Бруталната истина за Беларус: побой, унижения и издевателства
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Докато ни биеха, все повтаряха: „ И какво, да не би да сме фашисти? “. А когато те постановат с палка, ти несъмнено няма да им кажеш: „ Да, фашисти сте “. Това споделя Андрей, който в действителност се споделя иначе, само че избира да резервира анонимност. „ Как другояче да ги назовава човек, откакто явно работата им е да пребиват хората. Че на всичко от горната страна изпитват и наслаждение от това “, продължава Андрей.
Той е един от тези близо 7000 души, които бяха задържани в Беларус по време на митингите след президентските избори. Миналата седмица управляващите освободиха 2000 души, а заместник-министърът на вътрешните работи Александър Барсуков се изправи пред пандиза на улица „ Окрестина “ и съобщи на публицистите: „ Не е имало никакви похищения и нарушавания “. Но Андрей и още двама от задържаните описват пред Дъждовни води тъкмо противоположното.
Ужаси зад решетките
Павел Чудка бил задържан в Минск през нощта на 10 август. След като го съборили на земята, служителите на реда почнали да го постановат с електрошокова палка в региона на бъбреците. „ От това не остават следи, само че в продължение на 5 минути усещах токовите удари. Изобщо не можех да вървя “. Вратът и брадичката му по този начин се схванали, че не можел да приказва, а ден и половина не бил в положение и да преглъща. Ръцете му треперят и до ден-днешен. Освен че го малтретирали, служителите на реда го и унижавали. „ Е, по какъв начин е, харесва ли ти? Искаш ли още? Ще вървиш ли отново да протестираш? “, подигравали се те, до момента в който го биели.
След това го натикали в пандиза, където към този момент били прибрани стотици други стачкуващи. С очите си видял по какъв начин ги биели. Той самият бил заставен да стои във вътрешния двор, където го карали да заема доста мъчителни пози. „ Два часа седиш на колене с ръце зад тила и чело, опряно в земята. Или пък би трябвало да подпираш стената с ръце и чело. “ Надзирателите ги карали на всеки 20 минути да пълзят на колене от едната стена до другата - цели 20-30 метра.
По време на престоя му в пандиза на четири пъти дошли коли за спешна помощ, само че медицинският личен състав не бил позволен вътре, споделя още Павел. Самият затвор бил безнадеждно препълнен. „ В килия от 10 квадратни метра бяха натъпкани 25 души. Имаше и малолетни. Но тях първи ги освободиха. “
Андрей бил задържан през нощта на 11 август и още в полицейската кола почнали да го бият. Разказва, че когато пристигнали на паркинга пред сектора, там към този момент лежали други 30 души, с лица, притиснати към асфалта. „ Наоколо се разхождаха надзиратели, които непрестанно крещяха. Ние, новопристигащите, също трябваше да легнем с лице към земята, а за „ добре пристигнали “ изядохме още пердах с палки. После ни поляха с вода. “ По този метод Андрей прекарал близо три часа. Младият мъж има кръвоизливи по краката и синини по гърба. Но е видял други да излизат от пандиза в доста по-лошо положение.
Арестантите били принуждавани да подпишат един авансово квалифициран протокол, в който пишело, че са взели участие в неразрешена проява и са скандирали апели към принуждение, изяснява Андрей. А който не желал да подпише, бил отвеждан в прилежащото помещение, където отново го биели. И по този начин до момента в който подпише. Държали ги в препълнени килии, където нямало даже вода за пиянство.
" Зверове "
Михаил бил претрупан на затворнически бус дружно с тежко ранени хора. Повикали лекари, които да се погрижат за ранените, споделя той. Една от лекарките крещяла на бойците, че са зверове. На което те отвърнали: „ Да бе, ясно. А в този момент почвай да работиш “. Михаил също се споделя иначе, само че помоли същинското му име да бъде непокътнато в загадка. Той самият даже не взел участие демонстрацията - просто го извлекли от колата му. „ Попаднахме в запушване. По едно време се появиха хора с щитове и палки, мисля, че бяха от специфичните елементи. Накараха ни да излезем от колите и да им предадем мобилните си телефони. Провериха дали някой не е снимал видео от митингите. “ Михаил имал в телефона си видео, на което се виждали хора с бяло-червено-бели флагове. Това знаме до 1995 година е формален байрак на Беларус, а част от опозицията го употребява през днешния ден по време на митингите. Михаил начаса бил задържан.
„ Войниците, които ме водиха, ми предложиха да си мирувам. Така се опазих от побой. Други обаче бяха грубо пребити още в затворническия бус. Човекът до мен напряко не можеше да приказва. Само стенеше и по всички личеше, че не може да се държи на краката си. “
Михаил прекарал нощта в двора на сектора - с оковани ръце и лице към стената. Не му разрешили да сяда, макар че му се виело свят. Не му дали и вода, а един от надзирателите даже споделил: „ Не им давайте вода, дано да пукнат от жадност “. Когато на другия ден го освободили, Михаил си дал сметка, че се е отървал напълно леко.
Автор: Татяна Неведомская
„ Докато ни биеха, все повтаряха: „ И какво, да не би да сме фашисти? “. А когато те постановат с палка, ти несъмнено няма да им кажеш: „ Да, фашисти сте “. Това споделя Андрей, който в действителност се споделя иначе, само че избира да резервира анонимност. „ Как другояче да ги назовава човек, откакто явно работата им е да пребиват хората. Че на всичко от горната страна изпитват и наслаждение от това “, продължава Андрей.
Той е един от тези близо 7000 души, които бяха задържани в Беларус по време на митингите след президентските избори. Миналата седмица управляващите освободиха 2000 души, а заместник-министърът на вътрешните работи Александър Барсуков се изправи пред пандиза на улица „ Окрестина “ и съобщи на публицистите: „ Не е имало никакви похищения и нарушавания “. Но Андрей и още двама от задържаните описват пред Дъждовни води тъкмо противоположното.
Ужаси зад решетките
Павел Чудка бил задържан в Минск през нощта на 10 август. След като го съборили на земята, служителите на реда почнали да го постановат с електрошокова палка в региона на бъбреците. „ От това не остават следи, само че в продължение на 5 минути усещах токовите удари. Изобщо не можех да вървя “. Вратът и брадичката му по този начин се схванали, че не можел да приказва, а ден и половина не бил в положение и да преглъща. Ръцете му треперят и до ден-днешен. Освен че го малтретирали, служителите на реда го и унижавали. „ Е, по какъв начин е, харесва ли ти? Искаш ли още? Ще вървиш ли отново да протестираш? “, подигравали се те, до момента в който го биели.
След това го натикали в пандиза, където към този момент били прибрани стотици други стачкуващи. С очите си видял по какъв начин ги биели. Той самият бил заставен да стои във вътрешния двор, където го карали да заема доста мъчителни пози. „ Два часа седиш на колене с ръце зад тила и чело, опряно в земята. Или пък би трябвало да подпираш стената с ръце и чело. “ Надзирателите ги карали на всеки 20 минути да пълзят на колене от едната стена до другата - цели 20-30 метра.
По време на престоя му в пандиза на четири пъти дошли коли за спешна помощ, само че медицинският личен състав не бил позволен вътре, споделя още Павел. Самият затвор бил безнадеждно препълнен. „ В килия от 10 квадратни метра бяха натъпкани 25 души. Имаше и малолетни. Но тях първи ги освободиха. “
Андрей бил задържан през нощта на 11 август и още в полицейската кола почнали да го бият. Разказва, че когато пристигнали на паркинга пред сектора, там към този момент лежали други 30 души, с лица, притиснати към асфалта. „ Наоколо се разхождаха надзиратели, които непрестанно крещяха. Ние, новопристигащите, също трябваше да легнем с лице към земята, а за „ добре пристигнали “ изядохме още пердах с палки. После ни поляха с вода. “ По този метод Андрей прекарал близо три часа. Младият мъж има кръвоизливи по краката и синини по гърба. Но е видял други да излизат от пандиза в доста по-лошо положение.
Арестантите били принуждавани да подпишат един авансово квалифициран протокол, в който пишело, че са взели участие в неразрешена проява и са скандирали апели към принуждение, изяснява Андрей. А който не желал да подпише, бил отвеждан в прилежащото помещение, където отново го биели. И по този начин до момента в който подпише. Държали ги в препълнени килии, където нямало даже вода за пиянство.
" Зверове "
Михаил бил претрупан на затворнически бус дружно с тежко ранени хора. Повикали лекари, които да се погрижат за ранените, споделя той. Една от лекарките крещяла на бойците, че са зверове. На което те отвърнали: „ Да бе, ясно. А в този момент почвай да работиш “. Михаил също се споделя иначе, само че помоли същинското му име да бъде непокътнато в загадка. Той самият даже не взел участие демонстрацията - просто го извлекли от колата му. „ Попаднахме в запушване. По едно време се появиха хора с щитове и палки, мисля, че бяха от специфичните елементи. Накараха ни да излезем от колите и да им предадем мобилните си телефони. Провериха дали някой не е снимал видео от митингите. “ Михаил имал в телефона си видео, на което се виждали хора с бяло-червено-бели флагове. Това знаме до 1995 година е формален байрак на Беларус, а част от опозицията го употребява през днешния ден по време на митингите. Михаил начаса бил задържан.
„ Войниците, които ме водиха, ми предложиха да си мирувам. Така се опазих от побой. Други обаче бяха грубо пребити още в затворническия бус. Човекът до мен напряко не можеше да приказва. Само стенеше и по всички личеше, че не може да се държи на краката си. “
Михаил прекарал нощта в двора на сектора - с оковани ръце и лице към стената. Не му разрешили да сяда, макар че му се виело свят. Не му дали и вода, а един от надзирателите даже споделил: „ Не им давайте вода, дано да пукнат от жадност “. Когато на другия ден го освободили, Михаил си дал сметка, че се е отървал напълно леко.
Автор: Татяна Неведомская
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ