Сурват държавата по наклонената плоскост подобно на Виденов. Дано не е вярно
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Управляващите в България са на път с лека ръка да зачеркнат най-голямото достижение на личната си власт. Мнозина към този момент предсказват, че ще сурнат страната по наклонената повърхност сходно на Виденов. Дано не са прави.
Коментар от Ясен Бояджиев:
" Всеки в България би трябвало да усети, че страната в тая пандемия не му приказва единствено за маски и да пази отдалеченост, а и дружно би трябвало да преодолеем това знамение гадно. (...) Така че ти няма да се мериш с финансовите министри, които държаха крепко преди тебе, а ще мислиш за всеки един човек, за дребните обитаеми места, до всеки човек би трябвало да стигне. "
Краят на една над 20-годишна политика
Такива упътвания даде преди десетина дни министър-председателят на финансовия министър в директно лъчение по Facebook от една кравеферма. Мизансценът в обора край кравите и телетата създаваше мощно комично чувство. Когато обаче по-късно бе оповестен проектобюджетът за следващата година, се оказа, че нещата са много съществени. Министърът строго се е придържал към упътванията на началника си и обилно е отпуснал двата края на държавните сметки - милиардни дефицити за години напред и (за тяхното покриване) фрапантно повишаване (със 77%) на държавния дълг.
Така ръководещите се канят да сложат завършек на политиката на финансова дисциплинираност, спазвана прецизно в продължение на над 20 години. Самите те за десетина години не съумяха да завършат нито една промяна в нито един бранш, само че най-малко благоразумно пазеха финансовата непоклатимост. Но ето, че в този момент са на път с лека ръка да зачеркнат най-голямото (и комай - единственото) достижение на личното си ръководство.
Заради пандемията ли?
Както към този момент стана дума, ненадейно сполетелия ги ентусиазъм към претрупаност изясняват с нуждата да се ограничи пандемията и да се тушира провокираната от нея икономическа рецесия, тъй като по този начин правели всички по света. По света обаче вършат нещо много по-различно. Според рекомендациите на МВФ да вземем за пример, ограниченията би трябвало да са таргетирани - т.е., да са ориентирани към тези, които действително са ударени от икономическия потрес, както и да са навременни и краткотрайни. Тъй че казусът не е в самия недостиг - той може да е и по-голям, стига да дава отговор на горните критерии. Което не може да се каже за голямата част от плануваните в нашия случай изключителни разноски.
В нашия проектобюджет съвсем не се виждат ограничения, свързани директно с пандемията и икономическите последствия от нея. (Освен схемата „ 60/40 “, средствата за която обаче са напряко дребни на фона на общите разходи.) Да не приказваме за някакви промени, които да подтикват затруднената бизнес интензивност, вложенията и основаването на работни места. Тук става дума съвсем единствено за разпределяне на пари на калпак на групи от хора, чиито приходи и трудова претовареност ни минимум не са потърпевши в следствие от пандемията (като по-високи пенсии и заплати в държавната администрация), става дума също по този начин за безсмислени, само че скъпоструващи обществени разноски (като помощи за развъждане на всички деца, без оглед на приходите на родителите).
По принцип, в някакъв миг на стопански напредък, тези ограничения може да са обективни и нужни, само че не им е в този момент времето. Те нямат нищо общо с битката против икономическите резултати от пандемията, заради което бюджетът не е нито антикризисен, нито „ антипандемичен “, какъвто се пробват да ни го показват.
Защо го вършат?
Какъв е тогава? По този въпрос има две отзиви. Според едното, правилото гласи „ след нас и потоп “. Тоест, задачата е да се минира авансово идващото ръководство. Аз клоня по-скоро към другото мнение: изобщо нямат желание да сдават властта и работят чисто предизборно - купуват си гласове.
Което и да е правилно обаче, държанието им е политически безконтролно. По този мотив пък се вършат две съпоставения. Първото е със Станишев и „ Тройната коалиция “ и завети от тях на днешния министър председател и тогавашното му първо държавно управление финансов капан. Аз клоня по-скоро към второто съпоставяне, колкото и времената да са се трансформирали: сурват страната по наклонената повърхност сходно на Виденов и неговото популяризирало се с компетентността си държавно управление. Дано да не съм прав. Иначе в действителност „ всеки в България ще го усети “.
Управляващите в България са на път с лека ръка да зачеркнат най-голямото достижение на личната си власт. Мнозина към този момент предсказват, че ще сурнат страната по наклонената повърхност сходно на Виденов. Дано не са прави.
Коментар от Ясен Бояджиев:
" Всеки в България би трябвало да усети, че страната в тая пандемия не му приказва единствено за маски и да пази отдалеченост, а и дружно би трябвало да преодолеем това знамение гадно. (...) Така че ти няма да се мериш с финансовите министри, които държаха крепко преди тебе, а ще мислиш за всеки един човек, за дребните обитаеми места, до всеки човек би трябвало да стигне. "
Краят на една над 20-годишна политика
Такива упътвания даде преди десетина дни министър-председателят на финансовия министър в директно лъчение по Facebook от една кравеферма. Мизансценът в обора край кравите и телетата създаваше мощно комично чувство. Когато обаче по-късно бе оповестен проектобюджетът за следващата година, се оказа, че нещата са много съществени. Министърът строго се е придържал към упътванията на началника си и обилно е отпуснал двата края на държавните сметки - милиардни дефицити за години напред и (за тяхното покриване) фрапантно повишаване (със 77%) на държавния дълг.
Така ръководещите се канят да сложат завършек на политиката на финансова дисциплинираност, спазвана прецизно в продължение на над 20 години. Самите те за десетина години не съумяха да завършат нито една промяна в нито един бранш, само че най-малко благоразумно пазеха финансовата непоклатимост. Но ето, че в този момент са на път с лека ръка да зачеркнат най-голямото (и комай - единственото) достижение на личното си ръководство.
Заради пандемията ли?
Както към този момент стана дума, ненадейно сполетелия ги ентусиазъм към претрупаност изясняват с нуждата да се ограничи пандемията и да се тушира провокираната от нея икономическа рецесия, тъй като по този начин правели всички по света. По света обаче вършат нещо много по-различно. Според рекомендациите на МВФ да вземем за пример, ограниченията би трябвало да са таргетирани - т.е., да са ориентирани към тези, които действително са ударени от икономическия потрес, както и да са навременни и краткотрайни. Тъй че казусът не е в самия недостиг - той може да е и по-голям, стига да дава отговор на горните критерии. Което не може да се каже за голямата част от плануваните в нашия случай изключителни разноски.
В нашия проектобюджет съвсем не се виждат ограничения, свързани директно с пандемията и икономическите последствия от нея. (Освен схемата „ 60/40 “, средствата за която обаче са напряко дребни на фона на общите разходи.) Да не приказваме за някакви промени, които да подтикват затруднената бизнес интензивност, вложенията и основаването на работни места. Тук става дума съвсем единствено за разпределяне на пари на калпак на групи от хора, чиито приходи и трудова претовареност ни минимум не са потърпевши в следствие от пандемията (като по-високи пенсии и заплати в държавната администрация), става дума също по този начин за безсмислени, само че скъпоструващи обществени разноски (като помощи за развъждане на всички деца, без оглед на приходите на родителите).
По принцип, в някакъв миг на стопански напредък, тези ограничения може да са обективни и нужни, само че не им е в този момент времето. Те нямат нищо общо с битката против икономическите резултати от пандемията, заради което бюджетът не е нито антикризисен, нито „ антипандемичен “, какъвто се пробват да ни го показват.
Защо го вършат?
Какъв е тогава? По този въпрос има две отзиви. Според едното, правилото гласи „ след нас и потоп “. Тоест, задачата е да се минира авансово идващото ръководство. Аз клоня по-скоро към другото мнение: изобщо нямат желание да сдават властта и работят чисто предизборно - купуват си гласове.
Което и да е правилно обаче, държанието им е политически безконтролно. По този мотив пък се вършат две съпоставения. Първото е със Станишев и „ Тройната коалиция “ и завети от тях на днешния министър председател и тогавашното му първо държавно управление финансов капан. Аз клоня по-скоро към второто съпоставяне, колкото и времената да са се трансформирали: сурват страната по наклонената повърхност сходно на Виденов и неговото популяризирало се с компетентността си държавно управление. Дано да не съм прав. Иначе в действителност „ всеки в България ще го усети “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ