Зимата няма да е никак лека, а маски ще носим цялата 2021 година
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дъждовни води: Проф. Дростен, какъв брой дълго още светът ще би трябвало да живее с пандемията?
Кристиан Дростен: Много е мъчно да се вършат световни прогнози. Към момента в Европа следим разнообразни обстановки в обособените страни. Но е ясно, че зимата няма да е по никакъв начин лека. През идната година би трябвало да имаме ваксини, само че ще ни отнеме време до края на годината, до момента в който е имунизирана най-малко една част от популацията. А от маските няма да се отървем по този начин елементарно. Защото даже когато стартираме да имунизираме, огромната част от популацията ще би трябвало да продължи да носи маски. В страни като Германия със относително малцина инфекции не можем да чакаме всеобщ имунитет. Такава ще бъде вероятно картината и в останалите европейски страни.
За някои други региони по света е мъчно да се вършат прогнози. В Африка да вземем за пример заболяването като че ли протича по-леко, което може да се дължи на по-ниската междинна възраст на популацията там. Но сега ние следим главно огромните градове, където живеят доста младежи. И към момента не знаем по какъв начин ще се развият нещата, когато вирусът се популяризира и в другите региони. Нито знаем какъв етап е достигнала епидемията там. Има данни, съгласно които инфекциите понижават. Но не сме сигурни дали въз основата на тези данни можем да вършим по-общи изводи. Възможно е в градовете епидемията да отслабва, само че е допустимо и противоположното - занапред да набира мощ.
Дъждовни води: Кои райони по света провокират най-голяма угриженост?
Дростен: Индия ни тревожи най-вече сега. В тази страна с доста висока плътност на популацията вирусът се популяризира съвсем безотговорно. Бих показал също по този начин райони в Южна Америка. За Африка към този момент говорихме - епидемиологичната обстановка на този континент си остава към този момент дребна мистерия. А на северното полукълбо, където следва зимата, има райони, включително и Европа, където следим слаб надзор върху вируса. Някои страни регистрират сериозен растеж на инфекциите още преди началото на студения сезон. И ми се коства, че напълно скоро ще би трябвало още веднъж да затегнат ограниченията.
Дъждовни води: Много страни по света сочат Германия като образец за добър метод в пандемията. Кои са, съгласно Вас, верните решения, взети в страната?
Дростен: На първо място бързата реакция при започване на първата вълна и решителните дейности на канцлерката Ангела Меркел. Достъпът до проби е още нещо, което отличава Германия от доста други страни.
Друго пояснение е, че при нас епидемията стартира малко по-късно. Първите импортирани извън случаи на ковид бяха сложени под надзор и прераснаха в зараза чак в края на февруари. А след локдауна, някъде от средата на май, Германия към този момент отчиташе напълно малко нови случаи. Тенденция, която се резервира и до през днешния ден.
Дъждовни води: Предстоят есен и зима. Какво да чакаме в Германия?
Дростен: Тъй като по главните параметри Германия не се отличава изключително от другите страни в Европа, би трябвало да следим какво се случва в страни като Франция, Англия и Испания да вземем за пример. Това, което следим там, ще пристигна и в Германия, в случай че не реагираме задоволително рано. И в случай че не реагираме по този начин, че да е търпимо за стопанската система, само че все пак да е право в задачата. Трудна задача ще бъде да улучим точния миг, от който нататък ще би трябвало да променим сегашните ограничения.
Дъждовни води: По-горе казахте, че още дълго ще би трябвало да живеем с маските. Кога ще можем още веднъж да се прегръщаме?
Дростен: Зависи от района. В тези елементи на света, където концепцията е до появяването на ваксина да не се позволява вирусът да се популяризира, ще би трябвало да носим маски до края на 2021 година. Невъзможно е да се вършат точни прогнози, само че занапред е несъмнено, че 2021-ва ще бъде година, в която ще продължим да носим маски.
Проф. Кристиан Дростен е шеф на Института по вирусология към берлинската клиника „ Шарите ". В началото на 2020 година той създаде първия в света тест за диагностициране на Ковид-19.
Дъждовни води: Проф. Дростен, какъв брой дълго още светът ще би трябвало да живее с пандемията?
Кристиан Дростен: Много е мъчно да се вършат световни прогнози. Към момента в Европа следим разнообразни обстановки в обособените страни. Но е ясно, че зимата няма да е по никакъв начин лека. През идната година би трябвало да имаме ваксини, само че ще ни отнеме време до края на годината, до момента в който е имунизирана най-малко една част от популацията. А от маските няма да се отървем по този начин елементарно. Защото даже когато стартираме да имунизираме, огромната част от популацията ще би трябвало да продължи да носи маски. В страни като Германия със относително малцина инфекции не можем да чакаме всеобщ имунитет. Такава ще бъде вероятно картината и в останалите европейски страни.
За някои други региони по света е мъчно да се вършат прогнози. В Африка да вземем за пример заболяването като че ли протича по-леко, което може да се дължи на по-ниската междинна възраст на популацията там. Но сега ние следим главно огромните градове, където живеят доста младежи. И към момента не знаем по какъв начин ще се развият нещата, когато вирусът се популяризира и в другите региони. Нито знаем какъв етап е достигнала епидемията там. Има данни, съгласно които инфекциите понижават. Но не сме сигурни дали въз основата на тези данни можем да вършим по-общи изводи. Възможно е в градовете епидемията да отслабва, само че е допустимо и противоположното - занапред да набира мощ.
Дъждовни води: Кои райони по света провокират най-голяма угриженост?
Дростен: Индия ни тревожи най-вече сега. В тази страна с доста висока плътност на популацията вирусът се популяризира съвсем безотговорно. Бих показал също по този начин райони в Южна Америка. За Африка към този момент говорихме - епидемиологичната обстановка на този континент си остава към този момент дребна мистерия. А на северното полукълбо, където следва зимата, има райони, включително и Европа, където следим слаб надзор върху вируса. Някои страни регистрират сериозен растеж на инфекциите още преди началото на студения сезон. И ми се коства, че напълно скоро ще би трябвало още веднъж да затегнат ограниченията.
Дъждовни води: Много страни по света сочат Германия като образец за добър метод в пандемията. Кои са, съгласно Вас, верните решения, взети в страната?
Дростен: На първо място бързата реакция при започване на първата вълна и решителните дейности на канцлерката Ангела Меркел. Достъпът до проби е още нещо, което отличава Германия от доста други страни.
Друго пояснение е, че при нас епидемията стартира малко по-късно. Първите импортирани извън случаи на ковид бяха сложени под надзор и прераснаха в зараза чак в края на февруари. А след локдауна, някъде от средата на май, Германия към този момент отчиташе напълно малко нови случаи. Тенденция, която се резервира и до през днешния ден.
Дъждовни води: Предстоят есен и зима. Какво да чакаме в Германия?
Дростен: Тъй като по главните параметри Германия не се отличава изключително от другите страни в Европа, би трябвало да следим какво се случва в страни като Франция, Англия и Испания да вземем за пример. Това, което следим там, ще пристигна и в Германия, в случай че не реагираме задоволително рано. И в случай че не реагираме по този начин, че да е търпимо за стопанската система, само че все пак да е право в задачата. Трудна задача ще бъде да улучим точния миг, от който нататък ще би трябвало да променим сегашните ограничения.
Дъждовни води: По-горе казахте, че още дълго ще би трябвало да живеем с маските. Кога ще можем още веднъж да се прегръщаме?
Дростен: Зависи от района. В тези елементи на света, където концепцията е до появяването на ваксина да не се позволява вирусът да се популяризира, ще би трябвало да носим маски до края на 2021 година. Невъзможно е да се вършат точни прогнози, само че занапред е несъмнено, че 2021-ва ще бъде година, в която ще продължим да носим маски.
Проф. Кристиан Дростен е шеф на Института по вирусология към берлинската клиника „ Шарите ". В началото на 2020 година той създаде първия в света тест за диагностициране на Ковид-19.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ