Аз съм живял в ГДР. Там имунизациите бяха задължителни
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В някогашната Германска демократична република имунизациите бяха наложителни. Дали не е редно и днешна Германия да вкара сходно обвързване? Първите имунизационни стратегии в Германия са от 1807 година. И тогава също е е имало съперници на имунизациите.
Министър-председателят на Саксония-Анхалт сложи началото на полемика за въвеждането на наложителна имунизация в Германия. Той се базира на опита от някогашната Германска демократична република, която беше избрала напълно друг път от този в тогавашната Западна Германия.
" Аз съм го претърпял в Германска демократична република "
С тематиката за наложителните имунизации може да се занимае Етичният съвет, съобщи Райнер Хазелоф в изявление за печата. Политикът от ХДС, който сега ръководи Бундесрата (Горната камара на парламента), добави: „ В Германска демократична република имунизирането беше наложително. Аз съм го претърпял. Но като политик от Източна Германия в никакъв случай не бих си разрешил да давам препоръки на болшинството. “
След края на Втората международна война двете немски страни подходиха друго към имунизациите. В Германска демократична република имунизирането стана наложително със закон от 1953 година - в началото против едра шарка (вариола) и туберкулоза, а през 1960-те години и против детски паралич, дифтерия, тетанус и коклюш. През 1970 към листата със наложителните имунизации беше добавена също и имунизацията против морбили.
Без имунизация децата не са можели да вървят на детска градина или на летен детски лагер. Но също по този начин и следването и упражняването на обособени специалности са били подвластни от това дали си ваксиниран. Глобите за нарушителите са били сред 10 и 500 източногермански марки. През 1980-те години имунизациите против едра шарка са били прекратени.
Федерална Република Германия залага на здравната култура
Във Федералната република е определен различен път - там залагат най-вече на разяснителната активност по отношение на изгодите от имунизациите. До края на 1975 година е било наложително единствено имунизирането против едра шарка, само че и то е било доста оспорвано, защото съперниците му са виждали в това нарушаване на персоналните свободи.
Мярката въпреки всичко е била въведена, откакто през 1959 година Върховният административен съд взема решение, че наложителното имунизиране не опонира на главния закон. В средата на 1970-те години имунизациите последователно отпадат, а през 1983 година те са дефинитивно прекратени. Има обаче и някои районни разлики. Тъй като въпросът за имунизациите е от компетенциите на обособените провинции, в Баден-Вюртемберг от 1946 до 1954 е било наложително имунизирането против дифтерия и скарлатина.
В Обединена Германия в началото няма наложителни имунизации - чак до предходната година, когато още веднъж бе въведена имунизацията против морбили за всички, родени след 1970 година, които вървят на учебно заведение или в детска градина.
Но въпросът за наложителните имунизации провокира разногласия още през 19 век. Първите имунизационни стратегии в Германия са от 1807 година в Хесен, а през 1874 година с решение на тогавашното държавно управление на Германския райх ваксинирането против вариола (едра шарка) става наложително. Тогава също е имало съперници, чиито причини не са били по-различни от тези, които чуваме и през днешния ден: твърдяло се е, че имунизациите са рискови за здравето или не работят.
Конспиративни теории
Първите антиваксърски организации в Германия са учредени през 1869 година в Лайпциг и Щутгарт. А по времето на Ваймарската република Сдружението на съперниците на имунизациите е наброявало 300 000 членове. В реалност е имало и значително случаите на болест измежду имунизираните хора, което обаче по предписание се е дължало на неприятна персонална хигиена или на неведение.
Ваксинациите стават идеална почва и за разпространението на радикални съзаклятнически теории, споделя по този мотив специалистът Малте Тисен. Най-разпространеният мит е, че фармацевтичните компании сами пускали болестта, с цел да печелят от нея. Друго сходно изказване гласи, че страната желала по този метод да зароби популацията. Не са малко и последователите на тезата за еврейския международен скрит план, съгласно която наложителните имунизации помагали да се държи в послушание цялото човечество.
В някогашната Германска демократична република имунизациите бяха наложителни. Дали не е редно и днешна Германия да вкара сходно обвързване? Първите имунизационни стратегии в Германия са от 1807 година. И тогава също е е имало съперници на имунизациите.
Министър-председателят на Саксония-Анхалт сложи началото на полемика за въвеждането на наложителна имунизация в Германия. Той се базира на опита от някогашната Германска демократична република, която беше избрала напълно друг път от този в тогавашната Западна Германия.
" Аз съм го претърпял в Германска демократична република "
С тематиката за наложителните имунизации може да се занимае Етичният съвет, съобщи Райнер Хазелоф в изявление за печата. Политикът от ХДС, който сега ръководи Бундесрата (Горната камара на парламента), добави: „ В Германска демократична република имунизирането беше наложително. Аз съм го претърпял. Но като политик от Източна Германия в никакъв случай не бих си разрешил да давам препоръки на болшинството. “
След края на Втората международна война двете немски страни подходиха друго към имунизациите. В Германска демократична република имунизирането стана наложително със закон от 1953 година - в началото против едра шарка (вариола) и туберкулоза, а през 1960-те години и против детски паралич, дифтерия, тетанус и коклюш. През 1970 към листата със наложителните имунизации беше добавена също и имунизацията против морбили.
Без имунизация децата не са можели да вървят на детска градина или на летен детски лагер. Но също по този начин и следването и упражняването на обособени специалности са били подвластни от това дали си ваксиниран. Глобите за нарушителите са били сред 10 и 500 източногермански марки. През 1980-те години имунизациите против едра шарка са били прекратени.
Федерална Република Германия залага на здравната култура
Във Федералната република е определен различен път - там залагат най-вече на разяснителната активност по отношение на изгодите от имунизациите. До края на 1975 година е било наложително единствено имунизирането против едра шарка, само че и то е било доста оспорвано, защото съперниците му са виждали в това нарушаване на персоналните свободи.
Мярката въпреки всичко е била въведена, откакто през 1959 година Върховният административен съд взема решение, че наложителното имунизиране не опонира на главния закон. В средата на 1970-те години имунизациите последователно отпадат, а през 1983 година те са дефинитивно прекратени. Има обаче и някои районни разлики. Тъй като въпросът за имунизациите е от компетенциите на обособените провинции, в Баден-Вюртемберг от 1946 до 1954 е било наложително имунизирането против дифтерия и скарлатина.
В Обединена Германия в началото няма наложителни имунизации - чак до предходната година, когато още веднъж бе въведена имунизацията против морбили за всички, родени след 1970 година, които вървят на учебно заведение или в детска градина.
Но въпросът за наложителните имунизации провокира разногласия още през 19 век. Първите имунизационни стратегии в Германия са от 1807 година в Хесен, а през 1874 година с решение на тогавашното държавно управление на Германския райх ваксинирането против вариола (едра шарка) става наложително. Тогава също е имало съперници, чиито причини не са били по-различни от тези, които чуваме и през днешния ден: твърдяло се е, че имунизациите са рискови за здравето или не работят.
Конспиративни теории
Първите антиваксърски организации в Германия са учредени през 1869 година в Лайпциг и Щутгарт. А по времето на Ваймарската република Сдружението на съперниците на имунизациите е наброявало 300 000 членове. В реалност е имало и значително случаите на болест измежду имунизираните хора, което обаче по предписание се е дължало на неприятна персонална хигиена или на неведение.
Ваксинациите стават идеална почва и за разпространението на радикални съзаклятнически теории, споделя по този мотив специалистът Малте Тисен. Най-разпространеният мит е, че фармацевтичните компании сами пускали болестта, с цел да печелят от нея. Друго сходно изказване гласи, че страната желала по този метод да зароби популацията. Не са малко и последователите на тезата за еврейския международен скрит план, съгласно която наложителните имунизации помагали да се държи в послушание цялото човечество.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ