Полът не е повод за пропаганда в детската книжка „В като вагина“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ирини Зикидис, мнението е оповестено във Фейсбук
Имам няколко въпроса към създателите на детската брошура " В като вагина ", финансирана от Българския хелзинкски комитет и Българския фонд за дамите.
1) Има ли научни доказателства за изказванията, върху които вие самоуверено стъпвате, представяйки ги за неоспорими обстоятелства, че не е наложително биологичният пол да съответствува с идентичностния? Моля за публична здравна литература по тематиката, изключително по отношение на главата " Кой менструира ", където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да изиска да бъде такава;
2) В глава " Феминизъм " вие цитирате данни на Организация на обединените нации, съгласно които " В света по-малко от 60% от девойките приключват начално учебно заведение " ; " Всяка трета жена е претърпяла принуждение ", и " Над 750 милиона дами са били омъжени преди 18-ия си рожден ден " ;
Аз също съм чела деликатно отчета на Организация на обединените нации и мога да бъда много съответна със статистиката: " В географско отношение, Африка и двете Америки са районите, в които дамите са най-застрашени от ликвидиране от съкровен сътрудник или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 дами е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 дами. "
Повтарям - Европа е посочена като най-безопасното място за дамите в света. А европейските страни с внезапно увеличено принуждение по отношение на дамите през последните години, любопитно съответстват със страните с най-големи мюсюлмански малцинства.
В тази връзка, каква е вашата позиция за обезправената роля на дамата в редица мюсюлмански страни, пред тип обстоятелството, че на страниците на книгата ви на всички места е показана забрадена жена, явно мюсюлманка? Как бихте коментирали следните извънредно тревожни трендове:
- В консервативните мюсюлмански страни и райони на планетата, където към момента се практикува „ ликвидиране на достойнството “, и където татко, брат или мъж може да заколи дамата в фамилията, единствено за това, че е излязла сама на улицата, са несравнимо по-опасни, а убийствата са в пъти повече от районите с други култури. Тоест, неуместно е да се слагат под общ знаменател Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, а белият мъж, жигосан като принудител над дами, не може да стъпи на дребния пръст на насилника, принадлежащ към просвета, в която дамата публично не се смята за човек;
- Какви ще бъдат следствията от напора на няколко милиона мъже-мюсюлмани точно от страните, в които убийствата на дами са неколкократно повече, в сравнение с в Европа? Има ли връзка сред внезапния растеж на престъпната хроника в западни страни, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности в по-голямата си част не се интегрират, а не престават да живеят изолирано и в унисон със личните си обичаи?
- Ако представителите на малцинствата в действителност са по-активни в практикуването на принуждение над дамите, какво вършим с тези десетки фондацийки и НПО-та, усвоили солидни средства, с цел да пазят правата и културните особености на същите тези малцинства?
- Не значи ли това, че избрани организации нахално се възползват от гибелта и страданието на дамите по света, обвинявайки " белия мъж християнин ", без в никакъв случай да разясняват кошмарната орис на дамите от малцинствата или в някои мюсюлмански страни?
3) В глава " Насилие ", вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на принуждение. Уви, обстоятелствата настояват, че това е международната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е безапелационна, че " Българите изрично не оправдават домашно принуждение или подчинената роля на дамата. 92% са безапелационни, че мъжът не може да удря дамата. 89% не смятат, че дамата би трябвало да се подчинява на мъжа. Сред тези, които поддържат зависимост или принуждение над дамите, личат най-много представители на малцинствени групи. "
Тоест, в случай че в действителност насилието се практикува най-често измежду ромското население, каква е вашата тактика за превъзмогване на този извънредно обезпокоителен проблем?
4) В глава " Равенство " вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и по тази причина е жертва на принуждение. Уви, това още веднъж е доста, доста надалеч от истината. Да стартираме с това, че българското законодателство подсигурява цялостна равнопоставеност на дамите и мъжете, и ги третира изцяло еднообразно във всички сфери на контролираните от правото публични връзки. Те се употребяват с идентични цивилен, политически, стопански, обществени и културни права.
Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български юридически ред и е провъзгласена във всички области. Нека ви дам и малко статистика - в случай че в Европейския Съюз мениджърите дами са 36%, по отношение на 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, откакто България явно се оправя отлично по този аршин, за какво давате неверна информация?
Няма да разясня глава " Мастурбация " и " Право на аборт " по простата причина, че не съчувствува на насърчаването на ранното полово узряване измежду 5-6 годишни деца.
Тази книга явно не цели някаква действителна, здравна и помощна информация в региона на половото обучение на подрастващите. Най-малко примитивният език, лексика и послания демонстрират, че е ориентирана към 4-5-6 годишни деца. Също по този начин от страница 4 излиза наяве, че тя цели само " смяна на настройките ", а не действителна помощ.
Ето за какво, ще се спра единствено на фактологията в тази книга. Ако я съпоставим с публично оповестените данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа неверна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това - на умишлена операция или нормално незнание?
Ирини Зикидис, мнението е оповестено във Фейсбук
Имам няколко въпроса към създателите на детската брошура " В като вагина ", финансирана от Българския хелзинкски комитет и Българския фонд за дамите.
1) Има ли научни доказателства за изказванията, върху които вие самоуверено стъпвате, представяйки ги за неоспорими обстоятелства, че не е наложително биологичният пол да съответствува с идентичностния? Моля за публична здравна литература по тематиката, изключително по отношение на главата " Кой менструира ", където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да изиска да бъде такава;
2) В глава " Феминизъм " вие цитирате данни на Организация на обединените нации, съгласно които " В света по-малко от 60% от девойките приключват начално учебно заведение " ; " Всяка трета жена е претърпяла принуждение ", и " Над 750 милиона дами са били омъжени преди 18-ия си рожден ден " ;
Аз също съм чела деликатно отчета на Организация на обединените нации и мога да бъда много съответна със статистиката: " В географско отношение, Африка и двете Америки са районите, в които дамите са най-застрашени от ликвидиране от съкровен сътрудник или член на семейство. В Африка съотношението на жертвите на всеки 100 000 дами е 3.1, в Америка 1.6, в Океания 1.3, в Азия 0.9. Най-нисък е процентът в Европа, с 0.7 жертви на всеки 100 000 дами. "
Повтарям - Европа е посочена като най-безопасното място за дамите в света. А европейските страни с внезапно увеличено принуждение по отношение на дамите през последните години, любопитно съответстват със страните с най-големи мюсюлмански малцинства.
В тази връзка, каква е вашата позиция за обезправената роля на дамата в редица мюсюлмански страни, пред тип обстоятелството, че на страниците на книгата ви на всички места е показана забрадена жена, явно мюсюлманка? Как бихте коментирали следните извънредно тревожни трендове:
- В консервативните мюсюлмански страни и райони на планетата, където към момента се практикува „ ликвидиране на достойнството “, и където татко, брат или мъж може да заколи дамата в фамилията, единствено за това, че е излязла сама на улицата, са несравнимо по-опасни, а убийствата са в пъти повече от районите с други култури. Тоест, неуместно е да се слагат под общ знаменател Афганистан и България, Пакистан и Испания, Судан и Германия, а белият мъж, жигосан като принудител над дами, не може да стъпи на дребния пръст на насилника, принадлежащ към просвета, в която дамата публично не се смята за човек;
- Какви ще бъдат следствията от напора на няколко милиона мъже-мюсюлмани точно от страните, в които убийствата на дами са неколкократно повече, в сравнение с в Европа? Има ли връзка сред внезапния растеж на престъпната хроника в западни страни, приели мигранти-мюсюлмани, чиито общности в по-голямата си част не се интегрират, а не престават да живеят изолирано и в унисон със личните си обичаи?
- Ако представителите на малцинствата в действителност са по-активни в практикуването на принуждение над дамите, какво вършим с тези десетки фондацийки и НПО-та, усвоили солидни средства, с цел да пазят правата и културните особености на същите тези малцинства?
- Не значи ли това, че избрани организации нахално се възползват от гибелта и страданието на дамите по света, обвинявайки " белия мъж християнин ", без в никакъв случай да разясняват кошмарната орис на дамите от малцинствата или в някои мюсюлмански страни?
3) В глава " Насилие ", вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на принуждение. Уви, обстоятелствата настояват, че това е международната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е безапелационна, че " Българите изрично не оправдават домашно принуждение или подчинената роля на дамата. 92% са безапелационни, че мъжът не може да удря дамата. 89% не смятат, че дамата би трябвало да се подчинява на мъжа. Сред тези, които поддържат зависимост или принуждение над дамите, личат най-много представители на малцинствени групи. "
Тоест, в случай че в действителност насилието се практикува най-често измежду ромското население, каква е вашата тактика за превъзмогване на този извънредно обезпокоителен проблем?
4) В глава " Равенство " вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и по тази причина е жертва на принуждение. Уви, това още веднъж е доста, доста надалеч от истината. Да стартираме с това, че българското законодателство подсигурява цялостна равнопоставеност на дамите и мъжете, и ги третира изцяло еднообразно във всички сфери на контролираните от правото публични връзки. Те се употребяват с идентични цивилен, политически, стопански, обществени и културни права.
Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български юридически ред и е провъзгласена във всички области. Нека ви дам и малко статистика - в случай че в Европейския Съюз мениджърите дами са 36%, по отношение на 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, откакто България явно се оправя отлично по този аршин, за какво давате неверна информация?
Няма да разясня глава " Мастурбация " и " Право на аборт " по простата причина, че не съчувствува на насърчаването на ранното полово узряване измежду 5-6 годишни деца.
Тази книга явно не цели някаква действителна, здравна и помощна информация в региона на половото обучение на подрастващите. Най-малко примитивният език, лексика и послания демонстрират, че е ориентирана към 4-5-6 годишни деца. Също по този начин от страница 4 излиза наяве, че тя цели само " смяна на настройките ", а не действителна помощ.
Ето за какво, ще се спра единствено на фактологията в тази книга. Ако я съпоставим с публично оповестените данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа неверна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това - на умишлена операция или нормално незнание?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ