Павел Вълнев пред ФАКТИ: Западните инвестиции отидоха при правилните хора
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За 30 години преход ние не можахме да създадем работеща пазарна стопанска система. Държавата нищо не направи, с цел да подтиква дребния и междинния бизнес, и когато предстоящите западни вложения пристигнаха, те отидоха отново при „ верните хора “.
През последните няколко години емигрантите сме най-големият вложител в обществената система на България, в поддръжката и развиването на жилищния фонд, в старта на дребен фамилен бизнес. Може пък да сме заслужили най-малко едно – помощ, с цел да упражняваме гражданските си права.
Би Ай Ти изглеждаше по този начин, тъй като в България нямаше самостоятелни медии. Телевизията беше осъществена моя идея – за свободата на словото тук.
Но факт е, че реклама нямаше, поради картела на пазара. И все пак за късото време от две години Би Ай Ти стана четвърта по доверие всред всички малките екрани. Всъщност Би Ай телевизия играеше роля на социална телевизия
На доста места в света, в това число в България, има увлечение към персонализация на политическите планове.
Това съобщи пред ФАКТИ българският предприемач и някогашен притежател на телевизия Би Ай Ти Павел Вълнев. Днес той е измежду водещите фигури в партията Републиканци за България.
Как решихте да станете част от партията на Цветан Цветанов? Мислил ли сте за несъгласията към неговата фигура?
На доста места в света, в това число в България, има увлечение към персонализация на политическите планове – ДСБ е на Иван Костов, (защото Съюз на демократичните сили към този момент не е), ГЕРБ е на Бойко Борисов, Движение за права и свободи е на Ахмед Доган, Атака е на Волен Сидеров. Обратният образец – Републиканската партия в Съединени американски щати не е на Доналд Тръмп. И преди не беше, и след загубата на президентските избори не е. Ние от Републиканци за България заложихме в устава най-много два мандата на ръководителя. Затова нашата партия не е нито на Цветанов, нито на Вълнев, а на съидейници, които към този момент са десетки хиляди - млади, образовани и енергични хора. Проектът ни е извърнат и към всички българи по света – ние държим отворени вратите на Република България към 10-милионна България, колкото сме тук и зад граница, дружно. Същевременно не се разделяме на християни, мюсюлмани, юдеи, будисти, а сме партията на всички етнически групи. В едно, обаче, би трябвало да си приличаме – в желанието да променим страната и страната към положителното и просперитета на всички, а освен на избраниците на тайните политически лаборатории.
Вие сте съумял предприемач в Съединени американски щати. Смятате ли, че българите в чужбина са подценявани?
Има една остаряла сентенция – „ Свой измежду непознати - непознат измежду свои “. В нейната мъдрост е затворен трагизмът на емигрантския живот. Колкото и добре да сме посрещани на открито, поради уменията, гениите и трудолюбието си, ние имаме потребност от общественост. Искаме в България да се знае, че възприятието ни за национална принадлежност е неудовлетворено и чакаме Родината да ни отговори най-малко с един взор към нас. След като ни огледа, България може да ни подаде и ръка – става дума за нашата българска еднаквост и тя е въпрос на национална сигурност. Нека страната да отвори наши културни центрове, най-малко в най-големите емигрантски градове. Там децата, пък и ние, ще усъвършенстваме родния си език, ще си приказваме за история, ще играем национални танци и ще гледаме български спектакъл и кино.
Ще развиваме нашата общественост. Такива центрове има всяка друга емигрантска група в Чикаго. Още нещо значимо – по време на избори страната би трябвало да отваря задоволително секции. Така няма да се постанова хората да пътуват от хиляди километри разстояние, с цел да гласоподават. През последните няколко години емигрантите сме най-големият вложител в обществената система на България, в поддръжката и развиването на жилищния фонд, в старта на дребен фамилен бизнес. Може пък да сме заслужили най-малко едно – помощ, с цел да упражняваме гражданските си права. Вие знаете, че всяка година емигрантите изпращат на околните си в България сред 800 милиона и 1 милиард евро и това са парите, преведени единствено от банка на банка. А какъв брой още идват тук по други способи, отвън банките, ние не знаем. Това не са лесни пари. В подмяна желаеме малко внимание, равнопоставеност и... душа от страна на администрацията.
Че сме ощетени – няма подозрение. Например на мен ми се наложи преди време да вляза в болница в София и се оказа, че моята американска здравна осигуровка, която е една от най-хубавите в света, не се признава в България. Ами в случай че млада българка, добре обезпечена здравно в Америка, се случи да роди в България, би трябвало ли да си заплати още един път? Проблеми има и в признаването на трудовия стаж на хората, при пенсиите. Списъкът е дълъг. Някой би трябвало да се заеме с тези проблеми, нали? Ние от Републиканци за България сме прегърнали и тази идея и ще я решим с твърдоглавие и в полза на хората.
Държавата чака да получи съществени средства от европейските фондове за справяне с пост-COVID рецесията. Как смятате, че би трябвало да бъдат разпределени те?
За 30 години преход ние не можахме да създадем работеща пазарна стопанска система. Все още сме в административно-командна соцсреда. Горчиво казано – има „ конкуренция “, само че тя е в кражбите и по въпроса кой е да застане по-близо до властта. Държавата нищо не направи, с цел да подтиква дребния и междинния бизнес и когато предстоящите западни вложения пристигнаха, те отидоха отново при „ верните хора “.
Администрацията не съумя да учреди нито фонд, нито банка, които да финансират дребния бизнесмен. И фондовете, и банката заразвитие, финансират единствено партийните партизани и ятаци. А в случай че няма дребен бизнес, невъзможна е модерната стопанска система. Когато пък няма мощен бизнес, невъзможна е обществената страна.
Според мен е доста значимо да имаме стратегия за развиването на районите. Особено значими са Родопите, планинските региони, Странджа и Северозападна България. Партия Републиканци за България скоро ще показа такава национална стратегия. И тя ще бъде доста мощна!
Вашата телевизия беше мощно опозиционна. Усещахте ли държавен напън върху нея или върху вероятните рекламодатели?
Не съм склонен с определението „ опозиционна “. Би Ай Ти изглеждаше по този начин, тъй като в България нямаше самостоятелни медии. Телевизията беше осъществена моя идея – за свободата на словото тук. Освен това тя беше медията на 10-те милиона българи, тяхното място, където те се включваха от всяко кътче на света. Такава медия трябваше да направи Българска национална телевизия, тъй като тя харчи милиони левове от данъкоплатците. Но в действителност Би Ай телевизия играеше роля на социална телевизия. И да, тя беше свободна, а не опозиционна, какъвто е терминът в посткомунистическия свят.
Предумишлени, въодушевени отвън съвестта на репортерите и водещите нападки Би Ай Ти в никакъв случай не е практикувала. Тя не беше бюро за поръчки. Тя беше медия на демократичния стандарт, постоянно отчиташе мнението на засегнатите страни. Би Ай Ти беше многогласна, също като акапелното българско пеене. Не, мен никой не ме е натискал, аз нямам бизнес в България, с цел да ми го спрат. Но факт е, че реклама нямаше, поради картела на пазара. И все пак за късото време от две години Би Ай Ти стана четвърта по доверие всред всички малките екрани.
Независимите медии ще не престават да са моя идея. Може би този път с политически принадлежности ще мога да се преборя за това.
Мисля, че в този момент ще е по-лесно, тъй като и самостоятелните публицисти, отгледани в Би Ай Ти, не престават да са свободни, където и да практикуват. За тях и автоцензурата, другият инструмент на подчинението, е непозната. И няма да сме на 111-то място по независимост, без значение от притежателите на медиите.
За 30 години преход ние не можахме да създадем работеща пазарна стопанска система. Държавата нищо не направи, с цел да подтиква дребния и междинния бизнес, и когато предстоящите западни вложения пристигнаха, те отидоха отново при „ верните хора “.
През последните няколко години емигрантите сме най-големият вложител в обществената система на България, в поддръжката и развиването на жилищния фонд, в старта на дребен фамилен бизнес. Може пък да сме заслужили най-малко едно – помощ, с цел да упражняваме гражданските си права.
Би Ай Ти изглеждаше по този начин, тъй като в България нямаше самостоятелни медии. Телевизията беше осъществена моя идея – за свободата на словото тук.
Но факт е, че реклама нямаше, поради картела на пазара. И все пак за късото време от две години Би Ай Ти стана четвърта по доверие всред всички малките екрани. Всъщност Би Ай телевизия играеше роля на социална телевизия
На доста места в света, в това число в България, има увлечение към персонализация на политическите планове.
Това съобщи пред ФАКТИ българският предприемач и някогашен притежател на телевизия Би Ай Ти Павел Вълнев. Днес той е измежду водещите фигури в партията Републиканци за България.
Как решихте да станете част от партията на Цветан Цветанов? Мислил ли сте за несъгласията към неговата фигура?
На доста места в света, в това число в България, има увлечение към персонализация на политическите планове – ДСБ е на Иван Костов, (защото Съюз на демократичните сили към този момент не е), ГЕРБ е на Бойко Борисов, Движение за права и свободи е на Ахмед Доган, Атака е на Волен Сидеров. Обратният образец – Републиканската партия в Съединени американски щати не е на Доналд Тръмп. И преди не беше, и след загубата на президентските избори не е. Ние от Републиканци за България заложихме в устава най-много два мандата на ръководителя. Затова нашата партия не е нито на Цветанов, нито на Вълнев, а на съидейници, които към този момент са десетки хиляди - млади, образовани и енергични хора. Проектът ни е извърнат и към всички българи по света – ние държим отворени вратите на Република България към 10-милионна България, колкото сме тук и зад граница, дружно. Същевременно не се разделяме на християни, мюсюлмани, юдеи, будисти, а сме партията на всички етнически групи. В едно, обаче, би трябвало да си приличаме – в желанието да променим страната и страната към положителното и просперитета на всички, а освен на избраниците на тайните политически лаборатории.
Вие сте съумял предприемач в Съединени американски щати. Смятате ли, че българите в чужбина са подценявани?
Има една остаряла сентенция – „ Свой измежду непознати - непознат измежду свои “. В нейната мъдрост е затворен трагизмът на емигрантския живот. Колкото и добре да сме посрещани на открито, поради уменията, гениите и трудолюбието си, ние имаме потребност от общественост. Искаме в България да се знае, че възприятието ни за национална принадлежност е неудовлетворено и чакаме Родината да ни отговори най-малко с един взор към нас. След като ни огледа, България може да ни подаде и ръка – става дума за нашата българска еднаквост и тя е въпрос на национална сигурност. Нека страната да отвори наши културни центрове, най-малко в най-големите емигрантски градове. Там децата, пък и ние, ще усъвършенстваме родния си език, ще си приказваме за история, ще играем национални танци и ще гледаме български спектакъл и кино.
Ще развиваме нашата общественост. Такива центрове има всяка друга емигрантска група в Чикаго. Още нещо значимо – по време на избори страната би трябвало да отваря задоволително секции. Така няма да се постанова хората да пътуват от хиляди километри разстояние, с цел да гласоподават. През последните няколко години емигрантите сме най-големият вложител в обществената система на България, в поддръжката и развиването на жилищния фонд, в старта на дребен фамилен бизнес. Може пък да сме заслужили най-малко едно – помощ, с цел да упражняваме гражданските си права. Вие знаете, че всяка година емигрантите изпращат на околните си в България сред 800 милиона и 1 милиард евро и това са парите, преведени единствено от банка на банка. А какъв брой още идват тук по други способи, отвън банките, ние не знаем. Това не са лесни пари. В подмяна желаеме малко внимание, равнопоставеност и... душа от страна на администрацията.
Че сме ощетени – няма подозрение. Например на мен ми се наложи преди време да вляза в болница в София и се оказа, че моята американска здравна осигуровка, която е една от най-хубавите в света, не се признава в България. Ами в случай че млада българка, добре обезпечена здравно в Америка, се случи да роди в България, би трябвало ли да си заплати още един път? Проблеми има и в признаването на трудовия стаж на хората, при пенсиите. Списъкът е дълъг. Някой би трябвало да се заеме с тези проблеми, нали? Ние от Републиканци за България сме прегърнали и тази идея и ще я решим с твърдоглавие и в полза на хората.
Държавата чака да получи съществени средства от европейските фондове за справяне с пост-COVID рецесията. Как смятате, че би трябвало да бъдат разпределени те?
За 30 години преход ние не можахме да създадем работеща пазарна стопанска система. Все още сме в административно-командна соцсреда. Горчиво казано – има „ конкуренция “, само че тя е в кражбите и по въпроса кой е да застане по-близо до властта. Държавата нищо не направи, с цел да подтиква дребния и междинния бизнес и когато предстоящите западни вложения пристигнаха, те отидоха отново при „ верните хора “.
Администрацията не съумя да учреди нито фонд, нито банка, които да финансират дребния бизнесмен. И фондовете, и банката заразвитие, финансират единствено партийните партизани и ятаци. А в случай че няма дребен бизнес, невъзможна е модерната стопанска система. Когато пък няма мощен бизнес, невъзможна е обществената страна.
Според мен е доста значимо да имаме стратегия за развиването на районите. Особено значими са Родопите, планинските региони, Странджа и Северозападна България. Партия Републиканци за България скоро ще показа такава национална стратегия. И тя ще бъде доста мощна!
Вашата телевизия беше мощно опозиционна. Усещахте ли държавен напън върху нея или върху вероятните рекламодатели?
Не съм склонен с определението „ опозиционна “. Би Ай Ти изглеждаше по този начин, тъй като в България нямаше самостоятелни медии. Телевизията беше осъществена моя идея – за свободата на словото тук. Освен това тя беше медията на 10-те милиона българи, тяхното място, където те се включваха от всяко кътче на света. Такава медия трябваше да направи Българска национална телевизия, тъй като тя харчи милиони левове от данъкоплатците. Но в действителност Би Ай телевизия играеше роля на социална телевизия. И да, тя беше свободна, а не опозиционна, какъвто е терминът в посткомунистическия свят.
Предумишлени, въодушевени отвън съвестта на репортерите и водещите нападки Би Ай Ти в никакъв случай не е практикувала. Тя не беше бюро за поръчки. Тя беше медия на демократичния стандарт, постоянно отчиташе мнението на засегнатите страни. Би Ай Ти беше многогласна, също като акапелното българско пеене. Не, мен никой не ме е натискал, аз нямам бизнес в България, с цел да ми го спрат. Но факт е, че реклама нямаше, поради картела на пазара. И все пак за късото време от две години Би Ай Ти стана четвърта по доверие всред всички малките екрани.
Независимите медии ще не престават да са моя идея. Може би този път с политически принадлежности ще мога да се преборя за това.
Мисля, че в този момент ще е по-лесно, тъй като и самостоятелните публицисти, отгледани в Би Ай Ти, не престават да са свободни, където и да практикуват. За тях и автоцензурата, другият инструмент на подчинението, е непозната. И няма да сме на 111-то място по независимост, без значение от притежателите на медиите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ