Ваксинацията: колосално сложна задача за страна като България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Убеден съм, че министърът и здравните ни управляващи ще създадат по този начин, че да създадем една чудесна имунизация за образец “, разгласи министър председателят в края на предходната седмица в присъщия си (само)хвалебствен жанр. Горе-долу по същото време в Сандански общински съветници, без да им мигне окото, нарушиха разпоредбите и предредиха опашката от лекари и различен медицински личен състав, чакащи имунизация в региона. И без този неприличен образец обаче убедеността на премиера за „ чудесна имунизация “ е мощно пресилена и преждевременна. Защото същинската, всеобща акция за имунизиране против ковид въобще не е почнала. А и по всичко наподобява, че скоро няма да стартира.
Разочарование и неодобрение
Първоначалният възторг на тези, които с неспокойствие чакат да се ваксинират и да се върнат към естествения живот, е преместен от отчаяние и възходящо неодобрение. Причините са две: минималните количества на доставяните към този момент ваксини и неяснотата за това какви тъкмо ще са организацията и логистиката на всеобщата имунизация, когато и да пристигна тя.
Впрочем, във връзка с недоволството България напълно не е изключение. Напротив - съвсем на всички места в Европейски Съюз, а и отвън него, се следи същото. Типичен е образецът със абсурда във Франция, който избухна, откакто се оказа, че за първите 6 дни от началото на акцията са имунизирани едвам 516 индивида. Въпреки че страната е имала разполагаем половин милион дози от имунизацията на Pfizer/BioNTech. Германското държавно управление също отнесе съществени рецензии, че не е осигурило по-големи количества от тази ваксина, макар че едната от създалите я компании е немска. Нидерландия пък стартира имунизацията две седмици след множеството страни в Европейски Съюз, което провокира публично неодобрение и парламентарен спор, по време на който се разбра, че управляващите са били фокусирани върху подготовката за имунизиране с лесната за потребление ваксина, създадена от Оксфордския университет и AstraZeneca, а не с имунизацията на Pfizer/BioNTech.
Скандалът в Сандански също не е изключение. В Полша да вземем за пример още в първите дни на акцията се оказа, че Варшавският медицински университет е ваксинирал в нарушаване на открития ред локални политици и звезди, предумишлено записани като лекари.
Защо се бавят имунизациите
Нидерландският образец ни води към въпроса за какво се бавят имунизациите. Фундаменталният отговор е обвързван с незнайните към разрешението за приложимост на имунизациите на другите производители, както и с световните проблеми с индустриалния потенциал в миг, в който целият свят с неспокойствие чака на опашка за ваксини. По-конкретният отговор наподобява по този начин.
В края на лятото и през есента на предходната година, в интервала на създаването на имунизациите, нито Европейската комисия, натоварена да договаря и да подписва предварителни контракти от името на целия съюз, нито обособените страни-членки можеха да знаят сигурно коя ваксина по кое време тъкмо ще бъде приключена и утвърдена. Затова Комисията реши да разпредели риска и „ да не поставя всички яйца в една кошница “. В края на краищата тя подписа рамкови съглашение с (засега) шест лаборатории за разнообразни количества ваксини. Тези съглашения са поверителни, само че по този начин или другояче стана ясно, че най-вече дози (400 милиона) са поръчани още през август от имунизацията на AstraZeneca и Оксфорд, защото в началото тя е била преценена като най-напреднала и перспективна. Надеждата е била за доставки още преди края на 2020 година, само че тази ваксина занапред следва да бъде утвърдена от регулаторния орган на Европейски Съюз. В началото измежду любимците е била и имунизацията на френската Sanofi, чиято разработка обаче срещна непредвидени компликации и още е надалеч от утвърждение. Първоначалните сделки за имунизациите на Pfizer и Moderna, оказали се след това първи на финалната права, пък са за по-малки количества - 300 и 80 милиона дози.
Българският избор
Пред сходен избор са били изправени и обособените страни-членки, в това число България. Основният принцип за систематизиране на имунизациите сред тях е пропорционалният - съгласно броя на популацията. Отделно обаче всяка страна е свободна да избере от кои ваксини какви количества да съобщи. Това изяснява за какво броят на действителните доставки от време на време се разминава с правилото на пропорционалното систематизиране.
Към днешна дата България взе участие в европейските контракти за всички ваксини, само че през есента на предходната година това напълно не е било несъмнено. Докъм средата на ноември страната е била декларирала единствено имунизациите на AstraZeneca и Sanofi. За имунизацията на Pfizer държавното управление още се е колебаело. От имунизацията на Janssen пък изобщо не е имало желание да поръчва (единствено в ЕС). След това е размислило, само че поради пропуснатия период ще получим тази ваксина (когато и в случай че бъде одобрена) от друга страна-членка (Швеция).
Едва в последните дни станаха известни точните количества, които България чака от три от плануваните шест ваксини. Най-голяма е поръчката за имунизацията на AstraZeneca, чието утвърждение се чака в края на януари - 4,5 милиона дози (с първа доставка от 500 000). От към този момент утвърдените ваксини на Pfizer и Moderna чакаме надлежно 1 милион и 500 000 дози.
Най-сложното предизвикателство
Въпреки първичните усложнения е несъмнено, че в идващите седмици и месеци казусът с дефицита на ваксини ще бъде решен и процесът на имунизация ще бъде интензивен - както в България, по този начин и в целия Европейски Съюз. Основания за оптимизъм дават идното утвърждение и на други ваксини, както и очертаващите се спомагателни доставки. Миналата седмица да вземем за пример Европейска комисия контракти удвояване на досегашното количество от имунизацията на Pfizer с още 300 милиона дози и разгласи, че ще се възползва от опцията за удвояване и на доставките от Moderna. Възможности, от които евентуално ще се възползва и нашата страна, така че ваксини ще има за всички искащи.
Тогава обаче ще пристигна моментът за по-сложното предизвикателство. Милиони хора ще би трябвало да бъдат поименно подбрани и проведени, тъй че да се явят на точното място в избран ден и час - и то по метод, който да не докара до взаимно заразяване и разгръщане на епидемията. Освен това всеки имунизиран ще би трябвало да остане за 30 минути под наблюдаване. Същевременно милиони дози от имунизациите ще би трябвало да бъдат навреме разпределени, доставени, съхранени и готови за приложимост съгласно софтуерните условия на производителите. Задачата наподобява колосално комплицирана за страна, която не се слави със прецизна организация и дисциплинираност, която така и така няма задоволително медицински личен състав и чиято здравна система е на ръба на силите си. Засега не е известно да има някакъв задоволително подробен и ефикасен проект за решение на тази задача. За слагането на десетки хиляди ваксини на ден ще се разчита на съществуващите лечебни заведения, медицински центрове, персонални лекари, както и на мобилни екипи.
Прави усещане, че не се планува основаването на някакви специфични имунизационни центрове, нито активизиране и подготовка на спомагателни " ваксинатори " - неща, които са в основата на триумфа на страни като Израел (засега международен първенец във ваксинирането) и Англия да вземем за пример. Не се чува нищо и за основаване на някаква електронна система, в която хората авансово да се записват за имунизиране. Това също доста би улеснило организацията на целия развой.
Така обещаната от премиера „ чудесна имунизация “ към този момент наподобява извънредно проблематична.
Автор: Ясен Бояджиев
„ Убеден съм, че министърът и здравните ни управляващи ще създадат по този начин, че да създадем една чудесна имунизация за образец “, разгласи министър председателят в края на предходната седмица в присъщия си (само)хвалебствен жанр. Горе-долу по същото време в Сандански общински съветници, без да им мигне окото, нарушиха разпоредбите и предредиха опашката от лекари и различен медицински личен състав, чакащи имунизация в региона. И без този неприличен образец обаче убедеността на премиера за „ чудесна имунизация “ е мощно пресилена и преждевременна. Защото същинската, всеобща акция за имунизиране против ковид въобще не е почнала. А и по всичко наподобява, че скоро няма да стартира.
Разочарование и неодобрение
Първоначалният възторг на тези, които с неспокойствие чакат да се ваксинират и да се върнат към естествения живот, е преместен от отчаяние и възходящо неодобрение. Причините са две: минималните количества на доставяните към този момент ваксини и неяснотата за това какви тъкмо ще са организацията и логистиката на всеобщата имунизация, когато и да пристигна тя.
Впрочем, във връзка с недоволството България напълно не е изключение. Напротив - съвсем на всички места в Европейски Съюз, а и отвън него, се следи същото. Типичен е образецът със абсурда във Франция, който избухна, откакто се оказа, че за първите 6 дни от началото на акцията са имунизирани едвам 516 индивида. Въпреки че страната е имала разполагаем половин милион дози от имунизацията на Pfizer/BioNTech. Германското държавно управление също отнесе съществени рецензии, че не е осигурило по-големи количества от тази ваксина, макар че едната от създалите я компании е немска. Нидерландия пък стартира имунизацията две седмици след множеството страни в Европейски Съюз, което провокира публично неодобрение и парламентарен спор, по време на който се разбра, че управляващите са били фокусирани върху подготовката за имунизиране с лесната за потребление ваксина, създадена от Оксфордския университет и AstraZeneca, а не с имунизацията на Pfizer/BioNTech.
Скандалът в Сандански също не е изключение. В Полша да вземем за пример още в първите дни на акцията се оказа, че Варшавският медицински университет е ваксинирал в нарушаване на открития ред локални политици и звезди, предумишлено записани като лекари.
Защо се бавят имунизациите
Нидерландският образец ни води към въпроса за какво се бавят имунизациите. Фундаменталният отговор е обвързван с незнайните към разрешението за приложимост на имунизациите на другите производители, както и с световните проблеми с индустриалния потенциал в миг, в който целият свят с неспокойствие чака на опашка за ваксини. По-конкретният отговор наподобява по този начин.
В края на лятото и през есента на предходната година, в интервала на създаването на имунизациите, нито Европейската комисия, натоварена да договаря и да подписва предварителни контракти от името на целия съюз, нито обособените страни-членки можеха да знаят сигурно коя ваксина по кое време тъкмо ще бъде приключена и утвърдена. Затова Комисията реши да разпредели риска и „ да не поставя всички яйца в една кошница “. В края на краищата тя подписа рамкови съглашение с (засега) шест лаборатории за разнообразни количества ваксини. Тези съглашения са поверителни, само че по този начин или другояче стана ясно, че най-вече дози (400 милиона) са поръчани още през август от имунизацията на AstraZeneca и Оксфорд, защото в началото тя е била преценена като най-напреднала и перспективна. Надеждата е била за доставки още преди края на 2020 година, само че тази ваксина занапред следва да бъде утвърдена от регулаторния орган на Европейски Съюз. В началото измежду любимците е била и имунизацията на френската Sanofi, чиято разработка обаче срещна непредвидени компликации и още е надалеч от утвърждение. Първоначалните сделки за имунизациите на Pfizer и Moderna, оказали се след това първи на финалната права, пък са за по-малки количества - 300 и 80 милиона дози.
Българският избор
Пред сходен избор са били изправени и обособените страни-членки, в това число България. Основният принцип за систематизиране на имунизациите сред тях е пропорционалният - съгласно броя на популацията. Отделно обаче всяка страна е свободна да избере от кои ваксини какви количества да съобщи. Това изяснява за какво броят на действителните доставки от време на време се разминава с правилото на пропорционалното систематизиране.
Към днешна дата България взе участие в европейските контракти за всички ваксини, само че през есента на предходната година това напълно не е било несъмнено. Докъм средата на ноември страната е била декларирала единствено имунизациите на AstraZeneca и Sanofi. За имунизацията на Pfizer държавното управление още се е колебаело. От имунизацията на Janssen пък изобщо не е имало желание да поръчва (единствено в ЕС). След това е размислило, само че поради пропуснатия период ще получим тази ваксина (когато и в случай че бъде одобрена) от друга страна-членка (Швеция).
Едва в последните дни станаха известни точните количества, които България чака от три от плануваните шест ваксини. Най-голяма е поръчката за имунизацията на AstraZeneca, чието утвърждение се чака в края на януари - 4,5 милиона дози (с първа доставка от 500 000). От към този момент утвърдените ваксини на Pfizer и Moderna чакаме надлежно 1 милион и 500 000 дози.
Най-сложното предизвикателство
Въпреки първичните усложнения е несъмнено, че в идващите седмици и месеци казусът с дефицита на ваксини ще бъде решен и процесът на имунизация ще бъде интензивен - както в България, по този начин и в целия Европейски Съюз. Основания за оптимизъм дават идното утвърждение и на други ваксини, както и очертаващите се спомагателни доставки. Миналата седмица да вземем за пример Европейска комисия контракти удвояване на досегашното количество от имунизацията на Pfizer с още 300 милиона дози и разгласи, че ще се възползва от опцията за удвояване и на доставките от Moderna. Възможности, от които евентуално ще се възползва и нашата страна, така че ваксини ще има за всички искащи.
Тогава обаче ще пристигна моментът за по-сложното предизвикателство. Милиони хора ще би трябвало да бъдат поименно подбрани и проведени, тъй че да се явят на точното място в избран ден и час - и то по метод, който да не докара до взаимно заразяване и разгръщане на епидемията. Освен това всеки имунизиран ще би трябвало да остане за 30 минути под наблюдаване. Същевременно милиони дози от имунизациите ще би трябвало да бъдат навреме разпределени, доставени, съхранени и готови за приложимост съгласно софтуерните условия на производителите. Задачата наподобява колосално комплицирана за страна, която не се слави със прецизна организация и дисциплинираност, която така и така няма задоволително медицински личен състав и чиято здравна система е на ръба на силите си. Засега не е известно да има някакъв задоволително подробен и ефикасен проект за решение на тази задача. За слагането на десетки хиляди ваксини на ден ще се разчита на съществуващите лечебни заведения, медицински центрове, персонални лекари, както и на мобилни екипи.
Прави усещане, че не се планува основаването на някакви специфични имунизационни центрове, нито активизиране и подготовка на спомагателни " ваксинатори " - неща, които са в основата на триумфа на страни като Израел (засега международен първенец във ваксинирането) и Англия да вземем за пример. Не се чува нищо и за основаване на някаква електронна система, в която хората авансово да се записват за имунизиране. Това също доста би улеснило организацията на целия развой.
Така обещаната от премиера „ чудесна имунизация “ към този момент наподобява извънредно проблематична.
Автор: Ясен Бояджиев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ