Иван Драгоев: Ето как гласувах в Испания
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Статистиката от 2019 година демонстрира, че общият брой българи, живеещи в Кралство Испания, е 123 403 индивида.
Най-гъстонаселената испанска област е Валенсия - 25 868 души. Градът в Испания, в който живеят живеят най-вече българи, е Гандия (на 60 км от Валенсия) - 3020 души.
Живея в чужбина от повече от 30 години. Не бях дал своя вот от повече от 20 години. Желанието ми да упражня конституционното си право на глас обаче срещна следните любопитни и екзотични трудности.
Адресът на изборната секция в Гандия, разгласен в страницата на Централната изборна комисия, се оказа неакуратен. Кметството на града на Борджиите, където в продължение на повече от 30 години е било нормалното място за гласоподаване - Ayuntamiento de Gandia, Pl. Mayor 1, 46700 GANDIA бе променено.
При желанието ми да получа някаква информация от локалната полиция бях гледан като извънземно създание. Никой не можеше да ми даде информация за местоположението на секцията. Малко преди да се откажа и да си потегли се натъкнах на група от сънародници, които като мен търсеха безрезултатно адреса на изборната секция. След десетина позвънявания или 30 минути успяхме да се ориентираме.
На новия адрес: Centro Joan Climent, c./ Sant Rafael, 55, 46701 Gandia имаше “замръзнала” опашка от повече от 100 души, които търпеливо чакаха. След десетина минути очакване се приближих до вратата, с цел да схвана за какво процесът на гласоподаване протичаше с толкоз отчайващо мудна скорост. Отговорът бе явен - имаше единствено две изборни кабини.
Нека създадем елементарна сметка: изборните бюра са отворени от 7 ч. до 20 ч. - или 13 астрономични часа - и по-точно 780 минути.
При две изборни кабинки това ни дава в идеалния случай - 1560 минути. Ако гласоподават единствено и само жителите на Гандия (а в покрайнините живеят най-малко три пъти повече български жители, в това число и аз): то това ни дава по малко от половин минута на човек.
Възникват законните въпроси: фактически ли са основани оптималните условия за гласоподаване на българите в чужбина? Дали всички наши съграждани живеещи в чужбина искащи да гласоподават ще могат да го създадат? Кой има интерес от това: упражняването на конституционното ни право за глас да бъде оптимално мъчно и мудно?
Предпочитам да оставя тези въпроси открити, с цел да може всеки един от вас да си направи съответните заключения упражнявайки остатъците от сериозна мисъл, която стартира да става нещо все по - рядко да се среща с помощта на усърдието на средствата за всеобща информация.
Статистиката от 2019 година демонстрира, че общият брой българи, живеещи в Кралство Испания, е 123 403 индивида.
Най-гъстонаселената испанска област е Валенсия - 25 868 души. Градът в Испания, в който живеят живеят най-вече българи, е Гандия (на 60 км от Валенсия) - 3020 души.
Живея в чужбина от повече от 30 години. Не бях дал своя вот от повече от 20 години. Желанието ми да упражня конституционното си право на глас обаче срещна следните любопитни и екзотични трудности.
Адресът на изборната секция в Гандия, разгласен в страницата на Централната изборна комисия, се оказа неакуратен. Кметството на града на Борджиите, където в продължение на повече от 30 години е било нормалното място за гласоподаване - Ayuntamiento de Gandia, Pl. Mayor 1, 46700 GANDIA бе променено.
При желанието ми да получа някаква информация от локалната полиция бях гледан като извънземно създание. Никой не можеше да ми даде информация за местоположението на секцията. Малко преди да се откажа и да си потегли се натъкнах на група от сънародници, които като мен търсеха безрезултатно адреса на изборната секция. След десетина позвънявания или 30 минути успяхме да се ориентираме.
На новия адрес: Centro Joan Climent, c./ Sant Rafael, 55, 46701 Gandia имаше “замръзнала” опашка от повече от 100 души, които търпеливо чакаха. След десетина минути очакване се приближих до вратата, с цел да схвана за какво процесът на гласоподаване протичаше с толкоз отчайващо мудна скорост. Отговорът бе явен - имаше единствено две изборни кабини.
Нека създадем елементарна сметка: изборните бюра са отворени от 7 ч. до 20 ч. - или 13 астрономични часа - и по-точно 780 минути.
При две изборни кабинки това ни дава в идеалния случай - 1560 минути. Ако гласоподават единствено и само жителите на Гандия (а в покрайнините живеят най-малко три пъти повече български жители, в това число и аз): то това ни дава по малко от половин минута на човек.
Възникват законните въпроси: фактически ли са основани оптималните условия за гласоподаване на българите в чужбина? Дали всички наши съграждани живеещи в чужбина искащи да гласоподават ще могат да го създадат? Кой има интерес от това: упражняването на конституционното ни право за глас да бъде оптимално мъчно и мудно?
Предпочитам да оставя тези въпроси открити, с цел да може всеки един от вас да си направи съответните заключения упражнявайки остатъците от сериозна мисъл, която стартира да става нещо все по - рядко да се среща с помощта на усърдието на средствата за всеобща информация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ