Ивайло Иванов бяга на пътеката, готви с удоволствие и очаква раждането на втория си син
Европейският сребърен медалист и международен боен първенец по джудо за 2019 г в кат. 81 кг Ивайло Иванов пред Пресклуб " България " в новата графа “Eдин ден на…”.
- Как минава един ден на Ивайло Иванов в изключителното състояние?
- Ставам към 6-6,30 ч всеки ден с дребния ми наследник Доминик. Той е на две години и половина. Приготвям закуска първо за него, след това за мен. Около 10 ч стартирам да упражнявам на бягащата пътека. Живея в къща с двор и мога да си разреша да упражнявам и на открито. Къщата е в по-краен квартал, с по-затворени улици, което в допълнение ме улеснява. Включвам и някои спомагателни извършения. Последните 10-ина дни не съм си давал отмора, тъй като упражнявам един път дневно. С дребния играем, забавляваме се. Хубаво е, че на същата улица живеят родителите на жена ми и детето постоянно е при тях. То си желае неговото, ние гледаме да му сътворяваме многообразие.
@@@
- Кои са обичаните неща, които готвиш и по какъв начин ги съчетаваш в менюто си?
- Сам си подготвям всичко на драго сърце. Гледам да подкрепям оптимално добра форма, с цел да съм подготвен за съревнование. Обичам да имам разтоварващ ден, така наречен cheat day, когато не съблюдавам прецизна диета и мога да си разреша свободно да предпочитам. Тогава избирам да си върша пълнозърнеста пица. Тя е по рецепта на майка ми от едно време. Брашното е пълнозърнесто в 90 % от случаите, бяло - по изключение. Слагам най-различни артикули, колбас, кашкавал, домат, елементарни артикули. Така разпущам в разтоварващия ден понякога. Иначе нормалното ми меню е диетични палачинки на закуска с горски плодове или банан. На обяд хапвам телешко с картофи. За вечеря – пилешко или пуешко с ориз и късно вечер, към 10 ч – риба със салата. Между храненията вземам плод, протеин.
- Има ли нещо позитивно в изолацията и лишенията от удоволствия?
- Доволен съм, че съм със фамилията си. Това е единственото хубаво на тази карантина – имам повече свободно време да обръщам внимание на сина ми, който израства и има потребност от татко. А също и на жена ми, която е бременна. Не съм споделял с никого до момента, че чакам през юни да стана татко за повторно. Ще имам отново наследник.
![err2]()
@@@
- Липсват ли ти тренировките в залата?
- Със сигурност ми липсва залата, тъй като с изключение на работа, това е занимание за мен. Малко хора имат опцията да работят това, което обичат. Вляза ли в залата, мисля единствено за спорт, за всяко едно придвижване. Така можеш да градиш нещата на 100 % и да подобряваш качествата си. Чуваме се с Атанас Герчев (старши треньора на националния тим по джудо), който нормално ме пита: “Мърдаш ли? “. Чуваме се и с управлението на федерацията, което се интересува от нас, състезателите – по какъв начин сме, имаме ли потребност от нещо. С предходното управление на федерацията в никакъв случай не се е случвало по този начин.
@@@
- След какъв брой време смяташ, че ще можеш да възстановиш формата си?
- За формата ми не мога да кажа тъкмо, само че се надявам бързо да си я върна, за месец-два, само че мисля, че ще съумея и за по-кратко. Все отново всичко е релативно, тъй като нямам битки, нямам спаринг-партньори сега. Надявам се карантината да не продължи прекомерно дълго.
@@@
- Това отсрочване на Олимпийските игри спомагателен тласък ли е или натоварване?
- За някои може би е тласък, за други не е по този начин. На нас 4 месеца не ни доближиха да покажем това, което сме построили за 4 години през този олимпийски цикъл в джудото. Ситуацията обаче е изключителна и колкото по-бързо я приемем, толкоз по-добре. За по-младите състезатели, които нямаха време, това е спомагателен късмет да завоюват квоти. Това е по-добра опция за България да има повече състезатели на Олимпийските игри следващата година. За предходната Олимпиада не съумях да се класирам и доста се концентрирах за идните игри. Дори прекалявах от време на време в желанието си да дам всичко от себе си. Моето присъединяване в Токио е огромен късмет, тъй като имам задоволително опит, на оптималната възраст съм – нито остарял, нито млад.
- Какво би споделил на хората в тези тежки дни?
- Най-засегнат е бизнесът. Това е тип трета международна война – икономическа. Нека хората да се пазят, с цел да могат да продължат своята работа след пандемията. Животът е битка, значимото е да запазим здравето си и психическата си непоклатимост, с цел да можем да продължим напред откакто всичко отмине.
- Как минава един ден на Ивайло Иванов в изключителното състояние?
- Ставам към 6-6,30 ч всеки ден с дребния ми наследник Доминик. Той е на две години и половина. Приготвям закуска първо за него, след това за мен. Около 10 ч стартирам да упражнявам на бягащата пътека. Живея в къща с двор и мога да си разреша да упражнявам и на открито. Къщата е в по-краен квартал, с по-затворени улици, което в допълнение ме улеснява. Включвам и някои спомагателни извършения. Последните 10-ина дни не съм си давал отмора, тъй като упражнявам един път дневно. С дребния играем, забавляваме се. Хубаво е, че на същата улица живеят родителите на жена ми и детето постоянно е при тях. То си желае неговото, ние гледаме да му сътворяваме многообразие.
@@@- Кои са обичаните неща, които готвиш и по какъв начин ги съчетаваш в менюто си?
- Сам си подготвям всичко на драго сърце. Гледам да подкрепям оптимално добра форма, с цел да съм подготвен за съревнование. Обичам да имам разтоварващ ден, така наречен cheat day, когато не съблюдавам прецизна диета и мога да си разреша свободно да предпочитам. Тогава избирам да си върша пълнозърнеста пица. Тя е по рецепта на майка ми от едно време. Брашното е пълнозърнесто в 90 % от случаите, бяло - по изключение. Слагам най-различни артикули, колбас, кашкавал, домат, елементарни артикули. Така разпущам в разтоварващия ден понякога. Иначе нормалното ми меню е диетични палачинки на закуска с горски плодове или банан. На обяд хапвам телешко с картофи. За вечеря – пилешко или пуешко с ориз и късно вечер, към 10 ч – риба със салата. Между храненията вземам плод, протеин.
- Има ли нещо позитивно в изолацията и лишенията от удоволствия?
- Доволен съм, че съм със фамилията си. Това е единственото хубаво на тази карантина – имам повече свободно време да обръщам внимание на сина ми, който израства и има потребност от татко. А също и на жена ми, която е бременна. Не съм споделял с никого до момента, че чакам през юни да стана татко за повторно. Ще имам отново наследник.
- Липсват ли ти тренировките в залата?
- Със сигурност ми липсва залата, тъй като с изключение на работа, това е занимание за мен. Малко хора имат опцията да работят това, което обичат. Вляза ли в залата, мисля единствено за спорт, за всяко едно придвижване. Така можеш да градиш нещата на 100 % и да подобряваш качествата си. Чуваме се с Атанас Герчев (старши треньора на националния тим по джудо), който нормално ме пита: “Мърдаш ли? “. Чуваме се и с управлението на федерацията, което се интересува от нас, състезателите – по какъв начин сме, имаме ли потребност от нещо. С предходното управление на федерацията в никакъв случай не се е случвало по този начин.
@@@- След какъв брой време смяташ, че ще можеш да възстановиш формата си?
- За формата ми не мога да кажа тъкмо, само че се надявам бързо да си я върна, за месец-два, само че мисля, че ще съумея и за по-кратко. Все отново всичко е релативно, тъй като нямам битки, нямам спаринг-партньори сега. Надявам се карантината да не продължи прекомерно дълго.
@@@- Това отсрочване на Олимпийските игри спомагателен тласък ли е или натоварване?
- За някои може би е тласък, за други не е по този начин. На нас 4 месеца не ни доближиха да покажем това, което сме построили за 4 години през този олимпийски цикъл в джудото. Ситуацията обаче е изключителна и колкото по-бързо я приемем, толкоз по-добре. За по-младите състезатели, които нямаха време, това е спомагателен късмет да завоюват квоти. Това е по-добра опция за България да има повече състезатели на Олимпийските игри следващата година. За предходната Олимпиада не съумях да се класирам и доста се концентрирах за идните игри. Дори прекалявах от време на време в желанието си да дам всичко от себе си. Моето присъединяване в Токио е огромен късмет, тъй като имам задоволително опит, на оптималната възраст съм – нито остарял, нито млад.
- Какво би споделил на хората в тези тежки дни?
- Най-засегнат е бизнесът. Това е тип трета международна война – икономическа. Нека хората да се пазят, с цел да могат да продължат своята работа след пандемията. Животът е битка, значимото е да запазим здравето си и психическата си непоклатимост, с цел да можем да продължим напред откакто всичко отмине.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ