Контекстът, в който т.нар. алтернативни инвестиции“ започват да се отварят

Контекстът, в който така наречен „ различни вложения “ стартират да се отварят към всеобщите вложители, е самичък по себе си индикативен за етапа на цикъла, в която се намират пазарите. Решението, взето посредством изпълнителна заповед на Доналд Тръмп, разрешава за първи път на необятен кръг участници в пенсионни проекти вид 401(k) да получат достъп до принадлежности, които дълго време бяха непокътната територия на институционалния и ултрабогатия капитал – хедж фондове, частен капитал, рисков капитал и частен заем. На пръв взор това наподобява като демократизация на благоприятни условия, само че в по-дълбок проект повдига въпроса дали не става дума за демократизация на разочарования.Причината тематиката да наподобява толкоз привлекателна точно в този момент не е инцидентна. Оценките на американския фондов пазар се намират на равнища, които карат редица огромни капиталови банки да предвиждат доста по-ниска рентабилност за идващото десетилетие – по-малко от половината от дълготрайната историческа междинна. Това естествено подхранва търсенето на „ нещо друго “, на опция, която да дава обещание по-висока рентабилност и по-ниска взаимозависимост от обществените пазари. В груповото въображение различните активи извършват точно тази роля – комплицирани, елитарни, недостъпни и затова хипотетично по-ефективни.Данните обаче описват доста по-хладна история. Ако се фокусираме върху хедж фондовете като най-големия и най-добре документиран сегмент на различната промишленост, дълготрайната картина е разочароваща. От началото на 90-те години насам активите под ръководство на хедж фондовете набъбнаха от алегорични десетки милиарди до към 5 трилиона $. Това е избухлив растеж, който би трябвало да допуска стабилно предимство по отношение на обичайните пазари. В същото време обаче агрегираното показване на бранша, измерено посредством широкообхватни показатели, демонстрира годишна рентабилност, която изостава освен от американския фондов пазар, само че даже от класическия уравновесен портфейл с 60% акции и 40% облигации.Сравнението със S&P 500 е изключително показателно. За дълъг интервал общественият пазар на акции, макар по-високата си волатилност, обезпечава доста по-висока междинна рентабилност. Това подкопава главния мотив в интерес на хедж фондовете – че те компенсират по-ниската рентабилност с по-добър надзор на риска. Дори когато се направи по-справедливо съпоставяне с уравновесен портфейл, който също цели да ръководи риска посредством диверсификация, резултатът остава неподходящ за различните тактики.Тук бранителите на хедж фондовете нормално вършат идната логическа стъпка: „ междинното не е значимо, значимо е да избереш най-хубавите “. На доктрина това звучи рационално. На процедура обаче историята на така наречен фондове от хедж фондове – структури, основани точно за да сортират най-хубавите мениджъри – демонстрира противоположното. Въпреки големите запаси, аналитични екипи и достъп до информация, тези структури в дълготраен проект се показват даже по-зле от междинния хедж фонд. Това е мощен косвен мотив, че способността за редовно идентифициране на бъдещите спечелили в този сегмент е мощно надценена.Проблемът не е единствено в подбора, а и в самата конструкция на различните вложения. Високите такси за ръководство и триумф, лимитираната ликвидност и комплицираните договорни условия изяждат забележителна част от брутната рентабилност. Това може да бъде задоволително за институционални вложители, които търсят характерни корелационни свойства или хеджиране на избрани опасности, само че за самостоятелния вложител с дълъг небосвод тези характерности постоянно работят против главната цел – струпване на действително благосъстояние.Особено значимо е да се разбере и моментът, в който тези активи се „ демократизират “. Исторически финансовите нововъведения рядко се отварят към всеобщия вложител при започване на цикъла, когато капацитетът е максимален. По-често това се случва в зряла или късна фаза, когато институционалният капитал към този момент е извлякъл главните изгоди, а новите участници обезпечават пресен поток от средства. В този смисъл отварянето на 401(k) проектите към различни активи може да се пояснява не като жест на благотворителност, а като признак на търсене на ново търсене в среда на по-ниски предстоящи доходности.Психологическият детайл също не трябва да се подценява. Алтернативните вложения носят аура на трудност и изключителност, която постоянно се бърка с предимство. Те дават обещание бягство от „ скучните “ показатели и от чувството, че пазарът е прекомерно ефикасен, с цел да разреши наднормена рентабилност. Но точно тази успеваемост на обществените пазари е повода те да бъдат толкоз сложни за редовно надминаване, а не минус, който елементарно може да бъде заобиколен посредством по-сложни принадлежности.В по-широк макроикономически подтекст ползата към различни активи отразява и несигурността към бъдещата рентабилност на класическите портфейли. Ако идващото десетилетие в действителност донесе по-ниски действителни доходности за акциите, това ще бъде предизвикателство за всички вложители, а освен за тези, които остават в обществените пазари. Алтернативните активи не са магическо решение на този проблем, а по-скоро друг метод на систематизиране на същите фундаментални опасности.Историята тук не е дали хедж фондовете, частният капитал или частният заем са „ неприятни “ сами по себе си. Те имат място в избрани портфейли и при избрани цели. Историята е, че вярата за редовно предимство над елементарен, порядъчен и нискоразходен метод рядко се оправдава, изключително когато този метод се предлага на всеобщия вложител под формата на нова опция тъкмо в миг на нараснала неустановеност. Когато елитарните принадлежности стават всеобщи, те постоянно към този момент не носят елитарна рентабилност.В последна сметка отварянето на различните вложения към необятната аудитория е по-скоро огледало на настоящия пазарен климат, в сравнение с решение на неговите провокации. То демонстрира свят, в който упованията за предстоящ напредък са по-ниски, конкуренцията за рентабилност е по-ожесточена и границата сред „ комплицирано “ и „ по-добро “ става все по-размита. Истинската стойност в подобен миг не е в търсенето на екзотични принадлежности, а в разбирането на риска, разноските и рестриктивните мерки, които всяка капиталова конструкция носи със себе си.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.