Върнахме на масата темата за разширяването на ЕС
"Европредседателството главно е работа на изпълнителната власт. "
"Без кохезионна политика Западните Балкани мъчно ще стигнат до тази конвергенция, която в действителност е цел на съюза. "
"Влизането на България в Шенген е политическо решение и е извънредно време да бъде взето. "
Г-жо Грозданова, страстите към българското европредседателство към този момент поутихват. Можем ли да създадем справедлива оценка сред фанфарите и "стандартните похвали "?
- Аз не мисля, че е пристигнало времето за крайната оценка. Ще има още много разбори да се създадат тъкмо по фактическата част на работата, а не по прочувствената, с цел да стане ясно какво сме свършили най-много по затварянето на досиетата. Защото критерият за сполучливо председателство е какъв брой и какви чувствителни досиета е могла да приключи страната ръководител. При нас пристигнаха много незатворени досиета от Естония по разнообразни аргументи, главно регламентът от Дъблин и системата за убежища бяха малко неглижирани от тяхна страна. Ние опитахме да създадем това, което е допустимо. Знаете, че в тази сфера по миграцията има една група страни, която много се съпротивлява при постигането на общото единодушие. Но на въпроса време ли е за крайна оценка - не, не е. Тепърва нещата ще бъдат оценени.
Добре, само че не Ви ли тормози, че министър председателят регистрира нашето европредседателство пред празна зала в Европейския парламент?
- Не, не ме тормози, тъй като в Страсбург нормално, в случай че върнем лентата обратно и забележим другите доклади, нещата са такива. Важното е, че няма по какъв начин да не участват и Доналд Туск, и Юнкер. А и по-важно е какво отчитаме.
Една от главните рецензии към държавното управление и ГЕРБ е, че председателството е употребявано за персонален пиар главно на Бойко Борисов.
- Не знам тази рецензия по какъв начин може да се потвърди. Да, ние от самото начало сме били в общественото пространство, с цел да споделяме какво се прави. И в случай че това е пиар, съм съгласна. Но не считам, че отчитането и опитите за разрешаване на проблемите на равнище Европейски съюз, с цел да стигнат по-близо до хората, е пиар.
От Българска социалистическа партия имаше обвинявания и че съзнателно сте изолирали президента Радев...
- Европредседателството е най-много на изпълнителната власт. Това е властта, която го реализира, извършва. По тази логичност можем да кажем, че Народното събрание е бил изолиран от председателството. Но това не е по този начин, тъй като Народното събрание си имаше своите събития и те в действителност доведоха най-много до това България да придобие повече видимост. Представителите на жителите, т.е. депутатите от другите национални парламенти, видяха по какъв метод ние можем да работим. А пък по какъв метод са си говорили двете институции - президентство и изпълнителна власт, аз не мога да кажа, тъй като не съм участник в този диалог.
България извади като собствен главен приоритет приобщаването на Западните Балкани към Евросъюза, само че не бе реализирано нищо съответно, а единствено една обща декларация за европейската им вероятност.
- Ще стартира малко по-отдалече. Какви са функционалностите на едно председателство? Те са главно три. Едната е представителна - представляваш ползите на всички страни от Европейски Съюз, т.е. защитаваш главно европейския интерес, а не националния. Другата функционалност е организационна. Третата е най-важната - воденето на разговора сред трите институции - Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета, който ние председателствахме тези шест месеца. Оценката на едно председателство - с изключение на досиетата, за които приказвах, е дали има значими политически решения, които са взети по време на този интервал. При нас има най-малко две такива. Едното е, че разширението като такова ще го има. Така че ние върнахме тематиката за разширението по принцип за полемика на равнище Европейски съюз. Това е един доста добър резултат, тъй като от 2003-а тази тематика не е обсъждана на равнище държавни ръководители и ръководители на държавни управления. Колкото и да се приказва, че няма съответни резултати, това не е по този начин. След един доста тежък съвет по външни работи и по-късно съвет по общи въпроси, с цел да се стигне в действителност и до Европейския съвет на 28 юни, се реализира единодушието, колкото и мъчно да беше, че Македония и Албания ще започват договаряния през юни 2019-а. За мен това е далечна дата. Очаквах да се случи по-скоро. Но в последна сметка тук се търси общият европейски интерес, а не съответният интерес на дадена страна и това докара до увеличение на периода. Смятам, че всичко, което свършихме главно по този външнополитически приоритет, е положително. То има своята база за развиване, естествено, зависи и от бъдещия състав на новата Еврокомисия, както и от бъдещия й ръководител.
А второто значимо политическо решение?
- Второто е, че по принцип се взе решение кохезионната политика като такава да остане, тъй като имаше страни - главно чистите донори на Европейски Съюз, които споделяха, че кохезионната политика към този момент не е нужна. А пък тя е към момента нужна на страни като България и Румъния, които влязоха последни, и на тези, които занапред ще се причисляват. Без кохезионна политика Западните Балкани мъчно ще стигнат до тази конвергенция, която в действителност е цел на общността - да стигаме по-близки параметри на стандарт на живот.
Сега, при австрийското председателство, тематиката за Западните Балкани няма ли да остане много по-назад?
- Ще остане малко по-назад, само че по-късно ще пристигна румънското председателство. Смятам, че тогава тематиката ще се върне и най-много по време на хърватското председателство от началото на 2020 година. Техният министър председател даде обещание и съобщи пред всички, че тогава ще е идната среща на върха. Всъщност въпросът не е единствено да се събират държавните ръководители, а в действителност да има ясни параметри какво ще се случи. В последна сметка страните от Западните Балкани имат своя избор - участието в Европейски Съюз е избор, то не е обвързване. И по тази причина споделяме, че е хубаво да има критерии по лични заслуги, а не да се групират, както Сърбия и Черна гора предходната година по време на речта на Юнкер за положението на съюза. И както в този момент бяха групирани Албания и Македония. Ето да вземем за пример Черна гора съумя да влезе в НАТО без групиране с друга страна. Надявам се, че след всичко, което свърши България за Македония, това ще стане. Днес (б.а. - вторник, 10 юли), апропо, стартира срещата на НАТО в Брюксел и се чака изясненост дали ще бъде стартирана процедурата за влизането й в алианса. (Б.а. - поканата към този момент е реалност.)
При настоящето положение на съюза смятате ли, че скоро в действителност може да има ново разширение?
- Европейският съюз има много проблеми в този миг. Но аз не считам, че разширението посредством включването на страните от Западните Балкани ще му натежи доста, изключително от икономическа позиция, тъй като то няма да стане по едно и също време. За мен това отново е политическо решение. Общността има проблеми и те са свързани главно с миграцията и сигурността, по тази причина Австрия ги слага преди всичко. Регионът на Западните Балкани обаче - като сензитивен район, би следвало да се прави оценка като спорен и оттова нататък разширението да е повече цел на Европейски Съюз, в сравнение с беше до момента.
Все отново България не пропусна ли някакви благоприятни условия през тези шест месеца? Например по въпроса за приемането ни в Шенген, в чакалнята на еврозоната, за премахването на мониторинговите отчети?
- Не, не може такива въпроси да бъдат поставяни директно по време на ротационно председателство. Аз по тази причина започнах и с общия европейски интерес. Нашата работа като председателстващи Съвета на Европейски Съюз ще докара до оценки, които по-късно ще оказват помощ на България, с цел да може да вървим напред в интеграционния развой. На 12 юли ще бъде показана кандидатурата ни за валутния механизъм и ERM II. Ако тази кандидатура бъде призната от еврогрупата и от ЕЦБ, за нас ще се отвори пътят към еврото. За Шенген сега не мога да кажа доста, тъй като занапред ще продължаваме битката. Сега в целта "Миграция и сигурност " бяха признати още три регламента за рационализиране на Шенгенската осведомителна система. България към момента не е член на Шенген. Това също е политическо решение и е извънредно време да бъде взето, изключително за морските и въздушните граници. Сигурно има някакви пропуснати благоприятни условия, само че не може всичко да се направи за интервал от шест месеца, той е доста къс. Въпросът е да остане усещането за добре свършената работа, колкото и да е непозната на хората.
Не загърби ли държавното управление вътрешните проблеми, вторачвайки се в европредседателството? Виждате в този момент какъв брой митинги избиват...
- Аз не мисля, че те в този момент избиват. Имаше задоволително митинги и по време на председателството, с цел да се покажат и да бъдат по-видими. Мисля, че тези, които са протестирали, са имали желание да покажат този развой. Трудно е, не може да се балансира елементарно сред вътрешните проблеми и това, което трябваше да се свърши по време на тези шест месеца. Пак споделям - работата беше доста, макар че не беше забележима. Но хората, които се занимаваха с нея, бяха много ангажирани. В това цифри включвам и Министерския съвет, тъй като председателството главно е работа на изпълнителната власт.
Джема Грозданова е родена на 15 май 1975 година в София. Завършила е Националната природо-математическа гимназия "Акад. Л. Чакалов ", а по-късно Медицинския университет - магистър със компетентност "Стоматология ". Доктор по публично дентално здраве в същото висше образователно заведение. Депутат от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно заседание. Председател на Комисията по външна политика и началник на непрекъснатата делегация на четири Народното събрание в ПАСЕ.
"Без кохезионна политика Западните Балкани мъчно ще стигнат до тази конвергенция, която в действителност е цел на съюза. "
"Влизането на България в Шенген е политическо решение и е извънредно време да бъде взето. "
Г-жо Грозданова, страстите към българското европредседателство към този момент поутихват. Можем ли да създадем справедлива оценка сред фанфарите и "стандартните похвали "?
- Аз не мисля, че е пристигнало времето за крайната оценка. Ще има още много разбори да се създадат тъкмо по фактическата част на работата, а не по прочувствената, с цел да стане ясно какво сме свършили най-много по затварянето на досиетата. Защото критерият за сполучливо председателство е какъв брой и какви чувствителни досиета е могла да приключи страната ръководител. При нас пристигнаха много незатворени досиета от Естония по разнообразни аргументи, главно регламентът от Дъблин и системата за убежища бяха малко неглижирани от тяхна страна. Ние опитахме да създадем това, което е допустимо. Знаете, че в тази сфера по миграцията има една група страни, която много се съпротивлява при постигането на общото единодушие. Но на въпроса време ли е за крайна оценка - не, не е. Тепърва нещата ще бъдат оценени.
Добре, само че не Ви ли тормози, че министър председателят регистрира нашето европредседателство пред празна зала в Европейския парламент?
- Не, не ме тормози, тъй като в Страсбург нормално, в случай че върнем лентата обратно и забележим другите доклади, нещата са такива. Важното е, че няма по какъв начин да не участват и Доналд Туск, и Юнкер. А и по-важно е какво отчитаме.
Една от главните рецензии към държавното управление и ГЕРБ е, че председателството е употребявано за персонален пиар главно на Бойко Борисов.
- Не знам тази рецензия по какъв начин може да се потвърди. Да, ние от самото начало сме били в общественото пространство, с цел да споделяме какво се прави. И в случай че това е пиар, съм съгласна. Но не считам, че отчитането и опитите за разрешаване на проблемите на равнище Европейски съюз, с цел да стигнат по-близо до хората, е пиар.
От Българска социалистическа партия имаше обвинявания и че съзнателно сте изолирали президента Радев...
- Европредседателството е най-много на изпълнителната власт. Това е властта, която го реализира, извършва. По тази логичност можем да кажем, че Народното събрание е бил изолиран от председателството. Но това не е по този начин, тъй като Народното събрание си имаше своите събития и те в действителност доведоха най-много до това България да придобие повече видимост. Представителите на жителите, т.е. депутатите от другите национални парламенти, видяха по какъв метод ние можем да работим. А пък по какъв метод са си говорили двете институции - президентство и изпълнителна власт, аз не мога да кажа, тъй като не съм участник в този диалог.
България извади като собствен главен приоритет приобщаването на Западните Балкани към Евросъюза, само че не бе реализирано нищо съответно, а единствено една обща декларация за европейската им вероятност.
- Ще стартира малко по-отдалече. Какви са функционалностите на едно председателство? Те са главно три. Едната е представителна - представляваш ползите на всички страни от Европейски Съюз, т.е. защитаваш главно европейския интерес, а не националния. Другата функционалност е организационна. Третата е най-важната - воденето на разговора сред трите институции - Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета, който ние председателствахме тези шест месеца. Оценката на едно председателство - с изключение на досиетата, за които приказвах, е дали има значими политически решения, които са взети по време на този интервал. При нас има най-малко две такива. Едното е, че разширението като такова ще го има. Така че ние върнахме тематиката за разширението по принцип за полемика на равнище Европейски съюз. Това е един доста добър резултат, тъй като от 2003-а тази тематика не е обсъждана на равнище държавни ръководители и ръководители на държавни управления. Колкото и да се приказва, че няма съответни резултати, това не е по този начин. След един доста тежък съвет по външни работи и по-късно съвет по общи въпроси, с цел да се стигне в действителност и до Европейския съвет на 28 юни, се реализира единодушието, колкото и мъчно да беше, че Македония и Албания ще започват договаряния през юни 2019-а. За мен това е далечна дата. Очаквах да се случи по-скоро. Но в последна сметка тук се търси общият европейски интерес, а не съответният интерес на дадена страна и това докара до увеличение на периода. Смятам, че всичко, което свършихме главно по този външнополитически приоритет, е положително. То има своята база за развиване, естествено, зависи и от бъдещия състав на новата Еврокомисия, както и от бъдещия й ръководител.
А второто значимо политическо решение?
- Второто е, че по принцип се взе решение кохезионната политика като такава да остане, тъй като имаше страни - главно чистите донори на Европейски Съюз, които споделяха, че кохезионната политика към този момент не е нужна. А пък тя е към момента нужна на страни като България и Румъния, които влязоха последни, и на тези, които занапред ще се причисляват. Без кохезионна политика Западните Балкани мъчно ще стигнат до тази конвергенция, която в действителност е цел на общността - да стигаме по-близки параметри на стандарт на живот.
Сега, при австрийското председателство, тематиката за Западните Балкани няма ли да остане много по-назад?
- Ще остане малко по-назад, само че по-късно ще пристигна румънското председателство. Смятам, че тогава тематиката ще се върне и най-много по време на хърватското председателство от началото на 2020 година. Техният министър председател даде обещание и съобщи пред всички, че тогава ще е идната среща на върха. Всъщност въпросът не е единствено да се събират държавните ръководители, а в действителност да има ясни параметри какво ще се случи. В последна сметка страните от Западните Балкани имат своя избор - участието в Европейски Съюз е избор, то не е обвързване. И по тази причина споделяме, че е хубаво да има критерии по лични заслуги, а не да се групират, както Сърбия и Черна гора предходната година по време на речта на Юнкер за положението на съюза. И както в този момент бяха групирани Албания и Македония. Ето да вземем за пример Черна гора съумя да влезе в НАТО без групиране с друга страна. Надявам се, че след всичко, което свърши България за Македония, това ще стане. Днес (б.а. - вторник, 10 юли), апропо, стартира срещата на НАТО в Брюксел и се чака изясненост дали ще бъде стартирана процедурата за влизането й в алианса. (Б.а. - поканата към този момент е реалност.)
При настоящето положение на съюза смятате ли, че скоро в действителност може да има ново разширение?
- Европейският съюз има много проблеми в този миг. Но аз не считам, че разширението посредством включването на страните от Западните Балкани ще му натежи доста, изключително от икономическа позиция, тъй като то няма да стане по едно и също време. За мен това отново е политическо решение. Общността има проблеми и те са свързани главно с миграцията и сигурността, по тази причина Австрия ги слага преди всичко. Регионът на Западните Балкани обаче - като сензитивен район, би следвало да се прави оценка като спорен и оттова нататък разширението да е повече цел на Европейски Съюз, в сравнение с беше до момента.
Все отново България не пропусна ли някакви благоприятни условия през тези шест месеца? Например по въпроса за приемането ни в Шенген, в чакалнята на еврозоната, за премахването на мониторинговите отчети?
- Не, не може такива въпроси да бъдат поставяни директно по време на ротационно председателство. Аз по тази причина започнах и с общия европейски интерес. Нашата работа като председателстващи Съвета на Европейски Съюз ще докара до оценки, които по-късно ще оказват помощ на България, с цел да може да вървим напред в интеграционния развой. На 12 юли ще бъде показана кандидатурата ни за валутния механизъм и ERM II. Ако тази кандидатура бъде призната от еврогрупата и от ЕЦБ, за нас ще се отвори пътят към еврото. За Шенген сега не мога да кажа доста, тъй като занапред ще продължаваме битката. Сега в целта "Миграция и сигурност " бяха признати още три регламента за рационализиране на Шенгенската осведомителна система. България към момента не е член на Шенген. Това също е политическо решение и е извънредно време да бъде взето, изключително за морските и въздушните граници. Сигурно има някакви пропуснати благоприятни условия, само че не може всичко да се направи за интервал от шест месеца, той е доста къс. Въпросът е да остане усещането за добре свършената работа, колкото и да е непозната на хората.
Не загърби ли държавното управление вътрешните проблеми, вторачвайки се в европредседателството? Виждате в този момент какъв брой митинги избиват...
- Аз не мисля, че те в този момент избиват. Имаше задоволително митинги и по време на председателството, с цел да се покажат и да бъдат по-видими. Мисля, че тези, които са протестирали, са имали желание да покажат този развой. Трудно е, не може да се балансира елементарно сред вътрешните проблеми и това, което трябваше да се свърши по време на тези шест месеца. Пак споделям - работата беше доста, макар че не беше забележима. Но хората, които се занимаваха с нея, бяха много ангажирани. В това цифри включвам и Министерския съвет, тъй като председателството главно е работа на изпълнителната власт.
Джема Грозданова е родена на 15 май 1975 година в София. Завършила е Националната природо-математическа гимназия "Акад. Л. Чакалов ", а по-късно Медицинския университет - магистър със компетентност "Стоматология ". Доктор по публично дентално здраве в същото висше образователно заведение. Депутат от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно заседание. Председател на Комисията по външна политика и началник на непрекъснатата делегация на четири Народното събрание в ПАСЕ.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ