Европейската комисия представи редица мерки за борба с дезинформацията в

Европейската комисия показа редица ограничения за битка с дезинформацията в мрежата година преди изборите за Европейски парламент. Не става дума за нови правила, онлайн-изданията сами би трябвало да решат казуса.

Опитът да се повлияе на изборите в разнообразни страни и ролята на обществените медии в това /на първо място абсурдът към Facebook и „ Кеймбридж Аналитика “/ накара Европейската комисия по-сериозно да се захване с битката с разпространението на подправени вести. За задачата тя показа на 26 април в Брюксел собствен проект под названието „ Преодоляване на онлайн дезинформацията: европейският метод “.

Еврокомисията признава, че дезинформацията е от дълго време известно събитие. Но интернет освен усили размера и разнообразието на наличните вести, само че и разреши да се популяризират подправени вести в невиждан размер.

[b]Ролята на Русия[/b]

Когато на Запад се приказва за опитите да се повлияе върху изборите, преди всичко се загатва Русия. В Съединени американски щати проверяват намесата на Москва в президентските избори през 2016, а във Англия – в референдума за Брекзит. Но, съгласно източниците на Дъждовни води, при подготовката на документа от Еврокомисията са вървели разногласия, дали Русия да бъде споменавана изобщо. В последна сметка са стигнали до „ доста уравновесена дефиниция “. Тя гласи, че акциите за всеобща онлайн-дезинформация необятно се употребяват, с цел да сеят съмнение и да основават напрежение в обществото. „ Нещо повече, фирмите за дезинформация от трети страни могат да бъдат част от хибридните закани за вътрешната сигурност, в това число изборните процеси, по-конкретно в комбиниране с хакерските атаки “, се показва в документа на Еврокомисията. След това се загатва единствено една страна, въпреки и без директни обвинявания за такива дейности: „ Например, във военната теория на Русия намерено се признава, че осведомителната война е една от нейните сфери на деяние “.

По данни на Европейска комисия, за последните години опитите за дезинформации и операции в мрежата са били регистрирани по време на избори в минимум 18 страни по света. Брюксел е най-загрижен за изборите за Европарламент през 2019 година В своя проект Европейска комисия приканиха съответните органи на държавите-членки на Евросъюза да вземат на въоръжение най-хубавите практики за откриване и ръководство на рисковете, създавани от дезинформацията и хакерските атаки по време на изборите.

[b]Какво е подправена вест?[/b]

Според европейския комисар по въпросите на цифровата стопанска система и общество Мария Габриел, за пръв път в документи на Европейски Съюз се дава определение за дезинформация. А то гласи „ потвърдено лъжлива или въвеждаща в подвеждане информация, която се основава и популяризира за приемане на икономическа полза или съзнателно мамене на обществото и която може да нанесе публични вреди “.

Вредата в този случай може да бъде опасност както за демократичния политически развой и процесите на взимане на решение, по този начин и за опазването на здравето или отбраната на околната среда. При това грешката в известията, сатирата и пародията не са дезинформации. Също по този начин публицистиката, в която ясно се вижда политическата позиция на създателя. „ Само, тъй като вие не сте склонен с нещо или с някаква позиция, това не прави информацията подправена “, посочи еврокомисарят по сигурността Джулиан Кинг.
Мария Габриел / БГНЕС
[b]Какво предлага Европейска комисия?[/b]

Представяйки проекта, Мария Габриел посочи, че Европейска комисия е избрала мек метод. С други думи не става дума за приемането на ново законодателство или смяна на актуалното. Също по този начин не става дума за унищожаване на нелегално наличие, да вземем за пример, обвързвано с тероризма. Тази сфера се контролира от напълно други правила.

[b]ЕК предлага цяла серия от ограничения:[/b]

[i][b]1.[/b] К ще свика конгрес, в активността на който ще вземат участие представители на интернет-платформите, рекламодателите, медиите и гражданското общество. Целта на неговата работа е основаване на кодекс във връзка с дезинформациите, който да бъде в действие за целия Европейски Съюз. Той би трябвало да бъде оповестен през юли тази година. След това Европейска комисия до октомври ще прави оценка успеваемостта на кодекса. Ако резултатите се оказват неудовлетворителни, то тя ще предложи други ограничения, в това число приемането на нови нормативни документи.

[b]2.[/b] Европейска комисия поддържа основаването на самостоятелна европейска мрежа от проверяващи достоверността на обстоятелствата. В началото те ще обменят опит и ще търсят общи способи на работа. В бъдеще Европейска комисия желае да започва европейска онлайн-платформа за дезинформация, която да бъде употребена от хората, проверяващи обстоятелствата. Идеята е следната, че в случай че някоя вест бъде избрана като подправена, то информацията за това би трябвало бързо да стане налична до всички консуматори на мрежата. Това ще разреши оперативно да се стопира разпространяването на фалшификатите и те да бъдат развенчавани. В Европейска комисия акцентират, че решението, по какъв начин да се реагира на тези имитации, е дело на самите проверяващи.

[b]3.[/b] Европейска комисия желае да спомага за увеличението на медийната просветеност на жителите, с цел да могат независимо да вършат съзнателен избор, какви вести и материали да четат.

[b]4.[/b] Подкрепа за качествената публицистика. В Европейска комисия желаят бързо реализиране на промяната на авторското право в Евросъюза. Тя би трябвало да усили позициите на издателите /на първо място медиите/ във връзка с онлайн-платформите. По-конкретно, да облекчи монетизацията на създаваното от публицистите и редакциите наличие. [/i]

[b]Има ли опасност от нова цензура?[/b]

По време на представянето на проекта в Европейска комисия публицистите се вълнуваха от въпроса за цензурата. Европейските комисари побързаха да разсеят техните паники. Мария Габриел назова медиите сериозно значим детайл за демокрацията. „ Никой не има намерение да постанова нещо на някой – да чете или да има вяра на нещо “, даде обещание тя.

Желанието да не се престъпва прага на цензурата, явно е била една от аргументите, за какво част от самодейностите на Европейска комисия не са били в детайли и ясно написани. Другата причина, съгласно Европейска комисия: „ саморегулацията е най-подходящият път за онлайн-платформите да вземат ограничения за справяне с проблемите “ на дезинформацията. Дали този метод ще проработи, това Брюксел ще реши през есента. /БГНЕС

----------------------------------------

Юрий Шейко, „ Дойче Веле “