Хърватия: Приемането на еврото вдигна не цените, а доходите
Еврото не е повлияло на цените на стоките в Хърватия, а виталният стандарт на жителите се е повишил. Влизането на Загреб в еврозоната е добавило единствено 0.2 процентни пункта към инфлацията в страната, а реалните приходи на хърватците са се нараснали с 5.7%. Това стана ясно от думите на шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, който е на посещаване в България и взе присъединяване в съвещание на парламентарната комисия по европейските въпроси в понеделник. Заседанието бе бойкотирано от " Възраждане " и Българска социалистическа партия, които са срещу скорошното приемане на еврото в България.
Преди два дни финансовият министър Асен Василев, който взе участие в съвещание на Съвета по стопански и финансови въпроси на Европейски Съюз в Гент, съобщи, че . Единственият аршин, който София все още не извършва, е инфлационният.
Хърватия е стана 20-ят член на еврозоната на 1 януари 2023 г. За да разсее страховете на българите във връзка с приемането на еврото, шефът на централната банка на Хърватия показа опита на страната след приемането на валутата пред българските депутати в понеделник. Борис Вуйчич изнесе презентация, с цел да опише за главните изгоди от приемането на еврото.
По-нисък дълг
" Хърватия е една относително дребна стопанска система. За нас беше значимо да понижим риска от валутен продан ", каза Борис Вуйчич. Той изясни, че процесът е довел до доста понижение на външния дълг на страната.
По отношение на инфлацията шефът изясни, че в първите седмици след смяната е имало опити за спекулативно повишение на цените, само че те са пресечени от управляващите с разнообразни способи. Стигна се и до въвеждане на таван на цените на някои храни от първа нужда като олио, мляко, брашно, захар, пилешко месо, свинско месо и други
По-ниски лихви
По думите на Вуйчич лихвите по заемите са спаднали и в това отношение са създали хърватските компании равностойни на тези от останалите страни членки на еврозоната. По отношение на заемите за семействата лихвите в Хърватия към този момент са по-ниски даже от междинните за европейските страни.
Повече задгранични вложения
На последващо място шефът на хърватската банка означи по-малката накърнимост на страната към финансови рецесии.
" Тази резистентност и непоклатимост на цените се отразява и на отношението на вложителите, които през днешния ден гледат на Хърватия като по-сигурно място за своите вложения, в сравнение с преди ", каза Вуйчич.
В диалога за еврото се включи и шефът на Българската национална банка Димитър Радев. Той обърна внимание на въздействието на политическия фактор в процеса на присъединение към еврозоната и икономическите резултати от него.
" Важно е въздействието на политическия фактор. Решението в последна сметка е политическо. Ако политическият фактор е разтърсен, това ще сътвори проблеми пред сполучливото завършване на плана ", заяви Радев.
При разглеждането на икономическите резултати от процеса на присъединение към еврозоната Радев акцентира високата цена от забавянето на процеса. Той посочи, че през 2021 година България е имала по-висок кредитен рейтинг от този на Хърватия. След взимането на решението за присъединението на Загреб към еврозоната и последвалото пълноправно участие обаче, кредитният рейтинг на Хърватия става по-висок от този на България.
" Става въпрос за обилни средства, милиарди, които засягат финансирането на страната, бизнеса и семействата ", обясни Радев.
Влизането в еврозоната шефът на Българска народна банка дефинира като " отлична опция за постигането на три национални цели: ускорено модернизиране на страната, изпреварващ стопански напредък и качествено възстановяване на благосъстоянието на хората ".
Според него това е опция, а не е гаранция. Гаранцията, по думите на Радев, би трябвало да се търси по две линии: устойчива проевропейска политическа структура и добра макроикономическа, в това число фискална, политика.
Преди два дни финансовият министър Асен Василев, който взе участие в съвещание на Съвета по стопански и финансови въпроси на Европейски Съюз в Гент, съобщи, че . Единственият аршин, който София все още не извършва, е инфлационният.
Хърватия е стана 20-ят член на еврозоната на 1 януари 2023 г. За да разсее страховете на българите във връзка с приемането на еврото, шефът на централната банка на Хърватия показа опита на страната след приемането на валутата пред българските депутати в понеделник. Борис Вуйчич изнесе презентация, с цел да опише за главните изгоди от приемането на еврото.
По-нисък дълг
" Хърватия е една относително дребна стопанска система. За нас беше значимо да понижим риска от валутен продан ", каза Борис Вуйчич. Той изясни, че процесът е довел до доста понижение на външния дълг на страната.
По отношение на инфлацията шефът изясни, че в първите седмици след смяната е имало опити за спекулативно повишение на цените, само че те са пресечени от управляващите с разнообразни способи. Стигна се и до въвеждане на таван на цените на някои храни от първа нужда като олио, мляко, брашно, захар, пилешко месо, свинско месо и други
По-ниски лихви
По думите на Вуйчич лихвите по заемите са спаднали и в това отношение са създали хърватските компании равностойни на тези от останалите страни членки на еврозоната. По отношение на заемите за семействата лихвите в Хърватия към този момент са по-ниски даже от междинните за европейските страни.
Повече задгранични вложения
На последващо място шефът на хърватската банка означи по-малката накърнимост на страната към финансови рецесии.
" Тази резистентност и непоклатимост на цените се отразява и на отношението на вложителите, които през днешния ден гледат на Хърватия като по-сигурно място за своите вложения, в сравнение с преди ", каза Вуйчич.
В диалога за еврото се включи и шефът на Българската национална банка Димитър Радев. Той обърна внимание на въздействието на политическия фактор в процеса на присъединение към еврозоната и икономическите резултати от него.
" Важно е въздействието на политическия фактор. Решението в последна сметка е политическо. Ако политическият фактор е разтърсен, това ще сътвори проблеми пред сполучливото завършване на плана ", заяви Радев.
При разглеждането на икономическите резултати от процеса на присъединение към еврозоната Радев акцентира високата цена от забавянето на процеса. Той посочи, че през 2021 година България е имала по-висок кредитен рейтинг от този на Хърватия. След взимането на решението за присъединението на Загреб към еврозоната и последвалото пълноправно участие обаче, кредитният рейтинг на Хърватия става по-висок от този на България.
" Става въпрос за обилни средства, милиарди, които засягат финансирането на страната, бизнеса и семействата ", обясни Радев.
Влизането в еврозоната шефът на Българска народна банка дефинира като " отлична опция за постигането на три национални цели: ускорено модернизиране на страната, изпреварващ стопански напредък и качествено възстановяване на благосъстоянието на хората ".
Според него това е опция, а не е гаранция. Гаранцията, по думите на Радев, би трябвало да се търси по две линии: устойчива проевропейска политическа структура и добра макроикономическа, в това число фискална, политика.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ