България чества 172 години от рождението на Иван Вазов
Език заветен на моите предци
език на страдания, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за наслада не - за кахъри отровни.
...
Ох, аз ще взема черния ти позор
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта хубост
аз хулниците твои ще санкционира.
Вазов, " Българският език "
На 9 юли България празнува 172 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Поетът е роден 9 юли 1850 година в Сопот и умира на 22 септември 1921 година в София, като през целия си живот постоянно е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Иван Вазов е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „ Борът” е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в „ Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец.
Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на татко си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев и основава повестта „ Немили-недраги ". През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ".
Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885). За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ".
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - „ Под игото ". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се открива в София, където живее до края на дните си.
Националният книжовен музей и къща музей „ Иван Вазов “ в столицата ще отбележат годишнината с празненство, което ще се организира на 9 юли от 11:00 часа пред паметника на Иван Вазов в градинката на столичния храм „ Света София “.
език на страдания, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за наслада не - за кахъри отровни.
...
Ох, аз ще взема черния ти позор
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта хубост
аз хулниците твои ще санкционира.
Вазов, " Българският език "
На 9 юли България празнува 172 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Поетът е роден 9 юли 1850 година в Сопот и умира на 22 септември 1921 година в София, като през целия си живот постоянно е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Иван Вазов е роден в фамилията на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „ Борът” е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870 година в „ Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец.
Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на татко си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се среща и с Христо Ботев и основава повестта „ Немили-недраги ". През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ".
Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките " Избавление " (1878), " Гусла " (1881), " Италия " (1884), " Поля и гори " (1884), " Сливница " (1885). За малко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ".
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където основава шедьовъра на българската класика - „ Под игото ". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се открива в София, където живее до края на дните си.
Националният книжовен музей и къща музей „ Иван Вазов “ в столицата ще отбележат годишнината с празненство, което ще се организира на 9 юли от 11:00 часа пред паметника на Иван Вазов в градинката на столичния храм „ Света София “.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ