Да затворим цялата държава? Това ще е пълна катастрофа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Какво? Да затворим цялата страна и да изпратим всички в хоумофис? Този път е гибелен и ще докара до същинска злополука. Тогава още по-ясно ще лъсне цялостната беззащитност на политиката.
Коментар на Хенрик Бьоме.
Германската стопанска система се е свила с 5% в годината на ковид - 2020. Добра вест в действителност, като имаме поради, че по време на международната финансова рецесия най-големият спад на немската стопанска система през 2009 година възлезе на 5,7%. И че предходната пролет черногледците пророкуваха доста по-страшни цифри. Това важи и за пазара на труда: броят на безработните към момента е обозрим, въпреки че предходният взрив на заетостта към този момент утихна.
Разбира се, в този момент всички се надяват, че през тази година стопанската система ще се съвземе. Финансовият министър неуморно повтаря, че засегнатите компании и отсега нататък ще получават помощи, само че дано компаниите (това са най-много дребни предприятия) на първо време да си получат неизплатените пари за ноември и за декември. Да не приказваме, че един прекрасен ден държавните пари въпреки всичко ще свършат.
Взимате заеми, само че кой ще заплаща най-после?
Да, сега наподобява доста преференциално да взимаш заеми и да поемаш задължения. Въпреки това обаче – и без значение от готовността си да оказва помощ на бизнеса – Берлин всеки ден би трябвало да си задава един и същи въпрос: А кой ще заплаща най-после? Защото задълженията постоянно са ипотека за сметка на бъдещите генерации. В момента страната може да си разреши великодушни помощи, само че заслуга за това имат данъкоплатците и стопанската система. Защото има ли работа за всички, хазната се цялостни с пари от налозите.
Тъй че тези, които в този момент приканват да се затворят фабриките и всички хора да минат в режим „ домакински офис “, в действителност заплашват така нужното ни сега икономическо възобновяване.
А и не се вслушват в гласа национален. От редица компании към този момент оповестяват, че на хората им е писнало да работят от у дома и желаят да се върнат на работното си място. Представете си всички тези, които живеят натясно, работят от у дома и в това време обезверено се пробват да оказват помощ на децата си в онлайн-ученето, в случай, че учебните интернет-платоформи непрестанно блокират. Такива хора просто няма по какъв начин да се трудят в цялостна централизация от бюрото в спалнята си.
А какво става с дигитализацията?
Има го обаче и противоположното. Редица началници към момента не се доверяват на своите подчинени и не им позволяват да работят от у дома. Или пък се инатят против домашния офис, тъй като би трябвало да заплащат за оборудването му. Положението е комплицирано.
Определена виновност носи и политиката, която непрестанно жонглира с думата „ цифровизация “, само че във всекидневието на хората тази цифровизация към момента никаква я няма.
Редно ли е да призоваваш към затваряне на стопанската система тъкмо в този момент, когато значими промишлени клонове таман се се свестили, тъй като от Азия към този момент щедро идват поръчки? Да удряме кепенците и да обръщаме тил на клиентите, по този начин ли?
Не, това е задънена улица. Такова решение ще бъде просто следващият знак за безпомощността на политиката, която не съумява да създаде същинска тактика против пандемията.
Нека не вършим тази неточност!
Да, допустимо е да ни би трябвало време чак до Великден: със сегашните ограничения, (ако не и с по-строги), в очакване на имунизациите и на топлото време. В никакъв случай обаче не трябва да натикваме хората принудително в домашния офис и да затваряме фабриките! Това ще бъде огромна неточност. И ще се окаже, че медицински сме победили рецесията (чрез имунизации и лекарства), само че стопански сме изпуснали контрола.
Какво? Да затворим цялата страна и да изпратим всички в хоумофис? Този път е гибелен и ще докара до същинска злополука. Тогава още по-ясно ще лъсне цялостната беззащитност на политиката.
Коментар на Хенрик Бьоме.
Германската стопанска система се е свила с 5% в годината на ковид - 2020. Добра вест в действителност, като имаме поради, че по време на международната финансова рецесия най-големият спад на немската стопанска система през 2009 година възлезе на 5,7%. И че предходната пролет черногледците пророкуваха доста по-страшни цифри. Това важи и за пазара на труда: броят на безработните към момента е обозрим, въпреки че предходният взрив на заетостта към този момент утихна.
Разбира се, в този момент всички се надяват, че през тази година стопанската система ще се съвземе. Финансовият министър неуморно повтаря, че засегнатите компании и отсега нататък ще получават помощи, само че дано компаниите (това са най-много дребни предприятия) на първо време да си получат неизплатените пари за ноември и за декември. Да не приказваме, че един прекрасен ден държавните пари въпреки всичко ще свършат.
Взимате заеми, само че кой ще заплаща най-после?
Да, сега наподобява доста преференциално да взимаш заеми и да поемаш задължения. Въпреки това обаче – и без значение от готовността си да оказва помощ на бизнеса – Берлин всеки ден би трябвало да си задава един и същи въпрос: А кой ще заплаща най-после? Защото задълженията постоянно са ипотека за сметка на бъдещите генерации. В момента страната може да си разреши великодушни помощи, само че заслуга за това имат данъкоплатците и стопанската система. Защото има ли работа за всички, хазната се цялостни с пари от налозите.
Тъй че тези, които в този момент приканват да се затворят фабриките и всички хора да минат в режим „ домакински офис “, в действителност заплашват така нужното ни сега икономическо възобновяване.
А и не се вслушват в гласа национален. От редица компании към този момент оповестяват, че на хората им е писнало да работят от у дома и желаят да се върнат на работното си място. Представете си всички тези, които живеят натясно, работят от у дома и в това време обезверено се пробват да оказват помощ на децата си в онлайн-ученето, в случай, че учебните интернет-платоформи непрестанно блокират. Такива хора просто няма по какъв начин да се трудят в цялостна централизация от бюрото в спалнята си.
А какво става с дигитализацията?
Има го обаче и противоположното. Редица началници към момента не се доверяват на своите подчинени и не им позволяват да работят от у дома. Или пък се инатят против домашния офис, тъй като би трябвало да заплащат за оборудването му. Положението е комплицирано.
Определена виновност носи и политиката, която непрестанно жонглира с думата „ цифровизация “, само че във всекидневието на хората тази цифровизация към момента никаква я няма.
Редно ли е да призоваваш към затваряне на стопанската система тъкмо в този момент, когато значими промишлени клонове таман се се свестили, тъй като от Азия към този момент щедро идват поръчки? Да удряме кепенците и да обръщаме тил на клиентите, по този начин ли?
Не, това е задънена улица. Такова решение ще бъде просто следващият знак за безпомощността на политиката, която не съумява да създаде същинска тактика против пандемията.
Нека не вършим тази неточност!
Да, допустимо е да ни би трябвало време чак до Великден: със сегашните ограничения, (ако не и с по-строги), в очакване на имунизациите и на топлото време. В никакъв случай обаче не трябва да натикваме хората принудително в домашния офис и да затваряме фабриките! Това ще бъде огромна неточност. И ще се окаже, че медицински сме победили рецесията (чрез имунизации и лекарства), само че стопански сме изпуснали контрола.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ