Ей, пак сме големи специалисти по всичко. Първо, най-вече разбираме

Ей, отново сме огромни експерти по всичко. Първо, най-много разбираме от пиянство, то има ли човек в тази страна, на който тази тематика не му е изцяло ясна? Колко би трябвало да се пие, по кое време, по какъв начин. Този Ласкин доста е пиел, повече от братчеда, който обаче, нали, доста носи на пиянство...

Жалим му децата, возил ги бил пийнал. Веднага блестваме, задачите в бяло, нашите деца са предпазени, ние не пием, пък и да пием, се владеем. А и той нищо не може да ни каже, нали, на него му е взета думата. Той не се е владеел, той е пиел, също по този начин си признал, и то при душеприказчика на народонаселението, Карбовски. Страшна работа, ей.

Мислим, че като приказваме за индивида, сякаш имаме право на последна дума, това ни прави по-извисени. Него смъкваме в калта, нас си издигаме.

Но след това не ни стига да сме експерти единствено по пиянство. Почваме към този момент да разбираме и от тихата трагичност на елементарния, всекидневен, елементарен живот, против която някои хора нямат имунизация. Вече и от това поназнайваме, почваме да обясняваме, да сочим с пръст, да сме безкомпромисни.

Нямаме срам пред гибелта, нямаме и пред живите, няма край тази пристрастеност да сме прави, да знаем, да ни е ясно всичко, мамка му. Не може всичко да е ясно, не може да знаеш какво му е на другия човек, каква рана му зее в сърцето, не може все ти да казваш по какъв начин са нещата.

Вземете веднъж да помълчите. Засрамете се, помислете. Или пък не, не мислете, прекомерно доста желая. Просто млъкнете.