Коронавирусът онагледи огромни психични отклонения на българина
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Искрен Вълчев за " Гласове "
Не съм юрист на Борисов. Българите основателно го ненавиждат. Но истината е по-важна от партии, олигархии и опозиции. Тя е, че до момента Борисов се оправя с ковид. Може и да е изверг, подкупен, тиква... Но се оправя. Същото трябваше да бъде регистрирано и при Нинова, Пеевски, Христо Иванов или който и да е, в случай че беше министър председател.
Eдин фантом броди из България - партизанщината. „ Партизанщина” не в смисъл някой да атакува мандра, а за разделянето на правилото „ мой-твой”. Събития, думи, обстоятелства нямат значение, има кого плюем или хвалим. Всеки собствен е бранен до лудост, всеки зложелател е хулен до пристъп. Според случая идентична логичност може да бъде взета на въоръжение от едни и същи хора, произвеждайки противоположни заключения.
Няма обективност, няма безпристрастност. Единственият принцип на този бяс е пердах по врага и отбрана на своя тим, партия, Фейсбук-лагер. 100 години по-рано тези положения водеха до революция. Абсолютно същото през днешния ден се случва по тематика, която би трябвало да е надалеч от дребните пристрастености – ковид. Войната е на словесния фронт, само че провалите са големи. Заради нея не отсяваме зърното от плявата. Лагерите ще се избият, хвърчи слюнка.
Но не взаимната им вакханалия е огромният проблем, а партизанщината, стоварена върху Бойко Борисов.
Какво да се прави, той е претрупан да взема решенията. Липсата на обективност по отношение на него замъглява най-важното за нас самите – правилните отговори за личното ни здраве и живот.
Не съм юрист на Борисов. Българите основателно го ненавиждат. Но истината е по-важна от партии, олигархии и опозиции. Тя е, че до момента Борисов се оправя с ковид. Може и да е изверг, подкупен, тиква... Но се оправя. Същото трябваше да бъде регистрирано и при Нинова, Пеевски, Христо Иванов или който и да е, в случай че беше министър председател.
Само обстоятелства – не Борисов измисли пандемията, въпреки българите да се държат така, като че ли е той. Не Борисов сътвори конспирацията, в случай че коронавирусът е небивалица. Всички страни по света като се изключи Швеция и Беларус се изолираха напролет и заплатиха висока икономическа цена. Българите не са дисциплинирани като шведите, нито сме тирания отвън Европейски Съюз като Беларус, с цел да си позволим риска за противоположното. В главните посоки Борисов стори същото като началниците си Меркел, Макрон, Туск, Путин. И по-навреме. В резултат
България се размина със смъртността на надалеч „ по-умни” страни като Италия, Испания, Белгия, Англия и Съединени американски щати.
Те горяха, ние не. Икономическите обезщетения бяха такива, каквато ни е стопанската система по принцип – богатите страни раздадоха повече пари, небогати като България малко - разумно съгласно икономическите стандарти. Имаше неточности, само че всички бъркаха.
Кой от изброените обстоятелства не е истина? Какво друго с изключение на смъртността може да е аршин за оценка за справяне или не?
Какво друго с изключение на свободните кревати, откакто България се приготви и ги има? А в случай че вирусът въпреки всичко е неистина, отново би трябвало да бъде припомнено, че измамата е световна, Борисов е пионка.
Колебанията да носим ли маски, да се събираме групово или не, другите еднодневни решения на българското ръководство, са дразнещи, само че дребни. България се оправя към този момент. Как ще е на следващия ден, не се знае, само че до момента решенията са били верни. И когато хулим Борисов за неточности, даваме ли си сметка, че няма по какъв начин да не ги позволява, откакто всички страни бъркат за нещо?
Да съпоставяме ли грешките на Белгия и България?
Всеки един диалог за българските ограничения при ковид би трябвало да стартира и свършва с тези обстоятелства. Защото касаят истината, здравето и живота. Компас би трябвало да ни бъдат за най-важното. Вместо това – ругатни и партизанщина. А Борисов е хулен по една единствена причина – непознат е, зложелател, не собствен. Винаги най-виновен, постоянно най-черен би трябвало да е.
Бой по него без значение от обстоятелствата. Добра дума поради тях – не. Същото щеше да се изсипе, в случай че различен бе министър председател. А партизанщината не стопира и не стопира. „ Защо си с шапка, за какво без?”.
Нека си напомним началото. Крясъците през първите дни на март бяха за какво България не взема ограничения. Никой не мерел температурата по летищата, кръчмите работели на макс, сапунът бил ъгъл. Една вуйна даже оплака Facebook, че дотърчала в „ Пирогов” за тест, само че я върнали.
Но такава бе обстановката по всички европейски летища и кръчми без Италия. А даже и в Милано проби не се правеха без да пита. Фактите нямаха значение. Крясък!
Две седмици по-късно нервността бе противоположна – репресии по летищата, кръчмите - незаслужено затворени, хора без причина били тествани. Сапун се появи, чистачки шетаха, само че пък многото почистване предизвика опашки пред вратите. Как по този начин ще чакаме на опашки! Зъзнем на открито, какъв позорен филм! Опашки се виеха в целия свят, само че светът няма значение, българската орис е най-клета.
Филмът продължи. Когато държавното управление не изискваше маска в магазините, бе отговорно. Когато изисква – отново.
Появи се НОЩ и кръгът се затвори. Вой, че дават брифинги. Вой и „ осведомително затъмнение”, когато не дават.
Проблем, когато Борисов е при НОЩ, „ не му е работа да е там”. Проблем, когато не е, „ оставил ги да се спасяват”. Проблем, когато свика успореден съвет. Проблем и до момента в който не свика, тъй като се доверява на Мутафчийски, „ който не разбира”. И в парковете огромен проблем – придвижването от дясно на ляво или от ляво на дясно да е.
По същото време в една Франция, която нямаше жертвите на Италия и Испания, за излизане до магазина се изискваше специфичен документ. Но какво от това?
Борисов бе отговорен, че не го е въвел тук. Щеше да е отговорен и за тежките репресии, в случай че го бе въвел.
Дойде лятото. Другите страни и България смъкнаха карантината. Борисов бе упрекван, че е смъква бързо. Също и че постепенно.
Критикуван бе, че отваря кръчмите. Същите кръчми, които същите критици... изпълниха.
Заработиха детските градини. Когато контактни деца се тестваха, негодуванието бе за какво се предизвиква стрес на децата, откакто рядко боледуват. Когато не се тестват – за какво се разрешава да заразяват други. Вой за деца под карантина – не може по този начин, по какъв начин да го запреш у дома! Вой и като не ги запираш. Същото в това време се случи с учебните заведения.
Лошо е, че са на отдалечен режим. Сега през октомври е неприятно, че не са. Утре, откакто ги затворят, отново ще е неприятно.
Септември също бе забавен. Паниката набираше скорост из Европа, започнаха да се вземат ограничения. Борисов бе неприятен, тъй като не ги взема. През октомври към този момент е неприятен, тъй като ги взема. Ако през септември ги бе взел, щеше да е неприятен, че бърза.
Тази седмица държавното управление върна маските навън и нервността още веднъж е на макс.
Как по този начин маски навън, какви простаци са министрите?! Но ден по-късно и Чехия вкара маските навън. В райони на Франция ги има от август.
Просто маските навън е измежду първите и най-безобидни ограничения, всички я подхващат. Но в случай че на следващия ден Борисов махне маските, отново ще е отговорен – че нямаме маски, до момента в който другите имат. Днешният вик е събрат на оня писък, че в театрите би трябвало да се сяда на зиг-заг. Помните ли го? Миг откакто Боил Банов вкара зиг-зага, той бе още един из европейските театри, а и в рейсовете. Но партизанщината няма податливост да се самоосъзнава. Тя просто прескача от точка на точка.
Едно и също:
Когато има проби, карантини, барикади – за какво ги има. Когато няма – за какво няма. Когато дете кихне в учебно заведение и учителката го остави – за какво тя не подхваща ограничения. Когато го прати на доктор – за какво провокира опашки в лечебните заведения.
Това е и предпоставянето. Всеки факт се прекатурва съгласно авансово заложената мисловна цел действителността да бъде черна.
Такава рецензия не може да бъде съзидателна. Тя не води да разкриване на същински неточности, до подобряването им. Стреми се просто да бъде обичай оня неприятния, врага. Градивна рецензия е, че Борисов не носи маска, когато би трябвало. Но дружно с това да се регистрира, че и Радев не носи, Христо Иванов също. Градивна рецензия е опонирането, че никакви ограничения не се съблюдават на отворените игрища. Но паралелно да се означи, че никакъв мор не настана при отварянето и неспазването. Не са ли това все справедливи обстоятелства от многообразната реалност?
Партизанщината е психическо отклоняване. Но дълбоката ѝ причина не е просто склонността на българина към мрънкане. Тя не е и политическо разделяне в основата си. Партизанщината е ментално повредено схващане за света.
В оня чип, вярно диагностициран от царя преди 20 години, е коренът на предпоставянето. Чипът предопределя всяка българска власт да е постоянно отговорна за всичко в мислите. Фината конфигурация на съзнанието обработва логиката по този начин, че всеки факт да е предпоставено черен. Само неприятно! От там идва и убеждението, че българинът е най-клет на света. Единствено правоверните партийци превъзмогват настройката, с цел да хвалят обичаната партия. Но с менталността и „ полезността” си са близнаци на овикващата маса.
Не знам дали всичките хулителите са едни и същи хора. Вероятно са разнообразни – всеки крещи от личната си камбанария за правилно и неверно. Но с това партизанщината е още повече оголена. Нима обективният здравомислещ човек не следваше да поддържа Борисов, когато той прави верните неща съгласно мислите на същия човек?
Нима коронавирусът и икономическият безпорядък не са доста по-значим проблем от самия Борисов, че да го подкрепим макар омразата си към него?
Привържениците на карантината поддържаха ли го, когато бе наложена? Не. А последователите на свободния живот поддържаха ли го, когато я събори, откакто останалите още не желаеха? Не. Привържениците на маските поддържат ли го в този момент? Не. А тия, които не желаят маските, подкрепяха ли го, откакто ги смъкна? Не.
Говори се единствено, когато би трябвало да се ругатни.
Това е същото психологично отклоняване. Него аз назовавам партизанщина, тъй като дели света без значение от обстоятелствата и пази свирепо лъжите.
Но коранавирусът освен извади на показ тази патология. Тя отваря и непредвиден проблем. Във всеки един миг Борисов, чиято природа така и така е двойствена, си има опрощение. И да бърка, може да се позове на народа. Не щете проби? – О’кей, стопираме ги. Искате? - Почваме ги. Не ви се живее в изолираност! – Няма, без затворени градове повече! А, боязън ви е – добре, ще затворим на места!
Във всеки един миг той прави разнообразни неща, тъй като народът желае друго.
Чист е. Голям демократ!
Така враговете му оказват помощ. Заради цялостната си непоследователност те са най-големите му другари. Освен това вредят на себе си и близките. Но както да го схванат, откакто това е психическа болест?
Коментар на Искрен Вълчев за " Гласове "
Не съм юрист на Борисов. Българите основателно го ненавиждат. Но истината е по-важна от партии, олигархии и опозиции. Тя е, че до момента Борисов се оправя с ковид. Може и да е изверг, подкупен, тиква... Но се оправя. Същото трябваше да бъде регистрирано и при Нинова, Пеевски, Христо Иванов или който и да е, в случай че беше министър председател.
Eдин фантом броди из България - партизанщината. „ Партизанщина” не в смисъл някой да атакува мандра, а за разделянето на правилото „ мой-твой”. Събития, думи, обстоятелства нямат значение, има кого плюем или хвалим. Всеки собствен е бранен до лудост, всеки зложелател е хулен до пристъп. Според случая идентична логичност може да бъде взета на въоръжение от едни и същи хора, произвеждайки противоположни заключения.
Няма обективност, няма безпристрастност. Единственият принцип на този бяс е пердах по врага и отбрана на своя тим, партия, Фейсбук-лагер. 100 години по-рано тези положения водеха до революция. Абсолютно същото през днешния ден се случва по тематика, която би трябвало да е надалеч от дребните пристрастености – ковид. Войната е на словесния фронт, само че провалите са големи. Заради нея не отсяваме зърното от плявата. Лагерите ще се избият, хвърчи слюнка.
Но не взаимната им вакханалия е огромният проблем, а партизанщината, стоварена върху Бойко Борисов.
Какво да се прави, той е претрупан да взема решенията. Липсата на обективност по отношение на него замъглява най-важното за нас самите – правилните отговори за личното ни здраве и живот.
Не съм юрист на Борисов. Българите основателно го ненавиждат. Но истината е по-важна от партии, олигархии и опозиции. Тя е, че до момента Борисов се оправя с ковид. Може и да е изверг, подкупен, тиква... Но се оправя. Същото трябваше да бъде регистрирано и при Нинова, Пеевски, Христо Иванов или който и да е, в случай че беше министър председател.
Само обстоятелства – не Борисов измисли пандемията, въпреки българите да се държат така, като че ли е той. Не Борисов сътвори конспирацията, в случай че коронавирусът е небивалица. Всички страни по света като се изключи Швеция и Беларус се изолираха напролет и заплатиха висока икономическа цена. Българите не са дисциплинирани като шведите, нито сме тирания отвън Европейски Съюз като Беларус, с цел да си позволим риска за противоположното. В главните посоки Борисов стори същото като началниците си Меркел, Макрон, Туск, Путин. И по-навреме. В резултат
България се размина със смъртността на надалеч „ по-умни” страни като Италия, Испания, Белгия, Англия и Съединени американски щати.
Те горяха, ние не. Икономическите обезщетения бяха такива, каквато ни е стопанската система по принцип – богатите страни раздадоха повече пари, небогати като България малко - разумно съгласно икономическите стандарти. Имаше неточности, само че всички бъркаха.
Кой от изброените обстоятелства не е истина? Какво друго с изключение на смъртността може да е аршин за оценка за справяне или не?
Какво друго с изключение на свободните кревати, откакто България се приготви и ги има? А в случай че вирусът въпреки всичко е неистина, отново би трябвало да бъде припомнено, че измамата е световна, Борисов е пионка.
Колебанията да носим ли маски, да се събираме групово или не, другите еднодневни решения на българското ръководство, са дразнещи, само че дребни. България се оправя към този момент. Как ще е на следващия ден, не се знае, само че до момента решенията са били верни. И когато хулим Борисов за неточности, даваме ли си сметка, че няма по какъв начин да не ги позволява, откакто всички страни бъркат за нещо?
Да съпоставяме ли грешките на Белгия и България?
Всеки един диалог за българските ограничения при ковид би трябвало да стартира и свършва с тези обстоятелства. Защото касаят истината, здравето и живота. Компас би трябвало да ни бъдат за най-важното. Вместо това – ругатни и партизанщина. А Борисов е хулен по една единствена причина – непознат е, зложелател, не собствен. Винаги най-виновен, постоянно най-черен би трябвало да е.
Бой по него без значение от обстоятелствата. Добра дума поради тях – не. Същото щеше да се изсипе, в случай че различен бе министър председател. А партизанщината не стопира и не стопира. „ Защо си с шапка, за какво без?”.
Нека си напомним началото. Крясъците през първите дни на март бяха за какво България не взема ограничения. Никой не мерел температурата по летищата, кръчмите работели на макс, сапунът бил ъгъл. Една вуйна даже оплака Facebook, че дотърчала в „ Пирогов” за тест, само че я върнали.
Но такава бе обстановката по всички европейски летища и кръчми без Италия. А даже и в Милано проби не се правеха без да пита. Фактите нямаха значение. Крясък!
Две седмици по-късно нервността бе противоположна – репресии по летищата, кръчмите - незаслужено затворени, хора без причина били тествани. Сапун се появи, чистачки шетаха, само че пък многото почистване предизвика опашки пред вратите. Как по този начин ще чакаме на опашки! Зъзнем на открито, какъв позорен филм! Опашки се виеха в целия свят, само че светът няма значение, българската орис е най-клета.
Филмът продължи. Когато държавното управление не изискваше маска в магазините, бе отговорно. Когато изисква – отново.
Появи се НОЩ и кръгът се затвори. Вой, че дават брифинги. Вой и „ осведомително затъмнение”, когато не дават.
Проблем, когато Борисов е при НОЩ, „ не му е работа да е там”. Проблем, когато не е, „ оставил ги да се спасяват”. Проблем, когато свика успореден съвет. Проблем и до момента в който не свика, тъй като се доверява на Мутафчийски, „ който не разбира”. И в парковете огромен проблем – придвижването от дясно на ляво или от ляво на дясно да е.
По същото време в една Франция, която нямаше жертвите на Италия и Испания, за излизане до магазина се изискваше специфичен документ. Но какво от това?
Борисов бе отговорен, че не го е въвел тук. Щеше да е отговорен и за тежките репресии, в случай че го бе въвел.
Дойде лятото. Другите страни и България смъкнаха карантината. Борисов бе упрекван, че е смъква бързо. Също и че постепенно.
Критикуван бе, че отваря кръчмите. Същите кръчми, които същите критици... изпълниха.
Заработиха детските градини. Когато контактни деца се тестваха, негодуванието бе за какво се предизвиква стрес на децата, откакто рядко боледуват. Когато не се тестват – за какво се разрешава да заразяват други. Вой за деца под карантина – не може по този начин, по какъв начин да го запреш у дома! Вой и като не ги запираш. Същото в това време се случи с учебните заведения.
Лошо е, че са на отдалечен режим. Сега през октомври е неприятно, че не са. Утре, откакто ги затворят, отново ще е неприятно.
Септември също бе забавен. Паниката набираше скорост из Европа, започнаха да се вземат ограничения. Борисов бе неприятен, тъй като не ги взема. През октомври към този момент е неприятен, тъй като ги взема. Ако през септември ги бе взел, щеше да е неприятен, че бърза.
Тази седмица държавното управление върна маските навън и нервността още веднъж е на макс.
Как по този начин маски навън, какви простаци са министрите?! Но ден по-късно и Чехия вкара маските навън. В райони на Франция ги има от август.
Просто маските навън е измежду първите и най-безобидни ограничения, всички я подхващат. Но в случай че на следващия ден Борисов махне маските, отново ще е отговорен – че нямаме маски, до момента в който другите имат. Днешният вик е събрат на оня писък, че в театрите би трябвало да се сяда на зиг-заг. Помните ли го? Миг откакто Боил Банов вкара зиг-зага, той бе още един из европейските театри, а и в рейсовете. Но партизанщината няма податливост да се самоосъзнава. Тя просто прескача от точка на точка.
Едно и също:
Когато има проби, карантини, барикади – за какво ги има. Когато няма – за какво няма. Когато дете кихне в учебно заведение и учителката го остави – за какво тя не подхваща ограничения. Когато го прати на доктор – за какво провокира опашки в лечебните заведения.
Това е и предпоставянето. Всеки факт се прекатурва съгласно авансово заложената мисловна цел действителността да бъде черна.
Такава рецензия не може да бъде съзидателна. Тя не води да разкриване на същински неточности, до подобряването им. Стреми се просто да бъде обичай оня неприятния, врага. Градивна рецензия е, че Борисов не носи маска, когато би трябвало. Но дружно с това да се регистрира, че и Радев не носи, Христо Иванов също. Градивна рецензия е опонирането, че никакви ограничения не се съблюдават на отворените игрища. Но паралелно да се означи, че никакъв мор не настана при отварянето и неспазването. Не са ли това все справедливи обстоятелства от многообразната реалност?
Партизанщината е психическо отклоняване. Но дълбоката ѝ причина не е просто склонността на българина към мрънкане. Тя не е и политическо разделяне в основата си. Партизанщината е ментално повредено схващане за света.
В оня чип, вярно диагностициран от царя преди 20 години, е коренът на предпоставянето. Чипът предопределя всяка българска власт да е постоянно отговорна за всичко в мислите. Фината конфигурация на съзнанието обработва логиката по този начин, че всеки факт да е предпоставено черен. Само неприятно! От там идва и убеждението, че българинът е най-клет на света. Единствено правоверните партийци превъзмогват настройката, с цел да хвалят обичаната партия. Но с менталността и „ полезността” си са близнаци на овикващата маса.
Не знам дали всичките хулителите са едни и същи хора. Вероятно са разнообразни – всеки крещи от личната си камбанария за правилно и неверно. Но с това партизанщината е още повече оголена. Нима обективният здравомислещ човек не следваше да поддържа Борисов, когато той прави верните неща съгласно мислите на същия човек?
Нима коронавирусът и икономическият безпорядък не са доста по-значим проблем от самия Борисов, че да го подкрепим макар омразата си към него?
Привържениците на карантината поддържаха ли го, когато бе наложена? Не. А последователите на свободния живот поддържаха ли го, когато я събори, откакто останалите още не желаеха? Не. Привържениците на маските поддържат ли го в този момент? Не. А тия, които не желаят маските, подкрепяха ли го, откакто ги смъкна? Не.
Говори се единствено, когато би трябвало да се ругатни.
Това е същото психологично отклоняване. Него аз назовавам партизанщина, тъй като дели света без значение от обстоятелствата и пази свирепо лъжите.
Но коранавирусът освен извади на показ тази патология. Тя отваря и непредвиден проблем. Във всеки един миг Борисов, чиято природа така и така е двойствена, си има опрощение. И да бърка, може да се позове на народа. Не щете проби? – О’кей, стопираме ги. Искате? - Почваме ги. Не ви се живее в изолираност! – Няма, без затворени градове повече! А, боязън ви е – добре, ще затворим на места!
Във всеки един миг той прави разнообразни неща, тъй като народът желае друго.
Чист е. Голям демократ!
Така враговете му оказват помощ. Заради цялостната си непоследователност те са най-големите му другари. Освен това вредят на себе си и близките. Но както да го схванат, откакто това е психическа болест?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ