Да затворим границите заради коронавируса? Това не е решение
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Европейският съюз обмисля още повече ограничавания за пътуванията поради ковид. Още повече? Това е израз на беззащитност, счита Бернд Ригерт и напомня, че болестта се споделя COVID-19, а не Шенген
Извънредната среща на върха на Европейски Съюз издава избрана беззащитност. Заболеваемостта остава висока във всички страни членки, вирусът мутира, а имунизационната акция буксува. Европейските жители са изтощени от пандемията, локдаунът омръзва. В тази потискаща конюнктура се задейства остарелият инстикт за затваряне на границите или за ограничение на пътуванията. Дори немската канцлерка към този момент не изключва това, въпреки преди половин година да твърдеше, че няма да има наново затваряне на границите както по време на първата вълна.
Да се въздържаме от " ненужни пътувания ", споделят в този момент. Но не става доста ясно кои по-точно са тези пътувания. Заради множеството условия за тестване и карантина туризмът в Европейски Съюз съвсем е западнал. Делът на работещите в други страни членки е понижен до четири %, като никой не знае дали точно пътуващите служащи са повода за високия брой случаи. Защо служащият, който се придвижва с кола до фабриката в някоя прилежаща страна, да е по-заразен от този, който върви също с кола на работа в прилежащия град, без да пресича граници?
Проблемът не е в границите
А може би казусът е в десетките хиляди водачи на тирове, които всекидневно вършат доставки, да вземем за пример от Испания в Дания или от Белгия в Австрия? Ако те би трябвало да се тестват за ковид на всяка граница, която пресичат, това ще затрудни съществено снабдяването със артикули и ще прекъсне веригите на доставките, предизвестяват от сектора.
Не пътуванията са рискови, а държанието на хората - без значение дали са си вкъщи или на отмора. Който съблюдава хигиеничните правила, когато е отишъл в различен град, с цел да се види с околните си, не може да е по-заразен, в сравнение с когато си е у дома.
Ако задачата е генерално да се понижат придвижването и подвижността, това не би трябвало да се отнася за вътрешните граници на Общността. Това значи в целия Европейски Съюз да бъде натрапен локдаун с непрекъснат вечерен час. В подобен случай би трябвало да бъде неразрешено на хората от Бремен да влизат в Долна Саксония или противоположното, тъй като заболеваемостта в Бремен е по-ниска от тази в Долна Саксония. Или центърът на Берлин да бъде отцепен - заради същите аргументи. Заплахата на Меркел, че може да затвори границите, в случай че прилежащите страни не подхождат задоволително съществено към ограниченията, не е основателна - Франция и Белгия да вземем за пример от дълго време са въвели вечерен час и наложителни проби, каквито в Германия към момента няма.
Илюзия е и това, че в Европа може да има единни и централно координирани ограничения. Всяка страна взема решение сама за себе си по какъв начин да работи. И тъкмо в това е казусът, а не в границите. Европейска комисия би трябвало да се нагърби с неблагодарната задача да пресече " ненужните " пътувания. Досега обаче тя не е съумяла даже да одобри обединен формуляр за задграничните пътувания (Passanger locator form), въпреки че работи върху това от октомври.
Имунизационният паспорт е нужен
На този декор разискването на общ европейски имунизационен паспорт наподобява напряко революционна стъпка. Той е нужен, с цел да могат всички, които са се имунизирали, да си възвърнат правата. При това не става въпрос за привилегии, а за правото на всеки жител да може да пътува докъдето пожелае. След като бъде потвърдено недвусмислено, че ваксинираният човек не заразява други хора, този имунизационен паспорт би трябвало да бъде неговият входен билет за ресторанта, киното или хотела.
Още по-добре би било имунизациите да станат наложителни. В Германия да вземем за пример имунизацията против морбили е наложителна. Не е проблем и това, че би трябвало да се имунизираме против жълта тресчица, в случай че решим да пътуваме до избрани страни в света. Сега същинската европейска задача е приемането и налагането на имунизационния паспорт, а не заиграването с европейските граници.
Европейският съюз обмисля още повече ограничавания за пътуванията поради ковид. Още повече? Това е израз на беззащитност, счита Бернд Ригерт и напомня, че болестта се споделя COVID-19, а не Шенген
Извънредната среща на върха на Европейски Съюз издава избрана беззащитност. Заболеваемостта остава висока във всички страни членки, вирусът мутира, а имунизационната акция буксува. Европейските жители са изтощени от пандемията, локдаунът омръзва. В тази потискаща конюнктура се задейства остарелият инстикт за затваряне на границите или за ограничение на пътуванията. Дори немската канцлерка към този момент не изключва това, въпреки преди половин година да твърдеше, че няма да има наново затваряне на границите както по време на първата вълна.
Да се въздържаме от " ненужни пътувания ", споделят в този момент. Но не става доста ясно кои по-точно са тези пътувания. Заради множеството условия за тестване и карантина туризмът в Европейски Съюз съвсем е западнал. Делът на работещите в други страни членки е понижен до четири %, като никой не знае дали точно пътуващите служащи са повода за високия брой случаи. Защо служащият, който се придвижва с кола до фабриката в някоя прилежаща страна, да е по-заразен от този, който върви също с кола на работа в прилежащия град, без да пресича граници?
Проблемът не е в границите
А може би казусът е в десетките хиляди водачи на тирове, които всекидневно вършат доставки, да вземем за пример от Испания в Дания или от Белгия в Австрия? Ако те би трябвало да се тестват за ковид на всяка граница, която пресичат, това ще затрудни съществено снабдяването със артикули и ще прекъсне веригите на доставките, предизвестяват от сектора.
Не пътуванията са рискови, а държанието на хората - без значение дали са си вкъщи или на отмора. Който съблюдава хигиеничните правила, когато е отишъл в различен град, с цел да се види с околните си, не може да е по-заразен, в сравнение с когато си е у дома.
Ако задачата е генерално да се понижат придвижването и подвижността, това не би трябвало да се отнася за вътрешните граници на Общността. Това значи в целия Европейски Съюз да бъде натрапен локдаун с непрекъснат вечерен час. В подобен случай би трябвало да бъде неразрешено на хората от Бремен да влизат в Долна Саксония или противоположното, тъй като заболеваемостта в Бремен е по-ниска от тази в Долна Саксония. Или центърът на Берлин да бъде отцепен - заради същите аргументи. Заплахата на Меркел, че може да затвори границите, в случай че прилежащите страни не подхождат задоволително съществено към ограниченията, не е основателна - Франция и Белгия да вземем за пример от дълго време са въвели вечерен час и наложителни проби, каквито в Германия към момента няма.
Илюзия е и това, че в Европа може да има единни и централно координирани ограничения. Всяка страна взема решение сама за себе си по какъв начин да работи. И тъкмо в това е казусът, а не в границите. Европейска комисия би трябвало да се нагърби с неблагодарната задача да пресече " ненужните " пътувания. Досега обаче тя не е съумяла даже да одобри обединен формуляр за задграничните пътувания (Passanger locator form), въпреки че работи върху това от октомври.
Имунизационният паспорт е нужен
На този декор разискването на общ европейски имунизационен паспорт наподобява напряко революционна стъпка. Той е нужен, с цел да могат всички, които са се имунизирали, да си възвърнат правата. При това не става въпрос за привилегии, а за правото на всеки жител да може да пътува докъдето пожелае. След като бъде потвърдено недвусмислено, че ваксинираният човек не заразява други хора, този имунизационен паспорт би трябвало да бъде неговият входен билет за ресторанта, киното или хотела.
Още по-добре би било имунизациите да станат наложителни. В Германия да вземем за пример имунизацията против морбили е наложителна. Не е проблем и това, че би трябвало да се имунизираме против жълта тресчица, в случай че решим да пътуваме до избрани страни в света. Сега същинската европейска задача е приемането и налагането на имунизационния паспорт, а не заиграването с европейските граници.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ