Македонската икономика не е подготвена за членство в ЕС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Проф. Иван Ангелов
През последните дни се активизираха още веднъж диалозите по българо-македонските връзки и тяхното въздействие върху присъединението на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС). Аз споделям позицията на Българската Академия на Науките по този въпрос, оповестена на 11 декември 2019 година в чието разработване съм взел участие, и залегнала в формалната позиция на нашето Правителство, оповестена тези дни. Наистина, настоящите правила не позволяват присъединението на страна към Европейски Съюз, която има висящи противоречиви въпроси с страни, членки на съюза.
Тук обаче ще се спра на още по-важни проблеми, които вършат неприемливо присъединението на Македония и на другите страни от Западните Балкани към Европейски Съюз в близкото бъдеще. Най-важният ограничител за тяхната кандидатура в Европейски Съюз е настоящето социално-икономическо състояние на тези страни и предстоящото им развиване в обозримото бъдеще. В идващите редове ще отговоря на въпроса: дават отговор ли Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, на наложителните социалноикономически и институционални условия за присъединение към Европейски Съюз, известни като КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН.
В актуалните условия на икономическа глобализация се образуват мощни интеграционни общности. Наред със съществуващите от десетилетия стопански колоси, като Съединени американски щати, Европейския съюз и Япония, порастват още няколко: Китай, Русия,Индия, Бразилия и други. Засилва се конкуренцията сред тях. При равни други условия, колкото по-голяма е икономическата интеграционна общественост, по-развита и по-добре интегрирана е тя, толкоз по-успешно е нейното присъединяване в международната конкуренция.
Европейският съюз в първичната му форма и с неговата вътрешност - Общия вътрешен пазар, беше основан с Римските контракти през 1957 година, а Общността за стомана и въглища, преди този момент – за попречване на нова война от Германия. Никоя обособена европейска стопанска система, даже немската, не може да се конкурира сполучливо на международния пазар със Съединени американски щати и даже с Япония. А от в този момент нататък и с Китай.
Интеграционната общественост може да е огромна, само че в случай че е едва развита и едва интегрирана сред страните членки, няма да бъде сполучлива. Със основаването на Общия европейски пазар се целеше усилване на интеграцията сред европейските стопански системи посредством стимулиране на конкуренцията сред тях. Европейският съюз беше умислен не за поголовно сливане на всички небогати и богати, слаби и мощни европейски страни, а единствено за най-мощните и най-конкурентоспособните сред тях. За основаване на самобитен „ Икономически клуб на богатите “.
Конкуренцията е значим интеграционен фактор в изискванията на вътрешен пазар, единствено в случай че общността е формирана от почти еднообразно, само че високо развити стопански системи със сходна продуктивност и конкурентоспособност. В този случай всяка страна членка ще взе участие в конкуренцията на вътрешния пазар със сходни благоприятни условия за триумф. Това ще тласка страните членки към икономическа модернизация и по-висока продуктивност. То пък ще покачва конкурентоспособността на цялата общественост.
Ако страните членки са разнородни: небогати и богати, мощно и едва развити, високо и ниско конкурентоспособни, резултатите ще бъдат противоположни. По-развитите ще надвиват постоянно над по-слабо развитите, опитните – над неопитните. Все едно, на тепиха да се борят двама души, примерно 5-годишен и 20-годишен. 20-годишният герой постоянно ще побеждава с лекост 5-годишния. Няма да му разреши да се изправи на крайници. Това, пренесено към стопанската система, ще значи: всеобщи банкрути на икономически субекти в по-слабите стопански системи. Ще пораства безработицата, ще се усилва бедността и доходното разслоение. Това ще покачва икономическото, общественото и политическото напрежение в общността. В последна сметка, слабата интеграционна общественост ще се показва едва на международния пазар и ще се разпадне.
Успешни са единствено стопански еднородните интеграционни общности. Това са страните със междинна или висока степен на развиване, със сходна продуктивност и конкурентоспособност. Икономически разнородните общности нямат бъдеще. Защото разликите сред тях ще нарастват, ще има всеобщи банкрути, всеобща безработица, всеобща беднотия. Ще се изостря обществената поляризация, ще се ускоряват вътрешните спорове на ползи, напрежението в обществото ще пораства, развиването им ще се затруднява. Ще навлизат в застоялост, в непрекъснати рецесии и в последна сметка - ще се разпаднат. Това е действителна заплаха, пред която е изправен в този момент Европейски Съюз.
При образуването на военно-политически съюз от страни, където не става и дума за обединен вътрешен пазар със свободна вътрешна пазарна конкуренция, приемането на стопански разнородни страни е възможно. Тук е значимо съществуването на монолитно военно-политическо единение, а не безусловно икономическа еднаквост. Типичен образец за това е НАТО.
Механичното сливане на стопански и обществено разнородни страни е основният заводски недостатък на Европейски Съюз. Това е съдбоносно отклоняване от първичния план. Наред с високо развитите стопански системи първоначално (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксембург), след това бяха признати няколко приблизително развити, основно от южна Европа (Гърция, Испания, Португалия), а след 2004 година - група най-слабо развити от Източна Европа, сред които и България.
При образуването на интеграционна общественост с вътрешен пазар и свободна конкуренция сред страните членки, какъвто е Европейският съюз, съществуването на икономическа еднаквост е наложително изискване за оцеляването ѝ. Ако в този момент нарастват подозренията по бъдещето на Европейски Съюз и се упорства за радикални избавителни промени, това се дължи на все по-голямото вътрешно напрежение и даже спорове в общността, основно заради икономическата ѝ разнородност. Различната степен на икономическо и обществено развиване на страните членки обуславя разнообразни национални ползи. Това е желязно предписание, което никой не може да анулира.
Повечето някогашни ръководители на Европейски Съюз от края на предишния и началото на този век, вземали решенията по разширението на Европейски Съюз, след пенсионирането си признаваха в обществените си изказвания, че приемането на групата едва развити страни от Източна Европа, включително и на България, е било огромна неточност. Цената за тази неточност плащаме в този момент ние с всеобщите банкрути в стопанската система, всеобщата беднотия, доходната поляризация, демографското плячкосване, растящата заплаха от демографска злополука.
Главната причина за тоталната съсипия в нашата стопанска система е в авантюристичното отваряне на границите преди 25-30 години с участието в Световната комерсиална организация, въздействието на общия вътрешен пазар на Европейски Съюз и излагането на нашатаслаба, неконкурентна, лишена от защита стопанска система, на ударите на надалеч по-конкурентните задгранични стопански системи. Това не е правено на времето от никоя прохождаща млада стопанска система. Нито от Япония и Корея, нито от западноевропейските страни след Втората международна война, само че неолибералните фундаменталисти ни принудиха да го вършим през последните 30 години в духа на Вашингтонския консенсус.
Нашите страни бяха признати в Европейски Съюз, без да са спазили критериите от Копенхаген. Това беше направено от ръководителите на Европейски Съюз не заради неведение, че не сме подготвени, а по стратегически геополитически аргументи. Целта беше да се изтласка Русия тази част на Европа. Да бъде тя изолирана и обкръжена с враждебно настроени страни. В множеството от тези страни народите им не бяха даже питани за участието в НАТО и в Европейски Съюз. Тогавашното българско държавно управление настойчиво отхвърляше да организира референдум, макар настояванията на обществеността. Защото очакваше неприятни за него резултати. Многовековната ненавист на Запада против Русия беше основният фактор за източното уголемение на Европейския съюз.
Добре известните критерии от Копенхаген обрисуват ясно условията за присъединение към Европейски Съюз. Договорът за Европейски Съюз дефинира изискванията (член 49.) и правилата (член 6.(1) на които би трябвало да дава отговор всяка страна претендент за Европейски Съюз. Критериите бяха дефинирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 година в Копенхаген. Затова носят името на този град. Те включват:
Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата. Забележете, тук няма и дума за участие в НАТО;
Икономически критерии: съществуване на обикновено функционираща пазарна стопанска система, способна да издържи на конкурентния напън и на пазарните сили в границите на Европейски Съюз. Това са най-важните критерии;
Административен потенциал: дарба на страните претенденти да извършват отговорностите, свързани с участието, в това число и подготвеност за придържане към задачата за стопански и валутен съюз, известно прочут като Еврозона.
На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 година беше въведено в допълнение условие - страните претенденти да основат условия за консолидираното си в Европейски Съюз, посредством пригаждане на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни освен да одобряват, само че и да ползват дейно хармонизираното европейско законодателство, посредством съответните административни и правосъдни институции.
Посочените критерии бяха одобрени като наложителни с контракта от Амстердам през 1997 година За да стартират договаряния за присъединение към Европейски Съюз, страните претенденти трябваше да дават отговор на първия аршин. Тези критерии са годни и в този момент за всяка срана претендент.
Икономическите индикатори, действието на пазарите, конкурентоспособността на стопанската система, качеството на живота на хората, са в центъра на критериите от Копенхаген. Те са основното условие за приемане в Европейски Съюз. Затова жителите се вълнуват на първо място от приходите си, като членки на Европейски Съюз, а не от общи лозунги. Тук става дума за политико-икономическа интеграционна общественост, като Европейския съюз, а не за военно-политическа, като НАТО.
Главната цел на присъединението ни към Европейски Съюз е подобряването на живота на хората. С мое особено проучване през 2017 година, оповестено в Годишния теоретичен отчет на Икономическия институт на Българска академия на науките, открих, че резултатите за България са спорни. Почти при всички социологически изследвания по тази тематика нашите жители биват питани „ по какъв начин живеете в този момент в Европейски Съюз “. В множеството случаи отговорите са, че не усещат видимо усъвършенстване в своя живот, след присъединението. По-свободното пътешестване из Европа като екскурзианти или на работа и образование, съществуването на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на артикули и някои битови усъвършенствания, не са задоволителни с цел да се каже, че живеем по-добре.
А какво да кажем за тотално разрушената ни индустрия, създавана от милиони хора от десетилетия, за унищоженото земеделие, за станалото ненужно висше и приблизително особено обучение и подготовка на няколко милиона души, за насилствената емиграция на милиони българи по света, за демографското плячкосване, за наложеното ни прибързано закриване на реакторите в Козлодуй, за третирането ни като второ качество членки в общността, за превръщането ни в страна, ръководена от непознати столици и в името на непознати ползи и така нататък
Количествено измеримите изгоди и загуби от участието ни в Европейски Съюз, в МВФ, в Световната банка и в Световната комерсиална организация, може би ще се изравнят някъде през втората половина на това столетие. Ако прибавим неподдаващите се на количествено премерване изгоди и загуби (например свободното пътешестване из Европа, отнетите ни мозъци и биологичен капацитет, отнетото ни национално достоинство, преиначената ни история и доста други), чистите загуби може би са стотици милиарди щатски долари. Такова национално плячкосване нашата история не познава.
Ако проучим актуалното положение на страните членки на Европейски Съюз и изключително тези от Източна Европа, откриваме, че доста от тях и в този момент, 12-15 години след присъединението си, не дават отговор на изброените нагоре Копенхагенски критерии и условия. Причините за това са в всеобщите нарушавания на критериите от самите ръководители на Европейски Съюз, подмяната на икономическите, обществените и институционалните критерии със стратегически съображения за изтласкване на Русия от традиционото ѝ въздействие в Източна Европа, а също и допусканите груби неточности от ръководителите на Европейски Съюз и на страните членки в ръководството на интеграционната общественост.
Масово е мнението, че Европейският съюз се грижи повече за ползите на международните корпорации, в сравнение с за 500-те милиона жители на Европа. На това се дължи загубата на въздействие от обичайните партии, управлявали общността до в този момент – християндемократите и социалдемократите и усилването на извънредно десните политически обединения в доста европейски страни. Това изостря от ден на ден споровете на ползи сред страните членки и вътре в тях.
На съвещанието си в Солун на 19-20 юни 2003 година Европейският съвет заявява решимостта си да поддържа европейската вероятност на страните от Западните Балкани. През 2018 година Европейската комисия одобри тактика за Западните Балкани. На 17 май 2018 година в София се организира среща на върха „ ЕС-Западни Балкани “. На тази среща беше доказана поддръжката за европейската вероятност на Западните Балкани.
Напоследък се развихря акцията за ускорено приемане на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, под претекста че са изпълнили условията на критериите от Копенхаген. Това обаче не е правилно. Твърдя го изрично, тъй като познавам тези критерии.Те може да са изпълнили някои геополитически и военно-политически критерии, само че то важи единствено за приемане в НАТО, а не за Европейски Съюз.
Повтаря се позволената от западноевропейските държавни управления неточност през първото десетилетие на този век, с всеобщото приемане на Източноевропейските страни в НАТО и в Европейски Съюз. Най-важната фабрична неточност с разширението на Европейски Съюз на изток към неподготвени за присъединение страни през предишните десетилетия, се повтаря и в този момент. С присъединението тогава на групата едва развити и неконкурентоспособни страни от Източна Европа, стопански еднородният Европейски Съюз беше трансфорат случайно в механично обединяване на богати и небогати, развити и едва развити, конкурентоспособни и неконкурентоспособни страни. В неговите основи беше положена мощна дестабилизираща бомба. Той беше отслабен, зареден с вътрешни несъгласия на ползи и спорове сред страните членки. Цената на този произвол в този момент заплащат милиони източноевропейци, вкключително и ние. Така Европейски Съюз е заплашен от саморазрушение в недалечното бъдеще, а не от някакъв външен скрит план против него.
С възможното преждевременно присъединение на страните от Западните Балкани, към което ни тласкат в този момент, тази неточност ще се повтори във влошен вид. Икономически разнородният Европейски съюз, с наличието на по-слабо развити страни, като България, Румъния, Хърватска, Унгария, Литва, Латвия и Естония, наред с високо развитите западноевропейски стопански системи. С приемането на бедните балкански страни Европейски Съюз ще стане още по-разнороден, по-нестабилен, зареден с още по-остри вътрешни несъгласия, с още по-непримирими вътрешни спорове сред небогати и богати страни. Тези могъщи вътрешни несъгласия ще срутен в обозримото бъдеще Европейския съюз от вътре, а не някакъв външен скрит план против него.
Новите претенденти за участие от Западните Балкани са по-изостанали от най-изостаналите сегашни членки на Европейски Съюз, като България, Румъния и други (виж таблицата). След възможното прибързано приемане на най-изостаналите страни от Западните Балкани, Европейски Съюз ще се трансформира в подигравка на интеграционна общественост. Други, по-изостанали от тях страни в Европа няма. Тази още по-разнородна комбинация от небогати и богати страни ще ускори процесите на разпад в Европейски Съюз, които към този момент са в ход. Учудващо е, че европейските политици не виждат тази заплаха!
Груба неточност би било приемането на неподготвени претенденти. Тази неточност би била още по-груба, тъй като, първо, не са извлечени поучения от приемането на неподготвените източноевропейски страни през 2004, 2007 и 2010 година. Второ, сегашните претенденти от Западните Балкани са още по-слабо готови, в сравнение с техните прародители, като България, Румъния и другите от Източна Европа. Виж таблицата. И трето, неподготвените за участие страни в Европейски Съюз, дружно със сегашните членки и тези от Западните Балкани, ще станат 17, от общо 42, т.е. 40%. Това е прекомерно рискова конструкция на членовете и много тежко задължение за бъдещата общественост.
Достойно за жалост е, че държавното управление на България се гордее с актуалната си дейна роля в основаването на илюзии за бързо присъединение на Балканските страни към Европейски Съюз посредством събирането на останките от най-слабо развити европейски страни, с чието участие в Европейски Съюз западноевропейските държавни управления, до в този момент не желаеха да си губят времето.
Френският президент и държавните управления на други западноевропейски страни, отхвърлиха поддръжка за започване на договаряния за присъединение преди две години. Освен че виждаха неналичието на подготвеност на тези страни съгласно критериите от Копенхаген, те бяха задоволително откровени да го разгласят обществено, прибавиха още един мощен мотив – идните огромни промени в самия Европейски Съюз. И твърдяха основателно, че до момента в който не въведем ред в личния си дом, с идните радикални промени, не е време да прибавяме спомагателен безпорядък, беднотия, безвластие, престъпност и корупция, с приемането на най-изостаналите европейски страни от Западните Балкани. Нашето държавно управление обаче се залови безгрижно с тази неблагодарна задача. Вероятно по повеля от новия по-голям брат. Преди 12 години ни одобриха в Европейски Съюз „ с клизма “. Сега желаеме да използван същия способ за приемането на Западните Балкани. Виж таблицата.
Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз за 2019 година
Страни и райони
% от междинното в ЕС-27
ЕС-27
100,0
Еврозона
106,0
Люксембург
261,0
Ирландия
191,0
Нидерландия
128,0
Австрия
127,0
Дания
129,0
Германия
121,0
Швеция
120,0
Белгия
117,0
Финландия
111,0
Франция
106,0
Англия
105,0
Малта
99,0
Италия
95,0
Ипания
91,0
Чехия
92,0
Кипър
89,0
Словения
88,0
Естония
84,0
Литва
82,0
Словакия
74,0
Португалия
79,0
Полша
73,0
Латвия
69,0
Унгария
73,0
Гърция
68,0
Румъния
69,0
Хърватска
65,0
България
53,0
Други европейски страни
Швейцария
153,0
Норвегия
144,0
Исландия
130,0
Страни претенденти
Турция
61,0
Черна Гора
50,0
Сърбия
41,0
Северна Македония
38,0
Албания
31,0
Босна и херцеговина
32,0
Косово
?
Източник: Сайт на Европейската комисия
Подобни таблици могат да се показват и по други стопански, обществени, институционални, здравословни, научни, просветителни, демографски, екологични и други индикатори. В общи линии те удостоверяват същото, което ни демонстрира актуалната таблица. И поддържат с повече конкретика тоталната назадничавост на Балканските страни. Като изключим Турция, страните от Западните Балкани, дружно с нас заемат последните места във всички европейски ранглисти за положително развиване и първите места по отрицателните индикатори. За намаляване на тази назадничавост от междинните индикатори на Европейски Съюз ще са нужни доста десетилетия.
Някой може да каже, че през идващите години ще се вземат ограничения за ускорение на догонващото развиване на най-изостаналите в Европа Балкански страни, за повишение на тяхната конкурентоспособност, за ограничение на вътрешните им несъгласия и спорове. Европейски Съюз може и би трябвало да оказва помощ на тези страни, като подбере най-подходящите за това способи. Членството в Европейски Съюз обаче не е сред най-ефикасните подходи. По-скоро противоположното.
Досегашното развиване на Европейски Съюз и на нашата страна, а и изключително тежкото състояние в страните от Западните Балкани, с някои изключения за Сърбия, демонстрира че догонващото им развиване като член на общността е доста комплицирана задача. Защото догонващото икономическо развиване не постоянно е допустимо. Дори и при огромни старания на съответните страни.
Силово разширеният Европейски Съюз ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви ползи сред страните членки и с още по-несигурно бъдеще. Под натиска на конкуренцията на общия вътрешен пазар ще се умножат банкрутите на предприятия в новоприетите страни, ще се усили безработицата, ще нарастне бедността, ще се изостри доходното разслоение, ще се ускори емиграцията на квалифицирани и младежи. Ще се усили демографското им плячкосване. Ще се дестабилизира както Балканският район, дружно с България, по този начин и целият Европейски Съюз. В тези Балкански страни ще се повтори в още по-драматична форма това, което се случи и продължава да се случва в България, Румъния и други източноевропейски страни през последните 30 години.
Изложените до тук причини ми дават съображение още в този момент да заключа, че преждевременното присъединение на страните от Западните Балкани, включително и на Северна Македония, ще бъде в действителност историческа политическа и икономическа неточност. То не е потребно за самия македонски народ. Това не е в интереса на страните от района. То ще вреди и на дълготрайните ползи на Европейски Съюз като цяло.
Макар че съм впечатлен от икономическото развиване на Турция през последните десетилетия, по всяка възможност, макар нейните 61% Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, по отношение на междинното в Европейски Съюз, тя няма шансове за присъединение към Европейски Съюз по доста други, добре известни аргументи, откакто е оставена да чака към този момент 60 години. Политическата и стопанската история на Сърбия, с нейните 41% Брутният вътрешен продукт на човек от междинното в Европейски Съюз, се оказа доста комплицирана и спорна през последните 30-40 години. Бъдещето ѝ се усложнява и от спора с Косово, Известна е едностранчивата политика на Запада по отношение на Косово и във щета на Сърбия. Показателна е толерантността на Запада при покачването на вносните мита за сръбски артикули от косовските управляващи преди няколко години. Сложни са и преплитащите се там ползи на Русия и Съединени американски щати.
Северна Македония има едвам 38% Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, от междинното в общността. Албания и Босна и Херцеговина имат едвам по 31-32% Брутният вътрешен продукт на човек, т.е. съвсем два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле и Европейската комисия даже не разгласява данни за това изкуствено формирование, условно наречено „ страна “. Трудно ми е да обмислям за бъдещото икономическо развиване на тези Балкански страни, като го съпоставям с нашия драматичен опит, при доста по-добри стартови позиции и по-благоприятно развиване от тяхното.
Присъединяването на България, Румъния и други едва развити страни към Европейски Съюз беше доста сложен развой с спорни резултати.
Преждевременното форсирано присъединение на още по-изостаналите и още по-бедни Балкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив развой, с още по-съмнителни резултати!
Поради поредицата от груби неточности на нашите държавни управления през последните 75 години, ние разполагаме с по-малко средства за противопоставяне на агресивното държание на македонските управляващи, посягащи на наши фундаментални исторически обстоятелства в региона на културата, езика и националната ни еднаквост. А при вероятно участие в Европейски Съюз те ще станат още по-напористи с досегашното си нападателно държание.
Мисля си, обаче че не всичко е изгубено.
Първо, българското държавно управление би трябвало да упорства за АНЕКС към подписания към този момент контракт сред двете страни от 1 август 2017 година, в който да се включат в най-конкретна и безапелационна форма всички висящи проблеми, трансферирани по този начин безгрижно на смесената комисия от учени. Нашите сътрудници в тази комисия са изгубили вяра за триумф в нейната работа, заради обструкции на македонските им сътрудници. През миналите три години няма никакви значими съглашения. Напоследък има дори връщане обратно по контрактувани към този момент тематики в комисиятя. Очевидно тези проблеми би трябвало да се решат на по-високо политическо ниво, контрактуваното да се опише в детайли и със периоди за решение, както в последния гръцко-македонски контракт от Преспа, и да се включи в предлагания Анекс към Договора сред България и Северна Македония от август 2017 година
Второ, в нашия съответен случай, България ще направи добра услуга на Македония и на Европейския съюз в случай че, сходно на други европейски страни, упражни правото си на ВЕТО по скорошното приемане на Северна Македония в Европейски Съюз. Нашето несъгласие да се отдръпна единствено след реализиране на безапелационна и неоспорима договореност по противоречивите въпроси. Да не се позволява никакво отсрочване, на основата на общи обещания с вяра за бъдещо договаряне. Македонските сътрудници демонстрираха, че е наивно да им се доверяваме, както до в този момент. Нашата дефинитивна поддръжка за тяхното присъединение към Европейски Съюз би трябвало да се разгласи едвам след реализиране на съглашение сред двете стрни по всички противоречиви въпроси.
СТРАНИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА СА ПРИОРИТЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!
ТОВА БИ БИЛО ПОДИГРАВКА С ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА ЛОГИКА!
ТОВА Е МИНА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!
Проф. Иван Ангелов
През последните дни се активизираха още веднъж диалозите по българо-македонските връзки и тяхното въздействие върху присъединението на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС). Аз споделям позицията на Българската Академия на Науките по този въпрос, оповестена на 11 декември 2019 година в чието разработване съм взел участие, и залегнала в формалната позиция на нашето Правителство, оповестена тези дни. Наистина, настоящите правила не позволяват присъединението на страна към Европейски Съюз, която има висящи противоречиви въпроси с страни, членки на съюза.
Тук обаче ще се спра на още по-важни проблеми, които вършат неприемливо присъединението на Македония и на другите страни от Западните Балкани към Европейски Съюз в близкото бъдеще. Най-важният ограничител за тяхната кандидатура в Европейски Съюз е настоящето социално-икономическо състояние на тези страни и предстоящото им развиване в обозримото бъдеще. В идващите редове ще отговоря на въпроса: дават отговор ли Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, на наложителните социалноикономически и институционални условия за присъединение към Европейски Съюз, известни като КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН.
В актуалните условия на икономическа глобализация се образуват мощни интеграционни общности. Наред със съществуващите от десетилетия стопански колоси, като Съединени американски щати, Европейския съюз и Япония, порастват още няколко: Китай, Русия,Индия, Бразилия и други. Засилва се конкуренцията сред тях. При равни други условия, колкото по-голяма е икономическата интеграционна общественост, по-развита и по-добре интегрирана е тя, толкоз по-успешно е нейното присъединяване в международната конкуренция.
Европейският съюз в първичната му форма и с неговата вътрешност - Общия вътрешен пазар, беше основан с Римските контракти през 1957 година, а Общността за стомана и въглища, преди този момент – за попречване на нова война от Германия. Никоя обособена европейска стопанска система, даже немската, не може да се конкурира сполучливо на международния пазар със Съединени американски щати и даже с Япония. А от в този момент нататък и с Китай.
Интеграционната общественост може да е огромна, само че в случай че е едва развита и едва интегрирана сред страните членки, няма да бъде сполучлива. Със основаването на Общия европейски пазар се целеше усилване на интеграцията сред европейските стопански системи посредством стимулиране на конкуренцията сред тях. Европейският съюз беше умислен не за поголовно сливане на всички небогати и богати, слаби и мощни европейски страни, а единствено за най-мощните и най-конкурентоспособните сред тях. За основаване на самобитен „ Икономически клуб на богатите “.
Конкуренцията е значим интеграционен фактор в изискванията на вътрешен пазар, единствено в случай че общността е формирана от почти еднообразно, само че високо развити стопански системи със сходна продуктивност и конкурентоспособност. В този случай всяка страна членка ще взе участие в конкуренцията на вътрешния пазар със сходни благоприятни условия за триумф. Това ще тласка страните членки към икономическа модернизация и по-висока продуктивност. То пък ще покачва конкурентоспособността на цялата общественост.
Ако страните членки са разнородни: небогати и богати, мощно и едва развити, високо и ниско конкурентоспособни, резултатите ще бъдат противоположни. По-развитите ще надвиват постоянно над по-слабо развитите, опитните – над неопитните. Все едно, на тепиха да се борят двама души, примерно 5-годишен и 20-годишен. 20-годишният герой постоянно ще побеждава с лекост 5-годишния. Няма да му разреши да се изправи на крайници. Това, пренесено към стопанската система, ще значи: всеобщи банкрути на икономически субекти в по-слабите стопански системи. Ще пораства безработицата, ще се усилва бедността и доходното разслоение. Това ще покачва икономическото, общественото и политическото напрежение в общността. В последна сметка, слабата интеграционна общественост ще се показва едва на международния пазар и ще се разпадне.
Успешни са единствено стопански еднородните интеграционни общности. Това са страните със междинна или висока степен на развиване, със сходна продуктивност и конкурентоспособност. Икономически разнородните общности нямат бъдеще. Защото разликите сред тях ще нарастват, ще има всеобщи банкрути, всеобща безработица, всеобща беднотия. Ще се изостря обществената поляризация, ще се ускоряват вътрешните спорове на ползи, напрежението в обществото ще пораства, развиването им ще се затруднява. Ще навлизат в застоялост, в непрекъснати рецесии и в последна сметка - ще се разпаднат. Това е действителна заплаха, пред която е изправен в този момент Европейски Съюз.
При образуването на военно-политически съюз от страни, където не става и дума за обединен вътрешен пазар със свободна вътрешна пазарна конкуренция, приемането на стопански разнородни страни е възможно. Тук е значимо съществуването на монолитно военно-политическо единение, а не безусловно икономическа еднаквост. Типичен образец за това е НАТО.
Механичното сливане на стопански и обществено разнородни страни е основният заводски недостатък на Европейски Съюз. Това е съдбоносно отклоняване от първичния план. Наред с високо развитите стопански системи първоначално (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксембург), след това бяха признати няколко приблизително развити, основно от южна Европа (Гърция, Испания, Португалия), а след 2004 година - група най-слабо развити от Източна Европа, сред които и България.
При образуването на интеграционна общественост с вътрешен пазар и свободна конкуренция сред страните членки, какъвто е Европейският съюз, съществуването на икономическа еднаквост е наложително изискване за оцеляването ѝ. Ако в този момент нарастват подозренията по бъдещето на Европейски Съюз и се упорства за радикални избавителни промени, това се дължи на все по-голямото вътрешно напрежение и даже спорове в общността, основно заради икономическата ѝ разнородност. Различната степен на икономическо и обществено развиване на страните членки обуславя разнообразни национални ползи. Това е желязно предписание, което никой не може да анулира.
Повечето някогашни ръководители на Европейски Съюз от края на предишния и началото на този век, вземали решенията по разширението на Европейски Съюз, след пенсионирането си признаваха в обществените си изказвания, че приемането на групата едва развити страни от Източна Европа, включително и на България, е било огромна неточност. Цената за тази неточност плащаме в този момент ние с всеобщите банкрути в стопанската система, всеобщата беднотия, доходната поляризация, демографското плячкосване, растящата заплаха от демографска злополука.
Главната причина за тоталната съсипия в нашата стопанска система е в авантюристичното отваряне на границите преди 25-30 години с участието в Световната комерсиална организация, въздействието на общия вътрешен пазар на Европейски Съюз и излагането на нашатаслаба, неконкурентна, лишена от защита стопанска система, на ударите на надалеч по-конкурентните задгранични стопански системи. Това не е правено на времето от никоя прохождаща млада стопанска система. Нито от Япония и Корея, нито от западноевропейските страни след Втората международна война, само че неолибералните фундаменталисти ни принудиха да го вършим през последните 30 години в духа на Вашингтонския консенсус.
Нашите страни бяха признати в Европейски Съюз, без да са спазили критериите от Копенхаген. Това беше направено от ръководителите на Европейски Съюз не заради неведение, че не сме подготвени, а по стратегически геополитически аргументи. Целта беше да се изтласка Русия тази част на Европа. Да бъде тя изолирана и обкръжена с враждебно настроени страни. В множеството от тези страни народите им не бяха даже питани за участието в НАТО и в Европейски Съюз. Тогавашното българско държавно управление настойчиво отхвърляше да организира референдум, макар настояванията на обществеността. Защото очакваше неприятни за него резултати. Многовековната ненавист на Запада против Русия беше основният фактор за източното уголемение на Европейския съюз.
Добре известните критерии от Копенхаген обрисуват ясно условията за присъединение към Европейски Съюз. Договорът за Европейски Съюз дефинира изискванията (член 49.) и правилата (член 6.(1) на които би трябвало да дава отговор всяка страна претендент за Европейски Съюз. Критериите бяха дефинирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 година в Копенхаген. Затова носят името на този град. Те включват:
Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата. Забележете, тук няма и дума за участие в НАТО;
Икономически критерии: съществуване на обикновено функционираща пазарна стопанска система, способна да издържи на конкурентния напън и на пазарните сили в границите на Европейски Съюз. Това са най-важните критерии;
Административен потенциал: дарба на страните претенденти да извършват отговорностите, свързани с участието, в това число и подготвеност за придържане към задачата за стопански и валутен съюз, известно прочут като Еврозона.
На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 година беше въведено в допълнение условие - страните претенденти да основат условия за консолидираното си в Европейски Съюз, посредством пригаждане на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни освен да одобряват, само че и да ползват дейно хармонизираното европейско законодателство, посредством съответните административни и правосъдни институции.
Посочените критерии бяха одобрени като наложителни с контракта от Амстердам през 1997 година За да стартират договаряния за присъединение към Европейски Съюз, страните претенденти трябваше да дават отговор на първия аршин. Тези критерии са годни и в този момент за всяка срана претендент.
Икономическите индикатори, действието на пазарите, конкурентоспособността на стопанската система, качеството на живота на хората, са в центъра на критериите от Копенхаген. Те са основното условие за приемане в Европейски Съюз. Затова жителите се вълнуват на първо място от приходите си, като членки на Европейски Съюз, а не от общи лозунги. Тук става дума за политико-икономическа интеграционна общественост, като Европейския съюз, а не за военно-политическа, като НАТО.
Главната цел на присъединението ни към Европейски Съюз е подобряването на живота на хората. С мое особено проучване през 2017 година, оповестено в Годишния теоретичен отчет на Икономическия институт на Българска академия на науките, открих, че резултатите за България са спорни. Почти при всички социологически изследвания по тази тематика нашите жители биват питани „ по какъв начин живеете в този момент в Европейски Съюз “. В множеството случаи отговорите са, че не усещат видимо усъвършенстване в своя живот, след присъединението. По-свободното пътешестване из Европа като екскурзианти или на работа и образование, съществуването на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на артикули и някои битови усъвършенствания, не са задоволителни с цел да се каже, че живеем по-добре.
А какво да кажем за тотално разрушената ни индустрия, създавана от милиони хора от десетилетия, за унищоженото земеделие, за станалото ненужно висше и приблизително особено обучение и подготовка на няколко милиона души, за насилствената емиграция на милиони българи по света, за демографското плячкосване, за наложеното ни прибързано закриване на реакторите в Козлодуй, за третирането ни като второ качество членки в общността, за превръщането ни в страна, ръководена от непознати столици и в името на непознати ползи и така нататък
Количествено измеримите изгоди и загуби от участието ни в Европейски Съюз, в МВФ, в Световната банка и в Световната комерсиална организация, може би ще се изравнят някъде през втората половина на това столетие. Ако прибавим неподдаващите се на количествено премерване изгоди и загуби (например свободното пътешестване из Европа, отнетите ни мозъци и биологичен капацитет, отнетото ни национално достоинство, преиначената ни история и доста други), чистите загуби може би са стотици милиарди щатски долари. Такова национално плячкосване нашата история не познава.
Ако проучим актуалното положение на страните членки на Европейски Съюз и изключително тези от Източна Европа, откриваме, че доста от тях и в този момент, 12-15 години след присъединението си, не дават отговор на изброените нагоре Копенхагенски критерии и условия. Причините за това са в всеобщите нарушавания на критериите от самите ръководители на Европейски Съюз, подмяната на икономическите, обществените и институционалните критерии със стратегически съображения за изтласкване на Русия от традиционото ѝ въздействие в Източна Европа, а също и допусканите груби неточности от ръководителите на Европейски Съюз и на страните членки в ръководството на интеграционната общественост.
Масово е мнението, че Европейският съюз се грижи повече за ползите на международните корпорации, в сравнение с за 500-те милиона жители на Европа. На това се дължи загубата на въздействие от обичайните партии, управлявали общността до в този момент – християндемократите и социалдемократите и усилването на извънредно десните политически обединения в доста европейски страни. Това изостря от ден на ден споровете на ползи сред страните членки и вътре в тях.
На съвещанието си в Солун на 19-20 юни 2003 година Европейският съвет заявява решимостта си да поддържа европейската вероятност на страните от Западните Балкани. През 2018 година Европейската комисия одобри тактика за Западните Балкани. На 17 май 2018 година в София се организира среща на върха „ ЕС-Западни Балкани “. На тази среща беше доказана поддръжката за европейската вероятност на Западните Балкани.
Напоследък се развихря акцията за ускорено приемане на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, под претекста че са изпълнили условията на критериите от Копенхаген. Това обаче не е правилно. Твърдя го изрично, тъй като познавам тези критерии.Те може да са изпълнили някои геополитически и военно-политически критерии, само че то важи единствено за приемане в НАТО, а не за Европейски Съюз.
Повтаря се позволената от западноевропейските държавни управления неточност през първото десетилетие на този век, с всеобщото приемане на Източноевропейските страни в НАТО и в Европейски Съюз. Най-важната фабрична неточност с разширението на Европейски Съюз на изток към неподготвени за присъединение страни през предишните десетилетия, се повтаря и в този момент. С присъединението тогава на групата едва развити и неконкурентоспособни страни от Източна Европа, стопански еднородният Европейски Съюз беше трансфорат случайно в механично обединяване на богати и небогати, развити и едва развити, конкурентоспособни и неконкурентоспособни страни. В неговите основи беше положена мощна дестабилизираща бомба. Той беше отслабен, зареден с вътрешни несъгласия на ползи и спорове сред страните членки. Цената на този произвол в този момент заплащат милиони източноевропейци, вкключително и ние. Така Европейски Съюз е заплашен от саморазрушение в недалечното бъдеще, а не от някакъв външен скрит план против него.
С възможното преждевременно присъединение на страните от Западните Балкани, към което ни тласкат в този момент, тази неточност ще се повтори във влошен вид. Икономически разнородният Европейски съюз, с наличието на по-слабо развити страни, като България, Румъния, Хърватска, Унгария, Литва, Латвия и Естония, наред с високо развитите западноевропейски стопански системи. С приемането на бедните балкански страни Европейски Съюз ще стане още по-разнороден, по-нестабилен, зареден с още по-остри вътрешни несъгласия, с още по-непримирими вътрешни спорове сред небогати и богати страни. Тези могъщи вътрешни несъгласия ще срутен в обозримото бъдеще Европейския съюз от вътре, а не някакъв външен скрит план против него.
Новите претенденти за участие от Западните Балкани са по-изостанали от най-изостаналите сегашни членки на Европейски Съюз, като България, Румъния и други (виж таблицата). След възможното прибързано приемане на най-изостаналите страни от Западните Балкани, Европейски Съюз ще се трансформира в подигравка на интеграционна общественост. Други, по-изостанали от тях страни в Европа няма. Тази още по-разнородна комбинация от небогати и богати страни ще ускори процесите на разпад в Европейски Съюз, които към този момент са в ход. Учудващо е, че европейските политици не виждат тази заплаха!
Груба неточност би било приемането на неподготвени претенденти. Тази неточност би била още по-груба, тъй като, първо, не са извлечени поучения от приемането на неподготвените източноевропейски страни през 2004, 2007 и 2010 година. Второ, сегашните претенденти от Западните Балкани са още по-слабо готови, в сравнение с техните прародители, като България, Румъния и другите от Източна Европа. Виж таблицата. И трето, неподготвените за участие страни в Европейски Съюз, дружно със сегашните членки и тези от Западните Балкани, ще станат 17, от общо 42, т.е. 40%. Това е прекомерно рискова конструкция на членовете и много тежко задължение за бъдещата общественост.
Достойно за жалост е, че държавното управление на България се гордее с актуалната си дейна роля в основаването на илюзии за бързо присъединение на Балканските страни към Европейски Съюз посредством събирането на останките от най-слабо развити европейски страни, с чието участие в Европейски Съюз западноевропейските държавни управления, до в този момент не желаеха да си губят времето.
Френският президент и държавните управления на други западноевропейски страни, отхвърлиха поддръжка за започване на договаряния за присъединение преди две години. Освен че виждаха неналичието на подготвеност на тези страни съгласно критериите от Копенхаген, те бяха задоволително откровени да го разгласят обществено, прибавиха още един мощен мотив – идните огромни промени в самия Европейски Съюз. И твърдяха основателно, че до момента в който не въведем ред в личния си дом, с идните радикални промени, не е време да прибавяме спомагателен безпорядък, беднотия, безвластие, престъпност и корупция, с приемането на най-изостаналите европейски страни от Западните Балкани. Нашето държавно управление обаче се залови безгрижно с тази неблагодарна задача. Вероятно по повеля от новия по-голям брат. Преди 12 години ни одобриха в Европейски Съюз „ с клизма “. Сега желаеме да използван същия способ за приемането на Западните Балкани. Виж таблицата.
Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз за 2019 година
Страни и райони
% от междинното в ЕС-27
ЕС-27
100,0
Еврозона
106,0
Люксембург
261,0
Ирландия
191,0
Нидерландия
128,0
Австрия
127,0
Дания
129,0
Германия
121,0
Швеция
120,0
Белгия
117,0
Финландия
111,0
Франция
106,0
Англия
105,0
Малта
99,0
Италия
95,0
Ипания
91,0
Чехия
92,0
Кипър
89,0
Словения
88,0
Естония
84,0
Литва
82,0
Словакия
74,0
Португалия
79,0
Полша
73,0
Латвия
69,0
Унгария
73,0
Гърция
68,0
Румъния
69,0
Хърватска
65,0
България
53,0
Други европейски страни
Швейцария
153,0
Норвегия
144,0
Исландия
130,0
Страни претенденти
Турция
61,0
Черна Гора
50,0
Сърбия
41,0
Северна Македония
38,0
Албания
31,0
Босна и херцеговина
32,0
Косово
?
Източник: Сайт на Европейската комисия
Подобни таблици могат да се показват и по други стопански, обществени, институционални, здравословни, научни, просветителни, демографски, екологични и други индикатори. В общи линии те удостоверяват същото, което ни демонстрира актуалната таблица. И поддържат с повече конкретика тоталната назадничавост на Балканските страни. Като изключим Турция, страните от Западните Балкани, дружно с нас заемат последните места във всички европейски ранглисти за положително развиване и първите места по отрицателните индикатори. За намаляване на тази назадничавост от междинните индикатори на Европейски Съюз ще са нужни доста десетилетия.
Някой може да каже, че през идващите години ще се вземат ограничения за ускорение на догонващото развиване на най-изостаналите в Европа Балкански страни, за повишение на тяхната конкурентоспособност, за ограничение на вътрешните им несъгласия и спорове. Европейски Съюз може и би трябвало да оказва помощ на тези страни, като подбере най-подходящите за това способи. Членството в Европейски Съюз обаче не е сред най-ефикасните подходи. По-скоро противоположното.
Досегашното развиване на Европейски Съюз и на нашата страна, а и изключително тежкото състояние в страните от Западните Балкани, с някои изключения за Сърбия, демонстрира че догонващото им развиване като член на общността е доста комплицирана задача. Защото догонващото икономическо развиване не постоянно е допустимо. Дори и при огромни старания на съответните страни.
Силово разширеният Европейски Съюз ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви ползи сред страните членки и с още по-несигурно бъдеще. Под натиска на конкуренцията на общия вътрешен пазар ще се умножат банкрутите на предприятия в новоприетите страни, ще се усили безработицата, ще нарастне бедността, ще се изостри доходното разслоение, ще се ускори емиграцията на квалифицирани и младежи. Ще се усили демографското им плячкосване. Ще се дестабилизира както Балканският район, дружно с България, по този начин и целият Европейски Съюз. В тези Балкански страни ще се повтори в още по-драматична форма това, което се случи и продължава да се случва в България, Румъния и други източноевропейски страни през последните 30 години.
Изложените до тук причини ми дават съображение още в този момент да заключа, че преждевременното присъединение на страните от Западните Балкани, включително и на Северна Македония, ще бъде в действителност историческа политическа и икономическа неточност. То не е потребно за самия македонски народ. Това не е в интереса на страните от района. То ще вреди и на дълготрайните ползи на Европейски Съюз като цяло.
Макар че съм впечатлен от икономическото развиване на Турция през последните десетилетия, по всяка възможност, макар нейните 61% Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, по отношение на междинното в Европейски Съюз, тя няма шансове за присъединение към Европейски Съюз по доста други, добре известни аргументи, откакто е оставена да чака към този момент 60 години. Политическата и стопанската история на Сърбия, с нейните 41% Брутният вътрешен продукт на човек от междинното в Европейски Съюз, се оказа доста комплицирана и спорна през последните 30-40 години. Бъдещето ѝ се усложнява и от спора с Косово, Известна е едностранчивата политика на Запада по отношение на Косово и във щета на Сърбия. Показателна е толерантността на Запада при покачването на вносните мита за сръбски артикули от косовските управляващи преди няколко години. Сложни са и преплитащите се там ползи на Русия и Съединени американски щати.
Северна Македония има едвам 38% Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, от междинното в общността. Албания и Босна и Херцеговина имат едвам по 31-32% Брутният вътрешен продукт на човек, т.е. съвсем два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле и Европейската комисия даже не разгласява данни за това изкуствено формирование, условно наречено „ страна “. Трудно ми е да обмислям за бъдещото икономическо развиване на тези Балкански страни, като го съпоставям с нашия драматичен опит, при доста по-добри стартови позиции и по-благоприятно развиване от тяхното.
Присъединяването на България, Румъния и други едва развити страни към Европейски Съюз беше доста сложен развой с спорни резултати.
Преждевременното форсирано присъединение на още по-изостаналите и още по-бедни Балкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив развой, с още по-съмнителни резултати!
Поради поредицата от груби неточности на нашите държавни управления през последните 75 години, ние разполагаме с по-малко средства за противопоставяне на агресивното държание на македонските управляващи, посягащи на наши фундаментални исторически обстоятелства в региона на културата, езика и националната ни еднаквост. А при вероятно участие в Европейски Съюз те ще станат още по-напористи с досегашното си нападателно държание.
Мисля си, обаче че не всичко е изгубено.
Първо, българското държавно управление би трябвало да упорства за АНЕКС към подписания към този момент контракт сред двете страни от 1 август 2017 година, в който да се включат в най-конкретна и безапелационна форма всички висящи проблеми, трансферирани по този начин безгрижно на смесената комисия от учени. Нашите сътрудници в тази комисия са изгубили вяра за триумф в нейната работа, заради обструкции на македонските им сътрудници. През миналите три години няма никакви значими съглашения. Напоследък има дори връщане обратно по контрактувани към този момент тематики в комисиятя. Очевидно тези проблеми би трябвало да се решат на по-високо политическо ниво, контрактуваното да се опише в детайли и със периоди за решение, както в последния гръцко-македонски контракт от Преспа, и да се включи в предлагания Анекс към Договора сред България и Северна Македония от август 2017 година
Второ, в нашия съответен случай, България ще направи добра услуга на Македония и на Европейския съюз в случай че, сходно на други европейски страни, упражни правото си на ВЕТО по скорошното приемане на Северна Македония в Европейски Съюз. Нашето несъгласие да се отдръпна единствено след реализиране на безапелационна и неоспорима договореност по противоречивите въпроси. Да не се позволява никакво отсрочване, на основата на общи обещания с вяра за бъдещо договаряне. Македонските сътрудници демонстрираха, че е наивно да им се доверяваме, както до в този момент. Нашата дефинитивна поддръжка за тяхното присъединение към Европейски Съюз би трябвало да се разгласи едвам след реализиране на съглашение сред двете стрни по всички противоречиви въпроси.
СТРАНИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ТРЯБВА ДА СА ПРИОРИТЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!
ТОВА БИ БИЛО ПОДИГРАВКА С ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА ЛОГИКА!
ТОВА Е МИНА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ