ЕК понижи значително прогнозата си за растежа на българската икономика
Европейската комисия намали доста прогнозата си за икономическия напредък на България за 2021 година до 3.8%. Това сочи есенната икономическа прогноза на институцията, оповестена в четвъртък. В юлския си отчет Европейска комисия залагаше на ритъм от 4.6% за страната тази година.
Оценката за повишаването на българския Брутният вътрешен продукт през 2022 година въпреки всичко остава непроменена на ниво 4.1%, т.е. темпът ще се форсира, само че за 2023 година Брюксел чака закъснение на растежа до 3.5%.
За съпоставяне, прогнозата на Българска народна банка от септември е за растеж на Брутният вътрешен продукт от 3.9% тази година, който ще се форсира до 4.7% през 2022 година, след което ще се забави до 3.8% през 2023 година. пък чака напредък от 4%.
ЕВБР също неотдавна, като чака напредък от 4.2% тази година.
Икономиката на България се сви с 4.4% през 2020 година, се напомня в документа на Европейска комисия, в който за България се акцентира, че възобновяване се отсрочва поради провокациите в кратковременен проект, свързани с ниската степен на имунизация и високите цени на силата.
Слабата имунизация и високите цени на силата подкопават растежа
След бързото възкръсване през третото тримесечие на предходната година действителният Брутният вътрешен продукт на страната остана почти неизменен доникъде на 2021 година. Инвестиционната интензивност продължи да бъде в застой през първата половина на 2021-а, лимитирана от към момента високата неустановеност. Износът на услуги укрепна ненапълно, само че остана много под цялостния потенциал. Краткосрочните индикатори сочат към 40% по-малко идващи задгранични туристи през пиковия сезон юли-август. Макар секторът за настаняване да компенсира отчасти дефицита на задгранично търсене посредством привличане на локални гости, както броят на наличните кревати, по този начин и степента на претовареност бяха много под нормалните равнища, установяват от Брюксел.
Като позитивна страна е посочено, че частното ползване остава устойчиво, подкрепено от увеличението на разполагаемия приход. Износът на артикули се е възстановил бързо с помощта на повишаването на външното търсене. След подкрепящата фискална политика от 2020 година държавното ползване e траяло да способства за съвкупното търсене през първата половина на тази година.
Предвид ниските равнища на имунизиране в страната ни от Брюксел чакат новите ограничавания поради Covid-19 да оказват напън върху частното ползване в продължение на няколко месеца, до момента в който се реализира безпрепятствено действие на новия режим и по-висока степен на имунизиране.
Поскъпването на електрическата енергия и храните ще подкопае покупателната дарба на семействата с ниски приходи, предизвестява еврокомисията. Увеличението на обществените прехвърляния и пенсиите през актуалната и идната година обаче би трябвало да компенсира резултата от по-високите цени върху бюджетите на семействата. Засилването на потребителското търсене се чака да продължи на фона на стегнатия пазар на труда, високото потребителско доверие и мощната кредитна интензивност. Износът на артикули ще пораства паралелно с външното търсене, до момента в който при услугите възобновяване ще е по-постепенно, предвижда Европейска комисия.
Има риск от низходящо преразглеждане на прогнозата поради това, че въвеждането на документа за Covid-19 може да се окаже незадоволително, с цел да ограничи равнищата на заразяване и приспособяването към новото обикновено може да отнеме повече време, предизвестяват още от Брюксел. Освен това въздействието на по-високите цени на силата върху общата инфлация и затова върху частното ползване може да се окаже по-силно от предстоящото.
Пазарът на труда последователно ще се затегне
След първичен скок при започване на пандемията от Covid-19 сезонно поправеното равнище на безработица в България се стабилизира на към 5.5% от юни 2020 година, установи комисията. Паралелно процентът на присъединяване на пазара на труда е понижен приблизително с към 1 процентен пункт от началото на рецесията. Правителствените схеми за опазване на работни места са изиграли забележителна роля за минимизиране на загубата на работни места, позволявайки краткотраен преход към схеми за краткосрочна работа.
През идващите две години се чака удобната икономическа вероятност да затегне пазара на труда, като нивото на безработица последователно ще спадне до 4.6 % през 2022 година и 4.4% през 2023 година. В същото време връщането на цялостен работен ден и плануваното усилване на темповете на интензивност ще облекчат отчасти натиска върху пазара на труда и върху заплатите. Очаква се растежът на заплатите да остане мощен - 9% следващата година и 7.9% през 2023 година.
Инфлацията ще се форсира
Инфлацията, измерена по хармонизирания показател на потребителските цени, се форсира внезапно през второто и третото тримесечие на 2021 година поради по-високите цени на силата и непреработените храни. Сезонното повишаване на туристическите услуги е било по-слабо изразено, което е спомогнало за ограничение на общата инфлация при услугите.
Очаква се годишната инфлация в България да се форсира до 2.4% през 2021 година и 2.9% през 2022 година на фона на високите цени на силата и техните вторични резултати. След това инфлацията ще се забави до 1.8% през 2023 година, защото се чака тези резултати да изчезнат.
Фискалните тласъци са останали мощни
Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се предвижда да бъде 3.6% от Брутният вътрешен продукт за 2021 година. Подобрението по отношение на недостига от миналата година (4% от БВП) се дължи основно на статистически корекции, прецизират от Брюксел. Фискалните тласъци са останали мощни през 2021 година, откакто държавното управление удължи незабавната поддръжка за семействата, бизнеса и здравния бранш и вкара нови ограничения за поддръжка на уязвимите групи, се акцентира в частта за България.
Очаква се възобновяване на данъчните доходи обаче да компенсира въздействието върху недостига от към момента мощния напредък на разноските. Предвижда се дефицитът да намалее през 2022 година, защото множеството от незабавните ограничения ще бъдат прекъснати и се възнамеряват по-големи приходи от Европейски Съюз, в това число по механизма за възобновяване и резистентност, за финансиране на по-голямата част от прогнозното нарастване на държавните вложения.
Очаква се държавният дълг да бъде към 26.7% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година и да остане към това равнище по-късно.
Оценката за повишаването на българския Брутният вътрешен продукт през 2022 година въпреки всичко остава непроменена на ниво 4.1%, т.е. темпът ще се форсира, само че за 2023 година Брюксел чака закъснение на растежа до 3.5%.
За съпоставяне, прогнозата на Българска народна банка от септември е за растеж на Брутният вътрешен продукт от 3.9% тази година, който ще се форсира до 4.7% през 2022 година, след което ще се забави до 3.8% през 2023 година. пък чака напредък от 4%.
ЕВБР също неотдавна, като чака напредък от 4.2% тази година.
Икономиката на България се сви с 4.4% през 2020 година, се напомня в документа на Европейска комисия, в който за България се акцентира, че възобновяване се отсрочва поради провокациите в кратковременен проект, свързани с ниската степен на имунизация и високите цени на силата.
Слабата имунизация и високите цени на силата подкопават растежа
След бързото възкръсване през третото тримесечие на предходната година действителният Брутният вътрешен продукт на страната остана почти неизменен доникъде на 2021 година. Инвестиционната интензивност продължи да бъде в застой през първата половина на 2021-а, лимитирана от към момента високата неустановеност. Износът на услуги укрепна ненапълно, само че остана много под цялостния потенциал. Краткосрочните индикатори сочат към 40% по-малко идващи задгранични туристи през пиковия сезон юли-август. Макар секторът за настаняване да компенсира отчасти дефицита на задгранично търсене посредством привличане на локални гости, както броят на наличните кревати, по този начин и степента на претовареност бяха много под нормалните равнища, установяват от Брюксел.
Като позитивна страна е посочено, че частното ползване остава устойчиво, подкрепено от увеличението на разполагаемия приход. Износът на артикули се е възстановил бързо с помощта на повишаването на външното търсене. След подкрепящата фискална политика от 2020 година държавното ползване e траяло да способства за съвкупното търсене през първата половина на тази година.
Предвид ниските равнища на имунизиране в страната ни от Брюксел чакат новите ограничавания поради Covid-19 да оказват напън върху частното ползване в продължение на няколко месеца, до момента в който се реализира безпрепятствено действие на новия режим и по-висока степен на имунизиране.
Поскъпването на електрическата енергия и храните ще подкопае покупателната дарба на семействата с ниски приходи, предизвестява еврокомисията. Увеличението на обществените прехвърляния и пенсиите през актуалната и идната година обаче би трябвало да компенсира резултата от по-високите цени върху бюджетите на семействата. Засилването на потребителското търсене се чака да продължи на фона на стегнатия пазар на труда, високото потребителско доверие и мощната кредитна интензивност. Износът на артикули ще пораства паралелно с външното търсене, до момента в който при услугите възобновяване ще е по-постепенно, предвижда Европейска комисия.
Има риск от низходящо преразглеждане на прогнозата поради това, че въвеждането на документа за Covid-19 може да се окаже незадоволително, с цел да ограничи равнищата на заразяване и приспособяването към новото обикновено може да отнеме повече време, предизвестяват още от Брюксел. Освен това въздействието на по-високите цени на силата върху общата инфлация и затова върху частното ползване може да се окаже по-силно от предстоящото.
Пазарът на труда последователно ще се затегне
След първичен скок при започване на пандемията от Covid-19 сезонно поправеното равнище на безработица в България се стабилизира на към 5.5% от юни 2020 година, установи комисията. Паралелно процентът на присъединяване на пазара на труда е понижен приблизително с към 1 процентен пункт от началото на рецесията. Правителствените схеми за опазване на работни места са изиграли забележителна роля за минимизиране на загубата на работни места, позволявайки краткотраен преход към схеми за краткосрочна работа.
През идващите две години се чака удобната икономическа вероятност да затегне пазара на труда, като нивото на безработица последователно ще спадне до 4.6 % през 2022 година и 4.4% през 2023 година. В същото време връщането на цялостен работен ден и плануваното усилване на темповете на интензивност ще облекчат отчасти натиска върху пазара на труда и върху заплатите. Очаква се растежът на заплатите да остане мощен - 9% следващата година и 7.9% през 2023 година.
Инфлацията ще се форсира
Инфлацията, измерена по хармонизирания показател на потребителските цени, се форсира внезапно през второто и третото тримесечие на 2021 година поради по-високите цени на силата и непреработените храни. Сезонното повишаване на туристическите услуги е било по-слабо изразено, което е спомогнало за ограничение на общата инфлация при услугите.
Очаква се годишната инфлация в България да се форсира до 2.4% през 2021 година и 2.9% през 2022 година на фона на високите цени на силата и техните вторични резултати. След това инфлацията ще се забави до 1.8% през 2023 година, защото се чака тези резултати да изчезнат.
Фискалните тласъци са останали мощни
Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се предвижда да бъде 3.6% от Брутният вътрешен продукт за 2021 година. Подобрението по отношение на недостига от миналата година (4% от БВП) се дължи основно на статистически корекции, прецизират от Брюксел. Фискалните тласъци са останали мощни през 2021 година, откакто държавното управление удължи незабавната поддръжка за семействата, бизнеса и здравния бранш и вкара нови ограничения за поддръжка на уязвимите групи, се акцентира в частта за България.
Очаква се възобновяване на данъчните доходи обаче да компенсира въздействието върху недостига от към момента мощния напредък на разноските. Предвижда се дефицитът да намалее през 2022 година, защото множеството от незабавните ограничения ще бъдат прекъснати и се възнамеряват по-големи приходи от Европейски Съюз, в това число по механизма за възобновяване и резистентност, за финансиране на по-голямата част от прогнозното нарастване на държавните вложения.
Очаква се държавният дълг да бъде към 26.7% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година и да остане към това равнище по-късно.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ