Политическата несигурност оскъпи еврото
Еврото съвсем не се отлепи от 1.16 щ. $ през последните пет работни дни. След малко повишаване до към 1.1660 щ. $, дължащо се и на номинацията на Джей Пауъл като идващия ръководител на Федералния запас, единната европейска валута пое надолу под натиска на политическите главоболия на Стария континент и в очакване на съществени данъчни промени оттатък Атлантика. В късната следобедна търговия на 8 ноември еврото се разменяше против 1.1584 щ. $.
Публикуваните фундаментални индикатори на еврорегиона бяха прилични.
Заводските поръчки към немските производители са се нараснали ненадейно и това е за втори следващ месец през септември, което удостоверява постоянния напредък на немското стопанство. Коригираните съгласно инфлацията и сезонните съмнения поръчки са нарастнали с 1% след 4.1% растеж през август. Търсенето на промишлени артикули, създадени в Германия, се е повишило с 9.5% на годишна база през септември. Основен мотор на подема е 14.1-процентният скок на потреблението на немски капиталови артикули от 19-те страни членки на еврозоната. Докато поръчките от локалните консуматори са намалели с 0.1% по отношение на август.
Испанският бранш на услугите пък стана жертва на вълненията към Каталуния. Индексът, следящ интензивността в сектора, се е намалил през октомври с 2.1 пункта (най-значимо за последните повече от две години) - до 54.6 точки. И въпреки че е над 50 пункта, което е белег за напредък, цифрата е най-слабото от януари насам. Каталуния дава 20% принос за Брутният вътрешен продукт на Испания и по оценка на специалисти рецесията може да отнеме 0.2% от растежа на страната през четвъртото тримесечие.
Подемът на инфлацията в балтийските републики пък към този момент стартира да тежи на растежа там. В Литва септемврийската й стойност е била 4.8% - три пъти над междинната за еврорегиона. В резултат, Брутният вътрешен продукт на страната е повишен с 3.1% годишно през третото тримесечие, отчитайки първото си закъснение от година насам. Растящите потребителски цени в трите републики край Балтийско море, които употребяват еврото, извикват мрачните мемоари от икономическия провал през 2008-а и повдигат сериозния въпрос до каква степен подобаваща за всички страни - членки на блока на еврото, е супер великодушната парична политика на Европейската централна банка.
Въпреки че се вижда краят на ерата на лесните пари, след поръчките на Федералния запас да стартира да изтегля паричните тласъци за националните стопанства, икономисти на "Нордеа банк " считат, че мандатът на Марио Драги на кормилото на ЕЦБ ще завърши без нито едно лихвено нарастване. Експертите предвиждат, че европейските централни банкери няма да дигнат нито една от основните лихви до декември 2019-а, въпреки че преди време предвиждаха лихвен растеж през първото тримесечие на същата година. Драги би трябвало да се отдръпна от шефското място в ЕЦБ в края на октомври 2019-а. Италианецът е отпред на институцията от 2011-а.
У нас
Междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на предходната седмица и в първите два на тази беше относително деен. Средният дневен валутен оборот доближи 1766 млн. Евро (3454 млн. лева.) с 1% дял на щатския $ от купената и продадена валута.
Публикуваните фундаментални индикатори на еврорегиона бяха прилични.
Заводските поръчки към немските производители са се нараснали ненадейно и това е за втори следващ месец през септември, което удостоверява постоянния напредък на немското стопанство. Коригираните съгласно инфлацията и сезонните съмнения поръчки са нарастнали с 1% след 4.1% растеж през август. Търсенето на промишлени артикули, създадени в Германия, се е повишило с 9.5% на годишна база през септември. Основен мотор на подема е 14.1-процентният скок на потреблението на немски капиталови артикули от 19-те страни членки на еврозоната. Докато поръчките от локалните консуматори са намалели с 0.1% по отношение на август.
Испанският бранш на услугите пък стана жертва на вълненията към Каталуния. Индексът, следящ интензивността в сектора, се е намалил през октомври с 2.1 пункта (най-значимо за последните повече от две години) - до 54.6 точки. И въпреки че е над 50 пункта, което е белег за напредък, цифрата е най-слабото от януари насам. Каталуния дава 20% принос за Брутният вътрешен продукт на Испания и по оценка на специалисти рецесията може да отнеме 0.2% от растежа на страната през четвъртото тримесечие.
Подемът на инфлацията в балтийските републики пък към този момент стартира да тежи на растежа там. В Литва септемврийската й стойност е била 4.8% - три пъти над междинната за еврорегиона. В резултат, Брутният вътрешен продукт на страната е повишен с 3.1% годишно през третото тримесечие, отчитайки първото си закъснение от година насам. Растящите потребителски цени в трите републики край Балтийско море, които употребяват еврото, извикват мрачните мемоари от икономическия провал през 2008-а и повдигат сериозния въпрос до каква степен подобаваща за всички страни - членки на блока на еврото, е супер великодушната парична политика на Европейската централна банка.
Въпреки че се вижда краят на ерата на лесните пари, след поръчките на Федералния запас да стартира да изтегля паричните тласъци за националните стопанства, икономисти на "Нордеа банк " считат, че мандатът на Марио Драги на кормилото на ЕЦБ ще завърши без нито едно лихвено нарастване. Експертите предвиждат, че европейските централни банкери няма да дигнат нито една от основните лихви до декември 2019-а, въпреки че преди време предвиждаха лихвен растеж през първото тримесечие на същата година. Драги би трябвало да се отдръпна от шефското място в ЕЦБ в края на октомври 2019-а. Италианецът е отпред на институцията от 2011-а.
У нас
Междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на предходната седмица и в първите два на тази беше относително деен. Средният дневен валутен оборот доближи 1766 млн. Евро (3454 млн. лева.) с 1% дял на щатския $ от купената и продадена валута.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ