Как ЕС ще постигне своите климатични цели до 2040 г.?
Европейският съюз има за цел да бъде безпристрастен във връзка с климата до 2050 година, само че по какъв начин тъкмо ще се реализира това е предмет на спор от години. Институциите на Европейски Съюз скоро ще се спогодят за значими междинни цели за интервала до 2040 година Доклад, оповестен в четвъртък от Консултативния съвет по климата на Европейски Съюз, дава научната основа за тези цели, с ясни рекомендации към Брюксел, предава DW.
В отчета Европейският теоретичен съвещателен съвет по климата, интернационален и мултидисциплинарен екип от откриватели, предложи на Блока да понижи своите нездравословни за климата излъчвания на парникови газове с най-малко 90% - или в идеалния случай с 95% - до 2040 година
Тези понижения са от значително значение за намаляване на климатичните опасности и реализиране на стабилно бъдеще “, споделиха откривателите.
За да стигнат до заключенията си, специалистите са анализирали повече от 1000 климатични сюжета. Те преглеждат осъществимостта, рисковете за околната среда и провокациите, свързани с разширението на технологии като слънчева, вятърна и атомна сила в кратковременен проект.
Установено е, че единствено пет от сюжетите подхождат както на личните цели на Европейски Съюз за излъчвания, по този начин и на уговорките по Парижкото съглашение за климата, като в това време са софтуерно осъществими и съставляват дребен риск за околната среда.
План за реализиране на климатична индиферентност до 2050 година
Консултативният съвет на Европейски Съюз по изменението на климата беше основан през 2021 година като част от приемането на Европейския закон за климата.
Законът дава рамка за осъществяване на средносрочните и дълготрайните цели на Блока в региона на климата, заложени в Зелената договорка на Европейски Съюз. Ролята на консултативния орган е да дава научни препоръки по отношение на политическите ограничения на Европейски Съюз и рекомендации за това по какъв начин 27-те държави-членки могат да изпълнят уговорките си по Парижкото съглашение за климата.
До 2030 година Блокът желае да понижи своите нездравословни за климата излъчвания с 55% спрямо равнищата от 1990 година А до 2050 година задачата е европейската стопанска система и общество да бъдат климатично неутрални. Всички излъчвания, създадени след тази точка, ще би трябвало да бъдат обезщетени с ограничения, които отстраняват CO2 от атмосферата.
Това може да се реализира да вземем за пример посредством презасаждане на гори и възобновяване на развалени въглеродни поглътители като торфища и торфени почви - екосистеми, които, когато са здрави, могат да съхраняват обилни количества въглерод.
Страните също от ден на ден влагат в технологии за хващане и предпазване на въглерод (CCS), които имат за цел да изсмукват въглерода от атмосферата и да го съхраняват подземен. Но технологията се счита за спорна.
Свободно място за реализиране на климатичните цели
Учените от консултативния съвет акцентират, че има известно политическо пространство за маневриране за реализиране на климатичните цели. Някои от сюжетите разчитат повече на технологии като CCS и нуклеарна сила, до момента в който други се оправят изцяло без нуклеарна сила.
Отмар Еденхофер, ръководител на консултативния съвет и основен икономист в Потсдамския институт за проучване на въздействието върху климата в Германия, акцентира, че " съгласно сюжетите нуклеарната сила не е неизбежна алтернатива. Така че тук има място за политически позиции. "
Лаура Диас Анадон, заместник-председател на консултативния съвет, споделя, че всички варианти ще изискват деликатно разглеждане, гъвкави механизми и политически насоки. Всички сюжети биха донесли „ доста други изгоди, в това число обилни усъвършенствания в здравето и нараснала енергийна сигурност “, прибавя тя.
Решаващо за всички обещаващи сюжети е последователното прекъсване на въглищата в цяла Европа до 2030 година и последователното прекъсване на газа до 2040 година Тези сюжети също по този начин плануват удвояване на електрическата сила в общото ползване и доста доминиране на пазара за слънчева, вятърна и водна сила.
Докато технологии като CCS към момента не са изцяло подготвени за пазара, пречките пред разширението на вятърните турбини и фотоволтаичните централи „ могат да бъдат преодолени с амбициозни политически ограничения “, сподели Еденхофер.
Какво е заслужено, когато става дума за запазване на климата?
Според откривателите, в случай че Европейски Съюз следва рекомендациите си, Блокът освен ще бъде на път да реализира задачата си за „ климатична индиферентност “ до 2050 година Той също по този начин ще даде обективен принос за опазването на климата, като се има поради забележителният му исторически принос към изменението на климата.
Но тук към момента има пропуск, се споделя в отчета. В взаимозависимост от модела на пресмятане, Европейски Съюз към този момент е изразходвал бюджета си за CO2, с цел да остане под границата от 1.5 градуса по Целзий.
Глобалният Север и изключително западните страни реализираха огромен разцвет посредством индустриализация през предишния век, изгаряйки големи количества нездравословни за климата въглища, петрол и газ в процеса. Днес страните от световния юг понасят тежестта на последствията от климатичната рецесия. В резултат на това те упорстват богатите страни да дават обезщетения и да работят за реализиране на по-амбициозни цели за излъчвания.
Ако Европейски Съюз желае да заплати своя обективен дял в опазването на климата, отчетът споделя, че ще би трябвало да стане по-активен и отвън Европа. Това може да значи да вземем за пример вложение в енергиен преход или софтуерна поддръжка за развиването на слънчева и вятърна промишленост.
Зелената договорка на Европейски Съюз към момента изостава
Целта на Европейски Съюз е да създава 40% от силата си от възобновими източници до 2030 година Също по този начин желае да понижи потреблението на сила с повече от 35% през същия интервал, да електрифицира превоза допустимо най-вече, да даде повече тласъци за модернизиране на здания и да отбрани естествените запаси и въглеродни ресурси.
Честната истина е, че светът не е напът да задържи повишението на температурата до 1.5 градуса по Целзий “, сподели вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тимерманс, проектант на Зелената договорка, през ноември 2022 година „ Нуждаем се от повече упоритост. “
На конференцията за климата в Шарм ел-Шейх предишния ноември Тимерманс разгласи, че Европейски Съюз има за цел да отделя най-малко 55% по-малко CO2 до 2030 година Но взор върху съответните ограничения, които се ползват сега, допуска, че тази цел няма да бъде реализирана. В най-хубавия случай Европейски Съюз ще може да спести най-много 47% до края на десетилетието — това е, в случай че политиките на държавите-членки се ползват напълно.
Ако обаче задачата за 2030 година бъде изпълнена, тогава задачите за 2040 година и 2050 година също биха били постижими, споделя Еденхофер. Този път „ е в сходство с интернационалните цели, (и) също в сходство с полезностите на Европейски Съюз и законодателството на Европейски Съюз “, сподели той.
Така че в този смисъл, в случай че тези цели бъдат изпълнени, мисля, че това би било голямо достижение. “
До средата на 2024 година Европейската комисия ще създаде нови климатични цели за 2040 година — въз основа на рекомендациите на консултативния съвет, ползите на държавите-членки, индустрията и гражданското общество — и ще направи оферти по какъв начин да бъдат реализирани.
В отчета Европейският теоретичен съвещателен съвет по климата, интернационален и мултидисциплинарен екип от откриватели, предложи на Блока да понижи своите нездравословни за климата излъчвания на парникови газове с най-малко 90% - или в идеалния случай с 95% - до 2040 година
Тези понижения са от значително значение за намаляване на климатичните опасности и реализиране на стабилно бъдеще “, споделиха откривателите.
За да стигнат до заключенията си, специалистите са анализирали повече от 1000 климатични сюжета. Те преглеждат осъществимостта, рисковете за околната среда и провокациите, свързани с разширението на технологии като слънчева, вятърна и атомна сила в кратковременен проект.
Установено е, че единствено пет от сюжетите подхождат както на личните цели на Европейски Съюз за излъчвания, по този начин и на уговорките по Парижкото съглашение за климата, като в това време са софтуерно осъществими и съставляват дребен риск за околната среда.
План за реализиране на климатична индиферентност до 2050 година
Консултативният съвет на Европейски Съюз по изменението на климата беше основан през 2021 година като част от приемането на Европейския закон за климата.
Законът дава рамка за осъществяване на средносрочните и дълготрайните цели на Блока в региона на климата, заложени в Зелената договорка на Европейски Съюз. Ролята на консултативния орган е да дава научни препоръки по отношение на политическите ограничения на Европейски Съюз и рекомендации за това по какъв начин 27-те държави-членки могат да изпълнят уговорките си по Парижкото съглашение за климата.
До 2030 година Блокът желае да понижи своите нездравословни за климата излъчвания с 55% спрямо равнищата от 1990 година А до 2050 година задачата е европейската стопанска система и общество да бъдат климатично неутрални. Всички излъчвания, създадени след тази точка, ще би трябвало да бъдат обезщетени с ограничения, които отстраняват CO2 от атмосферата.
Това може да се реализира да вземем за пример посредством презасаждане на гори и възобновяване на развалени въглеродни поглътители като торфища и торфени почви - екосистеми, които, когато са здрави, могат да съхраняват обилни количества въглерод.
Страните също от ден на ден влагат в технологии за хващане и предпазване на въглерод (CCS), които имат за цел да изсмукват въглерода от атмосферата и да го съхраняват подземен. Но технологията се счита за спорна.
Свободно място за реализиране на климатичните цели
Учените от консултативния съвет акцентират, че има известно политическо пространство за маневриране за реализиране на климатичните цели. Някои от сюжетите разчитат повече на технологии като CCS и нуклеарна сила, до момента в който други се оправят изцяло без нуклеарна сила.
Отмар Еденхофер, ръководител на консултативния съвет и основен икономист в Потсдамския институт за проучване на въздействието върху климата в Германия, акцентира, че " съгласно сюжетите нуклеарната сила не е неизбежна алтернатива. Така че тук има място за политически позиции. "
Лаура Диас Анадон, заместник-председател на консултативния съвет, споделя, че всички варианти ще изискват деликатно разглеждане, гъвкави механизми и политически насоки. Всички сюжети биха донесли „ доста други изгоди, в това число обилни усъвършенствания в здравето и нараснала енергийна сигурност “, прибавя тя.
Решаващо за всички обещаващи сюжети е последователното прекъсване на въглищата в цяла Европа до 2030 година и последователното прекъсване на газа до 2040 година Тези сюжети също по този начин плануват удвояване на електрическата сила в общото ползване и доста доминиране на пазара за слънчева, вятърна и водна сила.
Докато технологии като CCS към момента не са изцяло подготвени за пазара, пречките пред разширението на вятърните турбини и фотоволтаичните централи „ могат да бъдат преодолени с амбициозни политически ограничения “, сподели Еденхофер.
Какво е заслужено, когато става дума за запазване на климата?
Според откривателите, в случай че Европейски Съюз следва рекомендациите си, Блокът освен ще бъде на път да реализира задачата си за „ климатична индиферентност “ до 2050 година Той също по този начин ще даде обективен принос за опазването на климата, като се има поради забележителният му исторически принос към изменението на климата.
Но тук към момента има пропуск, се споделя в отчета. В взаимозависимост от модела на пресмятане, Европейски Съюз към този момент е изразходвал бюджета си за CO2, с цел да остане под границата от 1.5 градуса по Целзий.
Глобалният Север и изключително западните страни реализираха огромен разцвет посредством индустриализация през предишния век, изгаряйки големи количества нездравословни за климата въглища, петрол и газ в процеса. Днес страните от световния юг понасят тежестта на последствията от климатичната рецесия. В резултат на това те упорстват богатите страни да дават обезщетения и да работят за реализиране на по-амбициозни цели за излъчвания.
Ако Европейски Съюз желае да заплати своя обективен дял в опазването на климата, отчетът споделя, че ще би трябвало да стане по-активен и отвън Европа. Това може да значи да вземем за пример вложение в енергиен преход или софтуерна поддръжка за развиването на слънчева и вятърна промишленост.
Зелената договорка на Европейски Съюз към момента изостава
Целта на Европейски Съюз е да създава 40% от силата си от възобновими източници до 2030 година Също по този начин желае да понижи потреблението на сила с повече от 35% през същия интервал, да електрифицира превоза допустимо най-вече, да даде повече тласъци за модернизиране на здания и да отбрани естествените запаси и въглеродни ресурси.
Честната истина е, че светът не е напът да задържи повишението на температурата до 1.5 градуса по Целзий “, сподели вицепрезидентът на Европейската комисия Франс Тимерманс, проектант на Зелената договорка, през ноември 2022 година „ Нуждаем се от повече упоритост. “
На конференцията за климата в Шарм ел-Шейх предишния ноември Тимерманс разгласи, че Европейски Съюз има за цел да отделя най-малко 55% по-малко CO2 до 2030 година Но взор върху съответните ограничения, които се ползват сега, допуска, че тази цел няма да бъде реализирана. В най-хубавия случай Европейски Съюз ще може да спести най-много 47% до края на десетилетието — това е, в случай че политиките на държавите-членки се ползват напълно.
Ако обаче задачата за 2030 година бъде изпълнена, тогава задачите за 2040 година и 2050 година също биха били постижими, споделя Еденхофер. Този път „ е в сходство с интернационалните цели, (и) също в сходство с полезностите на Европейски Съюз и законодателството на Европейски Съюз “, сподели той.
Така че в този смисъл, в случай че тези цели бъдат изпълнени, мисля, че това би било голямо достижение. “
До средата на 2024 година Европейската комисия ще създаде нови климатични цели за 2040 година — въз основа на рекомендациите на консултативния съвет, ползите на държавите-членки, индустрията и гражданското общество — и ще направи оферти по какъв начин да бъдат реализирани.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ