Слав Славов пред ФАКТИ - възможно ли е достъпът на дъновистите до Рила да бъде ограничен
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 11 септември в Паничище се организира среща сред представители на Национален парк „ Рила “, Министерството на околната среда и водите, неправителствени организации, научната общественост.
Срещата се организира за разискване на ограниченията за понижаване на антропогенния напън и степента на еутрофикация в циркуса на Седемте рилски езера, на територията на Национален парк „ Рила “ – с други думи, отрицателното въздействие на човешката активност върху Седемте рилски езера.
На срещата от съдружие " Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България " споделиха, че „ Туризмът е най-страшния фактор върху природата – натискът, и едвам е щадящ, той въпреки всичко лишава от ресурсите. Трябва да овладеем антропогенният напън, а не да овладяваме резултатите от човешкото присъствие”.
„ Не е мека мярка да ограничим дъновистите, само че явно те са един извънредно тежък фактор. Трябва да се откри решение, тъй като тяхното наличие е убийствено за този народен монумент на природата в България. Може би би трябвало да се намерения по какъв начин да се ограничи и броя на хората, които се качват към езерата, както е в чужбина – има квоти, според които се изкачват избран брой хора. Всички тези оферти би трябвало да се обсъдят експертно. Въпросът не е по какъв начин да компенсираме антропогенния фактор, а по какъв начин да го ограничим”, сподели още техния ръководител Любомир Попйорданов, съобщи БНР.
По този мотив от ФАКТИ се свързахме със Слав Славов - ръководителят на обществото " Бяло приятелство ". За наличието на дъновистите в Рила, за коментар върху концепцията да бъде органически достъпът им до Седемте рилски езера, четете в диалога ни:
- Г-н Славов, по какъв начин ще коментирате концепцията да бъде стеснен достъпът на дъновистите до Седемте рилски езера?
- С цялото почитание към всички хора, които пазят природата – освен в организациите, освен в структурите, само че аз не желая на хората, които са туристи – там има и трудноподвижни хора, за които лифтът е някакъв късмет да участват там, не желая на туристите и на хората от „ Бялото братство” да се гледа като на врагове на природата.
В края на краищата планината е за хората и тя би трябвало да се употребява. Да се уреди едно нещо е едно, а да се забрани е друго. Аз желая да се подхожда рационално, да не се нарушават на никого правата. Къде можеш да се почувстваш свободен, в случай че не в планината?
- Рила, също по този начин е обвързана с Вашето обучение, нали по този начин?
- Да, ние отиваме там горе, с цел да се освободим от разбирането си за пола си, народността си и всякакви други условности, в които ние живеем тук долу. Когато се качи човек горе, той може да преживее положения, които тук долу и да искаш, не можем да си ги купиш.
- Какво ще се случи, в случай че фактически достъпът ви бъде стеснен - можете ли да се качвате на дребни групи, да не организирате всеобщите паневритмии?
- Проблемът не е в огромните всеобщи паневритмии, тъй като те се организират за 2-3 дни. Проблемът е с това, че там има един палатков лагер на общество „ Бяло братство”, който се организира по строго регламентиран ред. Всеки път, когато отивам в планината при започване на август, там има едно квалифицирано пространство, в което ние одобряваме протокол дружно с над 25 точки условия от Национален парк „ Рила”. Ако не ги осъществим, няма по какъв начин да получим тази територия.
Това е университет в планината, там идват специалисти от Национален парк „ Рила”, идват геолози, разнообразни други хора, които изнасят лекции и става образование. Присъстват в действителност доста хора, само че имаше случаи, в които откакто издадем тази територия след 24 август, откакто е предходна цялата лятна школа, туристи минават оттова и когато им кажеш, че там са обитавали стотици хора, те споделят: „ Това не е правилно, не може да бъде”. Защото стандартът за чистотата е непостижим.
Откъде идва това – това идва от съзнанието. Учителят е споделил: „ Когато си тръгнете отсам или дори вечер, когато си лягате, да няма трошица към вас оставена”. Камо ли всякакви опаковки от всички модерни неща, които човек може да качи горе. Всичко стартира с това схващане, което ние считаме, че го имаме и това е споделено. Затова всяка година на 11-ти август целият циркус се чисти от стотици хора от доста страни в Европа и света. Кой от природозащитниците може да се похвали с такова нещо в планината? Това е емблема на общ метод на живот, емблема на непорочност, емблема на връзки.
Това в случай че го премахнем, дали ще нанесем изгода или ще донесем щета? Ние приказваме за човешки връзки. Животът на хората желае избрана среда, а хората, с цел да могат да се държат по един или различен метод – за това е определяща средата. Горе – в планината, е едно учебно заведение, на което ние би трябвало да присъстваме. Да сме деликатни, да, само че ние го вършим.
Имаме напълно новаторски метод - електронна регистрация, в която всяка палатка и всеки човек се знае и той идва изпод регистриран, след това идва при нас, разписва се и стои там избраното време, а по-късно си хваща багажа и си потегля. Това, към което се стремят ние към този момент сме го създали.
А какво да приказваме за поддържането на лагера и пътеките! Това са построени пътеки, които стоят десетки години. Няма коловози, няма нищо - дори в Алпите няма такива пътеки.
- А за какво, съгласно Вас, следователно желаят да лимитират достъпа Ви?
- Аз мисля, че би трябвало да има връзка. Ние с тези хора не сме разговаряли. Аз когато бях на тази среща в Паничище, не я усетих като някаква работна среща от споделен общ интерес да се отбрани парка, да се отбрани планината, да се отбрани природата. Министерството и дирекцията на Национален парк „ Рила” приказват едно, а природозащитниците все едно са против това. Аз познавам доста хора от Националния парк „ Рила”, които са прекарали живота си на работа там, те същински обичат природата.
Когато имаме обща позиция, ние можем да я разберем и да си я споделим. Те би трябвало да схванат за какво ние сме там. Защо „ Бяло братство” седи там доста преди някои от тях да са помирисали какво значи циркус на Седемте рилски езера. Там има стогодишна история, подкрепена с доста живот и действия, които са се случвали на тази територия.
Това място е унаследено. Там е било първото излизане на учителя Петър Дънов с неговите възпитаници. Там е едно изключително място – това е сърцето на Рила. В това сърце, представете си, че идват доста хора, от доста страни – безусловно от целия свят, и когато дойдат, няма значение на какви езици приказват, те живеят по един безусловно друг метод. Цял свят е тръгнал на войни, трусове, катаклизми, пандемия, в случай че обаче всички се стремим към един общ модел на нещо ярко, което може да се откри - дали ще бъде някакъв проект, сюжети или план, хората ще живеят добре. ОНН, Европейски Съюз и така нататък - това би трябвало да има една духовна основа.
Който гради върху духовното, то това ще устои. Ако градиш единствено върху стопански условия и външни закони и ограничения, това е толкоз изменчиво, че няма по какъв начин. Затова ние сме се качили горе - с цел да се научим да живеем общо, без значение кой от кое място идва.
- Смятате ли, че горе би трябвало да има някакви спомагателни правила?
- Разбира се, ние ги въведохме. Нямате визия какви неща сме намирали по езерата – от битови боклуци до кирки. Ние към този момент пробно ги въведохме тези правила. Да, съгласно Плана за ръководство на Националния парк „ Рила”, само че ние постоянно се съобразяваме с него.
Те дават образци – в Америка имало това, в Йелоустоун имало това, а на Алпите имало еди-какво си. Добре, единствено че те изясняват – страната трябвало да назначи един човек на еди-колко си хектара, който да е рейнджър, да пази. Да, единствено че във всички тези други страни може да не работи един, могат да работят петима души. Когато нашата страна стартира да отделя този запас, който е финансов, стопански, всичко ще се подреди. Сега в недоимъка ние започваме да се караме, в изобилието всички се схващат.
На 11 септември в Паничище се организира среща сред представители на Национален парк „ Рила “, Министерството на околната среда и водите, неправителствени организации, научната общественост.
Срещата се организира за разискване на ограниченията за понижаване на антропогенния напън и степента на еутрофикация в циркуса на Седемте рилски езера, на територията на Национален парк „ Рила “ – с други думи, отрицателното въздействие на човешката активност върху Седемте рилски езера.
На срещата от съдружие " Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България " споделиха, че „ Туризмът е най-страшния фактор върху природата – натискът, и едвам е щадящ, той въпреки всичко лишава от ресурсите. Трябва да овладеем антропогенният напън, а не да овладяваме резултатите от човешкото присъствие”.
„ Не е мека мярка да ограничим дъновистите, само че явно те са един извънредно тежък фактор. Трябва да се откри решение, тъй като тяхното наличие е убийствено за този народен монумент на природата в България. Може би би трябвало да се намерения по какъв начин да се ограничи и броя на хората, които се качват към езерата, както е в чужбина – има квоти, според които се изкачват избран брой хора. Всички тези оферти би трябвало да се обсъдят експертно. Въпросът не е по какъв начин да компенсираме антропогенния фактор, а по какъв начин да го ограничим”, сподели още техния ръководител Любомир Попйорданов, съобщи БНР.
По този мотив от ФАКТИ се свързахме със Слав Славов - ръководителят на обществото " Бяло приятелство ". За наличието на дъновистите в Рила, за коментар върху концепцията да бъде органически достъпът им до Седемте рилски езера, четете в диалога ни:
- Г-н Славов, по какъв начин ще коментирате концепцията да бъде стеснен достъпът на дъновистите до Седемте рилски езера?
- С цялото почитание към всички хора, които пазят природата – освен в организациите, освен в структурите, само че аз не желая на хората, които са туристи – там има и трудноподвижни хора, за които лифтът е някакъв късмет да участват там, не желая на туристите и на хората от „ Бялото братство” да се гледа като на врагове на природата.
В края на краищата планината е за хората и тя би трябвало да се употребява. Да се уреди едно нещо е едно, а да се забрани е друго. Аз желая да се подхожда рационално, да не се нарушават на никого правата. Къде можеш да се почувстваш свободен, в случай че не в планината?
- Рила, също по този начин е обвързана с Вашето обучение, нали по този начин?
- Да, ние отиваме там горе, с цел да се освободим от разбирането си за пола си, народността си и всякакви други условности, в които ние живеем тук долу. Когато се качи човек горе, той може да преживее положения, които тук долу и да искаш, не можем да си ги купиш.
- Какво ще се случи, в случай че фактически достъпът ви бъде стеснен - можете ли да се качвате на дребни групи, да не организирате всеобщите паневритмии?
- Проблемът не е в огромните всеобщи паневритмии, тъй като те се организират за 2-3 дни. Проблемът е с това, че там има един палатков лагер на общество „ Бяло братство”, който се организира по строго регламентиран ред. Всеки път, когато отивам в планината при започване на август, там има едно квалифицирано пространство, в което ние одобряваме протокол дружно с над 25 точки условия от Национален парк „ Рила”. Ако не ги осъществим, няма по какъв начин да получим тази територия.
Това е университет в планината, там идват специалисти от Национален парк „ Рила”, идват геолози, разнообразни други хора, които изнасят лекции и става образование. Присъстват в действителност доста хора, само че имаше случаи, в които откакто издадем тази територия след 24 август, откакто е предходна цялата лятна школа, туристи минават оттова и когато им кажеш, че там са обитавали стотици хора, те споделят: „ Това не е правилно, не може да бъде”. Защото стандартът за чистотата е непостижим.
Откъде идва това – това идва от съзнанието. Учителят е споделил: „ Когато си тръгнете отсам или дори вечер, когато си лягате, да няма трошица към вас оставена”. Камо ли всякакви опаковки от всички модерни неща, които човек може да качи горе. Всичко стартира с това схващане, което ние считаме, че го имаме и това е споделено. Затова всяка година на 11-ти август целият циркус се чисти от стотици хора от доста страни в Европа и света. Кой от природозащитниците може да се похвали с такова нещо в планината? Това е емблема на общ метод на живот, емблема на непорочност, емблема на връзки.
Това в случай че го премахнем, дали ще нанесем изгода или ще донесем щета? Ние приказваме за човешки връзки. Животът на хората желае избрана среда, а хората, с цел да могат да се държат по един или различен метод – за това е определяща средата. Горе – в планината, е едно учебно заведение, на което ние би трябвало да присъстваме. Да сме деликатни, да, само че ние го вършим.
Имаме напълно новаторски метод - електронна регистрация, в която всяка палатка и всеки човек се знае и той идва изпод регистриран, след това идва при нас, разписва се и стои там избраното време, а по-късно си хваща багажа и си потегля. Това, към което се стремят ние към този момент сме го създали.
А какво да приказваме за поддържането на лагера и пътеките! Това са построени пътеки, които стоят десетки години. Няма коловози, няма нищо - дори в Алпите няма такива пътеки.
- А за какво, съгласно Вас, следователно желаят да лимитират достъпа Ви?
- Аз мисля, че би трябвало да има връзка. Ние с тези хора не сме разговаряли. Аз когато бях на тази среща в Паничище, не я усетих като някаква работна среща от споделен общ интерес да се отбрани парка, да се отбрани планината, да се отбрани природата. Министерството и дирекцията на Национален парк „ Рила” приказват едно, а природозащитниците все едно са против това. Аз познавам доста хора от Националния парк „ Рила”, които са прекарали живота си на работа там, те същински обичат природата.
Когато имаме обща позиция, ние можем да я разберем и да си я споделим. Те би трябвало да схванат за какво ние сме там. Защо „ Бяло братство” седи там доста преди някои от тях да са помирисали какво значи циркус на Седемте рилски езера. Там има стогодишна история, подкрепена с доста живот и действия, които са се случвали на тази територия.
Това място е унаследено. Там е било първото излизане на учителя Петър Дънов с неговите възпитаници. Там е едно изключително място – това е сърцето на Рила. В това сърце, представете си, че идват доста хора, от доста страни – безусловно от целия свят, и когато дойдат, няма значение на какви езици приказват, те живеят по един безусловно друг метод. Цял свят е тръгнал на войни, трусове, катаклизми, пандемия, в случай че обаче всички се стремим към един общ модел на нещо ярко, което може да се откри - дали ще бъде някакъв проект, сюжети или план, хората ще живеят добре. ОНН, Европейски Съюз и така нататък - това би трябвало да има една духовна основа.
Който гради върху духовното, то това ще устои. Ако градиш единствено върху стопански условия и външни закони и ограничения, това е толкоз изменчиво, че няма по какъв начин. Затова ние сме се качили горе - с цел да се научим да живеем общо, без значение кой от кое място идва.
- Смятате ли, че горе би трябвало да има някакви спомагателни правила?
- Разбира се, ние ги въведохме. Нямате визия какви неща сме намирали по езерата – от битови боклуци до кирки. Ние към този момент пробно ги въведохме тези правила. Да, съгласно Плана за ръководство на Националния парк „ Рила”, само че ние постоянно се съобразяваме с него.
Те дават образци – в Америка имало това, в Йелоустоун имало това, а на Алпите имало еди-какво си. Добре, единствено че те изясняват – страната трябвало да назначи един човек на еди-колко си хектара, който да е рейнджър, да пази. Да, единствено че във всички тези други страни може да не работи един, могат да работят петима души. Когато нашата страна стартира да отделя този запас, който е финансов, стопански, всичко ще се подреди. Сега в недоимъка ние започваме да се караме, в изобилието всички се схващат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ