагам, вие, в случай че желаете, подкрепяте, в случай че желаете, не подкрепяте
Още преди да са известни окончателните резултати с един удар, в жанр „ шат на патката главата “, основният воин Слави Трифонов предложи какво? Консултации, диалози, коалиция? Не, държавно управление!
Проектокабинетът отпред с Николай Василев бе първият знак за назряващ разлом сред внушенията, които „ ИТН “ правеше преди изборите, и действителните оферти, когато към този момент беше първа политическа мощ. Месеци наред Има Такъв Народ мълчеше за политики, по тази причина пък неуморно набиваше в съзнанието на електората две свои безапелационни сякаш планове – да „ изчегърта направеното от ГЕРБ “ и да не се коалира с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Внезапно обаче и съюз с останалите две политически сили – Демократична България и ИБГНИ – бе изключен с наивното пояснение, че коалиция била мръсна дума. Офертата на Трифонов просто нямаше по какъв начин да бъде призната.
„ Не можем просто да гласуваме за някакви зайци, извадени от цилиндъра “ (Христо Иванов) и „ хората не желаят замяната на премиерска република с телевизионна “ (Мая Манолова) реагираха тотално подценените евентуални сътрудници.
На неповторима конференция, отдадена на минали бъдещи планове, Николай Василев бе отдръпнат, с цел да стартира ритуалният танц на договарянията. Две напред, една обратно и още веднъж шат! Втори проектокабинет, който, почтено казано, бе по-неприемлив и от първия.
В редица европейски демокрации претендентите за министър председатели стават известни на гласоподавателите още преди те да отидат до урните. У нас, защото бе пристигнало време за друго, медиите чакаха номинирания да излезе от един... подлез. От подлеза до президентството преди Румен Радев да му връчи изследователски мандат за сформиране на българското държавно управление.
И политици, и депутати, и цялата аудитория опознаваха Пламен Николов в крачка, с цел да стане безпощадно ясно, че промяна на управническия хайлайф няма да стане с кастинг. Няма.
Около номинацията на Петър Илиев за вътрешен министър и силов вицепремиер пиесата замязя на трилър („ Петър Илиев би трябвало да бъде погубен. Не, той няма да бъде погубен! Голям боязън тресе кочината на задкулисието “ - самият Илиев за себе си), само че за малко, защото и този проектокабинет се пресели в небитието.
Междувременно в сюжета се заплетоха още трима герои – Кирил Петков, Асен Василев и проф. Николай Денков като претенденти за министри и в постоянен кабинет, препоръчани от водача на Демократична България. Това отключа мощния яд на Слави Трифонов: „ Някой желае ли от теб да предлагаш нещо? Какъв тъкмо стана, по кое време стана предлагач и реши, че ще предлагаш? Излизаш отново на избори, печелиш ги и тогава предлагаш. Сега като какъв предлагаш? “
И въобще, Иванов би трябвало да знае, че „ в случай че желае да поддържа, в случай че желае, да не поддържа “.
Точка.
Второ деяние – блъсканица на сцената. Какво да се прави?!
След неуспеха на първия и на втория мандат, който ГЕРБ взеха и върнаха, всички бяха предизвикани от резонния въпрос с типичен темперамент – какво да се прави?
С думи се стреляше слепешката. Председателят на Народното събрание Ива Митева предложи спешният финален мандат да се даде на ИБГНИ, тя пък бе препоръчана за кандидат-премиер от Демократична България, а Манолова напряко даде обещание, в случай че най-малката група получи мандата ще го даде още веднъж на най-голямата и така нататък
Не звучи доста съществено, нали.
Най-ясен отговор идваше от Има Такъв Народ, а точно, че хепиенд, в смисъл държавно управление, няма да има. Но публиката, подготвена да чака всевъзможни обрати в главното деяние, следваше да бъде уверена по най-категоричен метод, а Българска национална телевизия даде за това най-гледаното си време в петък вечер. Сякаш не в офиса на Трифонов, а в Белия дом гостуваше Бойко Василев, в случай че съдим по предварителното оповестяване на топсъбитието. Е, и пред Българска национална телевизия Трифонов удостовери, че поддръжка за третия мандат няма да даде, тъй като Българска социалистическа партия била лява, била от статуквото, не ги била подкрепила и така нататък, макар че договарянията с левицата вървяха най-гладко при усвояването на първия мандат. Аргументите не бяха безапелационни, само че думата на Трифонов на две на става, в случай че се доверим на неговите изказвания.
Новото издание на Бойко Борисов – Слави Трифонов - напълно съобщи четата, като разгласи кой му е идвал в офиса на крайници – Иванов, Манолова, Петков...
Трето деяние – и кой е отговорен в този момент?
Българска социалистическа партия, която получи третия мандат, разгласи, че ще го върне на 7 септември.
Оттук до третите за годината парламентарни избори, в режим на предизбора изразителност, ще се търси виновника за невъобразимата какафония, която изгледахме.
Версии не липсват – статуквото, задкулисието, паралелната страна, „ дългата ръка на Движение за права и свободи “, неразграденият модел на ГЕРБ, „ ИТН “, протестните партии, Сорос, американците, не - руснаците и впрочем, и впрочем.
Дали несполучливите опити за сформиране на държавно управление ще се окажат драма или комедия след идното последно деяние, ще забележим.
Казано обаче съществено:
- Без нов подтик (евентуално нова политическа мощ или нови водачи) изборите през ноември рискуват да препотвърдят сегашната патова обстановка.
- Без отваряне на политически разговор вместо разправии от кухненски диаметър (кой на кого какво споделил и къде отишъл) държавно управление на смяната няма да има.
- „ ИТН “ разочарова почитателите си и регистрира спад в доверието. Значим публичен дял не желае да смени джипката с диванчето, тъй като има алергия към политици, които чуват единствено личния си глас. Обещанието на Слави Трифонов, че другият път държавно управление ще има, не е нищо друго с изключение на опит да спре разбягалите се симпатизанти.
- ГЕРБ и Борисов печелят от обстановката, в която деклариралите са като опция на техния модел се оказаха неспособни да изработят формула са единодушие и ръководство.
- Вместо да чегъртат ГЕРБ от Има Такъв Народ се заеха за чегъртат министри от служебното държавно управление, нищо че поддържат Радев за втори мандат. Засега.
- Има Такъв Народ все по-трудно ще намира сътрудници, тъй като всеки може да бъде публикуван, предаден, осмян.
- „ Демократична България “ ще би трябвало да се научат да беседват с Българска социалистическа партия. В противоположен случай ще възкресят загатна за „ синия комунизъм “ от 90-те.
- Популизмът влезе през входа на Народното събрание и ще остане в обществената сфера и откакто 46-ото Народно заседание се разпусне.
***
Някой финтира Суверена. На идващите избори, погнусен, той може да бойкотира партиите и да бъде пас в деня на вота. А може и да се окуражи, откакто стана ясно кой защо и за кого играе. Пък и доста скъпи му излизат билетите за неприятното зрелище!
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ