Известия: ЕС се страхува да не бъде купен от Русия и Китай
Европейският съюз се опасява да не бъде платен от Русия и Китай. Ще съумее ли евробюрокрацията да огради Европейски Съюз от „ нежелателните “ вложения, по този въпрос разсъждава Владимир Добринин в разбора си в съветското издание „ Известия “.
Европейски Съюз ще стартира да управлява задграничните вложения в фирмите от стратегическия бранш на „ общността на 27-те “. Терминът „ стратегически бранш “ в разбиранията на депутатите в Европарламента и представителите на Европейската комисия е задоволително хлъзгаво нещо, което при предпочитание може да бъде пратено под всичко, което е преференциално.
Така в листата на изключително значимите сфери могат да се окажат освен браншовете, фигуриращи в този момент в него /предприятията за произвеждане на продукция за военно-промишления комплекс, фирмите монополисти в енергетиката, цифровизацията и водоснабдяването/, само че и всички други в сходство с потребностите. Да се дефинира „ мярката за нужда “ няма да бъде комплицирано: щом държавните компании от „ евентуалния съперник “ или компаниите, регистрирани на нейна територия, излязат с предложение за вложения в един или различен бранш от стопанската система на страна членка на Европейски Съюз /в това число за производството на сладолед, на бира и развъждане на домати/, този бранш може неотложно да бъде приет за стратегически. В Брюксел към този момент е квалифициран план под работното заглавие „ За контрола над задграничните вложения “.
Както отбелязва испанският El Pais, който разполага с черновата на значимия документ, въпросът ще бъде обсъждан на равнище Европейска комисия и Съвета на Европа в близко време. Операцията по добиването на група връзки, компании за запазване на данните /big data/ или предприятия, разработващи цифрови технологии за изборните процеси, ще бъдат сложени под изключително прецизен контрол.
Тихата финансова офанзива от Изток
Причина за напрежението са главно две страни – Китай и Русия. Изследващите обстановката по поръчка на Европейски Съюз аналитици означават, че през последните няколко години точно тези две страни държат в своите ръце предпочитания дял от капиталовия пазар в Европа. Едва ли не половината от страните в състава на „ съдружието на 27-те “ смятат за собствен дълг да описват страховити истории за намесата на Кремъл в техните избори, а Новият път на коприната, интензивно рекламиран от Китай, е приет от доста като „ стратегически рисков за суверенитета на Европейски Съюз “. В частност, испанският министър председател Педро Санчес, който одобри преди дни китайския водач Си Цзинпин на път за Аржентина към форума на Г-20, само че не подписа съглашение за присъединяване в този великански план. Иначе дефинира договарянията с китайския водач като съдържателни и плодотворни.
„ Поведението на Санчес отразява общата позиция на Европейски Съюз, съгласно която съдействието с Китай в Новия път на коприната може да бъде единствено отчасти, с включване в не доста като количество съответни интервенции. В последна сметка, съглашението ще се трансформира във фактическо усвояване на Евросъюза от азиатската супер-държава “, позволяват специалисти пред мадридския тв канал La sexta.
През лятото на предходната година китайският транспортен колос COSCO закупи 51% от акциите на компанията Noatum Ports, който има контейнерни терминали на пристанищата на Валенсия и Билбао, а също и товарни жп терминали при Сарагоса и Мадрид. Операцията се състоя в интервала на ръководството на Народната партия /с министър председател Мариано Рахой/ и се считаше за преференциална за пиренейското кралство. Позицията на настоящия кабинет, формиран от социалисти, обаче е напълно противоположна.
Ако се абстрахираме от междупартийните дразги и оценим договорката обективно, за испанската страна тази интервенция съвсем нищо не е трансформирала: контролните пакети на упоменатите пристанища принадлежаха на чужденци и не престават да са тяхна благосъстоятелност. Преди китайците тези акции бяха притежание на американския конгломерат JP Morgan, което очевидно даваше успокоение на испанските управляващи – въпреки всичко са съдружници в НАТО. Още година по-рано Париж и Берлин биха паника, и подтикнаха управляващите в Европейски Съюз да се образува експертна група, която би трябвало да обясни степента на действителната заплаха от „ потъването “ на Европа в надигащата се вълна на китайския капитал. Към този миг аналитиците установяваха, че „ опасността “ от китайските /и руските/ вложения съществува действително за 12 страни в Европейски Съюз, които заемат челните места по стопански рейтинг – Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Унгария и някои други.
Русия задушава с просвета и медии
Колкото до съветските капитали, към момента не звучат съответни суми за вложения, нито имена на избрани браншове или предприятия. Не е изключено „ парите на Москва “ /ако фактически постъпват/ в техните браншове да се окажат не напълно непотребни и заради това няма никакво съображение за отвод от тях. Днес в Европа основният боязън е от „ внедряването и проникването в страните от Европейски Съюз на съветските средства за всеобща информация /Sputnik, RT/. Все още не се е стигнало те да бъдат приети за сътрудници с задгранично финансиране, само че както е известно, мултипликационният филм „ Маша и Медведь “ не по детски мощно възбужда мозъците на западните стратези, организиращи антируската нервност.
Затова диалозите за свободата на пресата, спазването на плурализма на мненията и изопачаването на събитията от страна на медийния бранш в източния комшия на Европейски Съюз бяха изцяло съществено включени в плана за посочения нагоре правилник. А след това, по предлагането на френския евродепутат Франк Пруст, бяха добавени инструкции, задължаващи специфичната комисия за предотвратяването на нахлуването на сериозен капиталов поток от страните, представляващи опасност за стопанската система на Европейски Съюз, да се заеме също и с въпросите за защитата от целокупната съветска културна сфера, в това число кино, спектакъл и балет.
А Китай завзема пристанищата на Европейски Съюз
В Европейски Съюз смятат компанията COSCO за ударен китайски щурмови отряд. През април 2016 година тя закупи 67% от акциите на най-големия гръцки порт Пирея за 368,5 млн.евро. През същата година китайската компания купи 35% от акциите на контейнерния терминал ЕСР на пристанището на Ротердам, Холандия за 125 млн.евро, а при започване на 2018 година – пакет от 10% от контейнерния терминал на Зебрюг, Белгия, като доближи личен дял в него до 85%.
По оценките на експертите, COSCO към този момент претендира за званието на най-големия терминален оператор в света, а делът й в сумарния капитал на европейските пристанища съставлява 10%. И въобще, Европейски Съюз има от какво да изпитва уплах. В момента Европейски Съюз мощно се тревожи поради флирта на водещото китайско енергийно дружество China Three Gorges Corporation (CTG) с португалската „ булка “ Energias de Portugal S.A. (EDP). CTG към този момент владее 23% от EDP и се готви да изкупи и останалото от нея за 9,07 млрд.евро. Германия демонстрира безпокойствие от вероятното придобиване на немския производител и снабдител на полупроводникови устройства Aixtron от китайския капиталов фонд Fujian Grand Chip.
Когато статистиката мами почтено
Ако се прегледа общата сума на средствата, постъпили в Европейски Съюз от непознати страни в интервала 2003-2016 година, се показва в доклада, направен от консултантската компания Copenhagen Economics, то излиза, че до наскоро основен вложител са били Съединени американски щати, следвани от Швейцария и Норвегия. Китай и Русия са били на 4-а и 5-а позиция за същия интервал. Но статистиката хитрува, твърдят евроексперти. Според тях, „ не следва да се приема на доверие, че парите се влагат точно от компанията, която се нарежда като вложител, а би трябвало да се дефинира кой стои зад тила й, т.е. действително има влаганите средства “. И при този метод на копенхагенските експерти ненадейно се оказва, че първото място по вложения в Европейски Съюз принадлежи на Русия с 16,6% от общия им размер за посочения интервал. Норвегия и Швейцария резервират местата си в листата, само че ето Съединени американски щати изпадат от първата тройка. Първенството на Русия изплаши Брюксел, който в този момент е зациклил в изясняване на цялата вторична конструкция, предлагаща да финансира нещо в европейската стопанска система.
А обстановката е такава, че интензивността на Китай фактически мощно се усили в последно време. Ако през 2003 година в Европейски Съюз бяха закрепени едвам 20 капиталови покупко-продажби с китайско присъединяване, а размерът на вложените в Европейски Съюз капитали бяха в размер на няколко десетки милиони евро, то през 2016 година бяха регистрирани 160 „ вливания “ на стойност съвсем 12 млрд.евро. „ В интервала 2003-2016 година Китай зае 4-о място по размера на вложенията. Но през идващите 2 година обстановката е радикално изменена. Пекин съвсем догони Москва към 2016 година, само че след това малко се увлече по инвестиции в Казахстан и заради това малко охлаби възела в Европа. Последните 2 година демонстрират, че Китай към този момент се е заел с Европа по-зряло “, смятат анализатори в El Pais.
Какво да се прави?
С приемането на новия правилник Брюксел получава още един мощен инструмент, благодарение на който освен ще диктува икономическите правила на страните членки, само че и ще попречва персоналните им контакти с други страни, като ще афишира неодобрените връзки за противоречащи на ползите на Европейски Съюз.
Например, няма да е комплицирано да се пусне документ, в който Европейски Съюз ще предложи Унгария да блокира построяването на АЕЦ „ Пакш “, управлявано от Русия. Няма подозрение, че ще се намерят страни от общността, които на драго сърце ще опишат каква заплаха ще сътвори за близките унгарската атомна централа. За „ Северен поток 2 “ и за „ Турски поток “ няма и смисъл да се приказва. Дори в случай че двата газопровода бъдат въведени в употреба преди да влезе в действие регламентът за непознатите вложения, за Брюксел остава шансът да зачертае двете линии – в плана на документа има норма, позволяваща преразглеждането на една или друга договорка 3 години след приключването й, да оцени резултатите или да събере жалбите на всички недоволни. Като се знае, че при гласуванията Германия, Италия или Франция тежат толкоз, колкото Малта, Дания, България или Румъния /една страна – един глас/, то да се съберат 9 недоволни напълно не е мъчно. Особено в случай че иде тирада за съветската опасност. Според отчета, непознатите обществени компании демонстрират максимален интерес към секторите: индустриален /22%/, финансов /14%/ и дървесина /13%/. Но са фокусирани също и към основни браншове като превоз и логистика /11%/, сила /10%/ и средства за всеобща информация /8%/.
Източници от Европейската комисия настояват, че първото разискване на плана за контрола над вложенията от страните – евентуални съперници на Европейски Съюз може да се състои още в околните дни, а окончателното приемане на документа би трябвало да стане допустимо най-бързо, защото „ врагът не спи “. В последна сметка, евродепутатите ще бързат – през май 2019 година са новите избори за европарламент и по какъв начин ще разхвърлят картите там, още никой не е наясно.
Европейски Съюз ще стартира да управлява задграничните вложения в фирмите от стратегическия бранш на „ общността на 27-те “. Терминът „ стратегически бранш “ в разбиранията на депутатите в Европарламента и представителите на Европейската комисия е задоволително хлъзгаво нещо, което при предпочитание може да бъде пратено под всичко, което е преференциално.
Така в листата на изключително значимите сфери могат да се окажат освен браншовете, фигуриращи в този момент в него /предприятията за произвеждане на продукция за военно-промишления комплекс, фирмите монополисти в енергетиката, цифровизацията и водоснабдяването/, само че и всички други в сходство с потребностите. Да се дефинира „ мярката за нужда “ няма да бъде комплицирано: щом държавните компании от „ евентуалния съперник “ или компаниите, регистрирани на нейна територия, излязат с предложение за вложения в един или различен бранш от стопанската система на страна членка на Европейски Съюз /в това число за производството на сладолед, на бира и развъждане на домати/, този бранш може неотложно да бъде приет за стратегически. В Брюксел към този момент е квалифициран план под работното заглавие „ За контрола над задграничните вложения “.
Както отбелязва испанският El Pais, който разполага с черновата на значимия документ, въпросът ще бъде обсъждан на равнище Европейска комисия и Съвета на Европа в близко време. Операцията по добиването на група връзки, компании за запазване на данните /big data/ или предприятия, разработващи цифрови технологии за изборните процеси, ще бъдат сложени под изключително прецизен контрол.
Тихата финансова офанзива от Изток
Причина за напрежението са главно две страни – Китай и Русия. Изследващите обстановката по поръчка на Европейски Съюз аналитици означават, че през последните няколко години точно тези две страни държат в своите ръце предпочитания дял от капиталовия пазар в Европа. Едва ли не половината от страните в състава на „ съдружието на 27-те “ смятат за собствен дълг да описват страховити истории за намесата на Кремъл в техните избори, а Новият път на коприната, интензивно рекламиран от Китай, е приет от доста като „ стратегически рисков за суверенитета на Европейски Съюз “. В частност, испанският министър председател Педро Санчес, който одобри преди дни китайския водач Си Цзинпин на път за Аржентина към форума на Г-20, само че не подписа съглашение за присъединяване в този великански план. Иначе дефинира договарянията с китайския водач като съдържателни и плодотворни.
„ Поведението на Санчес отразява общата позиция на Европейски Съюз, съгласно която съдействието с Китай в Новия път на коприната може да бъде единствено отчасти, с включване в не доста като количество съответни интервенции. В последна сметка, съглашението ще се трансформира във фактическо усвояване на Евросъюза от азиатската супер-държава “, позволяват специалисти пред мадридския тв канал La sexta.
През лятото на предходната година китайският транспортен колос COSCO закупи 51% от акциите на компанията Noatum Ports, който има контейнерни терминали на пристанищата на Валенсия и Билбао, а също и товарни жп терминали при Сарагоса и Мадрид. Операцията се състоя в интервала на ръководството на Народната партия /с министър председател Мариано Рахой/ и се считаше за преференциална за пиренейското кралство. Позицията на настоящия кабинет, формиран от социалисти, обаче е напълно противоположна.
Ако се абстрахираме от междупартийните дразги и оценим договорката обективно, за испанската страна тази интервенция съвсем нищо не е трансформирала: контролните пакети на упоменатите пристанища принадлежаха на чужденци и не престават да са тяхна благосъстоятелност. Преди китайците тези акции бяха притежание на американския конгломерат JP Morgan, което очевидно даваше успокоение на испанските управляващи – въпреки всичко са съдружници в НАТО. Още година по-рано Париж и Берлин биха паника, и подтикнаха управляващите в Европейски Съюз да се образува експертна група, която би трябвало да обясни степента на действителната заплаха от „ потъването “ на Европа в надигащата се вълна на китайския капитал. Към този миг аналитиците установяваха, че „ опасността “ от китайските /и руските/ вложения съществува действително за 12 страни в Европейски Съюз, които заемат челните места по стопански рейтинг – Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Унгария и някои други.
Русия задушава с просвета и медии
Колкото до съветските капитали, към момента не звучат съответни суми за вложения, нито имена на избрани браншове или предприятия. Не е изключено „ парите на Москва “ /ако фактически постъпват/ в техните браншове да се окажат не напълно непотребни и заради това няма никакво съображение за отвод от тях. Днес в Европа основният боязън е от „ внедряването и проникването в страните от Европейски Съюз на съветските средства за всеобща информация /Sputnik, RT/. Все още не се е стигнало те да бъдат приети за сътрудници с задгранично финансиране, само че както е известно, мултипликационният филм „ Маша и Медведь “ не по детски мощно възбужда мозъците на западните стратези, организиращи антируската нервност.
Затова диалозите за свободата на пресата, спазването на плурализма на мненията и изопачаването на събитията от страна на медийния бранш в източния комшия на Европейски Съюз бяха изцяло съществено включени в плана за посочения нагоре правилник. А след това, по предлагането на френския евродепутат Франк Пруст, бяха добавени инструкции, задължаващи специфичната комисия за предотвратяването на нахлуването на сериозен капиталов поток от страните, представляващи опасност за стопанската система на Европейски Съюз, да се заеме също и с въпросите за защитата от целокупната съветска културна сфера, в това число кино, спектакъл и балет.
А Китай завзема пристанищата на Европейски Съюз
В Европейски Съюз смятат компанията COSCO за ударен китайски щурмови отряд. През април 2016 година тя закупи 67% от акциите на най-големия гръцки порт Пирея за 368,5 млн.евро. През същата година китайската компания купи 35% от акциите на контейнерния терминал ЕСР на пристанището на Ротердам, Холандия за 125 млн.евро, а при започване на 2018 година – пакет от 10% от контейнерния терминал на Зебрюг, Белгия, като доближи личен дял в него до 85%.
По оценките на експертите, COSCO към този момент претендира за званието на най-големия терминален оператор в света, а делът й в сумарния капитал на европейските пристанища съставлява 10%. И въобще, Европейски Съюз има от какво да изпитва уплах. В момента Европейски Съюз мощно се тревожи поради флирта на водещото китайско енергийно дружество China Three Gorges Corporation (CTG) с португалската „ булка “ Energias de Portugal S.A. (EDP). CTG към този момент владее 23% от EDP и се готви да изкупи и останалото от нея за 9,07 млрд.евро. Германия демонстрира безпокойствие от вероятното придобиване на немския производител и снабдител на полупроводникови устройства Aixtron от китайския капиталов фонд Fujian Grand Chip.
Когато статистиката мами почтено
Ако се прегледа общата сума на средствата, постъпили в Европейски Съюз от непознати страни в интервала 2003-2016 година, се показва в доклада, направен от консултантската компания Copenhagen Economics, то излиза, че до наскоро основен вложител са били Съединени американски щати, следвани от Швейцария и Норвегия. Китай и Русия са били на 4-а и 5-а позиция за същия интервал. Но статистиката хитрува, твърдят евроексперти. Според тях, „ не следва да се приема на доверие, че парите се влагат точно от компанията, която се нарежда като вложител, а би трябвало да се дефинира кой стои зад тила й, т.е. действително има влаганите средства “. И при този метод на копенхагенските експерти ненадейно се оказва, че първото място по вложения в Европейски Съюз принадлежи на Русия с 16,6% от общия им размер за посочения интервал. Норвегия и Швейцария резервират местата си в листата, само че ето Съединени американски щати изпадат от първата тройка. Първенството на Русия изплаши Брюксел, който в този момент е зациклил в изясняване на цялата вторична конструкция, предлагаща да финансира нещо в европейската стопанска система.
А обстановката е такава, че интензивността на Китай фактически мощно се усили в последно време. Ако през 2003 година в Европейски Съюз бяха закрепени едвам 20 капиталови покупко-продажби с китайско присъединяване, а размерът на вложените в Европейски Съюз капитали бяха в размер на няколко десетки милиони евро, то през 2016 година бяха регистрирани 160 „ вливания “ на стойност съвсем 12 млрд.евро. „ В интервала 2003-2016 година Китай зае 4-о място по размера на вложенията. Но през идващите 2 година обстановката е радикално изменена. Пекин съвсем догони Москва към 2016 година, само че след това малко се увлече по инвестиции в Казахстан и заради това малко охлаби възела в Европа. Последните 2 година демонстрират, че Китай към този момент се е заел с Европа по-зряло “, смятат анализатори в El Pais.
Какво да се прави?
С приемането на новия правилник Брюксел получава още един мощен инструмент, благодарение на който освен ще диктува икономическите правила на страните членки, само че и ще попречва персоналните им контакти с други страни, като ще афишира неодобрените връзки за противоречащи на ползите на Европейски Съюз.
Например, няма да е комплицирано да се пусне документ, в който Европейски Съюз ще предложи Унгария да блокира построяването на АЕЦ „ Пакш “, управлявано от Русия. Няма подозрение, че ще се намерят страни от общността, които на драго сърце ще опишат каква заплаха ще сътвори за близките унгарската атомна централа. За „ Северен поток 2 “ и за „ Турски поток “ няма и смисъл да се приказва. Дори в случай че двата газопровода бъдат въведени в употреба преди да влезе в действие регламентът за непознатите вложения, за Брюксел остава шансът да зачертае двете линии – в плана на документа има норма, позволяваща преразглеждането на една или друга договорка 3 години след приключването й, да оцени резултатите или да събере жалбите на всички недоволни. Като се знае, че при гласуванията Германия, Италия или Франция тежат толкоз, колкото Малта, Дания, България или Румъния /една страна – един глас/, то да се съберат 9 недоволни напълно не е мъчно. Особено в случай че иде тирада за съветската опасност. Според отчета, непознатите обществени компании демонстрират максимален интерес към секторите: индустриален /22%/, финансов /14%/ и дървесина /13%/. Но са фокусирани също и към основни браншове като превоз и логистика /11%/, сила /10%/ и средства за всеобща информация /8%/.
Източници от Европейската комисия настояват, че първото разискване на плана за контрола над вложенията от страните – евентуални съперници на Европейски Съюз може да се състои още в околните дни, а окончателното приемане на документа би трябвало да стане допустимо най-бързо, защото „ врагът не спи “. В последна сметка, евродепутатите ще бързат – през май 2019 година са новите избори за европарламент и по какъв начин ще разхвърлят картите там, още никой не е наясно.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ