Имат ли връзка войната в Сирия и климатичните промени?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Климатичните промени не са главната причина за експлоадирането на войната в Сирия през 2011 година. Но те направиха по този начин, че една процъфтяваща в миналото страна се трансформира в изсъхнало и недружелюбно място, раздирано от спорове.
“Сирия е сериозен образец за въздействието на климатичните промени върху към този момент съществуващи проблеми като политическа неустойчивост, беднотия и нищожни запаси,” споделя пред Дъждовни води Джамал Сагхир, професор в Института за проучване на интернационалното развиване към Университета “Макгил” в Канада.
Сагхир, който е някогашен шеф на Световната банка, преглежда климатичните промени като най-голямата опасност за сигурността в международен мащаб. Затова той приема за революционно скорошното признание на климатичните промени за въпрос на националната сигурност от министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин. То води до признание на връзката сред изменението на климата и експлоадирането на спорове.
Сирия – жертва на три засушавания
Между 70-те и 90-те години на предишния век фермерите в Сирия са се възползвали от плодородните земи в страната и държавната поддръжка за развъждането на житни култури. Сирия, в която живеят към 17 милиона индивида, е наранена от три суши от 1980-те насам. Последната е през интервала 2006-2010 година и е регистрирана като най-лошото продължително засушаване от към 900 години насам.
По-слабата годишна продукция, в следствие от покачващите се температури, води до опустяване и разрушение на земеделска земя, главно в Източна Сирия. 800 хиляди души губят приходите си, а 85 % от добитъка в страната измира.
Реколтата се срутва с до две трети, страната стартира да внася огромни количества зърно. Това води до удвояване на цените на храните. " Но сушата въпреки всичко продължи и хората изгубиха вяра,” споделя Сагхир и изяснява по какъв начин по този метод 1,5 милиона служащи от селата са се насочили към градовете. Останалите в селските региони са най-вече обеднели фермери, които стават лесна цел за рекрутиране на терористи от групи като " Ислямска страна ".
Етническото напрежение се разраства
„ Проблемите форсираха политическата рецесия, която нарастваше в страната “, изяснява Стефан де Мистура, който от 2014 до 2018 година беше специфичен делегат на Организация на обединените нации в Сирия. Кризата ескалира в допълнение от решението на Башар Асад през годините да ограничи дотациите от гориво, вода и храна. Паралелно с дефицита на вода в избрани региони набъбна и напрежението сред кюрди, араби, алевити и сунити.
„ Този отровен коктейл стартира да се трансформира във взривоопасна примес, в която бяха забъркани придвижването " Арабска пролет ", недоволството от изгубените работни места, миграцията към градове, както и ограничението на покупателната дарба и гнева против доста суровата и жестока реакция на държавното управление, “ споделя де Мистура.
Геополитически, обстановката не се улесни от продължаващата конкуренция за Сирия сред историческите врагове Иран и Саудитска Арабия. „ Станахме очевидците на ужасни средновековни обсади на градове и села, където хора бяха лишени от храна и вода, като да вземем за пример Хомс и Алепо “, спомня си де Мистура.
Когато той напусна страната през 2018-а, териториалните спорове към този момент са затихнали значително, а към 60 % от популацията е под контрола на държавното управление. „ Смятам, че страната към този момент не е застрашена от сериозна война, а от разпад “, споделя той за Дъждовни води.
Масова вътрешна и външна миграция
По данни на „ Амнести Интернешънъл “ 6,6 милиона души са се преместили в границите на Сирия и още 5 милиона са избягали от страната от 2011-а насам. Според Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците и Службата за съгласуваност на филантропичните въпроси, без значение от това, че през 2019 година към 82 500 души са се завърнали в Сирия, а други 412 хиляди - в родните си места, казусът си остава. Обширни региони от страната са опустошени от войната, водата е нищожна, а инфраструктурата се нуждае от сериозна реорганизация в съвсем цялата страна.
„ Асад съвсем завоюва териториалната война, само че е доста надалеч от отвоюването на мир, “ отбелязва де Мистура в онлайн конференция, която е проведена от фондация „ Бергхоф “. Джамал Сагхир е склонен: “За да има мир, е належащо възобновяване.” Сирия обаче не разполага с нужните запаси за възобновяване на страната. Предстои да стане ясно дали нейни съдружници като Русия и Турция биха вложили в бъдещето на близкоизточната страна.
Климатичните промени не са главната причина за експлоадирането на войната в Сирия през 2011 година. Но те направиха по този начин, че една процъфтяваща в миналото страна се трансформира в изсъхнало и недружелюбно място, раздирано от спорове.
“Сирия е сериозен образец за въздействието на климатичните промени върху към този момент съществуващи проблеми като политическа неустойчивост, беднотия и нищожни запаси,” споделя пред Дъждовни води Джамал Сагхир, професор в Института за проучване на интернационалното развиване към Университета “Макгил” в Канада.
Сагхир, който е някогашен шеф на Световната банка, преглежда климатичните промени като най-голямата опасност за сигурността в международен мащаб. Затова той приема за революционно скорошното признание на климатичните промени за въпрос на националната сигурност от министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин. То води до признание на връзката сред изменението на климата и експлоадирането на спорове.
Сирия – жертва на три засушавания
Между 70-те и 90-те години на предишния век фермерите в Сирия са се възползвали от плодородните земи в страната и държавната поддръжка за развъждането на житни култури. Сирия, в която живеят към 17 милиона индивида, е наранена от три суши от 1980-те насам. Последната е през интервала 2006-2010 година и е регистрирана като най-лошото продължително засушаване от към 900 години насам.
По-слабата годишна продукция, в следствие от покачващите се температури, води до опустяване и разрушение на земеделска земя, главно в Източна Сирия. 800 хиляди души губят приходите си, а 85 % от добитъка в страната измира.
Реколтата се срутва с до две трети, страната стартира да внася огромни количества зърно. Това води до удвояване на цените на храните. " Но сушата въпреки всичко продължи и хората изгубиха вяра,” споделя Сагхир и изяснява по какъв начин по този метод 1,5 милиона служащи от селата са се насочили към градовете. Останалите в селските региони са най-вече обеднели фермери, които стават лесна цел за рекрутиране на терористи от групи като " Ислямска страна ".
Етническото напрежение се разраства
„ Проблемите форсираха политическата рецесия, която нарастваше в страната “, изяснява Стефан де Мистура, който от 2014 до 2018 година беше специфичен делегат на Организация на обединените нации в Сирия. Кризата ескалира в допълнение от решението на Башар Асад през годините да ограничи дотациите от гориво, вода и храна. Паралелно с дефицита на вода в избрани региони набъбна и напрежението сред кюрди, араби, алевити и сунити.
„ Този отровен коктейл стартира да се трансформира във взривоопасна примес, в която бяха забъркани придвижването " Арабска пролет ", недоволството от изгубените работни места, миграцията към градове, както и ограничението на покупателната дарба и гнева против доста суровата и жестока реакция на държавното управление, “ споделя де Мистура.
Геополитически, обстановката не се улесни от продължаващата конкуренция за Сирия сред историческите врагове Иран и Саудитска Арабия. „ Станахме очевидците на ужасни средновековни обсади на градове и села, където хора бяха лишени от храна и вода, като да вземем за пример Хомс и Алепо “, спомня си де Мистура.
Когато той напусна страната през 2018-а, териториалните спорове към този момент са затихнали значително, а към 60 % от популацията е под контрола на държавното управление. „ Смятам, че страната към този момент не е застрашена от сериозна война, а от разпад “, споделя той за Дъждовни води.
Масова вътрешна и външна миграция
По данни на „ Амнести Интернешънъл “ 6,6 милиона души са се преместили в границите на Сирия и още 5 милиона са избягали от страната от 2011-а насам. Според Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците и Службата за съгласуваност на филантропичните въпроси, без значение от това, че през 2019 година към 82 500 души са се завърнали в Сирия, а други 412 хиляди - в родните си места, казусът си остава. Обширни региони от страната са опустошени от войната, водата е нищожна, а инфраструктурата се нуждае от сериозна реорганизация в съвсем цялата страна.
„ Асад съвсем завоюва териториалната война, само че е доста надалеч от отвоюването на мир, “ отбелязва де Мистура в онлайн конференция, която е проведена от фондация „ Бергхоф “. Джамал Сагхир е склонен: “За да има мир, е належащо възобновяване.” Сирия обаче не разполага с нужните запаси за възобновяване на страната. Предстои да стане ясно дали нейни съдружници като Русия и Турция биха вложили в бъдещето на близкоизточната страна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ