България днес: пълни болници, ръст на заразите, буксуваща ваксинация
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Болниците в България са цялостни, броят на новозаразените бързо пораства, имунизацията буксува. А предстоят избори. Затова да попитаме: къде е България след тази напълно невероятна година, по какъв начин се оправят ръководещите?
Ако парламентарните избори се бяха състояли на миналогодишния 4 април, ГЕРБ най-вероятно щеше да завоюва с доста - и задълго. Но в България третата вълна на пандемията от Ковид-19 съответства с предизборната акция, лечебните заведения са цялостни (близо 7000 хоспитализирани), плановите интервенции са спрени, ограниченията са разхлабени, а имунизацията върви на газ-спирачка.
България една година след началото на пандемията
Когато през март м.г. Ковид-19 удари България, маските бяха изчезнали, нямаше защитни дрехи, алкохол и някои медикаменти. Днес пък не доближават ваксини. Преди една година хората се плашеха от неизвестността, през днешния ден - от известната поразяваща мощност на вируса. Преди година шефът на Националния действен щаб проф. Мутафчийски приковаваше вниманието с ежедневните си брифинги в генералска униформа. Днес конференциите са разредени, а той се демонстрира в костюм.
В годината след 13 март, когато за първи път беше оповестено изключително състояние, българите видяха доста калпави решения при ръководството на Ковид-кризата. Но годината изобилстваше и от компромати, остро политическо опълчване и похищения против институциите. Тези кавги също отслабиха рейтинга на премиера и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, който дълго време беше най-харесваният политик в България. Според оповестено преди дни проучване на “Галъп интернешънъл”, оценките за оправянето с рецесията са съвсем изравнени - 46% от жителите считат, че България се оправя добре с пандемията, а 42% дават неприятна оценка.
С изключително огромна тежест за оправянето с пандемията е процесът на имунизация, който е директно обвързван и с възобновяване на стопанската система. А в България имунизацията потегли насилствено, с проект без периоди, без информационна акция, с неприятна организация и не изключително висок интерес, което трайно подсигурява място на опашката по брой имунизирани. По данни на организация Ройтерс, в страната са сложени към 338 000 дози ваксини, само че не е известно какъв брой от тях са първи дози и какъв брой хора към този момент имат две. Със сигурност доминират първите. А в този момент и това: оказа се, че доставките на ваксини са освен нередовни, са и прекомерно малко като брой дози. Заради сигнали от няколко страни, в това число от самата България, за появили се здравословни проблеми при имунизирани с AstraZeneca, министър председателят Борисов спря краткотрайно имунизацията с този препарат. А тъкмо от оксфордската ваксина българските управляващи са поръчали най-вече дози - заради ниската цена и лесното предпазване на тази ваксина. Сега имунизационният проект ще се извършва с препаратите на Moderna и Pfizer.
В навечерието на идните избори българските ръководещи по този начин и не регистрираха нуждата от имунизиране на изборната администрация - над 85 000 души. Пренебрежимо малко хора ще съумеят да получат първата доза. Като прибавим и повишението на заболеваемостта и неритмичните доставки на ваксини, ниската изборна интензивност е лесна за прогнозиране. А тя отлично устройва ръководещите и систематичните партии като цяло. (Освен в случай че пристрастеностите не бъдат нажежени от някой компромат в последните десетина дни.)
За да смъкна отговорността от себе си, министър председателят Борисов поддържа самодейността на австрийския канцлер Курц за полемика на европейско равнище по отношение на доставките на ваксини и тяхното систематизиране в Европейски Съюз, а към тях се причислиха и министър председателите на Чехия, Хърватия, Латвия и Словения. Шестимата изпратиха писмо до ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и до председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, в което акцентират по какъв начин европейската взаимност подсигурява, че всички държави-членки, огромни или дребни, би трябвало да имат еднакъв достъп до стеснен запас, какъвто са имунизациите.
Прав ли е обаче Борисов да трансферира виновността за недостига на ваксини? В обява по тематиката Financial Times разяснява, че подписалите писмото водачи сеоплакват от неподходящи резултати от личните си решения. Известно е, че не всички страни са закупили дозите, които им се поставят според пропорционалното систематизиране, препоръчано от Европейска комисия. Така, в случай че държава-членка не употребява този способ за систематизиране, количествата ваксини се преразпределят сред останалите заинтригувани страни-членки. Наред с това страните, поръчали от препарата на AstraZeneca, са принудени да чакат и заради индустриалните проблеми на компанията, а в този момент и поради подозренията за странични резултати.
Заради известията за смъртни случаи, приписвани на имунизация с AstraZeneca, и без друго слабият развой на имунизиране в България напълно ще забуксува, ще намалее и мотивацията на хората. Затова и не на място наподобява тази убеденост на здравния министър Ангелов, че до края на юни може да са ваксинирани 70% от българските жители.
Няколко цифри
Очаква ни по-тежък интервал от последните два месеца на предходната година, предвижда във Facebook анализаторът Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията. Въпреки това обаче ограниченията няма да се стягат. Управляващите даже оставиха на щабовете по места да преценят по кое време и какво да подхващат. “Ползваме локалния метод не тъй като ни е боязън да вземем решение на централно равнище, а тъй като има градове и обитаеми места, където няма толкоз болни и не виждам никакъв смисъл да слагаме всички под общ знаменател “, съобщи Борисов в петък. Според изчисленията на Безлов обаче, за последната седмица има над 18 000 новозаразени, което е нарастване с повече от 37% на седмична база. Делът на позитивните проби от общо направените проби е минал 18 на 100, а броят на умрелите бележи растеж от 50,5% на седмична база.
Затова да обобщим: “локалният подход” на Борисов в действителност е предизборна маневра за да не ядосва притежателите на кръчми и молове, отворили на 1 март след дългия локдаун. Хиляди други обаче са му доста, доста ядосани.
Болниците в България са цялостни, броят на новозаразените бързо пораства, имунизацията буксува. А предстоят избори. Затова да попитаме: къде е България след тази напълно невероятна година, по какъв начин се оправят ръководещите?
Ако парламентарните избори се бяха състояли на миналогодишния 4 април, ГЕРБ най-вероятно щеше да завоюва с доста - и задълго. Но в България третата вълна на пандемията от Ковид-19 съответства с предизборната акция, лечебните заведения са цялостни (близо 7000 хоспитализирани), плановите интервенции са спрени, ограниченията са разхлабени, а имунизацията върви на газ-спирачка.
България една година след началото на пандемията
Когато през март м.г. Ковид-19 удари България, маските бяха изчезнали, нямаше защитни дрехи, алкохол и някои медикаменти. Днес пък не доближават ваксини. Преди една година хората се плашеха от неизвестността, през днешния ден - от известната поразяваща мощност на вируса. Преди година шефът на Националния действен щаб проф. Мутафчийски приковаваше вниманието с ежедневните си брифинги в генералска униформа. Днес конференциите са разредени, а той се демонстрира в костюм.
В годината след 13 март, когато за първи път беше оповестено изключително състояние, българите видяха доста калпави решения при ръководството на Ковид-кризата. Но годината изобилстваше и от компромати, остро политическо опълчване и похищения против институциите. Тези кавги също отслабиха рейтинга на премиера и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, който дълго време беше най-харесваният политик в България. Според оповестено преди дни проучване на “Галъп интернешънъл”, оценките за оправянето с рецесията са съвсем изравнени - 46% от жителите считат, че България се оправя добре с пандемията, а 42% дават неприятна оценка.
С изключително огромна тежест за оправянето с пандемията е процесът на имунизация, който е директно обвързван и с възобновяване на стопанската система. А в България имунизацията потегли насилствено, с проект без периоди, без информационна акция, с неприятна организация и не изключително висок интерес, което трайно подсигурява място на опашката по брой имунизирани. По данни на организация Ройтерс, в страната са сложени към 338 000 дози ваксини, само че не е известно какъв брой от тях са първи дози и какъв брой хора към този момент имат две. Със сигурност доминират първите. А в този момент и това: оказа се, че доставките на ваксини са освен нередовни, са и прекомерно малко като брой дози. Заради сигнали от няколко страни, в това число от самата България, за появили се здравословни проблеми при имунизирани с AstraZeneca, министър председателят Борисов спря краткотрайно имунизацията с този препарат. А тъкмо от оксфордската ваксина българските управляващи са поръчали най-вече дози - заради ниската цена и лесното предпазване на тази ваксина. Сега имунизационният проект ще се извършва с препаратите на Moderna и Pfizer.
В навечерието на идните избори българските ръководещи по този начин и не регистрираха нуждата от имунизиране на изборната администрация - над 85 000 души. Пренебрежимо малко хора ще съумеят да получат първата доза. Като прибавим и повишението на заболеваемостта и неритмичните доставки на ваксини, ниската изборна интензивност е лесна за прогнозиране. А тя отлично устройва ръководещите и систематичните партии като цяло. (Освен в случай че пристрастеностите не бъдат нажежени от някой компромат в последните десетина дни.)
За да смъкна отговорността от себе си, министър председателят Борисов поддържа самодейността на австрийския канцлер Курц за полемика на европейско равнище по отношение на доставките на ваксини и тяхното систематизиране в Европейски Съюз, а към тях се причислиха и министър председателите на Чехия, Хърватия, Латвия и Словения. Шестимата изпратиха писмо до ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и до председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, в което акцентират по какъв начин европейската взаимност подсигурява, че всички държави-членки, огромни или дребни, би трябвало да имат еднакъв достъп до стеснен запас, какъвто са имунизациите.
Прав ли е обаче Борисов да трансферира виновността за недостига на ваксини? В обява по тематиката Financial Times разяснява, че подписалите писмото водачи сеоплакват от неподходящи резултати от личните си решения. Известно е, че не всички страни са закупили дозите, които им се поставят според пропорционалното систематизиране, препоръчано от Европейска комисия. Така, в случай че държава-членка не употребява този способ за систематизиране, количествата ваксини се преразпределят сред останалите заинтригувани страни-членки. Наред с това страните, поръчали от препарата на AstraZeneca, са принудени да чакат и заради индустриалните проблеми на компанията, а в този момент и поради подозренията за странични резултати.
Заради известията за смъртни случаи, приписвани на имунизация с AstraZeneca, и без друго слабият развой на имунизиране в България напълно ще забуксува, ще намалее и мотивацията на хората. Затова и не на място наподобява тази убеденост на здравния министър Ангелов, че до края на юни може да са ваксинирани 70% от българските жители.
Няколко цифри
Очаква ни по-тежък интервал от последните два месеца на предходната година, предвижда във Facebook анализаторът Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията. Въпреки това обаче ограниченията няма да се стягат. Управляващите даже оставиха на щабовете по места да преценят по кое време и какво да подхващат. “Ползваме локалния метод не тъй като ни е боязън да вземем решение на централно равнище, а тъй като има градове и обитаеми места, където няма толкоз болни и не виждам никакъв смисъл да слагаме всички под общ знаменател “, съобщи Борисов в петък. Според изчисленията на Безлов обаче, за последната седмица има над 18 000 новозаразени, което е нарастване с повече от 37% на седмична база. Делът на позитивните проби от общо направените проби е минал 18 на 100, а броят на умрелите бележи растеж от 50,5% на седмична база.
Затова да обобщим: “локалният подход” на Борисов в действителност е предизборна маневра за да не ядосва притежателите на кръчми и молове, отворили на 1 март след дългия локдаун. Хиляди други обаче са му доста, доста ядосани.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ