Европейската комисия призова днес България, Гърция, Литва, Малта, Португалия, Румъния

Европейската комисия прикани през днешния ден България, Гърция, Литва, Малта, Португалия, Румъния и Словения да съблюдават разпоредбите за енергийната успеваемост на постройките. Комисията заяви, че открива процедура за нарушаване. Дават се  два месеца период за отговор какво е въведено в законодателството ни. Държавите-членки би трябвало да дефинират минимални условия за енергийни характерности на постройките, с цел да реализиран най-хубавата композиция сред вложения и спестявания, известни също като „ равнища на оптимални разноски “. Изчисляването на оптималните от позиция на разноските равнища е от основно значение за държавите-членки, с цел да употребяват изцяло енергийната успеваемост и възобновимия енергиен капацитет на националния сграден фонд и да избегнат хората и предприятията да харчат повече пари от нужното за възстановяване на успеваемостта на своите жилища и офиси. Поради това Комисията изпраща публични уведомителни писма до засегнатите държави-членки, които в този момент разполагат с два месеца, с цел да отговорят и да отстранят минусите, посочени от Комисията. При липса на приемлив отговор Комисията може да реши да издаде стимулирано мнение. Още по тематиката 16 май 2024 24 юли 2023 3 май 2023 Припомняме, че единствено преди седмица Силвия Резеши от Главна дирекция „ Енергетика “ в Европейска комисия изясни образно какъв брой значими са задачите и енергийните характерности на постройките. Конкретно при жилищните здания, съгласно Резеши, всяка страна членка би трябвало да изготви Национална крива за последователното саниране на жилищния сграден фонд в съотвестствие с Национална пътна карта и цели за 2030г., 2040г., 2050г. „ Идеята е че тази крива се показва в понижение на междинното ползване на първична сила изразено в киловат час на квадратен метър на година на целия жилищен фонд. И на тази база се дефинира броя жилищни здания, които би трябвало да се санират годишно “, изясни тя. По думите ѝ държавите-членки би трябвало да подсигуряват, че минимум 55% от междинното понижение на ползване на първична сила би трябвало да се реализира посредством саниране. И това предпочитано да се насочи към 43%-те % здания с най-лоши характерности. Именно те би трябвало най-бързо и съответно да бъдат санирани.