Как ГЕРБ ударно бетонират свои хора
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Назначават, фактурират, изпращат в чужбина. Това вършат трескаво всички ръководещи в България, когато стигнат до срутището си - рухване от власт. Това вършат в този момент и ГЕРБ - стремително се окопават. Ето образци.
Фактурират, назначават, изпращат в чужбина. Това вършат трескаво всички ръководещи в България, когато стигнат до срутището си - рухване от власт. Това прави в този момент и ГЕРБ. Скорошните назначения в бордовете на обществените сдружения и в управленията на държавни предприятия и огромни лечебни заведения са уредени със Закона за обществените предприятия. Но ръководещата трети мандат партия не съумя да провежда състезанията за мениджъри в държавните и общински компании с над 50% държавно или общинско присъединяване през 2020 година, както предвиждаше законът. Затова срокът за състезанията бе продължен с шест месеца, които изтекоха през март 2021 - тъкмо преди парламентарните избори на 4 април. А ГЕРБ оправдаха измененията със законовите процедури.
Царица парица
Защо е толкоз значимо за всяка власт да натъпче със ”свои хора” бордовете на държавните и общински сдружения? Доскоро отговорът беше един - публичните поръчки, които те разпределят. Това е и сферата, в която корупционният риск е най-голям.
През последните години публичните поръчки са за към 15-16 милиарда лв. годишно (без ДДС), като тук не влизат плановете в региона на защитата. Над 2 милиарда лв. се наляха през 2020 без търг в “Автомагистрали” за строителството на “Хемус” и пътя Видин-Ботевград, а половин милиард отидоха в “Монтажи” за поправки на язовири. Най-големите суми за публични поръчки се разпределят по предписание през енергетиката, в това число газова инфраструктура, следват пътното строителство и железопътният превоз.
Сега обаче има нова примамка - и тя се назовава Национален проект за възобновяване и резистентност, за чиято реализация България може да разчита на над 6 милиарда евро грантове и 4,5 милиарда евро заеми. Някои държавни предприятия са изключително апетитни поради средствата, които ще усвояват посредством свои планове. Например “Напоителни системи” с препоръчани 265 обекта за рационализация против близо 848 милиона лв.. Или пък БДЖ с плана си за 256 милиона лв. за закупуване на 20 електрически мотриси за междинни и дълги дистанции. Или едни 511 милиона лв., предопределени за план за цифрова промяна и развиване на осведомителните системи на “Електроенергиен систематичен оператор” в изискванията на нисковъглеродна енергетика. Има и още...
" Нашите " идат
Сигнали за замяна на бордовете с нови назначения на ГЕРБ бяха подадени още в първите дни на 45-ия парламент. Българският енергиен холдинг (БЕХ), под чиято “шапка” се намира цялата държавна енергетика - АЕЦ “Козлодуй”, ЕСО, НЕК, ”Мини Марица-изток” и други, получи ново управление за идващите три години. Само че новите шефове не могат да управляват. Вече стана ясно, че Софийският градски съд е спрял вписването им поради опит в управата да бъде вкарано лице, което не е взело участие в състезанието - някогашният пиар на БЕХ Александър Църноречки, наследник на някогашен областен столичен кмет от ГЕРБ.
С нови бордове са “Булгартрансгаз” и АЕЦ “Козлодуй”, а в тях влизат Владимир Уручев, някогашен евродепутат от ГЕРБ, Илия Илиев, някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи от времето на вътрешния министър Румен Петков, Снежана Йовкова-Маркова, брачна половинка на основния секретар на транспортното министерство и други Сайтът еconomix.bg разкри и други съпруги на високопоставени " гербери " в бордовете. Кристина Стоянова в борда на ВМЗ-Сопот е брачна половинка на основния секретар на земеделското министерство. А Веселина Карамилева-Тодорова, чийто брачен партньор Тошко Тодоров е зам.-председател на Сметната палата, е в Ръководство въздушно придвижване (РВД) от 2015 насам.
Изобщо доста от новите членове са ветерани-”бордоваци” - като Анита Великова, минала през Държавната консолидационна компания (ДКК) и “Плод-зеленчук”, а в този момент е в борда на “Кинтекс”. Случайни хора няма, избраниците в бордовете са били на разнообразни държавни служби - като Васил Ризов, някогашен зам.-председател на Държавната комисия по сигурността на информацията и началник на дирекция “Сигурност” в земеделското министерство. Тихомир Иванов от борда на ВМЗ-Сопот пък е оглавявал Летище София, а преди този момент е отговарял за публичните поръчки. А преди да бъде определен в борда на “Напоителни системи”, Петър Тодоров е бил и в този на " Топлофикация ", където е отговарял и за вложенията. Тук да напомним и това: още през февруари бяха възобновени членове в бордовете на 17 държавни компании от сферата на превоза, като БДЖ, НКЖИ, “Български пощи” и други
По пътя към еврото
Има доза политически цинизъм във обстоятелството, че някои от досегашните членове на бордове са били вписани като “независими”, с цел да останат отново в тях. Изискването за такива е записано в Закона за обществените предприятия: самостоятелните членове би трябвало да са една трета от бордовете и да се предлагат след конкурс от Агенцията за обществените предприятия и надзор (АППК).
С дейностите си обаче ГЕРБ напълно обезсмислиха закона, признат в партньорство с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Едно от условията към България по пътя към еврозоната е да вкара стандарти за положително корпоративно ръководство на държавните компании и да усъвършенства прозрачността и отчетността им. Още на второ четене от Закона за обществените предприятия отпадна Българската банка за развиване, а проверката продължи и по-късно, с цел да пасне на апетитите на властта. В резултат още веднъж бе отворена вратата за присъединяване на политически подвластни лица - на инат на рекомендациите от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Но идващите управленци ще ги “изчегъртат”.
Назначават, фактурират, изпращат в чужбина. Това вършат трескаво всички ръководещи в България, когато стигнат до срутището си - рухване от власт. Това вършат в този момент и ГЕРБ - стремително се окопават. Ето образци.
Фактурират, назначават, изпращат в чужбина. Това вършат трескаво всички ръководещи в България, когато стигнат до срутището си - рухване от власт. Това прави в този момент и ГЕРБ. Скорошните назначения в бордовете на обществените сдружения и в управленията на държавни предприятия и огромни лечебни заведения са уредени със Закона за обществените предприятия. Но ръководещата трети мандат партия не съумя да провежда състезанията за мениджъри в държавните и общински компании с над 50% държавно или общинско присъединяване през 2020 година, както предвиждаше законът. Затова срокът за състезанията бе продължен с шест месеца, които изтекоха през март 2021 - тъкмо преди парламентарните избори на 4 април. А ГЕРБ оправдаха измененията със законовите процедури.
Царица парица
Защо е толкоз значимо за всяка власт да натъпче със ”свои хора” бордовете на държавните и общински сдружения? Доскоро отговорът беше един - публичните поръчки, които те разпределят. Това е и сферата, в която корупционният риск е най-голям.
През последните години публичните поръчки са за към 15-16 милиарда лв. годишно (без ДДС), като тук не влизат плановете в региона на защитата. Над 2 милиарда лв. се наляха през 2020 без търг в “Автомагистрали” за строителството на “Хемус” и пътя Видин-Ботевград, а половин милиард отидоха в “Монтажи” за поправки на язовири. Най-големите суми за публични поръчки се разпределят по предписание през енергетиката, в това число газова инфраструктура, следват пътното строителство и железопътният превоз.
Сега обаче има нова примамка - и тя се назовава Национален проект за възобновяване и резистентност, за чиято реализация България може да разчита на над 6 милиарда евро грантове и 4,5 милиарда евро заеми. Някои държавни предприятия са изключително апетитни поради средствата, които ще усвояват посредством свои планове. Например “Напоителни системи” с препоръчани 265 обекта за рационализация против близо 848 милиона лв.. Или пък БДЖ с плана си за 256 милиона лв. за закупуване на 20 електрически мотриси за междинни и дълги дистанции. Или едни 511 милиона лв., предопределени за план за цифрова промяна и развиване на осведомителните системи на “Електроенергиен систематичен оператор” в изискванията на нисковъглеродна енергетика. Има и още...
" Нашите " идат
Сигнали за замяна на бордовете с нови назначения на ГЕРБ бяха подадени още в първите дни на 45-ия парламент. Българският енергиен холдинг (БЕХ), под чиято “шапка” се намира цялата държавна енергетика - АЕЦ “Козлодуй”, ЕСО, НЕК, ”Мини Марица-изток” и други, получи ново управление за идващите три години. Само че новите шефове не могат да управляват. Вече стана ясно, че Софийският градски съд е спрял вписването им поради опит в управата да бъде вкарано лице, което не е взело участие в състезанието - някогашният пиар на БЕХ Александър Църноречки, наследник на някогашен областен столичен кмет от ГЕРБ.
С нови бордове са “Булгартрансгаз” и АЕЦ “Козлодуй”, а в тях влизат Владимир Уручев, някогашен евродепутат от ГЕРБ, Илия Илиев, някогашен основен секретар на Министерство на вътрешните работи от времето на вътрешния министър Румен Петков, Снежана Йовкова-Маркова, брачна половинка на основния секретар на транспортното министерство и други Сайтът еconomix.bg разкри и други съпруги на високопоставени " гербери " в бордовете. Кристина Стоянова в борда на ВМЗ-Сопот е брачна половинка на основния секретар на земеделското министерство. А Веселина Карамилева-Тодорова, чийто брачен партньор Тошко Тодоров е зам.-председател на Сметната палата, е в Ръководство въздушно придвижване (РВД) от 2015 насам.
Изобщо доста от новите членове са ветерани-”бордоваци” - като Анита Великова, минала през Държавната консолидационна компания (ДКК) и “Плод-зеленчук”, а в този момент е в борда на “Кинтекс”. Случайни хора няма, избраниците в бордовете са били на разнообразни държавни служби - като Васил Ризов, някогашен зам.-председател на Държавната комисия по сигурността на информацията и началник на дирекция “Сигурност” в земеделското министерство. Тихомир Иванов от борда на ВМЗ-Сопот пък е оглавявал Летище София, а преди този момент е отговарял за публичните поръчки. А преди да бъде определен в борда на “Напоителни системи”, Петър Тодоров е бил и в този на " Топлофикация ", където е отговарял и за вложенията. Тук да напомним и това: още през февруари бяха възобновени членове в бордовете на 17 държавни компании от сферата на превоза, като БДЖ, НКЖИ, “Български пощи” и други
По пътя към еврото
Има доза политически цинизъм във обстоятелството, че някои от досегашните членове на бордове са били вписани като “независими”, с цел да останат отново в тях. Изискването за такива е записано в Закона за обществените предприятия: самостоятелните членове би трябвало да са една трета от бордовете и да се предлагат след конкурс от Агенцията за обществените предприятия и надзор (АППК).
С дейностите си обаче ГЕРБ напълно обезсмислиха закона, признат в партньорство с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Едно от условията към България по пътя към еврозоната е да вкара стандарти за положително корпоративно ръководство на държавните компании и да усъвършенства прозрачността и отчетността им. Още на второ четене от Закона за обществените предприятия отпадна Българската банка за развиване, а проверката продължи и по-късно, с цел да пасне на апетитите на властта. В резултат още веднъж бе отворена вратата за присъединяване на политически подвластни лица - на инат на рекомендациите от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Но идващите управленци ще ги “изчегъртат”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ