„Протести“ или „революция“ са последните 46 дни?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Революцията от 2020 година е кулминационна точка и завършек на 31-годишния ни „ преход “, в който най-сетне народът, препатил и капитализма по нашенски, и още незабравил социализма по нашенски, и обогатен с опита и духа на младите, станали европейци и поискали заслужен живот вкъщи си, стана „ себе си “. „ Народът порасна на няколко века “. И желае да поеме ориста си.
Месец и половина от началото на националната антимутренска гражданска война от 2020 година – време за първична равносметка.
Имаме гражданска война. За първи път от 10 ноември 1989 година насам. На тази дата имаше дворцов прелом, след който по този начин и не настъпи гражданска война, нито в 1990, нито в 1997 година Логично – дилемите на 90-те години, както тогава ги разбирахме, не бяха революционни, а контрареволюционни – да се преразпредели едрата благосъстоятелност от публичния към частния бранш. Ставаше дума за реституция на капитализма. Масите в 1990 и 1997 година бяха заблудени, че контрареволюцията е в техен интерес. Разбира се, никой не зовеше намерено за „ капитализъм “, а за „ народна власт “, „ правова страна “, „ естествена страна “, „ пазарна стопанска система “, „ евро- “ и „ евроатлантическа “ интеграция. Нужно беше доста време да се проумее смисъла на всичко това. ГЕРБ доста оказа помощ!
Световната рецесия от 2008 година, усетена у нас година по-късно, и режимът на ГЕРБ сътвориха „ същински “ капитализъм по български, много сходен на този отпреди 1944 година, изчистен от заблудите на 90-те и от илюзиите на нулевите години, от оптимизма от притока на горещи пари. Уродливостта на герберския режим стана съвсем незабавно явна за болшинството, само че културната надмощие на капитала – мисирските медии и „ евроатлантическото “ заговорничене на елитите – не даваха на опозиционните настроения да се изразят членоразделно.
Народното въстание на „ грозните “ от февруари 2013 година остана без мозъчен център и угасна бързо, осмяно и обругано от интелигенцията. Паническото бягство на Борисов остана без резултат. Въстанието на „ умнокрасивите “ против Пеевски и Движение за права и свободи през лятото на с.г. бързо бе яхнато от ГЕРБ и в края на краищата ги върна на власт. Неопитността на Радев през есента на 2016 година също предотврати допустима гражданска война. Все отново националното надигане на президентските избори от 2016 година бе непосреден пролог към революцията от 2020 година
С какво се характеризира революцията?
Революционна обстановка по Ленин има, когато върховете не могат, а низините не желаят да живеят постарому. Затова Борисов е така изплашен, бръщолеви за „ рестарт “, т.е. за връщане с машината на времето в 2009 година, само че пък по този начин се роди концепцията за Великото национално въстание на 2 септември – вместо „ Великото национално заседание “ на Борисов.
Борисов схваща, че хората, болшинството – споделят, 60% или 62%, само че мисля, че става дума за 75-80% – не желаят да живеят и няма да живеят постарому. Това е по този начин към този момент от близо три години насам, когато констатирахме съществуването на изблик на мощен честен яд у болшинството, само че в този момент стана намерено и необратимо. И Борисов усеща, че ГЕРБ не може към този момент да ръководи, пък в последно време не се и пробва, в случай че не се считат паническите лобистки маневри на по-глупавите гербери и коалиционери. Самият Борисов в действителност е в конспиративност към този момент доста седмици. Говори се за Барселона и какво ли не.
Освен това революцията се нуждае от индивидуален фактор – и го има в лицето на президента Радев и на радикалната интелигенция, която ежедневно рискува благополучието и сигурността си, с цел да поддържа огъня на площада. Досега го правеше от дивана, в този момент е на площада.
Каква е задачата на революцията?
Като на всяка гражданска война – властта! Но задачата ѝ е напълно отрицателна – се изгонят мутрите от властта, да се прочисти страната от метастазите на ГЕРБ, да се проведат почтени избори. Целта ѝ не е някой съответен настоящ индивид да пристигна на власт. Субектът, който ще пристигна на власт вследствие на тези избори, доста е евентуално още да не съществува. И това доста тревожи ГЕРБ, тъй като няма против кого да насочат милиционерските си дейни мероприятия. Няма! Защото просто няма, а не тъй като се крият от тях. Стрелят слепешката, само че дикиш не хващат. Нападките против Радев единствено му прибавят последователи.
Ясно е, че всевъзможни линейни прогнози въз основата на досегашните ни политически реалии – коя от сегашните партии какъв брой % щяла да вземе, по какъв начин партията на Трифонов щяла да бъде балансьор и така нататък, са сметки без кръчмаря. Революционните процеси са нелинейни. Не знаем и не можем да знаем какво тъкмо ще стане, щом забележим Борисов да се качва в камионетката с вързани откъм гърба ръце. Ще бъде като в първия ден след сътворението. Дали ще съмне с ГЕРБ на другия ден? Какво ще стане с Движение за права и свободи, щом Доган и Пеевски се разходят с белезници пред камерите? Предстои да забележим с интерес. Ще има ли въпреки всичко партия или коалиция на Радев? Как ще се преструктурира дясното? Как ще се погаждат левичарите и твърдите десни в Демократична България? Доколко българският капитализъм и евроатлантизъм ще се отъждествяват за „ сериозните “ хора с персоната на Борисов? Колко олигарси ще потънат с него? Какво ще стане с прогерберското крило в управлението на Българска социалистическа партия? Какво ще остане от „ патриотите “? Ще останат ли и каква ориентировка ще одобряват „ Възраждане “ и „ Боец “? Въпроси, въпроси.
Защо имаме таман гражданска война, а не отново контрареволюция?
Защото става дума за свалянето на изключително злотворен, незаконен, антинароден, диктаторски, клептократичен режим в сгода на малцинство олигарси, бюрократи и герберски клиенти, и заменянето му с демократично ръководство с почтени избори, господство на закона и деен цивилен надзор върху всяка бъдеща власт. Става дума и за премахването на изключително одиозен, безочлив, първичен мутренски режим и замяната му с просветено, цивилизовано ръководство. Имаме площад за прогресивно развиване! Може би най-важното: у младите, които са острието на революцията, към този момент е доста отслабена нетолерантността към лявото. От възрастните над 60 година 83% са носталгици по соца. Но и при младите до 30 година носталгиците доминират, въпреки с малко. Българите към този момент отхвърлят да бъдат разделяни, противопоставяни и яхани на тази основа.
Може ли революцията да не успее?
Не може. Жребият е хвърлен. Тя ще продължи до триумф, може и на приливи и отливи, само че войната на свободното поданство против мутрорежима ще е безконечна – несъгласието им, казано по марксистки, а антагонистично – не може да бъде „ снето “, с изключение на с унищожаването на едната от страните, или на общата основа, която ги е породила.
Как може революцията да форсира триумфа си?
С повече интензивност на свободното поданство и с повече единение. Скоро свършва отпускарският сезон – дано всяка вечер има отново толкоз хора на площада, колкото в звездните мигове през юли, когато се говореше и за „ 85 “ хиляди, и за „ 100 “ хиляди. Това ужасява и поболява ГЕРБ и доближава развръзката. Наближава есента и зимата, наближава стоварването на икономическия резултат от коронакризата.
Колкото до единството, ние сме необятна тематична коалиция, която се сплотява от две-три съответни претенции: оставка на Борисов, оставка на Гешев, служебно държавно управление на Радев, което да обезпечи почтени избори. Всички хиляди други въпроси, в които се разграничаваме, оставяме на дрешник и ще си ги гледаме след това, след успеха. Левите не трябва да се оплакват, че на Орлов мост метъли си тръскали косите и че младите щели да гледат филм за киевския майдан. Десните не трябва да се оплакват, че Шипка била конфискувана за партийни цели. Тези партизански приказки би трябвало да бъдат оставени до успеха. Както младите скандират, „ няма леви, няма десни, всички сме гневни “. Всеки фактор, помагащ за тормозенето на режима, за по-скорошното му рухване, би трябвало да се употребява оптимално.
Гражданите, които симпатизират на революцията, само че заемат изчаквателна позиция, не трябва да се нервират от блокадите на кръстовища и другите краткотрайни неудобства. Ясно е, че случките като бабата с бастуна, зъболекарката, газеща хора на полусъединител и политологът с татуировките са герберски провокации. Политологът към този момент се извини, значи мисли за на следващия ден, зъболекарката – не. Тези произшествия не трябва да получават такава необятна прокламация. Не бива да се ловим и на плитките клопки на ГЕРБ за конституции и други тъпоумия, целящи да провокират полемики всъщност, в които освен да забравим защо сме се събрали, само че и да стартираме да спорим между тях и даже да се съгласяваме с ГЕРБ по обособени пунктове. Никакви полемики с ГЕРБ, оставка и точка! Трябва да знаем също, че всеки ден ще слушаме плачове за Париж и какъв брой е грозна революцията. Тя е толкоз грозна, колкото контрареволюцията я принуждава да стане. Засега революцията ни е въздушно-копринена спрямо френските жълти жилетки, американските расови вълнения или гръцките микровойни.
Какво претърпява в този момент Борисов и какъв брой още ще издаяни?
Казват, че се бил спазарил за кожата си. Не имам вяра! Никой в този момент не може да му даде никаква гаранция, даже да желае. Борисов е нерешителен и се бъхти като „ скот в скотобойна, върти се – в очите му ножа “. Той обаче, да не забравяме, е на първо място нарцисист (narcissistic personality disorder) и има потребност от всекидневни нарцистични доставки, хвалене, подмазване (narcissistic supply). А няма към този момент месец и половина. Това му провокира душевни и физически премеждия, сравними по интензитет със страха, изпива го, пресушава го. Болката на Борисов от черните чували пред къщата му в Банкя беше същинска! Всекидневните нападки, обиди и насмешки, които несъмнено за пръв път стигат до ушите и очите му през разнищилите се филтри на ГЕРБ, и които доминират даже на стената му във фейсбук, му докарват непрекъснати спазми на нарцистичен яд (narcissists rage). Но страхът му пречи да му даде обществен израз. И това в допълнение го пресушава. Сдържането на гнева не може да е безпределно. Предполагам, непрекъснато тормози близките си, които го заобикалят и се ужасяват от него.
Преди две седмици гледахме във Варна чудесната локална режисура на операта „ Макбет “ от Верди, изцяло на нивото на Метрополитън опера в Ню Йорк (която в действителност не работи и от първи април уволни всичките си музиканти). Борисов в този момент изживява нещо сходно, само че не величествено като у Шекспир и Верди, а фарсово, в чалга аранжимент. Краят на феномена Борисов ще е ужасяващ – доста му се насъбра да изкупува, прекомерно надалеч отиде, с цел да има връщане или безшумно отдръпване с пазарлък като Елцин. Ужасен край, за поука и наставление, за морално ликвидиране и възобновление на нацията.
Каква е разликата сред нашата гражданска война и белоруските митинги?
Вижда се по ролята и по реакцията на Европейски Съюз. В Белорус има събития, подклаждани от Европейски Съюз и провокирали мигновената му реакция. У нас имаме туземен развой, който към момента не може да обърне на себе си вниманието на Европейски Съюз. За разлика от 2013 година, когато посланиците на Германия и Франция ежедневно наливаха масло в огъня против Орешарски. Ясно е, че Европейски Съюз в настоящия си тип с ЕНП напред, крепи ГЕРБ, своята креатура. Нашата гражданска война значи излиза, че е на инат на Европейски Съюз, въпреки да не е чак „ срещу Европейски Съюз “. С това споделяме, че най-накрая имаме българска европейска политическа нация, на която не ѝ пука от настоящия Европейски Съюз, тъй като самата тя Е Европа и не се нуждае от ничие самопризнание. Тази точно нация не може да продължи да живее под мутрорежима. А Европейски Съюз в настоящия си тип е пасажер, както си приказваме от няколко години към този момент, и не може да ни въздейства съществено. Без значение за обстановката у нас ще е и „ Козяк “, изключително в преизборния и преходния интервал до януари и нататък. Мисля също, че Евгений Дайнов не е прав за Беларус, че изживявали своята 1990 година Там най-вероятно митингите няма да съумеят – образецът на майданска Украйна им е прекомерно непосредствен.
Какво да се прави с „ мисирките “ на Борисов?
Да ги водим усърдно на учет и да не ги позволяваме на следващия ден да извърнат отново хастара и да ни се появят – ни лук яли, ни лук мирисали. Гледам, че и ИПИ подлагат на критика за нещо си ГЕРБ, Огнян Минчев дава във фейсбук експертни препоръки за бъдещите избори. Никога няма да забравим и извиним подлата роля на казионните Неправителствени организации за укрепването на мутрорежима и преченето им на появяването на същинско гражданско общество у нас. Слава Богу, то най-сетне се роди макар тях. Тези непознати Неправителствени организации няма да имат място в България и техните хрантутници ще познаят горчивината на хляба, изкарван с почтен труд.
Чувам, че сътрудниците се оплакват доста от артистите, надали не като съсловие – тези дни бях изумен от душевната бедност на в миналото огромния Георги Мамалев. Понеже го помня от време оно, а сегашните звезди не ги знам. От писателите се оплакват, че нехаят към този момент какъв брой е хубав протестиращият човек, както мислеше живият класик Георги Господинов в 2013 година Жална е ролята на евродепутата Андрей Слабаков като герберски прислужник. Човекът за пръв път се видял с пари в джоба, Страсбург му станал като таквоз... и дето се храни, там хвали. Силното наличие на Николай Милчев във фейсбук е скъпо писателско изключение. Захари Карабашлиев с два месеца забавяне научи за фотосите с кюлчетата и пачките. В 2013 година хвалеше „ умнокрасивите “ и окайваше „ грозните “ протестиращи.
Колегите публицисти, които от години – или пък изненадващо в последно време – се опетниха с медиен слугинаж на ГЕРБ – по-груб или по-фин, няма значение – съгласно мене не трябва да не престават в специалността след рухването на режима. Добре ги знаем кои са, икономисвам им имената от галантност. Лично в никакъв случай няма да не помни и простя професионалното им и човешко проваляне тези месеци. Да се възмущаваш, че протестиращите хвърлят яйца, без да отрониш думица за брутално пребития пред камерите от служителите на реда (или паравоенните) предходната вечер юноша – за мене е дъното на нравственото и професионално проваляне на журналиста. Никакъв боязън за работното им място или от други репресии не може да оправдае такова проваляне. То е непринудено, с хъс. То е пласиране душата си на дявола. Като доносничеството на Държавна сигурност в миналото. Какво получават в подмяна от рогатия – е мистерия, която бих желал в миналото да науча.
Петте вечери и сутринта, които прекарах на площада в София, и трите вечери във Варна, ми бяха щастливо прекарване. Срещах доста щастливи хора. Голяма беше насладата ми да протестираме дружно с племенниците ни, които бяха дейни на паважа лятото на 2013 година, към този момент на същата страна на барикадата. Чувствах се вкъщи си, както бях и на „ Окупирай „ Уолстрийт “ в 2011 година и на митингите на Бърни в 2016 година Никога не съм бил повече вкъщи си на Ларгото, по „ Царя “, пред СУ, на Орлов мост измежду палатките. Децата, които избутаха кофите за боклук в средата на „ Сан Стефано “ за блокадата на Българска национална телевизия, след това си ги върнаха на местата. Момичета бяха. Чудесни деца! Гражданка по пеньоар излезе от кооперацията против тогавашното „ Телевизорче “ да се скара нещо и племенницата ми, публицист и стихотворец, рече яростно: „ Това е революцията, госпожо с ролки, и ще я имате всеки ден, в случай че гласувате за ГЕРБ! “
Революцията от 2020 година е кулминационна точка и завършек на 31-годишния ни „ преход “, в който най-сетне народът, препатил и капитализма по нашенски, и още незабравил социализма по нашенски, и обогатен с опита и духа на младите, станали европейци и поискали заслужен живот вкъщи си, стана „ себе си “. България се възстановява. Достойният живот към този момент не е разкош, а предмет на необятен публичен консенсус. За 31 години „ народът порасна на няколко века “. Иска да поеме ориста си в ръцете си. И това е най-ценното и може би единственото ни постижение на „ прехода “.
Революцията от 2020 година е кулминационна точка и завършек на 31-годишния ни „ преход “, в който най-сетне народът, препатил и капитализма по нашенски, и още незабравил социализма по нашенски, и обогатен с опита и духа на младите, станали европейци и поискали заслужен живот вкъщи си, стана „ себе си “. „ Народът порасна на няколко века “. И желае да поеме ориста си.
Месец и половина от началото на националната антимутренска гражданска война от 2020 година – време за първична равносметка.
Имаме гражданска война. За първи път от 10 ноември 1989 година насам. На тази дата имаше дворцов прелом, след който по този начин и не настъпи гражданска война, нито в 1990, нито в 1997 година Логично – дилемите на 90-те години, както тогава ги разбирахме, не бяха революционни, а контрареволюционни – да се преразпредели едрата благосъстоятелност от публичния към частния бранш. Ставаше дума за реституция на капитализма. Масите в 1990 и 1997 година бяха заблудени, че контрареволюцията е в техен интерес. Разбира се, никой не зовеше намерено за „ капитализъм “, а за „ народна власт “, „ правова страна “, „ естествена страна “, „ пазарна стопанска система “, „ евро- “ и „ евроатлантическа “ интеграция. Нужно беше доста време да се проумее смисъла на всичко това. ГЕРБ доста оказа помощ!
Световната рецесия от 2008 година, усетена у нас година по-късно, и режимът на ГЕРБ сътвориха „ същински “ капитализъм по български, много сходен на този отпреди 1944 година, изчистен от заблудите на 90-те и от илюзиите на нулевите години, от оптимизма от притока на горещи пари. Уродливостта на герберския режим стана съвсем незабавно явна за болшинството, само че културната надмощие на капитала – мисирските медии и „ евроатлантическото “ заговорничене на елитите – не даваха на опозиционните настроения да се изразят членоразделно.
Народното въстание на „ грозните “ от февруари 2013 година остана без мозъчен център и угасна бързо, осмяно и обругано от интелигенцията. Паническото бягство на Борисов остана без резултат. Въстанието на „ умнокрасивите “ против Пеевски и Движение за права и свободи през лятото на с.г. бързо бе яхнато от ГЕРБ и в края на краищата ги върна на власт. Неопитността на Радев през есента на 2016 година също предотврати допустима гражданска война. Все отново националното надигане на президентските избори от 2016 година бе непосреден пролог към революцията от 2020 година
С какво се характеризира революцията?
Революционна обстановка по Ленин има, когато върховете не могат, а низините не желаят да живеят постарому. Затова Борисов е така изплашен, бръщолеви за „ рестарт “, т.е. за връщане с машината на времето в 2009 година, само че пък по този начин се роди концепцията за Великото национално въстание на 2 септември – вместо „ Великото национално заседание “ на Борисов.
Борисов схваща, че хората, болшинството – споделят, 60% или 62%, само че мисля, че става дума за 75-80% – не желаят да живеят и няма да живеят постарому. Това е по този начин към този момент от близо три години насам, когато констатирахме съществуването на изблик на мощен честен яд у болшинството, само че в този момент стана намерено и необратимо. И Борисов усеща, че ГЕРБ не може към този момент да ръководи, пък в последно време не се и пробва, в случай че не се считат паническите лобистки маневри на по-глупавите гербери и коалиционери. Самият Борисов в действителност е в конспиративност към този момент доста седмици. Говори се за Барселона и какво ли не.
Освен това революцията се нуждае от индивидуален фактор – и го има в лицето на президента Радев и на радикалната интелигенция, която ежедневно рискува благополучието и сигурността си, с цел да поддържа огъня на площада. Досега го правеше от дивана, в този момент е на площада.
Каква е задачата на революцията?
Като на всяка гражданска война – властта! Но задачата ѝ е напълно отрицателна – се изгонят мутрите от властта, да се прочисти страната от метастазите на ГЕРБ, да се проведат почтени избори. Целта ѝ не е някой съответен настоящ индивид да пристигна на власт. Субектът, който ще пристигна на власт вследствие на тези избори, доста е евентуално още да не съществува. И това доста тревожи ГЕРБ, тъй като няма против кого да насочат милиционерските си дейни мероприятия. Няма! Защото просто няма, а не тъй като се крият от тях. Стрелят слепешката, само че дикиш не хващат. Нападките против Радев единствено му прибавят последователи.
Ясно е, че всевъзможни линейни прогнози въз основата на досегашните ни политически реалии – коя от сегашните партии какъв брой % щяла да вземе, по какъв начин партията на Трифонов щяла да бъде балансьор и така нататък, са сметки без кръчмаря. Революционните процеси са нелинейни. Не знаем и не можем да знаем какво тъкмо ще стане, щом забележим Борисов да се качва в камионетката с вързани откъм гърба ръце. Ще бъде като в първия ден след сътворението. Дали ще съмне с ГЕРБ на другия ден? Какво ще стане с Движение за права и свободи, щом Доган и Пеевски се разходят с белезници пред камерите? Предстои да забележим с интерес. Ще има ли въпреки всичко партия или коалиция на Радев? Как ще се преструктурира дясното? Как ще се погаждат левичарите и твърдите десни в Демократична България? Доколко българският капитализъм и евроатлантизъм ще се отъждествяват за „ сериозните “ хора с персоната на Борисов? Колко олигарси ще потънат с него? Какво ще стане с прогерберското крило в управлението на Българска социалистическа партия? Какво ще остане от „ патриотите “? Ще останат ли и каква ориентировка ще одобряват „ Възраждане “ и „ Боец “? Въпроси, въпроси.
Защо имаме таман гражданска война, а не отново контрареволюция?
Защото става дума за свалянето на изключително злотворен, незаконен, антинароден, диктаторски, клептократичен режим в сгода на малцинство олигарси, бюрократи и герберски клиенти, и заменянето му с демократично ръководство с почтени избори, господство на закона и деен цивилен надзор върху всяка бъдеща власт. Става дума и за премахването на изключително одиозен, безочлив, първичен мутренски режим и замяната му с просветено, цивилизовано ръководство. Имаме площад за прогресивно развиване! Може би най-важното: у младите, които са острието на революцията, към този момент е доста отслабена нетолерантността към лявото. От възрастните над 60 година 83% са носталгици по соца. Но и при младите до 30 година носталгиците доминират, въпреки с малко. Българите към този момент отхвърлят да бъдат разделяни, противопоставяни и яхани на тази основа.
Може ли революцията да не успее?
Не може. Жребият е хвърлен. Тя ще продължи до триумф, може и на приливи и отливи, само че войната на свободното поданство против мутрорежима ще е безконечна – несъгласието им, казано по марксистки, а антагонистично – не може да бъде „ снето “, с изключение на с унищожаването на едната от страните, или на общата основа, която ги е породила.
Как може революцията да форсира триумфа си?
С повече интензивност на свободното поданство и с повече единение. Скоро свършва отпускарският сезон – дано всяка вечер има отново толкоз хора на площада, колкото в звездните мигове през юли, когато се говореше и за „ 85 “ хиляди, и за „ 100 “ хиляди. Това ужасява и поболява ГЕРБ и доближава развръзката. Наближава есента и зимата, наближава стоварването на икономическия резултат от коронакризата.
Колкото до единството, ние сме необятна тематична коалиция, която се сплотява от две-три съответни претенции: оставка на Борисов, оставка на Гешев, служебно държавно управление на Радев, което да обезпечи почтени избори. Всички хиляди други въпроси, в които се разграничаваме, оставяме на дрешник и ще си ги гледаме след това, след успеха. Левите не трябва да се оплакват, че на Орлов мост метъли си тръскали косите и че младите щели да гледат филм за киевския майдан. Десните не трябва да се оплакват, че Шипка била конфискувана за партийни цели. Тези партизански приказки би трябвало да бъдат оставени до успеха. Както младите скандират, „ няма леви, няма десни, всички сме гневни “. Всеки фактор, помагащ за тормозенето на режима, за по-скорошното му рухване, би трябвало да се употребява оптимално.
Гражданите, които симпатизират на революцията, само че заемат изчаквателна позиция, не трябва да се нервират от блокадите на кръстовища и другите краткотрайни неудобства. Ясно е, че случките като бабата с бастуна, зъболекарката, газеща хора на полусъединител и политологът с татуировките са герберски провокации. Политологът към този момент се извини, значи мисли за на следващия ден, зъболекарката – не. Тези произшествия не трябва да получават такава необятна прокламация. Не бива да се ловим и на плитките клопки на ГЕРБ за конституции и други тъпоумия, целящи да провокират полемики всъщност, в които освен да забравим защо сме се събрали, само че и да стартираме да спорим между тях и даже да се съгласяваме с ГЕРБ по обособени пунктове. Никакви полемики с ГЕРБ, оставка и точка! Трябва да знаем също, че всеки ден ще слушаме плачове за Париж и какъв брой е грозна революцията. Тя е толкоз грозна, колкото контрареволюцията я принуждава да стане. Засега революцията ни е въздушно-копринена спрямо френските жълти жилетки, американските расови вълнения или гръцките микровойни.
Какво претърпява в този момент Борисов и какъв брой още ще издаяни?
Казват, че се бил спазарил за кожата си. Не имам вяра! Никой в този момент не може да му даде никаква гаранция, даже да желае. Борисов е нерешителен и се бъхти като „ скот в скотобойна, върти се – в очите му ножа “. Той обаче, да не забравяме, е на първо място нарцисист (narcissistic personality disorder) и има потребност от всекидневни нарцистични доставки, хвалене, подмазване (narcissistic supply). А няма към този момент месец и половина. Това му провокира душевни и физически премеждия, сравними по интензитет със страха, изпива го, пресушава го. Болката на Борисов от черните чували пред къщата му в Банкя беше същинска! Всекидневните нападки, обиди и насмешки, които несъмнено за пръв път стигат до ушите и очите му през разнищилите се филтри на ГЕРБ, и които доминират даже на стената му във фейсбук, му докарват непрекъснати спазми на нарцистичен яд (narcissists rage). Но страхът му пречи да му даде обществен израз. И това в допълнение го пресушава. Сдържането на гнева не може да е безпределно. Предполагам, непрекъснато тормози близките си, които го заобикалят и се ужасяват от него.
Преди две седмици гледахме във Варна чудесната локална режисура на операта „ Макбет “ от Верди, изцяло на нивото на Метрополитън опера в Ню Йорк (която в действителност не работи и от първи април уволни всичките си музиканти). Борисов в този момент изживява нещо сходно, само че не величествено като у Шекспир и Верди, а фарсово, в чалга аранжимент. Краят на феномена Борисов ще е ужасяващ – доста му се насъбра да изкупува, прекомерно надалеч отиде, с цел да има връщане или безшумно отдръпване с пазарлък като Елцин. Ужасен край, за поука и наставление, за морално ликвидиране и възобновление на нацията.
Каква е разликата сред нашата гражданска война и белоруските митинги?
Вижда се по ролята и по реакцията на Европейски Съюз. В Белорус има събития, подклаждани от Европейски Съюз и провокирали мигновената му реакция. У нас имаме туземен развой, който към момента не може да обърне на себе си вниманието на Европейски Съюз. За разлика от 2013 година, когато посланиците на Германия и Франция ежедневно наливаха масло в огъня против Орешарски. Ясно е, че Европейски Съюз в настоящия си тип с ЕНП напред, крепи ГЕРБ, своята креатура. Нашата гражданска война значи излиза, че е на инат на Европейски Съюз, въпреки да не е чак „ срещу Европейски Съюз “. С това споделяме, че най-накрая имаме българска европейска политическа нация, на която не ѝ пука от настоящия Европейски Съюз, тъй като самата тя Е Европа и не се нуждае от ничие самопризнание. Тази точно нация не може да продължи да живее под мутрорежима. А Европейски Съюз в настоящия си тип е пасажер, както си приказваме от няколко години към този момент, и не може да ни въздейства съществено. Без значение за обстановката у нас ще е и „ Козяк “, изключително в преизборния и преходния интервал до януари и нататък. Мисля също, че Евгений Дайнов не е прав за Беларус, че изживявали своята 1990 година Там най-вероятно митингите няма да съумеят – образецът на майданска Украйна им е прекомерно непосредствен.
Какво да се прави с „ мисирките “ на Борисов?
Да ги водим усърдно на учет и да не ги позволяваме на следващия ден да извърнат отново хастара и да ни се появят – ни лук яли, ни лук мирисали. Гледам, че и ИПИ подлагат на критика за нещо си ГЕРБ, Огнян Минчев дава във фейсбук експертни препоръки за бъдещите избори. Никога няма да забравим и извиним подлата роля на казионните Неправителствени организации за укрепването на мутрорежима и преченето им на появяването на същинско гражданско общество у нас. Слава Богу, то най-сетне се роди макар тях. Тези непознати Неправителствени организации няма да имат място в България и техните хрантутници ще познаят горчивината на хляба, изкарван с почтен труд.
Чувам, че сътрудниците се оплакват доста от артистите, надали не като съсловие – тези дни бях изумен от душевната бедност на в миналото огромния Георги Мамалев. Понеже го помня от време оно, а сегашните звезди не ги знам. От писателите се оплакват, че нехаят към този момент какъв брой е хубав протестиращият човек, както мислеше живият класик Георги Господинов в 2013 година Жална е ролята на евродепутата Андрей Слабаков като герберски прислужник. Човекът за пръв път се видял с пари в джоба, Страсбург му станал като таквоз... и дето се храни, там хвали. Силното наличие на Николай Милчев във фейсбук е скъпо писателско изключение. Захари Карабашлиев с два месеца забавяне научи за фотосите с кюлчетата и пачките. В 2013 година хвалеше „ умнокрасивите “ и окайваше „ грозните “ протестиращи.
Колегите публицисти, които от години – или пък изненадващо в последно време – се опетниха с медиен слугинаж на ГЕРБ – по-груб или по-фин, няма значение – съгласно мене не трябва да не престават в специалността след рухването на режима. Добре ги знаем кои са, икономисвам им имената от галантност. Лично в никакъв случай няма да не помни и простя професионалното им и човешко проваляне тези месеци. Да се възмущаваш, че протестиращите хвърлят яйца, без да отрониш думица за брутално пребития пред камерите от служителите на реда (или паравоенните) предходната вечер юноша – за мене е дъното на нравственото и професионално проваляне на журналиста. Никакъв боязън за работното им място или от други репресии не може да оправдае такова проваляне. То е непринудено, с хъс. То е пласиране душата си на дявола. Като доносничеството на Държавна сигурност в миналото. Какво получават в подмяна от рогатия – е мистерия, която бих желал в миналото да науча.
Петте вечери и сутринта, които прекарах на площада в София, и трите вечери във Варна, ми бяха щастливо прекарване. Срещах доста щастливи хора. Голяма беше насладата ми да протестираме дружно с племенниците ни, които бяха дейни на паважа лятото на 2013 година, към този момент на същата страна на барикадата. Чувствах се вкъщи си, както бях и на „ Окупирай „ Уолстрийт “ в 2011 година и на митингите на Бърни в 2016 година Никога не съм бил повече вкъщи си на Ларгото, по „ Царя “, пред СУ, на Орлов мост измежду палатките. Децата, които избутаха кофите за боклук в средата на „ Сан Стефано “ за блокадата на Българска национална телевизия, след това си ги върнаха на местата. Момичета бяха. Чудесни деца! Гражданка по пеньоар излезе от кооперацията против тогавашното „ Телевизорче “ да се скара нещо и племенницата ми, публицист и стихотворец, рече яростно: „ Това е революцията, госпожо с ролки, и ще я имате всеки ден, в случай че гласувате за ГЕРБ! “
Революцията от 2020 година е кулминационна точка и завършек на 31-годишния ни „ преход “, в който най-сетне народът, препатил и капитализма по нашенски, и още незабравил социализма по нашенски, и обогатен с опита и духа на младите, станали европейци и поискали заслужен живот вкъщи си, стана „ себе си “. България се възстановява. Достойният живот към този момент не е разкош, а предмет на необятен публичен консенсус. За 31 години „ народът порасна на няколко века “. Иска да поеме ориста си в ръцете си. И това е най-ценното и може би единственото ни постижение на „ прехода “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ