Путин наднича от всеки европейски електромер
Eвропейските водачи карат в този момент своите жители да умират от инсулти, щом видят сметките си за електрическа енергия.
Дмитрий Песков, прессекретар на съветския президент
-----------------
Злорадство струи от, само че не е безпочвено. Неговият шеф откри междина да се промъкне във всеки европейски дом, за да настройва жителите му против личните им управляващи. Руският президент Владимир Путин наднича от електромерите. Европа не разчита на доставки на ток от Русия, но Москва генерира в мрежите ѝ високо напрежение.
Проруски десни и леви популисти започнаха да изкарват на митинги жители още преди да се е застудило и преди да са дошли зимните сметки за ток. На 3 септември, която е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Хората станаха податливи на московската агитация, тъй като европейските лидери бяха заети с ваканционните си занимания и ги оставиха сами да се борят с паниките си. Еврократите се раздвижиха едвам след отпускарския август и се втурнаха незабавно да одобряват антикризисни ограничения, които можеха от дълго време да вкарат, тъй като никой не им пречеше, и знаеха какво би трябвало да вършат. Свиканият на 9 септември ексклузивен Съвет на Европейски Съюз по енергетика получи ясни, които разсеяха обичайна мъгла, придаваща тайнственост на ценовата политика в енергийния бранш.
Първата задача
бе да се отвърже цената на електричеството от цената на природния газ. От месеци европейските консуматори слушат, че сметките им за ток порастват, защото руснаците вършат въртели с природния газ като възмездие за европейските наказания, наложени поради войната в Украйна. Но какво общо има едното с другото? Нима Европа си прави електричество от паро-газови централи и какъв брой са те? Има такива, само че делът им не е преобладаващ - едвам 14% от общото произвеждане на ток. В някои страни като Нидерландия са доста, в други съвсем липсват, само че цената на електричеството скача по тяхната свирка, тъй като пазарът на едро е отворен и се придържа към пределно високата цена ( “marginal pricing ”). Тази процедура се е наложила през последните 20 години не по нечия инструкция, а по логиката на стимулирането на възобновимите енергийни източници, които в началото бяха доста скъпи. За задачата трябваше да се оскъпи производството от обичайните източници - изключително от топлоелектрическите централи на въглища. От зелени съображения те бяха обложени с такси върху изпусканите парникови газове.
Когато България влизаше в Европейски Съюз преди 15 години, " зелената такса " възлизаше на към 20 евро на звук въглероден двуокис и от този момент нарасна до 90 евро на звук. Събираният фонд трябваше да подкрепя построяването на вятърни и слънчеви електроцентрали, само че той подтиква и появяването на преходни заместители, каквито са парогазовите електроцентрали. Много постоянно те са модифицирани остарели ТЕЦ-ове, в които пещите са сменени с парогазови турбини. Така се постига двоен резултат - покачва се техният коефициент на потребно деяние от 30 на 60% и внезапно се намалява количеството на изпусканите парникови и други нездравословни газове. Към тези преимущества се прибавят още - построяването им е просто и на ниска цена (до 48 месеца) спрямо другите огромни енергийни мощности, а стартирането и прекъсването им според от пиковите натоварвания и спадовете в потреблението става бързо и елементарно (за разлика да вземем за пример от въглищните и нуклеарните електроцентрали). Тяхната успеваемост и еластичност изглеждаше толкоз привлекателна, че последното държавно управление на Бойко Борисов включи в българския проектоплан за възобновяване и резистентност трансформирането на Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 " от въглищна в парогазова електроцентрала. За благополучие мандатът му свърши, преди да е похарчил едно евро за инвестиция, която в Европейски Съюз към този момент се отхвърляше. Брюксел даде да се разбере, че не би финансирал с европейски средства подобен план.
Какъв е казусът?
Парогазовите централи имат огромен минус: 80% от себестойността на електричеството им се образува от цената на природния газ. Тя пък може да зависи не толкоз от личната му себестойност, колкото от политически фактори. Омаян от евтиния преди години съветски природен газ, Евросъюзът не усети, че стартира да заплаща посредством него растящите политически упоритости на една нападателна върхушка в Кремъл. В определен миг тя счете, че го е оплела задоволително в газопроводите си, с цел да престане да се преценява с неговото мнение и дори да му диктува какво да прави. Системните закани и играта с крановете изстреляха за броени месеци до небесата цената на природния газ.
Парогазовите централи станаха най-скъпият производител на ток в Европейски Съюз. А ветропарковете и слънчевите централи поевтиняваха и развиваха мощности, които към този момент надвишават изкопаемите източници на сила. Според последния за електроенергийния пазар в Европейски Съюз възобновимите източници дават 39% от тока в Европейски Съюз, до момента в който на изкопаемите се падат 37%. Продължаващото използване на правилото на пределно високата цена като буксир на останалите цени на пазара на едро създаде противоположен резултат. Стимулът за развиване на възобновимите източници стартира да се губи, тъй като всички електроцентрали започнаха да натрупат колосални облаги " от въздуха ", без да вършат нови вложения. Върна се ползата към въглищните централи, тъй като те излизат на огромна облага дори откакто платят поскъпналите квоти за парникови газове. Дори се появиха претенции Еврокомисията да отпусне спомагателни квоти. Така в България станаха рентабилни и най-смръдливите ТЕЦ-ове, които от дълго време трябваше да са затворени заради отровния си метод за генериране на ток.
Чуха се апели на най-високо ниво за
излизане от тази особеност
Разделянето на пазарите на ток и природен газ стана неизбежно, както е неизбежно и облагането с такси на стопански голословните свръхпечалби на производителите, които се възползват (законно) от създалата се пазарна особеност. Очакваният отрицателен резултат е да спадне ползата към тока от парогазовите електроцентрали и те да понижат производството си, само че за ръководещите елити това е по-малката неволя, тъй като нищо не им струваше да призоват популацията да понижи потреблението на ток. По-големият риск за тях бе да провокират ценови протести и разгръщане на пропутинските настроения в Европа, каквито има освен в България.
Председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, която сложи задачата Европейски Съюз да икономиса 15% от електричеството тази зима (колкото е производството от парогазови централи),: " Все още имаме пазар на електрическа енергия, който е планиран по този начин, както беше належащо преди двадесет години, когато започнахме да вкарваме възобновимите енергийни източници [...] Днес пазарът е изцяло друг и тази пазарна система към този момент не работи. " Борис Джонсън, досегашният министър председател на Англия (която е отвън Европейски Съюз, само че е обвързвана с европейския енергиен пазар),: " На хората се начисляват цени на електрическата енергия въз основа на най-високата
и това е искрено неуместно. Трябва да се отървем от тази система. " А три дни по-късно френският президент Еманюел Макрон : " Цените на електрическата енергия порастват стремглаво и към този момент нямат нищо общо с разходите за произвеждане на електрическа енергия, тя следва газа, това е неуместно ".
После настана пауза, тъй като пристигнаха ваканционните юли и август. Гражданите, които си останаха у дома, продължиха да поддържат връзка през своите електромери повече с Путин, в сравнение с с европейските си водачи. Но есента пристигна и картината може трагично да се промени за безгрижните ръководещи.
Дмитрий Песков, прессекретар на съветския президент
-----------------
Злорадство струи от, само че не е безпочвено. Неговият шеф откри междина да се промъкне във всеки европейски дом, за да настройва жителите му против личните им управляващи. Руският президент Владимир Путин наднича от електромерите. Европа не разчита на доставки на ток от Русия, но Москва генерира в мрежите ѝ високо напрежение.
Проруски десни и леви популисти започнаха да изкарват на митинги жители още преди да се е застудило и преди да са дошли зимните сметки за ток. На 3 септември, която е ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Хората станаха податливи на московската агитация, тъй като европейските лидери бяха заети с ваканционните си занимания и ги оставиха сами да се борят с паниките си. Еврократите се раздвижиха едвам след отпускарския август и се втурнаха незабавно да одобряват антикризисни ограничения, които можеха от дълго време да вкарат, тъй като никой не им пречеше, и знаеха какво би трябвало да вършат. Свиканият на 9 септември ексклузивен Съвет на Европейски Съюз по енергетика получи ясни, които разсеяха обичайна мъгла, придаваща тайнственост на ценовата политика в енергийния бранш.
Първата задача
бе да се отвърже цената на електричеството от цената на природния газ. От месеци европейските консуматори слушат, че сметките им за ток порастват, защото руснаците вършат въртели с природния газ като възмездие за европейските наказания, наложени поради войната в Украйна. Но какво общо има едното с другото? Нима Европа си прави електричество от паро-газови централи и какъв брой са те? Има такива, само че делът им не е преобладаващ - едвам 14% от общото произвеждане на ток. В някои страни като Нидерландия са доста, в други съвсем липсват, само че цената на електричеството скача по тяхната свирка, тъй като пазарът на едро е отворен и се придържа към пределно високата цена ( “marginal pricing ”). Тази процедура се е наложила през последните 20 години не по нечия инструкция, а по логиката на стимулирането на възобновимите енергийни източници, които в началото бяха доста скъпи. За задачата трябваше да се оскъпи производството от обичайните източници - изключително от топлоелектрическите централи на въглища. От зелени съображения те бяха обложени с такси върху изпусканите парникови газове.
Когато България влизаше в Европейски Съюз преди 15 години, " зелената такса " възлизаше на към 20 евро на звук въглероден двуокис и от този момент нарасна до 90 евро на звук. Събираният фонд трябваше да подкрепя построяването на вятърни и слънчеви електроцентрали, само че той подтиква и появяването на преходни заместители, каквито са парогазовите електроцентрали. Много постоянно те са модифицирани остарели ТЕЦ-ове, в които пещите са сменени с парогазови турбини. Така се постига двоен резултат - покачва се техният коефициент на потребно деяние от 30 на 60% и внезапно се намалява количеството на изпусканите парникови и други нездравословни газове. Към тези преимущества се прибавят още - построяването им е просто и на ниска цена (до 48 месеца) спрямо другите огромни енергийни мощности, а стартирането и прекъсването им според от пиковите натоварвания и спадовете в потреблението става бързо и елементарно (за разлика да вземем за пример от въглищните и нуклеарните електроцентрали). Тяхната успеваемост и еластичност изглеждаше толкоз привлекателна, че последното държавно управление на Бойко Борисов включи в българския проектоплан за възобновяване и резистентност трансформирането на Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 " от въглищна в парогазова електроцентрала. За благополучие мандатът му свърши, преди да е похарчил едно евро за инвестиция, която в Европейски Съюз към този момент се отхвърляше. Брюксел даде да се разбере, че не би финансирал с европейски средства подобен план.
Какъв е казусът?
Парогазовите централи имат огромен минус: 80% от себестойността на електричеството им се образува от цената на природния газ. Тя пък може да зависи не толкоз от личната му себестойност, колкото от политически фактори. Омаян от евтиния преди години съветски природен газ, Евросъюзът не усети, че стартира да заплаща посредством него растящите политически упоритости на една нападателна върхушка в Кремъл. В определен миг тя счете, че го е оплела задоволително в газопроводите си, с цел да престане да се преценява с неговото мнение и дори да му диктува какво да прави. Системните закани и играта с крановете изстреляха за броени месеци до небесата цената на природния газ.
Парогазовите централи станаха най-скъпият производител на ток в Европейски Съюз. А ветропарковете и слънчевите централи поевтиняваха и развиваха мощности, които към този момент надвишават изкопаемите източници на сила. Според последния за електроенергийния пазар в Европейски Съюз възобновимите източници дават 39% от тока в Европейски Съюз, до момента в който на изкопаемите се падат 37%. Продължаващото използване на правилото на пределно високата цена като буксир на останалите цени на пазара на едро създаде противоположен резултат. Стимулът за развиване на възобновимите източници стартира да се губи, тъй като всички електроцентрали започнаха да натрупат колосални облаги " от въздуха ", без да вършат нови вложения. Върна се ползата към въглищните централи, тъй като те излизат на огромна облага дори откакто платят поскъпналите квоти за парникови газове. Дори се появиха претенции Еврокомисията да отпусне спомагателни квоти. Така в България станаха рентабилни и най-смръдливите ТЕЦ-ове, които от дълго време трябваше да са затворени заради отровния си метод за генериране на ток.
Чуха се апели на най-високо ниво за
излизане от тази особеност
Разделянето на пазарите на ток и природен газ стана неизбежно, както е неизбежно и облагането с такси на стопански голословните свръхпечалби на производителите, които се възползват (законно) от създалата се пазарна особеност. Очакваният отрицателен резултат е да спадне ползата към тока от парогазовите електроцентрали и те да понижат производството си, само че за ръководещите елити това е по-малката неволя, тъй като нищо не им струваше да призоват популацията да понижи потреблението на ток. По-големият риск за тях бе да провокират ценови протести и разгръщане на пропутинските настроения в Европа, каквито има освен в България.
Председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, която сложи задачата Европейски Съюз да икономиса 15% от електричеството тази зима (колкото е производството от парогазови централи),: " Все още имаме пазар на електрическа енергия, който е планиран по този начин, както беше належащо преди двадесет години, когато започнахме да вкарваме възобновимите енергийни източници [...] Днес пазарът е изцяло друг и тази пазарна система към този момент не работи. " Борис Джонсън, досегашният министър председател на Англия (която е отвън Европейски Съюз, само че е обвързвана с европейския енергиен пазар),: " На хората се начисляват цени на електрическата енергия въз основа на най-високата
и това е искрено неуместно. Трябва да се отървем от тази система. " А три дни по-късно френският президент Еманюел Макрон : " Цените на електрическата енергия порастват стремглаво и към този момент нямат нищо общо с разходите за произвеждане на електрическа енергия, тя следва газа, това е неуместно ".
После настана пауза, тъй като пристигнаха ваканционните юли и август. Гражданите, които си останаха у дома, продължиха да поддържат връзка през своите електромери повече с Путин, в сравнение с с европейските си водачи. Но есента пристигна и картината може трагично да се промени за безгрижните ръководещи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ