Какво е да работиш в интензивно отделение. Една медицинска сестра разказва
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Андреа Крауткремер е здравна сестра в интензивно поделение в Кобленц. От началото на пандемията натоварването там е извънредно тежко. Болните страдат надалеч освен от Ковид-19. Дъждовни води прекара един ден с нея в болничното заведение.
В 4:00 будилникът на Андреа Крауткремер звъни. В 5:45 към този момент е на работното си място. 54-годишната германка работи като здравна сестра в едно от интензивните отделения на болничното заведение " Мариенхоф " в Кобленц от над три десетилетия. Междувременно единствено на половин работен ден. На фона на огромното физическо и психическо натоварване от началото на пандемията тя не желае да работи на цялостно работно време. Но не стопира да акцентира какъв брой доста обича специалността си.
Огромно физическо и психическо натоварване
От коридора се виждат пациентите, разграничени един от различен с високи стъклени загради. В момента 11 от 12-те кревати за извънредно тежки случаи са заети. Три от тях - от пациенти с Ковид-19. " Около Коледа натоварването беше несравнимо ", спомня си Андреа Крауткремер и прибавя, че тя и сътрудниците ѝ са били в положение да правят само главното здравно обслужване. " Ако постоянно трябваше да се работи по този начин, през днешния ден към този момент нямаше да съм тук ", споделя Андреа Крауткремер.
" През март 2021 година болните от Ковид-19 са по-малко. Леглата се пълнят с пациенти с инфаркти и инсулти, както и с хора за планови интервенции, които болница " Мариенхоф " още веднъж извършва ", изяснява Курт Зимон, който завежда две интензивни отделения. Той е удовлетворен, че за момента има кой да извършва промените макар недостига на фрагменти.
Работата на медицинските сестри и болногледачите като че ли не е ценена задоволително от обществото, споделя Зимон и акцентира: " Добрата грижа коства пари ". Нужно е доста повече самопризнание за тези фрагменти, счита той.
В началото на работния ден Андреа Крауткремер е на заседание с сътрудниците си. На него медицинските сестри и болногледачите от застъпващата промяна получават информация за пациентите, разискват положението им и вземат решение кой какви задания да получи. На този ден на легло номер 1 и 2 има пациенти с Ковид-19, които са на обдишване. Пациентът от легло номер 4 е в " оптимално тежко положение ". А пациентът от легло номер 8 в положение на делириум е откъснал системата от ръката си и е захапал една от тръбите. Освен това колата за спешна помощ е довела мъж, за който се подозира, че е болен от ковид. Той е настанен в една от изолационните стаи. След съвещанието излиза наяве: през днешния ден Андреа поема управлението на промяната, двама от пациентите, както и придружаването на нова практикантка.
" Хубаво дишайте през носа "
Преди да се срещне с първия пациент за деня, Андреа Крауткремер си прави бърз тест за ковид. Тя се тества един път седмично. Повечето от сътрудниците ѝ са имунизирани, само че по време на имунизациите тя е била под карантина. Към 7:30 часа, преди да влезе в стаята на Мартин Фабер (името е променено), Андреа поставя защитно облекло, два чифта ръкавици и шлем над маската FFP2. Днес тя ще го посети четири пъти, всякога ще облече защитно облекло, ще го смъкна още веднъж доста деликатно и ще го изхвърли.
Господин Фабер е на малко над 50 години, болен е от левкемия и е настанен в отделението от три дни. Майка му е умряла от Ковид-19 през януари, на едно легло разстояние от неговото. Когато вратата на стаята се затвори, се чува звукът на машината за обдишване. " Добро утро, господин Фабер, по какъв начин мина нощта? ", поздравява Андреа с усмивка. " Добре ", дава отговор той под маската. " Хубаво е, че издържахте толкоз дълго по стомах. " Пациентът лежи по стомах от предния ден за реализиране на по-добро обдишване на белите дробове.
Апаратът, към който е включен, се споделя " Елиза ". Той следи сърдечната периодичност, кръвното налягане и насищането с О2. Това е една от многото машини, с които боравят медицинските сестри в " Мариенхоф ". В случай на бъбречна непълнота се употребява и уред за диализа. А в краен случай и ECMO, при който кръвта се обогатява с О2 отвън тялото.
Андреа ревизира мониторите, почиства тялото на господин Фабер деликатно с авансово затоплени кърпи за еднократна приложимост и оправя леглото му. След това управлява вливанията, дава медикаменти, подрежда многото тръбички. Обсъждат по какъв начин той желае най-сетне да се ожени за партньорката си, за предпочитане незабавно, приказват и за неговите котки, които вкъщи доста обичат да лежат на корема му.
За да може да закуси, Андреа Крауткремер подвига вентилационната маска от лицето на Мартин Фабер. Той въздъхва с облекчение: " О, това е прелестно! ". Сестрата незабавно слага тънката тръбичка, с която друга машина вкарва О2 в носа му: " Хубаво дишайте през носа ". Пациентът закусва и приказва по телефона, здравната сестра подрежда стаята.
Малко откакто Андреа му е сложила още веднъж маската, звъни партньорката на пациента, с цел да научи какво е положението му. " Тя може да се обади когато и да е ", изяснява Андреа и прибавя: " Разговорите с околните са доста значими ". От болничното заведение са закупили таблети, с цел да улеснят контакта по време на възбраната за визити, наложена поради пандемията.
Персоналът в интензивните отделения би трябвало да документира всичко, което прави - поради сигурността на пациентите и заплащанията на здравните каси. И всичко това на фона на непрекъснат звук, издаван от апаратите за наблюдаване и от компютрите, на които се регистрират индикаторите на пациентите. Цяло знамение е по какъв начин болногледачите съумяват да не пропуснат някой значим сигнал. При всяка една спешна индикация някой реагира незабавно. " Тук е доста стресиращо ", споделя Андреа Крауткермер, " само че с помощта на страхотния екип се устоя ".
Работата на медицинските сестри надалеч не е обвързвана единствено с обслужването на настанените пациенти. Телефонът постоянно звъни, коли за спешна помощ карат нови заболели, идват и огромни кутии с медикаменти, които би трябвало да бъдат сортирани. Освен това ако някое устройство се скапе, сестрите и болногледачите незабавно би трябвало да уведомят техниците. Ежедневно се водят и диалози с кухнята - оттова питат каква храна могат да одобряват пациентите. А и проектът на леглата непрекъснато би трябвало да се актуализира.
" Смъртта е част от живота "
В 9:20 Андреа Крауткремер включва траурната лампа на регистратурата. " За страдание пациентът на легло 4 умира ", споделя тя. Лечението е прекратено, двама родственици са при него. Посещенията на родственици са разрешени единствено при умиращите пациенти. Топлата светлина, която лампата излъчва, е сигнал " за малко повече тишина ", изяснява началничката на промяната. " Не може да работиш в интензивно поделение, в случай че не приемаш, че гибелта е част от живота. "
Андреа обаче няма повече време да мисли за живота и гибелта. Съобщават ѝ, че пациентът на легло 1, който е болен от ковид, се утежнява. През коремната стена би трябвало да бъде сложена стомашна сонда. Прави се и прорез на трахеята, защото пациентът би трябвало да получи трахеостомната канюла за вентилация. Въпреки всички старания пациентът губи борбата с вируса: два дни по-късно той умира. " Правиш всичко, което е по силите ти - само че то не е задоволително " - по този начин Андреа разяснява тази обстановка, в която е изпадала нееднократно.
Няколко дни по-късно беседваме с нея по телефона. Още един пациент е умрял. Много от сътрудниците ѝ към този момент са на ръба - преумората, тежко болните пациенти и страхът от заразяване си споделят своето.
" Да " и последно довиждане
Андреа споделя и за Мартин Фабер. Лекарите го посъветвали да не чака дълго за сватбата. Свещеникът на болничното заведение звъннал в службата по вписванията, откъдето изпратили чиновник. Свещеникът купил червени рози, медицинските сестри донесли пенливо вино. А Андреа украсила стаята на пациента със сърца и празнични панделки. Двамата младоженци се врекли във безконечна честност. По лицата на присъстващите се стичали сълзи.
Андреа ни споделя, че през идващите дни положението на господин Фабер се подобрило, само че малко по-късно индикаторите се влошили съществено. Наложили се диализа и интубация. Седмица след сватбата Мартин Фабер умрял. Сега той ще бъде заровен дружно с майка си - нейното заравяне било отсрочено до изписването му.
Андреа Крауткремер е здравна сестра в интензивно поделение в Кобленц. От началото на пандемията натоварването там е извънредно тежко. Болните страдат надалеч освен от Ковид-19. Дъждовни води прекара един ден с нея в болничното заведение.
В 4:00 будилникът на Андреа Крауткремер звъни. В 5:45 към този момент е на работното си място. 54-годишната германка работи като здравна сестра в едно от интензивните отделения на болничното заведение " Мариенхоф " в Кобленц от над три десетилетия. Междувременно единствено на половин работен ден. На фона на огромното физическо и психическо натоварване от началото на пандемията тя не желае да работи на цялостно работно време. Но не стопира да акцентира какъв брой доста обича специалността си.
Огромно физическо и психическо натоварване
От коридора се виждат пациентите, разграничени един от различен с високи стъклени загради. В момента 11 от 12-те кревати за извънредно тежки случаи са заети. Три от тях - от пациенти с Ковид-19. " Около Коледа натоварването беше несравнимо ", спомня си Андреа Крауткремер и прибавя, че тя и сътрудниците ѝ са били в положение да правят само главното здравно обслужване. " Ако постоянно трябваше да се работи по този начин, през днешния ден към този момент нямаше да съм тук ", споделя Андреа Крауткремер.
" През март 2021 година болните от Ковид-19 са по-малко. Леглата се пълнят с пациенти с инфаркти и инсулти, както и с хора за планови интервенции, които болница " Мариенхоф " още веднъж извършва ", изяснява Курт Зимон, който завежда две интензивни отделения. Той е удовлетворен, че за момента има кой да извършва промените макар недостига на фрагменти.
Работата на медицинските сестри и болногледачите като че ли не е ценена задоволително от обществото, споделя Зимон и акцентира: " Добрата грижа коства пари ". Нужно е доста повече самопризнание за тези фрагменти, счита той.
В началото на работния ден Андреа Крауткремер е на заседание с сътрудниците си. На него медицинските сестри и болногледачите от застъпващата промяна получават информация за пациентите, разискват положението им и вземат решение кой какви задания да получи. На този ден на легло номер 1 и 2 има пациенти с Ковид-19, които са на обдишване. Пациентът от легло номер 4 е в " оптимално тежко положение ". А пациентът от легло номер 8 в положение на делириум е откъснал системата от ръката си и е захапал една от тръбите. Освен това колата за спешна помощ е довела мъж, за който се подозира, че е болен от ковид. Той е настанен в една от изолационните стаи. След съвещанието излиза наяве: през днешния ден Андреа поема управлението на промяната, двама от пациентите, както и придружаването на нова практикантка.
" Хубаво дишайте през носа "
Преди да се срещне с първия пациент за деня, Андреа Крауткремер си прави бърз тест за ковид. Тя се тества един път седмично. Повечето от сътрудниците ѝ са имунизирани, само че по време на имунизациите тя е била под карантина. Към 7:30 часа, преди да влезе в стаята на Мартин Фабер (името е променено), Андреа поставя защитно облекло, два чифта ръкавици и шлем над маската FFP2. Днес тя ще го посети четири пъти, всякога ще облече защитно облекло, ще го смъкна още веднъж доста деликатно и ще го изхвърли.
Господин Фабер е на малко над 50 години, болен е от левкемия и е настанен в отделението от три дни. Майка му е умряла от Ковид-19 през януари, на едно легло разстояние от неговото. Когато вратата на стаята се затвори, се чува звукът на машината за обдишване. " Добро утро, господин Фабер, по какъв начин мина нощта? ", поздравява Андреа с усмивка. " Добре ", дава отговор той под маската. " Хубаво е, че издържахте толкоз дълго по стомах. " Пациентът лежи по стомах от предния ден за реализиране на по-добро обдишване на белите дробове.
Апаратът, към който е включен, се споделя " Елиза ". Той следи сърдечната периодичност, кръвното налягане и насищането с О2. Това е една от многото машини, с които боравят медицинските сестри в " Мариенхоф ". В случай на бъбречна непълнота се употребява и уред за диализа. А в краен случай и ECMO, при който кръвта се обогатява с О2 отвън тялото.
Андреа ревизира мониторите, почиства тялото на господин Фабер деликатно с авансово затоплени кърпи за еднократна приложимост и оправя леглото му. След това управлява вливанията, дава медикаменти, подрежда многото тръбички. Обсъждат по какъв начин той желае най-сетне да се ожени за партньорката си, за предпочитане незабавно, приказват и за неговите котки, които вкъщи доста обичат да лежат на корема му.
За да може да закуси, Андреа Крауткремер подвига вентилационната маска от лицето на Мартин Фабер. Той въздъхва с облекчение: " О, това е прелестно! ". Сестрата незабавно слага тънката тръбичка, с която друга машина вкарва О2 в носа му: " Хубаво дишайте през носа ". Пациентът закусва и приказва по телефона, здравната сестра подрежда стаята.
Малко откакто Андреа му е сложила още веднъж маската, звъни партньорката на пациента, с цел да научи какво е положението му. " Тя може да се обади когато и да е ", изяснява Андреа и прибавя: " Разговорите с околните са доста значими ". От болничното заведение са закупили таблети, с цел да улеснят контакта по време на възбраната за визити, наложена поради пандемията.
Персоналът в интензивните отделения би трябвало да документира всичко, което прави - поради сигурността на пациентите и заплащанията на здравните каси. И всичко това на фона на непрекъснат звук, издаван от апаратите за наблюдаване и от компютрите, на които се регистрират индикаторите на пациентите. Цяло знамение е по какъв начин болногледачите съумяват да не пропуснат някой значим сигнал. При всяка една спешна индикация някой реагира незабавно. " Тук е доста стресиращо ", споделя Андреа Крауткермер, " само че с помощта на страхотния екип се устоя ".
Работата на медицинските сестри надалеч не е обвързвана единствено с обслужването на настанените пациенти. Телефонът постоянно звъни, коли за спешна помощ карат нови заболели, идват и огромни кутии с медикаменти, които би трябвало да бъдат сортирани. Освен това ако някое устройство се скапе, сестрите и болногледачите незабавно би трябвало да уведомят техниците. Ежедневно се водят и диалози с кухнята - оттова питат каква храна могат да одобряват пациентите. А и проектът на леглата непрекъснато би трябвало да се актуализира.
" Смъртта е част от живота "
В 9:20 Андреа Крауткремер включва траурната лампа на регистратурата. " За страдание пациентът на легло 4 умира ", споделя тя. Лечението е прекратено, двама родственици са при него. Посещенията на родственици са разрешени единствено при умиращите пациенти. Топлата светлина, която лампата излъчва, е сигнал " за малко повече тишина ", изяснява началничката на промяната. " Не може да работиш в интензивно поделение, в случай че не приемаш, че гибелта е част от живота. "
Андреа обаче няма повече време да мисли за живота и гибелта. Съобщават ѝ, че пациентът на легло 1, който е болен от ковид, се утежнява. През коремната стена би трябвало да бъде сложена стомашна сонда. Прави се и прорез на трахеята, защото пациентът би трябвало да получи трахеостомната канюла за вентилация. Въпреки всички старания пациентът губи борбата с вируса: два дни по-късно той умира. " Правиш всичко, което е по силите ти - само че то не е задоволително " - по този начин Андреа разяснява тази обстановка, в която е изпадала нееднократно.
Няколко дни по-късно беседваме с нея по телефона. Още един пациент е умрял. Много от сътрудниците ѝ към този момент са на ръба - преумората, тежко болните пациенти и страхът от заразяване си споделят своето.
" Да " и последно довиждане
Андреа споделя и за Мартин Фабер. Лекарите го посъветвали да не чака дълго за сватбата. Свещеникът на болничното заведение звъннал в службата по вписванията, откъдето изпратили чиновник. Свещеникът купил червени рози, медицинските сестри донесли пенливо вино. А Андреа украсила стаята на пациента със сърца и празнични панделки. Двамата младоженци се врекли във безконечна честност. По лицата на присъстващите се стичали сълзи.
Андреа ни споделя, че през идващите дни положението на господин Фабер се подобрило, само че малко по-късно индикаторите се влошили съществено. Наложили се диализа и интубация. Седмица след сватбата Мартин Фабер умрял. Сега той ще бъде заровен дружно с майка си - нейното заравяне било отсрочено до изписването му.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ