Михаил Екимджиев: Дейността на Бюрото за контрол на СРС да се възстанови
Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) осъди България за прекалено и безотговорно подслушване с потребление на специфични разследващи средства (СРС) и трафични данни от мобилните оператори. Отново. Първата присъда беше през 2007 година.
" Парадоксът е, че, сякаш в осъществяване на това решение на Страсбургския съд бяха подхваната редица законодателни промени. Паралелно с тях и зад кулисите на това законодателство се постановиха ретроградни тоталитарни практики на поголовно подслушване и на отвод на профилираните съдилища да управляват 100% подслушването. Стигна се до шизофренна обстановка, в която проформа сякаш изпълнявахме решението на Европейски съд по правата на човека, само че в това време ръководещите задълбочиха казуса, че да ни каже Съдът с вчерашното си решение - всяко лице, което е под юрисдикцията на България, може да е жертва на корист със СРС, само че то в никакъв случай не може да получи публична информация за това и да се отбрани дейно ", изясни пред БНР адвокат Михаил Екимджиев.
По думите му решението е невиждано и може да служи като справочник какво неправилно е направено и какво може да се направи , " с цел да излезем от това тресавище на безотговорно следене и интервенция на страната в персоналното ни пространство ".
" И законите могат да бъдат изменени, и да бъде възобновена активността на Бюрото за надзор на СРС . Съдиите би трябвало да проумеят, че не са елементарни регистратори на претенции за приложимост на СРС, а че би трябвало да проучват всеки съответен проблем. Не на последно място - парламентарната комисия за надзор на СРС би трябвало да бъде дейна . С локални старания и с прекратяване на практиката на заобикаляне на закона и на основаването на привидности можем да се измъкнем сами от блатото ".
Интервюто с Михаил Екимджиев можете да чуете в звуковия файл.
" Парадоксът е, че, сякаш в осъществяване на това решение на Страсбургския съд бяха подхваната редица законодателни промени. Паралелно с тях и зад кулисите на това законодателство се постановиха ретроградни тоталитарни практики на поголовно подслушване и на отвод на профилираните съдилища да управляват 100% подслушването. Стигна се до шизофренна обстановка, в която проформа сякаш изпълнявахме решението на Европейски съд по правата на човека, само че в това време ръководещите задълбочиха казуса, че да ни каже Съдът с вчерашното си решение - всяко лице, което е под юрисдикцията на България, може да е жертва на корист със СРС, само че то в никакъв случай не може да получи публична информация за това и да се отбрани дейно ", изясни пред БНР адвокат Михаил Екимджиев.
По думите му решението е невиждано и може да служи като справочник какво неправилно е направено и какво може да се направи , " с цел да излезем от това тресавище на безотговорно следене и интервенция на страната в персоналното ни пространство ".
" И законите могат да бъдат изменени, и да бъде възобновена активността на Бюрото за надзор на СРС . Съдиите би трябвало да проумеят, че не са елементарни регистратори на претенции за приложимост на СРС, а че би трябвало да проучват всеки съответен проблем. Не на последно място - парламентарната комисия за надзор на СРС би трябвало да бъде дейна . С локални старания и с прекратяване на практиката на заобикаляне на закона и на основаването на привидности можем да се измъкнем сами от блатото ".
Интервюто с Михаил Екимджиев можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ