Кралицата на Цикладите е на остров Сирос
Фактът, че Сирос с неговия безподобен основен град – Ермуполи, не е звездата на Цикладските острови и не е напъплен от многохиляден туристически рой, може да се одобри единствено по два метода: като добре премислен и наведен в деяние таен проект или като щастлива случайност.
Преди век и половина са го нарекли Кралицата на Цикладите, пристанището му е било по-голямо и по-важно от Пирея. И до момента 12-хилядният Ермуполи е административен център на архипелага и в него е съсредоточена цялата регионална инфраструктура. Допреди десетина-петнайсет години в пристанището му се кръстосваха по-голямата част от пътническите направления за егейските острови. Малцината посетители оставаха на тази гара разпределителна за малко, преди да поемат към Миконос, Парос, Санторини, Самос, Родос... Оттам и типичният въпрос, с който локалните хазяи жадно посрещаха слизащите на пристанището: „ За една нощ ли? “.
Не е елементарно да попаднеш в Сирос преднамерено: доста от
пътеводителите даже не го загатват,
въпреки това да стартира страхливо да се трансформира. Открих го инцидентно и аз, таман на едно такова корабоплаване до Санторини. Беше отвън сезона; мракът бе паднал, преди корабът да дебаркира в Ермуполи, и оставаха още пет часа до крайната цел с белите къщи и сините покриви. И тогава на хоризонта изникнаха неокласическите фасади, подредени в старателна геометрия по хълмовете, а в ниското - оживеното пристанище с щуращи се във всички направления хора и светлинки. Не приличаше по никакъв начин на цикладското факсимиле. Беше красиво по различен, непонятен и непредвиден метод.
Сирос не се е трансформирал доста и през днешния ден, въпреки че все по-голяма част от пътникопотока лети по въздуха, маршрутите, имената на фериботите са изменени и по-малко от тях пристават с басовото си „ буууууу “ на кея в Ермуполи. Хотелите в крайбрежните селца са станали повече и туристите са се умножили, а дребните китни плажове Агатопес, Вари и Мегас Ялос се препълват през юли и август.
Но
той си остана типично гръцко място
даже в апогея на всеобщия летен туризъм. Целогодишно живо, с локален нюанс и просвета, с стопанска система, която не е напълно подвластна от туризма (и изнемогва по-слабо след епидемиологичната 2020-а, в сравнение с други места). Неговото сърце е Ермуполи – градът на Хермес, бога на търговията и известията, оня с летящите сандали. Летящи сандали ще ви бъдат доста потребни, в случай че решите да покорите пешком по-високия от двата градски хълма – Ано Сирос, отстоящ на хиляди стъпала от морското ниво. Повечето локални вземат решение този проблем с шумно форсиране на мотопедите си по стръмните улички.
В древността Сирос бил заселен от финикийците, след това станал едно от средищата на цикладската цивилизация, само че римляните не го развили и го зарязали. Дошли венецианците и построили своята крепост Ано Сира на хълма – най-старинната и тиха част от града, с белокаменни улички и средновековна архитектура. Заради тях в Ермуполи живее една от най-големите католически общности в страната. Фамилиите ѝ имат извънредно за гръцкия език звучене, а римокатолическата катедрала „ Св. Георги “ увенчава най-високата точка.
От католическо семейство е може би най-известният в Гърция наследник на Сирос –
легендата на музикалния жанр ребетико
Маркос Вамвакарис. Островът въодушевява и неговия максимален шлагер Φραγκοσυριανή, в превод - католическо момиче от Сирос. Вамвакарис живял и писал песните си в Пирея, само че е израснал в Ано Сира, където родната му къща е превърната в музей.
Съседният рид – Врондадо, на собствен ред бил заселен от православната общественост и също коронясан с черква на върха - „ Възкресение Христово “. Животът обаче кипи основно в Долния град, към настлания с мрамор площад „ Мяули “. Величествената постройка на кметството е проектирана от немската архитектурна звезда Ернст Цилер, наоколо е оперният спектакъл „ Аполон “ - миникопие на миланската „ Ла Скала “, а краищата на площада са поръбени с уютни кафененца с дълги сенници, които да защищават от средиземноморската горещина.
В архитектурно отношение Ермуполи е повлиян от европейския класицизъм и романтизъм, с някои източни детайли поради бежанците от Мала Азия. По-голямата част от градския център е издигната сред 1830 и 1880 година, в интервала на максимален подем. Въпреки огромното възкръсване и реституция през XXI в. към момента не всички къщи са в най-хубавия си тип, само че слънчевите дворове, водопадите от бугенвилии и процесиите от котки компенсират това. Може да се поспори кой е най-красивият град в Гърция, само че сигурно градът на Хермес ще е в челната тройка, в конкуренция с първата столица на актуалната гръцка страна Нафплио, критската перла Ханя или може би столиците на Корфу, Родос и Лесбос. Чарът на острова (или най-малко на сироските ергени) е привлякъл и пет-шест наши сънароднички, които живеят непрекъснато на Сирос. Много от лекарите в болничното заведение на Ермуполи пък са приключили медицина в България.
Едно от нещата, които са предпазили прелестния град от туристите, е вероятно неналичието на плаж в непосредствена непосредственост. В северната част, зад хотел „ Хермес “ - достолепно приемащ посетители към този момент над 60 години – и към църквата „ Св. Никола “ е регионът с най-забележителните къщи. Вапория се пробва
да отнеме от прилежащия Миконос купата „ дребна Венеция “
- и евентуално я заслужава повече. В Миконос шарените къщички, надвиснали над водата и превърнати в скъпи питейни заведения, надали могат да се мерят по мащаби и естетическо влияние с някое венецианско палацо. Домовете на богати корабовладелци и търговци във Вапория обаче могат. Бетонната платформа пред бар „ Ста Вапория “ е най-близкото сходство на плаж в Ермуполи. Гмуркането в дълбоките яркосини води е единствено за опитни плувци, само че коктейлите с панорама са за всички.
От другата страна на залива, на юг, е най-старата корабостроителница в Гърция (и една от най-старите непрекъснато настоящи в света) - “Неорио “. По крайбрежната еспланада сред двете се редуват заведения, дюкяни с халвадопитес и лукуми, бюра за продажба на фериботни билети, хотелчета зад неокласически фасади от по-миналия век. Между тях е и единственото казино на Цикладите – повече историческа и архитектурна забележителност, в сравнение с място за облекчаване на хазартни пристрастености. Тук е шумно, прашно, горещо и който няма работа за извършване, се насочва към десетината селца в южната и западната част на острова, където са плажовете на Сирос. Те не блестят блестящо измежду общото пясъчно обилие на Цикладите, но са напълно прилични и добре устроени, в това число с едни от дребното в Гърция улеснения за инвалиди.
Село Кини разполага даже с три
– централният, зад който има и два положителни ресторанта, достижимият с къса разходка Лотос (за страдание, таверната „ То Лото “, държана от племенницата на Вамвакарис, преди няколко години затвори врати) и на няколко минути с кола просторният Делфини.
Лазурният Агатопес е в подножието на градчето Посидония. Известно и с венецианското си име Делаграция, то разкрива неподозирана за горещите и голи егейски острови панорама – обилен зелен оазис с разноцветни имения, не всички обитаеми, които биха правили чест на всяка европейска аристокрация. Малките курорти Вари, Азолимнос, Финикас и Галисас приютяват по-голямата част от гостите на Сирос през летните месеци. Цените към момента са рационални, а северната част на острова е дива и привлекателна за приключенците с черните си пътища, неусвоени плажове и деликатесите в таверната на последното село по пътя, Ай Михалис.
КАРЕ
До Сирос се пътува с ферибот от Пирея - сред 2.5 и 5 часа, от време на време има курсове и от пристанище Лаврио. Островът има летище, на което кацат единствено вътрешни полети. Цените са осезаемо по-ниски, отколкото на други, по-комерсиални Циклади.
Има публичен превоз, само че за по-далечните плажове и селца колата е потребна. В Ермуполи улиците са тесни и шофирането не е за слабаци. Паркинги има на крайбрежната улица.
---------
За още над 30 известни или слабо известни дестинации в Гърция четете в " Гръцко синьо: Не напълно справочник ", на книжния пазар от издателство " Сиела ".
Преди век и половина са го нарекли Кралицата на Цикладите, пристанището му е било по-голямо и по-важно от Пирея. И до момента 12-хилядният Ермуполи е административен център на архипелага и в него е съсредоточена цялата регионална инфраструктура. Допреди десетина-петнайсет години в пристанището му се кръстосваха по-голямата част от пътническите направления за егейските острови. Малцината посетители оставаха на тази гара разпределителна за малко, преди да поемат към Миконос, Парос, Санторини, Самос, Родос... Оттам и типичният въпрос, с който локалните хазяи жадно посрещаха слизащите на пристанището: „ За една нощ ли? “.
Не е елементарно да попаднеш в Сирос преднамерено: доста от
пътеводителите даже не го загатват,
въпреки това да стартира страхливо да се трансформира. Открих го инцидентно и аз, таман на едно такова корабоплаване до Санторини. Беше отвън сезона; мракът бе паднал, преди корабът да дебаркира в Ермуполи, и оставаха още пет часа до крайната цел с белите къщи и сините покриви. И тогава на хоризонта изникнаха неокласическите фасади, подредени в старателна геометрия по хълмовете, а в ниското - оживеното пристанище с щуращи се във всички направления хора и светлинки. Не приличаше по никакъв начин на цикладското факсимиле. Беше красиво по различен, непонятен и непредвиден метод.
Сирос не се е трансформирал доста и през днешния ден, въпреки че все по-голяма част от пътникопотока лети по въздуха, маршрутите, имената на фериботите са изменени и по-малко от тях пристават с басовото си „ буууууу “ на кея в Ермуполи. Хотелите в крайбрежните селца са станали повече и туристите са се умножили, а дребните китни плажове Агатопес, Вари и Мегас Ялос се препълват през юли и август.
Но
той си остана типично гръцко място
даже в апогея на всеобщия летен туризъм. Целогодишно живо, с локален нюанс и просвета, с стопанска система, която не е напълно подвластна от туризма (и изнемогва по-слабо след епидемиологичната 2020-а, в сравнение с други места). Неговото сърце е Ермуполи – градът на Хермес, бога на търговията и известията, оня с летящите сандали. Летящи сандали ще ви бъдат доста потребни, в случай че решите да покорите пешком по-високия от двата градски хълма – Ано Сирос, отстоящ на хиляди стъпала от морското ниво. Повечето локални вземат решение този проблем с шумно форсиране на мотопедите си по стръмните улички.
В древността Сирос бил заселен от финикийците, след това станал едно от средищата на цикладската цивилизация, само че римляните не го развили и го зарязали. Дошли венецианците и построили своята крепост Ано Сира на хълма – най-старинната и тиха част от града, с белокаменни улички и средновековна архитектура. Заради тях в Ермуполи живее една от най-големите католически общности в страната. Фамилиите ѝ имат извънредно за гръцкия език звучене, а римокатолическата катедрала „ Св. Георги “ увенчава най-високата точка.
От католическо семейство е може би най-известният в Гърция наследник на Сирос –
легендата на музикалния жанр ребетико
Маркос Вамвакарис. Островът въодушевява и неговия максимален шлагер Φραγκοσυριανή, в превод - католическо момиче от Сирос. Вамвакарис живял и писал песните си в Пирея, само че е израснал в Ано Сира, където родната му къща е превърната в музей.
Съседният рид – Врондадо, на собствен ред бил заселен от православната общественост и също коронясан с черква на върха - „ Възкресение Христово “. Животът обаче кипи основно в Долния град, към настлания с мрамор площад „ Мяули “. Величествената постройка на кметството е проектирана от немската архитектурна звезда Ернст Цилер, наоколо е оперният спектакъл „ Аполон “ - миникопие на миланската „ Ла Скала “, а краищата на площада са поръбени с уютни кафененца с дълги сенници, които да защищават от средиземноморската горещина.
В архитектурно отношение Ермуполи е повлиян от европейския класицизъм и романтизъм, с някои източни детайли поради бежанците от Мала Азия. По-голямата част от градския център е издигната сред 1830 и 1880 година, в интервала на максимален подем. Въпреки огромното възкръсване и реституция през XXI в. към момента не всички къщи са в най-хубавия си тип, само че слънчевите дворове, водопадите от бугенвилии и процесиите от котки компенсират това. Може да се поспори кой е най-красивият град в Гърция, само че сигурно градът на Хермес ще е в челната тройка, в конкуренция с първата столица на актуалната гръцка страна Нафплио, критската перла Ханя или може би столиците на Корфу, Родос и Лесбос. Чарът на острова (или най-малко на сироските ергени) е привлякъл и пет-шест наши сънароднички, които живеят непрекъснато на Сирос. Много от лекарите в болничното заведение на Ермуполи пък са приключили медицина в България.
Едно от нещата, които са предпазили прелестния град от туристите, е вероятно неналичието на плаж в непосредствена непосредственост. В северната част, зад хотел „ Хермес “ - достолепно приемащ посетители към този момент над 60 години – и към църквата „ Св. Никола “ е регионът с най-забележителните къщи. Вапория се пробва
да отнеме от прилежащия Миконос купата „ дребна Венеция “
- и евентуално я заслужава повече. В Миконос шарените къщички, надвиснали над водата и превърнати в скъпи питейни заведения, надали могат да се мерят по мащаби и естетическо влияние с някое венецианско палацо. Домовете на богати корабовладелци и търговци във Вапория обаче могат. Бетонната платформа пред бар „ Ста Вапория “ е най-близкото сходство на плаж в Ермуполи. Гмуркането в дълбоките яркосини води е единствено за опитни плувци, само че коктейлите с панорама са за всички.
От другата страна на залива, на юг, е най-старата корабостроителница в Гърция (и една от най-старите непрекъснато настоящи в света) - “Неорио “. По крайбрежната еспланада сред двете се редуват заведения, дюкяни с халвадопитес и лукуми, бюра за продажба на фериботни билети, хотелчета зад неокласически фасади от по-миналия век. Между тях е и единственото казино на Цикладите – повече историческа и архитектурна забележителност, в сравнение с място за облекчаване на хазартни пристрастености. Тук е шумно, прашно, горещо и който няма работа за извършване, се насочва към десетината селца в южната и западната част на острова, където са плажовете на Сирос. Те не блестят блестящо измежду общото пясъчно обилие на Цикладите, но са напълно прилични и добре устроени, в това число с едни от дребното в Гърция улеснения за инвалиди.
Село Кини разполага даже с три
– централният, зад който има и два положителни ресторанта, достижимият с къса разходка Лотос (за страдание, таверната „ То Лото “, държана от племенницата на Вамвакарис, преди няколко години затвори врати) и на няколко минути с кола просторният Делфини.
Лазурният Агатопес е в подножието на градчето Посидония. Известно и с венецианското си име Делаграция, то разкрива неподозирана за горещите и голи егейски острови панорама – обилен зелен оазис с разноцветни имения, не всички обитаеми, които биха правили чест на всяка европейска аристокрация. Малките курорти Вари, Азолимнос, Финикас и Галисас приютяват по-голямата част от гостите на Сирос през летните месеци. Цените към момента са рационални, а северната част на острова е дива и привлекателна за приключенците с черните си пътища, неусвоени плажове и деликатесите в таверната на последното село по пътя, Ай Михалис.
КАРЕ
До Сирос се пътува с ферибот от Пирея - сред 2.5 и 5 часа, от време на време има курсове и от пристанище Лаврио. Островът има летище, на което кацат единствено вътрешни полети. Цените са осезаемо по-ниски, отколкото на други, по-комерсиални Циклади.
Има публичен превоз, само че за по-далечните плажове и селца колата е потребна. В Ермуполи улиците са тесни и шофирането не е за слабаци. Паркинги има на крайбрежната улица.
---------
За още над 30 известни или слабо известни дестинации в Гърция четете в " Гръцко синьо: Не напълно справочник ", на книжния пазар от издателство " Сиела ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ