Войната между Русия и НАТО няма да прилича на тази в Украйна, Москва ще се съсредоточи върху това да сломи решимостта на Алианса
Фабиан Хофман
Foreign Policy
Когато планираше кървавата си война в Украйна през 2022 година, Русия възнамеряваше да организира решителна акция, която трябваше да докара до влизане на войските ѝ в Киев и бързо събаряне на украинското държавно управление. Минаха повече от три години, само че този сюжет си остава единствено фантазия. Руските войски са блокирани на постепенно движеща се фронтова линия на стотици километри от Киев. Русия реализира дребни тактически триумфи през последната година, само че няма признаци за сериозен боен пробив, написа американското издание Foreign Policy.
А на Запад европейските страни-членки на НАТО ускорено реализират развой на превъоръжаване. Някои военни лица предизвестиха, че Алиансът би трябвало да е подготвен да отблъсне съветска офанзива против една или повече страни членки на НАТО, което може да се случи в границите на 3 до 7 години. Датското разузнаване е още по-мрачно, заявявайки, че Русия може да предприеме някаква форма на офанзива в границите на 6 месеца след закъснение или прекъсване на военните дейности в Украйна.
Провалена в Украйна Русия ще продължи да е сериозна опасност за НАТО
Тези два облика на Русия са сложни за съчетаване. Има Русия, която не съумя да осъществя упоритостите си в Украйна и се провали; има и Русия, която съставлява сериозна опасност за НАТО, изключително за източноевропейските страни. Ключът към разрешаването на този явен абсурд се крие в разбирането, че война сред НАТО и Русия евентуално би била доста друга от тази в Украйна. Главната цел на Москва във войната против НАТО няма да бъде завземането на огромни територии, най-малко в началния стадий, а унищожаването на Алианса като политическо и военно обединяване, способно да се опълчи на Русия. За да се реализира това, няма да е належащо да се побеждават силите на НАТО в открита борба.
НАТО-Русия Източник: Колаж
По-скоро се цели разрушение на единството и решителността на НАТО. Кремъл ще залага, че Алиансът ще се разпадне под подобен напън. Русия евентуално ще може да натрупа сили, с цел да приложи тази тактичност даже в близко бъдеще, изключително откакто боевете в Украйна спрат. Следователно Русия съставлява сериозна и мощна опасност за съществуването на НАТО и войната ѝ с Алианса би била радикално друга от спора, който следим в Украйна.
Противно на войнствената съветска агитация, военнополитическият хайлайф в Москва схваща, че Русия най-вероятно би изгубила в пълномащабна неядрена война с НАТО, даже без присъединяване на Съединените щати. Това обаче не значи, че тя няма късмет за триумф. Изключително значимо е от нейна позиция Русия да избегне нескончаем и уморителен спор и да обезпечи неговото бързо и удобно разрешаване.
Руска офанзива против НАТО не би била ориентирана към намаляване на цялостната дарба на Алианса да води война, макар че подкопаването на военния му капацитет сигурно би било основна цел. Основните старания най-вероятно ще бъдат ориентирани към подкопаване на решимостта и готовността на НАТО за опозиция. Русия евентуално би избрала краткосрочна, високоинтензивна акция, ориентирана към подкопаване на политическата единодушие на НАТО. Целта би била да се локализира борбата, като се въвлекат в спора единствено една или няколко държави-членки на НАТО, и бързо да се прекратят бойните дейности.
Какви са сюжетите?
Вероятен сюжет би почнал с лимитирано навлизане на територията на НАТО в хипотетична точка на накърнимост, като да вземем за пример офанзива против една или повече от балтийските страни. След първичната офанзива Русия ще може да твърди, че всеки опит за връщане на завзетата от нея територия ще провокира нуклеарна ескалация. Това е тактика, която военните анализатори назовават нападателен имунитет. В поддръжка на изказванията си, Русия ще може да оборудва няколко от своите оперативно-тактически ракети с нуклеарни бойни глави, да разположи на позиции тези пускови установки и по-късно да разгласи подготвеност за изстрелване във всеки един миг.
Ако НАТО приготви контраатака, Русия би могла в допълнение да ескалира обстановката, като нанесе серия от удари по гражданска инфраструктура надълбоко в европейска територия, употребявайки неядрени ракети. По този метод това ще алармира, че продължаващата опозиция единствено ще усили провалите. Ако Русия заключи, че по-рязка ескалация би обслужила нейните ползи, тогава не може да се изключи опцията за предупредителни нуклеарни удари против европейския гръб.
Русия Източник: Агенция Москва
Атака от този вид би била рискова игра с високи залози. Русия ще изхожда от догатката, че с отслабването на решителността на НАТО под натиска на възходящите стандартни и нуклеарни закани, възможни ракетни удари по европейския гръб, саботажни дейности и други интервенции в сивата зона, Алиансът на процедура ще капитулира.
Руските политици надали ще разчитат на груповата капитулация на страните от НАТО. Те сигурно ще чакат мощна опозиция от някои членове, изключително от Източна Европа. И въпреки всичко Кремъл може да има вяра, че Съединени американски щати и основните западноевропейски съдружници, изправени пред действителни последствия на личната си територия, ще се поколебаят да защитят сътрудниците си. Всеки крах в отбраната на член на НАТО, подложен на офанзива, би алармирал за на практика разпад на Алианса. Това е главната цел за Русия и значително изискване за определяне на нейното районно владичество.
Балансът на решителността ще предопредели съветското решение
Следователно решението на Русия да нападна една или повече европейски страни от НАТО ще зависи не толкоз от салдото на силите, колкото от нейното усещане за салдото на решителността. Въпреки многократните неуспехи на съветските сили в Украйна, няма подозрение, че Русия е решена да наруши реда след Студената война и да възвърне сферата си на въздействие в Източна Европа. В същото време Русия смята, че Западът не желае да поема риск и страда от ниска приемливост към болежка. И това основава рискова комбинация, която би могла да подтикне съветските политици да работят допустимо най-бързо.
Какво е належащо на Русия за такава лимитирана офанзива? Първо, това би изисквало предни сили, способни да обхванат през границата на НАТО в уязвима точка, след което в пердах ще бъдат въвлечени задоволителен брой съществени сили, с цел да окупират дребна, само че стратегически значима част от територията на Алианса. В актуалната война пробиването на укрепени отбранителни уреди стана доста по-трудно, основно заради огромния брой тактически дронове, употребявани на бойното поле, които нанасят тежки загуби даже на дребни, маневрени елементи, когато те излизат от прикритието си.
Войната в Украйна обаче демонстрира, че същата тази технология, когато се употребява вярно, може да помогне за пробива на вражеската защита. Например съветските групи с дронове изиграха основна роля в пробива на украинските отбранителни позиции в Курска област и възобновяване на контрола над нея. Украйна и Русия през днешния ден имат най-квалифицираните оператори на дронове в света. Това са опитни, закалени в борби бойци, които евентуално ще превъзхождат своите сътрудници от НАТО най-малко в ранните стадии на спора.
Но не можеш да спечелиш война единствено с дронове. Русия ще се нуждае и от обичайни високомобилни сили, с цел да завземе и задържи територия: добре подготвена пехота, бронирани машини, танкове и спомагателни елементи. Последните разследващи отчети демонстрират, че Русия е съумяла да активизира задоволително хора освен с цел да компенсира бойните загуби, само че и с цел да усили числеността на войските си. Освен това западните представители означават, че Русия създава повече военна техника и муниции, в това число модерни (по съветски стандарти) танкове и артилерийски муниции, в сравнение с изпраща на фронта. От решаващо значение е, че с цел да сътвори мощ, която би могла сполучливо да извърши лимитирана офанзива против НАТО, на Русия няма да се постанова да възвръща армията си до равнището от началото на 2022 година
За да сложи водачеството на НАТО на мястото му, Русия ще се нуждае и от надеждни, точно насочвани нуклеарни сили, способни да заплашват и, в случай че е належащо, да нанасят удари. Успоредно с това ще са ѝ нужни огромни ресурси от стандартни оръжия за удар с огромен обхват, с цел да заплашва и систематично да нападна европейска сериозна инфраструктура.
Ядрените оръжия и защитата на Европа
Що се отнася до нуклеарните оръжия, Русия има мощна позиция. В допълнение към 2000 нестратегически бойни глави, тя разполага с разнородни ракетни системи, които могат да изстрелят нуклеарни бойни глави в къси периоди. Относно стандартните оръжия се смята, че Русия създава годишно към 1200 крилати ракети за наземна офанзива, 400 балистични ракети с дребен и междинен обхват и повече от 6000 дрона с огромен обхват, като в същото време работи за увеличение на производството. Точните числа са сложни за инспекция, само че релативно ниските равнища на потребление на ракети през миналата зима демонстрират, че Русия евентуално към този момент е натрупала забележителен боеприпас. Ако войната в Украйна се забави или спре, Русия ще има добра опция в допълнение бързо да усили ракетния си боеприпас.
Как би трябвало НАТО да се приготви за това? Една от основните променливи, определящи времето на евентуална съветска офанзива, е продължаващата война в Украйна. Докато Русия е принудена да вложи по-голямата част, в случай че не и всичките си запаси в Украйна, офанзива против територията на НАТО наподобява малко евентуална, макар че не може да бъде изцяло изключена. Русия активизира повече сили и запаси, в сравнение с е заела с Украйна, и всяко закъснение на бойните дейности ще усили арсеналите на Русия за осъществяване на други сюжети.
Само Украйна ще реши какъв брой дълго ще продължи битката и при какви условия ще е подготвена да се съгласи на съглашение с Русия. Но до момента в който Украйна се съпротивлява, поддръжката за тази страна остава освен морално и законно право за европейските страни, само че и стратегически аргументиран курс. Демонстрирането на ангажимент за поддръжка на Украйна и подготвеност за вдишване на пресметнати опасности против Русия също ще помогне за изместване на салдото на решителността в интерес на НАТО.
В същото време Европа би трябвало да се приготви за типа война, която Русия може би към този момент възнамерява. Тази война ще бъде доста друга от продължителния спор, който се развива в Украйна. Най-добрият метод да се отблъсне високоинтензивна, стремително бърза съветска офанзива е да се откаже на Москва всякаква опция за нападения по границата. Това изисква надеждна тактика за предна защита, каквато НАТО към момента няма. Осигуряването на предна защита значи пренасяне на повече войски и техника към фронтовите линии, изключително откакто Съединени американски щати изместват фокуса си другаде и може да изтеглят силите си от Европа.
Докато Европа не сложи отбранителната си промишленост на военна основа и не стартира да купува в мащаб, съгласуван със опасността, прозорецът на накърнимост ще остане отворен, изключително като се има поради, че Русия не демонстрира признаци за редуциране на военното произвеждане. Устойчивото попречване на съветска офанзива ще изисква дронове, ракети, танкове, мини и системи за поддръжка. Европа се нуждае от повече от всичко и няма време за губене.
Европейските страни от НАТО също би трябвало да показват способността си да реагират дейно на съветската насила, както с нуклеарен, по този начин и с неядрен темперамент. Противоракетната защита ще помогне за понижаване на опасността от удари на далечни дистанции против европейски цели, само че няма да е задоволителна. За да изградят възпиращ резултат, европейските страни би трябвало по сходен метод да влагат и да разпрострат надеждни качества за втори удар, като ясно заявят, че са подготвени да реагират неотложно, в това число посредством офанзиви против сериозната инфраструктура на Русия.
НАТО би трябвало също по този начин да изпрати категоричен сигнал, че въпреки да не се стреми към нуклеарна ескалация, неговите членове няма да се поддадат на нуклеарни закани, нито ще се уплашат от потреблението на нуклеарни оръжия. Алиансът би трябвало да удостовери тези сигнали с действителни бойни благоприятни условия. Предвид отслабването на разширената гаранция за въздържане на Съединени американски щати при президента Доналд Тръмп, европейските нуклеарни страни би трябвало да поемат по-голяма роля, като разширят и диверсифицират нуклеарните си арсенали и трансформират доктрините си.
Границите на съветските упоритости
Русия ясно съобщи, че упоритостите ѝ не свършват с Украйна. Би било неразумно да не се подготвим за война. Такава подготовка е нужна точно, с цел да се предотврати започването ѝ. Също толкоз неправилно е догатката, че сходна война би била сходна на тази в Украйна. Ако Русия влезе в спор с НАТО, тя ще се възползва от слабостите на блока и личните си мощни страни, написа още Foreign Policy.
В тази конюнктура най-вероятният метод на Русия наподобява е кратковременен, високоинтензивен сюжет, предопределен да раздели Алианса и да отстрани подобен значим фактор като европейската опозиция. Този сюжет би трябвало да бъде в центъра на планирането на НАТО в процеса на превъоръжаване на Европа.
Foreign Policy
Когато планираше кървавата си война в Украйна през 2022 година, Русия възнамеряваше да организира решителна акция, която трябваше да докара до влизане на войските ѝ в Киев и бързо събаряне на украинското държавно управление. Минаха повече от три години, само че този сюжет си остава единствено фантазия. Руските войски са блокирани на постепенно движеща се фронтова линия на стотици километри от Киев. Русия реализира дребни тактически триумфи през последната година, само че няма признаци за сериозен боен пробив, написа американското издание Foreign Policy.
А на Запад европейските страни-членки на НАТО ускорено реализират развой на превъоръжаване. Някои военни лица предизвестиха, че Алиансът би трябвало да е подготвен да отблъсне съветска офанзива против една или повече страни членки на НАТО, което може да се случи в границите на 3 до 7 години. Датското разузнаване е още по-мрачно, заявявайки, че Русия може да предприеме някаква форма на офанзива в границите на 6 месеца след закъснение или прекъсване на военните дейности в Украйна.
Провалена в Украйна Русия ще продължи да е сериозна опасност за НАТО
Тези два облика на Русия са сложни за съчетаване. Има Русия, която не съумя да осъществя упоритостите си в Украйна и се провали; има и Русия, която съставлява сериозна опасност за НАТО, изключително за източноевропейските страни. Ключът към разрешаването на този явен абсурд се крие в разбирането, че война сред НАТО и Русия евентуално би била доста друга от тази в Украйна. Главната цел на Москва във войната против НАТО няма да бъде завземането на огромни територии, най-малко в началния стадий, а унищожаването на Алианса като политическо и военно обединяване, способно да се опълчи на Русия. За да се реализира това, няма да е належащо да се побеждават силите на НАТО в открита борба.
НАТО-Русия Източник: Колаж По-скоро се цели разрушение на единството и решителността на НАТО. Кремъл ще залага, че Алиансът ще се разпадне под подобен напън. Русия евентуално ще може да натрупа сили, с цел да приложи тази тактичност даже в близко бъдеще, изключително откакто боевете в Украйна спрат. Следователно Русия съставлява сериозна и мощна опасност за съществуването на НАТО и войната ѝ с Алианса би била радикално друга от спора, който следим в Украйна.
Противно на войнствената съветска агитация, военнополитическият хайлайф в Москва схваща, че Русия най-вероятно би изгубила в пълномащабна неядрена война с НАТО, даже без присъединяване на Съединените щати. Това обаче не значи, че тя няма късмет за триумф. Изключително значимо е от нейна позиция Русия да избегне нескончаем и уморителен спор и да обезпечи неговото бързо и удобно разрешаване.
Руска офанзива против НАТО не би била ориентирана към намаляване на цялостната дарба на Алианса да води война, макар че подкопаването на военния му капацитет сигурно би било основна цел. Основните старания най-вероятно ще бъдат ориентирани към подкопаване на решимостта и готовността на НАТО за опозиция. Русия евентуално би избрала краткосрочна, високоинтензивна акция, ориентирана към подкопаване на политическата единодушие на НАТО. Целта би била да се локализира борбата, като се въвлекат в спора единствено една или няколко държави-членки на НАТО, и бързо да се прекратят бойните дейности.
Какви са сюжетите?
Вероятен сюжет би почнал с лимитирано навлизане на територията на НАТО в хипотетична точка на накърнимост, като да вземем за пример офанзива против една или повече от балтийските страни. След първичната офанзива Русия ще може да твърди, че всеки опит за връщане на завзетата от нея територия ще провокира нуклеарна ескалация. Това е тактика, която военните анализатори назовават нападателен имунитет. В поддръжка на изказванията си, Русия ще може да оборудва няколко от своите оперативно-тактически ракети с нуклеарни бойни глави, да разположи на позиции тези пускови установки и по-късно да разгласи подготвеност за изстрелване във всеки един миг.
Ако НАТО приготви контраатака, Русия би могла в допълнение да ескалира обстановката, като нанесе серия от удари по гражданска инфраструктура надълбоко в европейска територия, употребявайки неядрени ракети. По този метод това ще алармира, че продължаващата опозиция единствено ще усили провалите. Ако Русия заключи, че по-рязка ескалация би обслужила нейните ползи, тогава не може да се изключи опцията за предупредителни нуклеарни удари против европейския гръб.
Русия Източник: Агенция Москва Атака от този вид би била рискова игра с високи залози. Русия ще изхожда от догатката, че с отслабването на решителността на НАТО под натиска на възходящите стандартни и нуклеарни закани, възможни ракетни удари по европейския гръб, саботажни дейности и други интервенции в сивата зона, Алиансът на процедура ще капитулира.
Руските политици надали ще разчитат на груповата капитулация на страните от НАТО. Те сигурно ще чакат мощна опозиция от някои членове, изключително от Източна Европа. И въпреки всичко Кремъл може да има вяра, че Съединени американски щати и основните западноевропейски съдружници, изправени пред действителни последствия на личната си територия, ще се поколебаят да защитят сътрудниците си. Всеки крах в отбраната на член на НАТО, подложен на офанзива, би алармирал за на практика разпад на Алианса. Това е главната цел за Русия и значително изискване за определяне на нейното районно владичество.
Балансът на решителността ще предопредели съветското решение
Следователно решението на Русия да нападна една или повече европейски страни от НАТО ще зависи не толкоз от салдото на силите, колкото от нейното усещане за салдото на решителността. Въпреки многократните неуспехи на съветските сили в Украйна, няма подозрение, че Русия е решена да наруши реда след Студената война и да възвърне сферата си на въздействие в Източна Европа. В същото време Русия смята, че Западът не желае да поема риск и страда от ниска приемливост към болежка. И това основава рискова комбинация, която би могла да подтикне съветските политици да работят допустимо най-бързо.
Какво е належащо на Русия за такава лимитирана офанзива? Първо, това би изисквало предни сили, способни да обхванат през границата на НАТО в уязвима точка, след което в пердах ще бъдат въвлечени задоволителен брой съществени сили, с цел да окупират дребна, само че стратегически значима част от територията на Алианса. В актуалната война пробиването на укрепени отбранителни уреди стана доста по-трудно, основно заради огромния брой тактически дронове, употребявани на бойното поле, които нанасят тежки загуби даже на дребни, маневрени елементи, когато те излизат от прикритието си.
Войната в Украйна обаче демонстрира, че същата тази технология, когато се употребява вярно, може да помогне за пробива на вражеската защита. Например съветските групи с дронове изиграха основна роля в пробива на украинските отбранителни позиции в Курска област и възобновяване на контрола над нея. Украйна и Русия през днешния ден имат най-квалифицираните оператори на дронове в света. Това са опитни, закалени в борби бойци, които евентуално ще превъзхождат своите сътрудници от НАТО най-малко в ранните стадии на спора.
Но не можеш да спечелиш война единствено с дронове. Русия ще се нуждае и от обичайни високомобилни сили, с цел да завземе и задържи територия: добре подготвена пехота, бронирани машини, танкове и спомагателни елементи. Последните разследващи отчети демонстрират, че Русия е съумяла да активизира задоволително хора освен с цел да компенсира бойните загуби, само че и с цел да усили числеността на войските си. Освен това западните представители означават, че Русия създава повече военна техника и муниции, в това число модерни (по съветски стандарти) танкове и артилерийски муниции, в сравнение с изпраща на фронта. От решаващо значение е, че с цел да сътвори мощ, която би могла сполучливо да извърши лимитирана офанзива против НАТО, на Русия няма да се постанова да възвръща армията си до равнището от началото на 2022 година
За да сложи водачеството на НАТО на мястото му, Русия ще се нуждае и от надеждни, точно насочвани нуклеарни сили, способни да заплашват и, в случай че е належащо, да нанасят удари. Успоредно с това ще са ѝ нужни огромни ресурси от стандартни оръжия за удар с огромен обхват, с цел да заплашва и систематично да нападна европейска сериозна инфраструктура.
Ядрените оръжия и защитата на Европа
Що се отнася до нуклеарните оръжия, Русия има мощна позиция. В допълнение към 2000 нестратегически бойни глави, тя разполага с разнородни ракетни системи, които могат да изстрелят нуклеарни бойни глави в къси периоди. Относно стандартните оръжия се смята, че Русия създава годишно към 1200 крилати ракети за наземна офанзива, 400 балистични ракети с дребен и междинен обхват и повече от 6000 дрона с огромен обхват, като в същото време работи за увеличение на производството. Точните числа са сложни за инспекция, само че релативно ниските равнища на потребление на ракети през миналата зима демонстрират, че Русия евентуално към този момент е натрупала забележителен боеприпас. Ако войната в Украйна се забави или спре, Русия ще има добра опция в допълнение бързо да усили ракетния си боеприпас.
Как би трябвало НАТО да се приготви за това? Една от основните променливи, определящи времето на евентуална съветска офанзива, е продължаващата война в Украйна. Докато Русия е принудена да вложи по-голямата част, в случай че не и всичките си запаси в Украйна, офанзива против територията на НАТО наподобява малко евентуална, макар че не може да бъде изцяло изключена. Русия активизира повече сили и запаси, в сравнение с е заела с Украйна, и всяко закъснение на бойните дейности ще усили арсеналите на Русия за осъществяване на други сюжети.
Само Украйна ще реши какъв брой дълго ще продължи битката и при какви условия ще е подготвена да се съгласи на съглашение с Русия. Но до момента в който Украйна се съпротивлява, поддръжката за тази страна остава освен морално и законно право за европейските страни, само че и стратегически аргументиран курс. Демонстрирането на ангажимент за поддръжка на Украйна и подготвеност за вдишване на пресметнати опасности против Русия също ще помогне за изместване на салдото на решителността в интерес на НАТО.
В същото време Европа би трябвало да се приготви за типа война, която Русия може би към този момент възнамерява. Тази война ще бъде доста друга от продължителния спор, който се развива в Украйна. Най-добрият метод да се отблъсне високоинтензивна, стремително бърза съветска офанзива е да се откаже на Москва всякаква опция за нападения по границата. Това изисква надеждна тактика за предна защита, каквато НАТО към момента няма. Осигуряването на предна защита значи пренасяне на повече войски и техника към фронтовите линии, изключително откакто Съединени американски щати изместват фокуса си другаде и може да изтеглят силите си от Европа.
Докато Европа не сложи отбранителната си промишленост на военна основа и не стартира да купува в мащаб, съгласуван със опасността, прозорецът на накърнимост ще остане отворен, изключително като се има поради, че Русия не демонстрира признаци за редуциране на военното произвеждане. Устойчивото попречване на съветска офанзива ще изисква дронове, ракети, танкове, мини и системи за поддръжка. Европа се нуждае от повече от всичко и няма време за губене.
Европейските страни от НАТО също би трябвало да показват способността си да реагират дейно на съветската насила, както с нуклеарен, по този начин и с неядрен темперамент. Противоракетната защита ще помогне за понижаване на опасността от удари на далечни дистанции против европейски цели, само че няма да е задоволителна. За да изградят възпиращ резултат, европейските страни би трябвало по сходен метод да влагат и да разпрострат надеждни качества за втори удар, като ясно заявят, че са подготвени да реагират неотложно, в това число посредством офанзиви против сериозната инфраструктура на Русия.
НАТО би трябвало също по този начин да изпрати категоричен сигнал, че въпреки да не се стреми към нуклеарна ескалация, неговите членове няма да се поддадат на нуклеарни закани, нито ще се уплашат от потреблението на нуклеарни оръжия. Алиансът би трябвало да удостовери тези сигнали с действителни бойни благоприятни условия. Предвид отслабването на разширената гаранция за въздържане на Съединени американски щати при президента Доналд Тръмп, европейските нуклеарни страни би трябвало да поемат по-голяма роля, като разширят и диверсифицират нуклеарните си арсенали и трансформират доктрините си.
Границите на съветските упоритости
Русия ясно съобщи, че упоритостите ѝ не свършват с Украйна. Би било неразумно да не се подготвим за война. Такава подготовка е нужна точно, с цел да се предотврати започването ѝ. Също толкоз неправилно е догатката, че сходна война би била сходна на тази в Украйна. Ако Русия влезе в спор с НАТО, тя ще се възползва от слабостите на блока и личните си мощни страни, написа още Foreign Policy.
В тази конюнктура най-вероятният метод на Русия наподобява е кратковременен, високоинтензивен сюжет, предопределен да раздели Алианса и да отстрани подобен значим фактор като европейската опозиция. Този сюжет би трябвало да бъде в центъра на планирането на НАТО в процеса на превъоръжаване на Европа.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ