Предният отряд на генерал Гурко. През Балкана
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Предният отряд на военачалник Й. Гурко настава по направлението Свищов – В. Търново – проходите на Централна Стара планина – Ст. Загора – Одрин. Предвижда се по този метод да бъде подсигурено прехвърлянето на главните съветски сили в долината на река Марица, както и да бъде подкрепено възможното въстание на българското население.
Тук ще се отклоня от тематиката, с цел да опиша в резюме ситуацията, основала се през първото десетдневие на юли 1877 год. на Балканския спектакъл на бойните дейности.
Освободени са Свищов, Бяла, В. Търново; на 7 юли полусотня донски казаци влиза в Плевен, обезоръжава разположената там турска рота, само че след това се оттегля; на 8 юли разследващият отряд на корнет Тулешко доближава Севлиево; стартира подготовката за завладяването на Никопол; укрепва се левият фланг на съветската войска, против който са съсредоточени обилни вражески сили.
Турското военно министерство се окопитва от първичната изненада, провокирана от бързите и сполучливи дейности на нашите северни братя и подхваща редица контрамерки.
На Абдул Керим, главнокомандващ на войските в четириъгълника на крепостите (Русчук (Русе) – Шумен – Варна – Силистра), е заповядано да стартира нахлуване. Този регион е бил измежду най-силно укрепените в Европа. Там служат 75000 индивида.
В долината на река Тунджа се концентрира армията на Реуф паша, включваща 15 табора, 1 ескадрон, 4 батареи, 400 конни черкези.
Корпусът на Сюлейман паша (20000 индивида персонален състав) стартира изтеглянето си от Албания в България (дотогава той взе участие в бойните дейности против Черна гора). В литературата попаднах на сведения за проект, предусещащ изпращането на това съединяване във Варна, само че в края на краищата то е превозено на британски кораби до Дедеагач и оттова с интензивен марш доближава Ст. Загора.
Войските на Мехмед Али са предислоцирани от сръбската граница в София.
Част от гарнизона в Никопол е изпратена в Плевен.
Осман паша получава заповед да напусне Видин и да се причисли към основните сили.
В резултат малко по-късно на съветската войска ще се наложи да отсрочи интервенцията за стремглаво нахлуване в Южна България, защото не разполага с задоволително запаси.
Но да се върнем във В. Търново, където са героите на нашата история. Взето е решение Предният отряд да пресече Балкана през Хаинбоаз (дн. Проход на Републиката), тъй като единствено той не е бил охраняван от врага.
Шипченския проход е добре укрепен от турците, които в своя гръб, в Казанлък, разполагат със обилни запаси. Тревненският cъщо се управлява от казанлъшкия гарнизон, а Твърдишкият е блокиран от частите, дислоцирани в Сливен.
Княз Церетели, съпровождан от група българи, разузнава маршрута. Теренът е бил комплициран, в действителност войските е трябвало да преодолеят десетки километри по тясна пътека със стръмни издигания и спускания, виеща се над пропасти и пресичаща реки. Дотогава оттова са минавали само пешаци и обособени конници.
Между 10 и 12 юли сотня уралски казаци и конна пионерска част под командването на заместител – началника на Предния отряд военачалник О. Е. Раух ремонтират трасето. С кирки, брадви и лопати къртят скалите, постанова им се постоянно да газят в дълбоката до кръста студена вода.
Основните съветски елементи се насочват към прохода на 12 юли. С тях потеглят съветски и задгранични репортери, измежду които е и Макгахан Всичко, което можело да забави предвижването, е оставено във В. Търново. На конете са натоварени оръжието, боеприпасите, сухари за пет дни и тридневен ресурс от овес. На места се налагало оръдията да бъдат пренасяни на ръце.
Организираното от П. Хитов локално население оказва помощ на освободителите – уголемяват пътното платно, дават биволи за тегленето на полската артилерия, носят храна, събират информация за съперника. И нещо впечатляващо – никой не донася на поробителите за интервенцията.
Към 9:30 часа на 14.07. предните елементи на отряда доближават южния излаз на прохода. В придвижване офицерите и бойците от XI стрелкови батальон и II планинска батарея нападат турския лагер край Хаинкьой (дн. Гурково), в който се намира един табор. Оцелелите врагове бягат към селата Конаре и Козосмаде (дн. Козарево).
Привечер са разрушени два табора, изпратени от Твърдица. В този пердах умира един съветски боец, шестима други са ранени.
На 15 юли със силите на два казашки полка, две български опълченски дружини и артилерия са разгромени три табора. Същия ден казаците прекъсват телеграфната линия сред Ени Заара (дн. Нова Загора) и Ески Заара (дн. Стара Загора) и залавят неприятелски обоз с муниции.
Разузнаването открива, че в Н. Загора са ситуирани пет табора пехота, в Казанлък – 5 – 10 табора, а на позициите в Шипченския проход – 8 – 10 табора.
В щаба на военачалник Й. Гурко са създадени два проекта за по-нататъшните дейности. Ако се окажело, че турците разполагат със обилни сили в Задбалкана, задачата на Предния отряд трябвало да се ограничи до защитата на южния излаз на Хаинбоаз. В противоположен случай се предвиждало нахлуване към Казанлък, за да се разбият турските запаси там, и заплашвайки тила на частите в Шипченския проход, да ги принудят да изоставен своите позиции. Главнокомандващият на съветската войска утвърждава замисъла и усилва корпуса с полк от IX пехотна дивизия с батарея.
На 14.07. Великият княз Николай Николаевич отхвърля второто искане на ген. Гурко за нахлуване на Предния отряд надълбоко на юг, само че позволява да се извършат нападения към Казанлък, Сливен и Н. Загора. Това решение евентуално е повлияно от известието, получено от посолството в Париж, че армията на Сюлейман паша е транспортирана по море от Албания към България.
Успешните боеве и данните на разузнаването убеждават ген. Й. Гурко да продължи настъплението към Казанлък и да превземе Шипченския проход.
Активните дейности на нашите освободители принуждават турското командване да се откаже от офанзивите и да премине към защита.
Сега, когато борбите са от дълго време отшумели, някои могат да пофантазират... Ако през юли 1877 година в Южна България е била трансферирана мощна ударна формация с подсигурени флангове и гръб, евентуално войната е щяла да завърши доста по-бързо. Стремителното предвижване на съветските войски към Одрин и Константинопол би заставило Високата врата да подпише преференциален за Русия мир, а не да протака в очакване на помощта на Запада, изключително на Англия. Тогава, допустимо, и историята на нашата страна, възкръснала след петвековното кърваво иго, щеше да бъде друга. Ала историята е това, което се случва.
Предният отряд на военачалник Й. Гурко настава по направлението Свищов – В. Търново – проходите на Централна Стара планина – Ст. Загора – Одрин. Предвижда се по този метод да бъде подсигурено прехвърлянето на главните съветски сили в долината на река Марица, както и да бъде подкрепено възможното въстание на българското население.
Тук ще се отклоня от тематиката, с цел да опиша в резюме ситуацията, основала се през първото десетдневие на юли 1877 год. на Балканския спектакъл на бойните дейности.
Освободени са Свищов, Бяла, В. Търново; на 7 юли полусотня донски казаци влиза в Плевен, обезоръжава разположената там турска рота, само че след това се оттегля; на 8 юли разследващият отряд на корнет Тулешко доближава Севлиево; стартира подготовката за завладяването на Никопол; укрепва се левият фланг на съветската войска, против който са съсредоточени обилни вражески сили.
Турското военно министерство се окопитва от първичната изненада, провокирана от бързите и сполучливи дейности на нашите северни братя и подхваща редица контрамерки.
На Абдул Керим, главнокомандващ на войските в четириъгълника на крепостите (Русчук (Русе) – Шумен – Варна – Силистра), е заповядано да стартира нахлуване. Този регион е бил измежду най-силно укрепените в Европа. Там служат 75000 индивида.
В долината на река Тунджа се концентрира армията на Реуф паша, включваща 15 табора, 1 ескадрон, 4 батареи, 400 конни черкези.
Корпусът на Сюлейман паша (20000 индивида персонален състав) стартира изтеглянето си от Албания в България (дотогава той взе участие в бойните дейности против Черна гора). В литературата попаднах на сведения за проект, предусещащ изпращането на това съединяване във Варна, само че в края на краищата то е превозено на британски кораби до Дедеагач и оттова с интензивен марш доближава Ст. Загора.
Войските на Мехмед Али са предислоцирани от сръбската граница в София.
Част от гарнизона в Никопол е изпратена в Плевен.
Осман паша получава заповед да напусне Видин и да се причисли към основните сили.
В резултат малко по-късно на съветската войска ще се наложи да отсрочи интервенцията за стремглаво нахлуване в Южна България, защото не разполага с задоволително запаси.
Но да се върнем във В. Търново, където са героите на нашата история. Взето е решение Предният отряд да пресече Балкана през Хаинбоаз (дн. Проход на Републиката), тъй като единствено той не е бил охраняван от врага.
Шипченския проход е добре укрепен от турците, които в своя гръб, в Казанлък, разполагат със обилни запаси. Тревненският cъщо се управлява от казанлъшкия гарнизон, а Твърдишкият е блокиран от частите, дислоцирани в Сливен.
Княз Церетели, съпровождан от група българи, разузнава маршрута. Теренът е бил комплициран, в действителност войските е трябвало да преодолеят десетки километри по тясна пътека със стръмни издигания и спускания, виеща се над пропасти и пресичаща реки. Дотогава оттова са минавали само пешаци и обособени конници.
Между 10 и 12 юли сотня уралски казаци и конна пионерска част под командването на заместител – началника на Предния отряд военачалник О. Е. Раух ремонтират трасето. С кирки, брадви и лопати къртят скалите, постанова им се постоянно да газят в дълбоката до кръста студена вода.
Основните съветски елементи се насочват към прохода на 12 юли. С тях потеглят съветски и задгранични репортери, измежду които е и Макгахан Всичко, което можело да забави предвижването, е оставено във В. Търново. На конете са натоварени оръжието, боеприпасите, сухари за пет дни и тридневен ресурс от овес. На места се налагало оръдията да бъдат пренасяни на ръце.
Организираното от П. Хитов локално население оказва помощ на освободителите – уголемяват пътното платно, дават биволи за тегленето на полската артилерия, носят храна, събират информация за съперника. И нещо впечатляващо – никой не донася на поробителите за интервенцията.
Към 9:30 часа на 14.07. предните елементи на отряда доближават южния излаз на прохода. В придвижване офицерите и бойците от XI стрелкови батальон и II планинска батарея нападат турския лагер край Хаинкьой (дн. Гурково), в който се намира един табор. Оцелелите врагове бягат към селата Конаре и Козосмаде (дн. Козарево).
Привечер са разрушени два табора, изпратени от Твърдица. В този пердах умира един съветски боец, шестима други са ранени.
На 15 юли със силите на два казашки полка, две български опълченски дружини и артилерия са разгромени три табора. Същия ден казаците прекъсват телеграфната линия сред Ени Заара (дн. Нова Загора) и Ески Заара (дн. Стара Загора) и залавят неприятелски обоз с муниции.
Разузнаването открива, че в Н. Загора са ситуирани пет табора пехота, в Казанлък – 5 – 10 табора, а на позициите в Шипченския проход – 8 – 10 табора.
В щаба на военачалник Й. Гурко са създадени два проекта за по-нататъшните дейности. Ако се окажело, че турците разполагат със обилни сили в Задбалкана, задачата на Предния отряд трябвало да се ограничи до защитата на южния излаз на Хаинбоаз. В противоположен случай се предвиждало нахлуване към Казанлък, за да се разбият турските запаси там, и заплашвайки тила на частите в Шипченския проход, да ги принудят да изоставен своите позиции. Главнокомандващият на съветската войска утвърждава замисъла и усилва корпуса с полк от IX пехотна дивизия с батарея.
На 14.07. Великият княз Николай Николаевич отхвърля второто искане на ген. Гурко за нахлуване на Предния отряд надълбоко на юг, само че позволява да се извършат нападения към Казанлък, Сливен и Н. Загора. Това решение евентуално е повлияно от известието, получено от посолството в Париж, че армията на Сюлейман паша е транспортирана по море от Албания към България.
Успешните боеве и данните на разузнаването убеждават ген. Й. Гурко да продължи настъплението към Казанлък и да превземе Шипченския проход.
Активните дейности на нашите освободители принуждават турското командване да се откаже от офанзивите и да премине към защита.
Сега, когато борбите са от дълго време отшумели, някои могат да пофантазират... Ако през юли 1877 година в Южна България е била трансферирана мощна ударна формация с подсигурени флангове и гръб, евентуално войната е щяла да завърши доста по-бързо. Стремителното предвижване на съветските войски към Одрин и Константинопол би заставило Високата врата да подпише преференциален за Русия мир, а не да протака в очакване на помощта на Запада, изключително на Англия. Тогава, допустимо, и историята на нашата страна, възкръснала след петвековното кърваво иго, щеше да бъде друга. Ала историята е това, което се случва.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ