Не мога да разбера какво се случва в Германия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Да запретнем ръкави и да свършим работата: в Съединени американски щати вършат тъкмо това. А в Германия? Не разбирам какво се случва сега в тази страна, написа с неразбиране Инес Пол, репортерка на Дъждовни води в Съединени американски щати.
От девет месеца не съм се прибирала в Германия. В ранното лято на 2020 поех към Съединени американски щати, с цел да отбелязвам за Дойче Веле тамошните избори. Мнозина в близост ми не разбираха за какво непринудено се реалокирам в страна, избрала по либерален път един президент, който гради политическата си власт върху неистини и ненавист.
Към оня миг пандемията към този момент беше реалност. И до момента в който буйстващият човек в Белия дом на инат на здравия разсъдък игнорираше смъртоносната заплаха, Германия изглеждаше в положителни ръце. В ръцете на една канцлерка с природонаучно обучение, която се лекост си пробиваше път през джунглата от цифри и със своята привидно потвърдена подготвеност печелеше доверието на множеството хора.
Какво става в Германия?
Но какъв брой друго наподобяват нещата през днешния ден. Наложи ми се да се прибера в Германия, с цел да възобновя визата си. И по този начин в продължение на две седмици се оказах член на едно общество, което се намира на ръба на нервната рецесия.
Съвсем не разбирам да вземем за пример за какво Германия едвам в този момент стартира да имунизира учителките и учителите.
Не разбирам за какво учебните заведения ту отварят, ту затварят, а родителите от време на време чак в 21:23 часа вечерта получават мейли от тотално изнервените учителки и учители за това дали на другия ден дъщеричката отново ще учи край кухненската маса или ще може да отиде за три часа на учебно заведение.
Не разбирам примирението с обстоятелството, че фамилии се разпадат или ще се разпаднат всеки миг, тъй като натоварването просто е прекомерно огромно - и то в страна като нашата, където грижата за фамилията е записана с основни букви във всички държавни стратегии.
Не разбирам за какво таман персоналните лекари, които се радват на цялостно доверие от страна на своите пациенти и добре познават здравните им досиета, още нямат право да имунизират. По този въпрос също породи злощастното напред-назад, което единствено в допълнение усили фрустрацията на хората.
Защо би трябвало да се поучим от Съединени американски щати
В сегашните времена на международна смъртоносна рецесия най-ясно се вижда какви са преимуществата на практичния мироглед на американците. Откакто Джо Байдън разгласи битката против пандемията за собствен основен приоритет, цялата страна се активизира в степен, за която Германия може единствено да мечтае.
В Съединени американски щати ваксини се слагат даже в супермаркетите, а когато някой не се яви или откаже записания час, тогава инжекцията получава идващият. И то без „ уверение за имунизационна управомощеност “.
Не знам дали сте чували тази крилата фраза: „ Кажи ми какво мислиш за Съединени американски щати, с цел да ти кажа що за човек си “. Особено в Германия Съединените щати и до през днешния ден си остават екран, на който хората прожектират или сляпото си удивление, или дълбокото си пренебрежение. А сходни крайности въобще не отразяват тази многолика страна.
В сегашните времена си коства да погледнем към Съединени американски щати с трезво око и с подготвеност да се поучим. Много хора в тази страна сега живеят с девиза „ Да запретнем ръкави и да свършим работата “. Дълго време се смяташе, че тази настройка е типична точно за нас, германците. Но в течение на охолните години очевидно някъде сме я изгубили.
Да запретнем ръкави и да свършим работата: в Съединени американски щати вършат тъкмо това. А в Германия? Не разбирам какво се случва сега в тази страна, написа с неразбиране Инес Пол, репортерка на Дъждовни води в Съединени американски щати.
От девет месеца не съм се прибирала в Германия. В ранното лято на 2020 поех към Съединени американски щати, с цел да отбелязвам за Дойче Веле тамошните избори. Мнозина в близост ми не разбираха за какво непринудено се реалокирам в страна, избрала по либерален път един президент, който гради политическата си власт върху неистини и ненавист.
Към оня миг пандемията към този момент беше реалност. И до момента в който буйстващият човек в Белия дом на инат на здравия разсъдък игнорираше смъртоносната заплаха, Германия изглеждаше в положителни ръце. В ръцете на една канцлерка с природонаучно обучение, която се лекост си пробиваше път през джунглата от цифри и със своята привидно потвърдена подготвеност печелеше доверието на множеството хора.
Какво става в Германия?
Но какъв брой друго наподобяват нещата през днешния ден. Наложи ми се да се прибера в Германия, с цел да възобновя визата си. И по този начин в продължение на две седмици се оказах член на едно общество, което се намира на ръба на нервната рецесия.
Съвсем не разбирам да вземем за пример за какво Германия едвам в този момент стартира да имунизира учителките и учителите.
Не разбирам за какво учебните заведения ту отварят, ту затварят, а родителите от време на време чак в 21:23 часа вечерта получават мейли от тотално изнервените учителки и учители за това дали на другия ден дъщеричката отново ще учи край кухненската маса или ще може да отиде за три часа на учебно заведение.
Не разбирам примирението с обстоятелството, че фамилии се разпадат или ще се разпаднат всеки миг, тъй като натоварването просто е прекомерно огромно - и то в страна като нашата, където грижата за фамилията е записана с основни букви във всички държавни стратегии.
Не разбирам за какво таман персоналните лекари, които се радват на цялостно доверие от страна на своите пациенти и добре познават здравните им досиета, още нямат право да имунизират. По този въпрос също породи злощастното напред-назад, което единствено в допълнение усили фрустрацията на хората.
Защо би трябвало да се поучим от Съединени американски щати
В сегашните времена на международна смъртоносна рецесия най-ясно се вижда какви са преимуществата на практичния мироглед на американците. Откакто Джо Байдън разгласи битката против пандемията за собствен основен приоритет, цялата страна се активизира в степен, за която Германия може единствено да мечтае.
В Съединени американски щати ваксини се слагат даже в супермаркетите, а когато някой не се яви или откаже записания час, тогава инжекцията получава идващият. И то без „ уверение за имунизационна управомощеност “.
Не знам дали сте чували тази крилата фраза: „ Кажи ми какво мислиш за Съединени американски щати, с цел да ти кажа що за човек си “. Особено в Германия Съединените щати и до през днешния ден си остават екран, на който хората прожектират или сляпото си удивление, или дълбокото си пренебрежение. А сходни крайности въобще не отразяват тази многолика страна.
В сегашните времена си коства да погледнем към Съединени американски щати с трезво око и с подготвеност да се поучим. Много хора в тази страна сега живеят с девиза „ Да запретнем ръкави и да свършим работата “. Дълго време се смяташе, че тази настройка е типична точно за нас, германците. Но в течение на охолните години очевидно някъде сме я изгубили.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ