Убеден съм, че Тръмп ще спечели. Ето защо:
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Доналд Тръмп ще завоюва президентските избори, уверен е нашият създател Димитър Камбуров. Защото всеобщият безделник в Съединени американски щати се припознава във вездесъщата нелепост и бездарие на един милиардер.
Ако и за вас персоната на Доналд Тръмп е отблъскваща, а общественото му държание, слово и осъществявания - нетърпими, евентуално сте неспособни да си визиите гласоподавателите му, с изключение на най-общо като невежи, аморални (или лицемерни) и неособено интелигентни люде. Вероятно даже тайничко ги смятате за ненормални. От друга планета. Сигурно вие самите не познавате такива хора и не държите това да се промени. Все отново отчитате, че - както сте карантинирани в лична ехокамера, екранирана от CNN и New York Times - в действителност населявате теле-очевидност с капаци на прозорците.
Но колкото и да не ви се желае и да не ви се има вяра, Тръмп още веднъж ще завоюва. И повода за това не е, че политиките и полезностите му събират повече последователи, в сравнение с съперници. Тръмп ще завоюва, тъй като повече хора ще гласоподават за това какви желаят да бъдат, а не за това какви са.
Заради това Тръмп стана президент преди четири години
Откакто е на политическата сцена, Доналд Тръмп играе с неумолима достоверност една и съща роля - тази на самозванеца, на оня, който не става за президент. Това го направи президент преди четири години. Това ще го и преизбере в този момент - колкото и контраинтуитивна да ни наподобява тази вероятност. Повечето сме уверени, че Тръмп не играе никаква роля, а че просто е шарлатанин и лъжепророк. Ала неправдоподобната му успеваемост от време на време ни усъмнява, че в действителност калкулирано влиза в функциите на кавгаджия, расист, женомразец, ксенофоб и най-много на тъпанар и глупак; и че с мефистофелска прозорливост той ги избира като ефикасни принадлежности не на героя, а на трикстера, каквито всеобщо сме всички; като за задачата преобразува псевдопразничната обстановка на предизборното политическо шоу в лудешки карнавал, в който високото и ниското разменят местата си: шутът се криви и кълчоти като подигравка на крал, а цялото кралско и политическо войнство е низвергнато и обругано. Дали Тръмп е фарисейски вид талант, или риалити шоу състезател, няма доста значение: дали се прави на долница, с цел да успее като връхнина, или е достоверна долница, претендираща да бъде припозната като връхнина, е все едно - и в двата случая става дума за обречено на триумф начинание.
Тръмп постоянно е бил нахален и надменен егоцентрик, който не е криел презрението си към другите. Когато се кандидатира преди пет години, той следваше да трансформира милиардерския си елитизъм в нещо, което да импонира на масите. И той заложи на три слона: на фантазматичния индивидуализъм, на политически неточната долница и на възвърнатото достолепие на нелепостта, неукостта и бездарието. Ето за какво, продължавайки да бъде безпардонен по отношение на всевъзможни човеци и групи, той даде израз и изроди - безусловно и преносно - инхибираната долница на ниските съсловия с патриархалните им уплахи по отношение на малцинствата (често и по отношение на тези, от които идват или на които принадлежат). В същото време той продължи да бъде по един риалити шоу фасон простодушно малоумен, прост, първичен, лишен от искра, сексапил, духовитост и възприятие за комизъм: т.е. да бъде достоверен и самосъвпадащ във всеки един миг.
Тръмп следваше да извърши ролята на трикстер, на странен воин, с цел да може да преодолее голямата обществена отдалеченост посредством културна идентификация с ядрото и посредством различната воля за себепрекрачване на периферията. За задачата всеобщият безделник следваше да се припознае във вездесъщата нелепост и бездарие на един милиардер, паркетен и хартиен лъв и риалити шоу звезда. Така Тръмп беше разпознат като собствен, като същия, в случай че и обществено да беше малко-нещо принц със лична планета. Тръмп постоянно е ненавиждал политическата уместност, само че той е презирал еднообразно и малцинства, и болшинства. Издевателствата над малцинствата разрешиха на Тръмп да отприщи долницата на неуките маси, да яви тяхната пословична политическа неучтивост не като заглушен ропот, а като открита воля за власт. И в тази карнавална обстановка, в която долницата, нелепостта и фантазията за друга еднаквост внезапно се оказаха на най-високата сцена, естрада и сцена, Тръмп откри достоверната точка на идентификация със своята аудитория: виталността на американската фантазия за успяващия новобранец. Като беше в некадърност да мине за същински воин, Тръмп направи единственото, за което разполагаше с запас: показа се като достоверен трикстер, т.е. като лъжегерой и антигерой - единственият вероятен в една постпостмодерна, ендемично негероична ера като днешната. И тъкмо през своята риалити шоу експертност той изигра най-съществения си коз - този на достоверността. Защото риалитито е този род, в който участниците, без да са артисти, играят по заложен сюжет, само че защото нямат дарбата да се превъплъщават, те предявяват още веднъж и още веднъж безспорното си самосъвпадане.
За Доналд Тръмп е основно болшинството от американците да го ненавиждат пренебрежително. Това е неговият метод да си обезпечи неистовата обвързаност на електорално печелившото малцинство. Защото омразата към Тръмп разкрива високомерието към неговия вид гласоподаватели: фантазмено непримиреното със обществената си локва безмълвно (квази)мнозинство. Тръмп все по-успешно им внушава, че верността им към него е единственият вероятен метод да си възвърнат самоуважението и достолепието като декласирани, на които от десетилетия обществено е вменявано, че все по-засрамено следва да премълчават, че са расисти, женомразци, хомофоби, ксенофоби и ненавиждащи бедните лумпени. Аз съм тук, внушава им Тръмп, с цел да посочи вашите пристегнати под политкоректни колани долници.
Най-гениалното в шоуто на Доналд Тръмп
Съединени американски щати са извънредно нормативно, дисциплинарно пространство със непоколебим ред, господство на закона и обществено наложено спазване на правила. Това е шизоидно място, в което, от една страна, се тачи индивидуализмът, свободата, самодейността и смелостта да мечтаеш и да предприемаш, а от друга - това е пространство на тежката обществена разграфеност и нормативност, на тапии, квалификации, дипломи и прочие алегоричен капитал. В същото време на никое място другаде по света политическата уместност не се е превръщала в такова обществено задължение, не е упражнявала подобен напън върху всекидневното обществено държание на низовия жител. Гениалното изобретение на Тръмп беше да заложи на долницата на въпросния жител, на потиснатото му зло, на домашната му версия, която всеки е заставен да оставя вкъщи, когато отива на работа или се озовава в общественото пространство. Тръмп знаеше поначало, че единственият метод да завоюва е да се престори на шут, който бръщолеви нелепости и скверности, зад които прозират потисканите и изтласканите стремежи и уплахи на необразованите пластове. Посредством симулация на паресия Тръмп постанови политическия развой и процедура като анахроничен протокол и ги размени с непрестанен карнавален ексцес на безспирно преобръщани редове, разрешили на шута да стане президент и каращи обичайните политици от кариерата от целия свят да треперят за бъдещето си. Тръмп все по този начин продължава да играе ролята на дребния, към този момент леко изкуфял принц, който споделя, че царят на политическото статукво е гол. Най-гениалното в шоуто на Тръмп, дано повторя, е неговото риалити шоу бездарие, което не му разрешава да играе никаква роля, с изключение на тази да бъде достоверно себе си.
Вече не става дума за отрицателен избор, нито за избор на по-малкото зло, нито за любознание към новото. След сполучливо извършен четиригодишен карнавал, на изключените и безгласните им се услади да се усещат овластени посредством представителството на самозвания трикстер. Ето за какво те още по-убедено ще гласоподават срещу груповата си еднаквост и принадлежност, срещу приличието и разумността, с цел да гласоподават за себе си като делегират на лъжегероя символичната си воля за триумф и власт. Именно перманентното му себезавръщане и самоприземяване в личната незначителност е това самосъвпадане, в което от ден на ден неоглашени се припознават. Тръмп ги съставлява в пределната им отсамност точно като не разполага с трансцендиращи го творба, политика или визия. Той е единствено и само един евримен в ролята супермен-спасител на американската фантазия. А тя - уви или аве - към момента живее.
Доналд Тръмп ще завоюва президентските избори, уверен е нашият създател Димитър Камбуров. Защото всеобщият безделник в Съединени американски щати се припознава във вездесъщата нелепост и бездарие на един милиардер.
Ако и за вас персоната на Доналд Тръмп е отблъскваща, а общественото му държание, слово и осъществявания - нетърпими, евентуално сте неспособни да си визиите гласоподавателите му, с изключение на най-общо като невежи, аморални (или лицемерни) и неособено интелигентни люде. Вероятно даже тайничко ги смятате за ненормални. От друга планета. Сигурно вие самите не познавате такива хора и не държите това да се промени. Все отново отчитате, че - както сте карантинирани в лична ехокамера, екранирана от CNN и New York Times - в действителност населявате теле-очевидност с капаци на прозорците.
Но колкото и да не ви се желае и да не ви се има вяра, Тръмп още веднъж ще завоюва. И повода за това не е, че политиките и полезностите му събират повече последователи, в сравнение с съперници. Тръмп ще завоюва, тъй като повече хора ще гласоподават за това какви желаят да бъдат, а не за това какви са.
Заради това Тръмп стана президент преди четири години
Откакто е на политическата сцена, Доналд Тръмп играе с неумолима достоверност една и съща роля - тази на самозванеца, на оня, който не става за президент. Това го направи президент преди четири години. Това ще го и преизбере в този момент - колкото и контраинтуитивна да ни наподобява тази вероятност. Повечето сме уверени, че Тръмп не играе никаква роля, а че просто е шарлатанин и лъжепророк. Ала неправдоподобната му успеваемост от време на време ни усъмнява, че в действителност калкулирано влиза в функциите на кавгаджия, расист, женомразец, ксенофоб и най-много на тъпанар и глупак; и че с мефистофелска прозорливост той ги избира като ефикасни принадлежности не на героя, а на трикстера, каквито всеобщо сме всички; като за задачата преобразува псевдопразничната обстановка на предизборното политическо шоу в лудешки карнавал, в който високото и ниското разменят местата си: шутът се криви и кълчоти като подигравка на крал, а цялото кралско и политическо войнство е низвергнато и обругано. Дали Тръмп е фарисейски вид талант, или риалити шоу състезател, няма доста значение: дали се прави на долница, с цел да успее като връхнина, или е достоверна долница, претендираща да бъде припозната като връхнина, е все едно - и в двата случая става дума за обречено на триумф начинание.
Тръмп постоянно е бил нахален и надменен егоцентрик, който не е криел презрението си към другите. Когато се кандидатира преди пет години, той следваше да трансформира милиардерския си елитизъм в нещо, което да импонира на масите. И той заложи на три слона: на фантазматичния индивидуализъм, на политически неточната долница и на възвърнатото достолепие на нелепостта, неукостта и бездарието. Ето за какво, продължавайки да бъде безпардонен по отношение на всевъзможни човеци и групи, той даде израз и изроди - безусловно и преносно - инхибираната долница на ниските съсловия с патриархалните им уплахи по отношение на малцинствата (често и по отношение на тези, от които идват или на които принадлежат). В същото време той продължи да бъде по един риалити шоу фасон простодушно малоумен, прост, първичен, лишен от искра, сексапил, духовитост и възприятие за комизъм: т.е. да бъде достоверен и самосъвпадащ във всеки един миг.
Тръмп следваше да извърши ролята на трикстер, на странен воин, с цел да може да преодолее голямата обществена отдалеченост посредством културна идентификация с ядрото и посредством различната воля за себепрекрачване на периферията. За задачата всеобщият безделник следваше да се припознае във вездесъщата нелепост и бездарие на един милиардер, паркетен и хартиен лъв и риалити шоу звезда. Така Тръмп беше разпознат като собствен, като същия, в случай че и обществено да беше малко-нещо принц със лична планета. Тръмп постоянно е ненавиждал политическата уместност, само че той е презирал еднообразно и малцинства, и болшинства. Издевателствата над малцинствата разрешиха на Тръмп да отприщи долницата на неуките маси, да яви тяхната пословична политическа неучтивост не като заглушен ропот, а като открита воля за власт. И в тази карнавална обстановка, в която долницата, нелепостта и фантазията за друга еднаквост внезапно се оказаха на най-високата сцена, естрада и сцена, Тръмп откри достоверната точка на идентификация със своята аудитория: виталността на американската фантазия за успяващия новобранец. Като беше в некадърност да мине за същински воин, Тръмп направи единственото, за което разполагаше с запас: показа се като достоверен трикстер, т.е. като лъжегерой и антигерой - единственият вероятен в една постпостмодерна, ендемично негероична ера като днешната. И тъкмо през своята риалити шоу експертност той изигра най-съществения си коз - този на достоверността. Защото риалитито е този род, в който участниците, без да са артисти, играят по заложен сюжет, само че защото нямат дарбата да се превъплъщават, те предявяват още веднъж и още веднъж безспорното си самосъвпадане.
За Доналд Тръмп е основно болшинството от американците да го ненавиждат пренебрежително. Това е неговият метод да си обезпечи неистовата обвързаност на електорално печелившото малцинство. Защото омразата към Тръмп разкрива високомерието към неговия вид гласоподаватели: фантазмено непримиреното със обществената си локва безмълвно (квази)мнозинство. Тръмп все по-успешно им внушава, че верността им към него е единственият вероятен метод да си възвърнат самоуважението и достолепието като декласирани, на които от десетилетия обществено е вменявано, че все по-засрамено следва да премълчават, че са расисти, женомразци, хомофоби, ксенофоби и ненавиждащи бедните лумпени. Аз съм тук, внушава им Тръмп, с цел да посочи вашите пристегнати под политкоректни колани долници.
Най-гениалното в шоуто на Доналд Тръмп
Съединени американски щати са извънредно нормативно, дисциплинарно пространство със непоколебим ред, господство на закона и обществено наложено спазване на правила. Това е шизоидно място, в което, от една страна, се тачи индивидуализмът, свободата, самодейността и смелостта да мечтаеш и да предприемаш, а от друга - това е пространство на тежката обществена разграфеност и нормативност, на тапии, квалификации, дипломи и прочие алегоричен капитал. В същото време на никое място другаде по света политическата уместност не се е превръщала в такова обществено задължение, не е упражнявала подобен напън върху всекидневното обществено държание на низовия жител. Гениалното изобретение на Тръмп беше да заложи на долницата на въпросния жител, на потиснатото му зло, на домашната му версия, която всеки е заставен да оставя вкъщи, когато отива на работа или се озовава в общественото пространство. Тръмп знаеше поначало, че единственият метод да завоюва е да се престори на шут, който бръщолеви нелепости и скверности, зад които прозират потисканите и изтласканите стремежи и уплахи на необразованите пластове. Посредством симулация на паресия Тръмп постанови политическия развой и процедура като анахроничен протокол и ги размени с непрестанен карнавален ексцес на безспирно преобръщани редове, разрешили на шута да стане президент и каращи обичайните политици от кариерата от целия свят да треперят за бъдещето си. Тръмп все по този начин продължава да играе ролята на дребния, към този момент леко изкуфял принц, който споделя, че царят на политическото статукво е гол. Най-гениалното в шоуто на Тръмп, дано повторя, е неговото риалити шоу бездарие, което не му разрешава да играе никаква роля, с изключение на тази да бъде достоверно себе си.
Вече не става дума за отрицателен избор, нито за избор на по-малкото зло, нито за любознание към новото. След сполучливо извършен четиригодишен карнавал, на изключените и безгласните им се услади да се усещат овластени посредством представителството на самозвания трикстер. Ето за какво те още по-убедено ще гласоподават срещу груповата си еднаквост и принадлежност, срещу приличието и разумността, с цел да гласоподават за себе си като делегират на лъжегероя символичната си воля за триумф и власт. Именно перманентното му себезавръщане и самоприземяване в личната незначителност е това самосъвпадане, в което от ден на ден неоглашени се припознават. Тръмп ги съставлява в пределната им отсамност точно като не разполага с трансцендиращи го творба, политика или визия. Той е единствено и само един евримен в ролята супермен-спасител на американската фантазия. А тя - уви или аве - към момента живее.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ