ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Николай Слатински във " Facebook "

Мой другар от Италия, с който в миналото бяхме част от един и същи план, ми писа през днешния ден следното, допускам, че нещата са тъкмо по този начин:

- При нас в Италия управляващите прецизно наблюдават % на позитивни проби към всички проби. И когато той мина 15%, неотложно се взеха бързи и строги ограничения. Ти ми казваш, че вие от две-три седмици всеки ден сте над 40% и едвам през днешния ден управляващите ви приказват за по-строги ограничения. От нашата, италианска позиция, вашите управляващи са безспорни нарушители! Те какво – пробват да видят какъв брой българи могат да оцелеят от вируса. И какви са тези оздравели от вируса? Хора, изпъдени несъмнено от лечебните заведения, с цел да освободят места за следващите… Това го минахме. В Италия знаем твърдо – няма оздравели от вируса, има оживели от вируса! Да оцелееш от вируса по никакъв начин не е малко. Аз оцелях и съм благополучен, тъй като по едно време имах абонамент за вървене до гробищата…
…
Днес ми писаха двама другари.
Единият е академични учител, скърби, че за последния месец пет пъти е ходил на погребения.
Другият е преподавател. В тяхното учебно заведение са създали проби на целия преподавателски и административен личен състав. Положителните проби са … 60%!
…
Аз съм безусловно сигурен, че неуспехът в контрола на епидемията ще бъде нещото, с което ще остане в историята ББ и това няма да му бъде простено в никакъв случай.
…
Науката за сигурността в рисковото общество трансформира метода, по който би трябвало да се отнасяме към рисковете.
Образно казано, към този момент би трябвало да се приготвяме за обстановки, в които сме на ръба на пропастта. И би трябвало да мислим, че се намираме в обстановки, когато сме на ръба на пропастта.
Може и да не сме, само че е по-ефективно като ръководство да считаме, че сме. Ако не сме, нищо не рискуваме. Но в случай че сме на ръба на пропастта, а считаме, че не сме, то при най-малката неверна стъпчица можем да преминем в друго агрегатно положение.

То е като в прословутия залог на Блез Паскал дали да имаме вяра, че има Бог или да не имаме вяра. Печелившата формула, споделя Паскал е да имаме вяра, че има Бог. Ако имаме вяра, че има Бог, а Бог няма, нищо не губим, като се изключи че държанието ни контролират десетте Божи заповеди. Ако не имаме вяра, че има Бог, а Бог има, ще си понесем наказването за неверието и безверието. А в случай че имаме вяра, че има Бог и Бог има, то ще спечелим неговата обич и берекет.
Така че в Обществото на рисковете всяка обстановка през цялото време би трябвало да се възприема като обстановка на ръба на пропастта.

В единодушие с това схващане аз през цялото време одобрих COVID-вируса като екзистенциален риск и моята позиция не се е трансформирала от този момент.
Понесох много рецензии, доста хора се разочароваха от мен, някои ФБ-приятели център-дясно ме разприятелиха.
Постепенно отпаднаха в Б група, победени от действителността тези, които ме подлагаха на критика, потвърждавайки, че вирус няма.

След тях отпаднаха и тези, които споделяха, че вирус има, само че е по-безобиден от грип.
Аргументите и на първите, и на вторите стават все по-слаби. Даже те си дават към този момент сметка, че вирусът е екзистенциална опасност. Само че те изиграха една пагубна роля за българското състояние на нещата – те сътвориха сериозната маса от хора, които пренебрегнаха вируса и въодушевиха ББ към сходно игнориране.
И през днешния ден се вижда – ББ патологично не схваща каква злополука претърпява България вследствие на това негово патологично недоумение.

Слаба разтуха е, че за историята ББ ще остане като извършител на следващата национална злополука, в която България може да даде повече жертви, в сравнение с при предходните си национални произшествия.