Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България

Европейският съд по правата на индивида в Страсбург осъди България да заплати рекордната до момента сума от 462 000 евро за нарушаване на правната сигурност и правото на благосъстоятелност. Парите се дължат на седем български жители по делото "Ченгелян и други против България ", осъдили страната поради неправдив отвод на реставрация.
Делото е за една от най-красивите къщи в Стария Пловдив – Павлитовата (Синята) къща. Тя е оповестена за монумент на културата през 1949 година, а през 1966 година е национализирана.
Собствениците са получили за парцела си едвам 14 000 лева Срещу тези пари страната е взела къща със застроена повърхност 480 кв.м. Сградата е претърпяла сериозен ремонт след пожар, унищожил част от нея през 1978 година
През 1992 година наследниците подават искане за връщане на собствеността им, само че община Пловдив отхвърля желае им. Така стартира една същинска правосъдна сага в българските съдилища.
През 1998 година притежателите печелят делото пред Върховния административен съд (ВАС) и връщат дадените им 14 000 лева Върховен административен съд афишира, че отчуждаването от 1966 година е нелегално. Причината е, че законът от 1966 година разрешава да се отчуждават парцели, в случай че задачата е да се строи нов обект. Такъв обаче не е издигнат, а къщата си стои и до през днешния ден.
Така през 2001 година наследниците на Павлитовата къща получават нотариален акт, в който са посочени като притежатели на парцела. Във всяка естествена страна това щеше да постави точка на случая.
Но не и в България
Община Пловдив отхвърля да съобщи парцела, тъй като в това време си е издала акт за обществена общинска благосъстоятелност. Местната администрация по този начин и не извършва правосъдното решение на Върховен административен съд.
Наследниците завеждат ново дело против общината за нелегално притежаване на техния парцел. Шест години по-късно искът им е отритнат от Върховния касационен съд (ВКС). Според Върховен касационен съд решението на Върховния административен съд няма никакво значение. Аргументите са, че по делото пред Върховен административен съд общината не е взела участие като страна.
По делото обаче взе участие кметът на Пловдив, което е сметнато за незадоволително. Плюс това Върховен касационен съд твърди, че ремонтът на постройката след пожара е бил толкоз огромен, че къщата може да се счита за нов обект. Това води до отменяне на реституционните искания.
Наследниците се сблъскват с юридически парадокс. От една страна те имат окончателното и неотменено решение на Върховен административен съд, което ги афишира за притежатели. От друга страна имат окончателното решение на Върховен касационен съд по делото за нелегално притежаване, което е в интерес на община Пловдив. Единственият излаз е да се жали пред съда в Страсбург.
Европейският съд приема още през 2016 година, че на община Пловдив нелегално е даден "втори късмет " да преразгледа към този момент решен правосъден спор. Това е нарушаване на правилото на правната сигурност, който е главен във всички демократични страни. Държавата получава четири месеца да уреди въпроса с наследниците. Те желаят страната да им върне парцела или да им го заплати по пазарна цена. България не съумява да реализира съглашение.
Поради това Европейският съд в Страсбург излиза с второ решение. С него се присъжда, че в период от три месеца наследниците би трябвало да получат 312 000 евро за къщата и 150 000 евро за пропуснати изгоди – общо 462 000 евро. Сумата щеше да е още по-голяма, само че страната съумява да се пребори за приспадане на 180 000 евро, Това са приетите разноски по ремонтите на парцела.
Жалбоподателите са представлявани от юристите Михаил Екимджиев, Катина Бончева и Гинка Черничерска.