ЕК ни реже за ревизията на Плана за възстановяване?
Европейската комисия (ЕК) е осведомена с решението на българския парламент за преразглеждане на План за възобновяване и резистентност в бранш " Енергетика ". Това съобщи на конференция представителят на Европейската комисия Верле Нойц в отговор на въпрос, съобщи Българска телеграфна агенция.
Той посочи, че България към момента не е внесла публично настояването, съгласно което до края на март служебният вицепремиер по ръководството на еврофондовете Атанас Пеканов би трябвало да реализира единодушие и предварителна позитивна оценка за промени от Европейска комисия.
Правилата плануват, откакто Съветът на Европейски Съюз е одобрил даден проект, промени да се вършат единствено по изключение. Съответната страна би трябвало да потвърди, че повече не е в положение да извърши елементи от проекта или целия проект поради справедливи условия, изясни представителят на Европейска комисия.
Еврокомисията е подготвена да разисква поставените в проектите цели, които е належащо да бъдат изменени. Това може да наложи задълбочена оценка от Европейска комисия случай по случай, означи Верле Нойц.
По неговите думи преоценката се прави по разпоредбите за авансово утвърждение - т.е. Европейска комисия и Съветът на Европейски Съюз ще разполагат с няколко месеца, с цел да се произнесат по желаните промени.
Дори изменен, проектът би трябвало да дава отговор на всички условия за оценка, в това число във връзка с потребността 37 на 100 от отпусканите от Европейски Съюз средства да бъдат ориентирани към запазване на околната среда и да се извършват рекомендациите на Европейска комисия. За България това включва условието за последователно изчистване на стопанската система от въглеродно замърсяване, посочи представителят на Европейска комисия.
Към момента България е единствената от 27-те страни-членки на Европейски Съюз, която ще желае предоговаряне на проекта, който беше утвърден от Брюксел през май 2022 година
Вместо да концентрира напъните си към неговото осъществяване, в четвъртък Народното събрание съвсем единомислещо задължи държавното управление да предоговори бранш " Енергетика " от проекта.
Говорителят на Европейска комисия означи, че напъните на България в този момент би трябвало да бъдат ориентирани към осъществяването на проекта, който планува обилни вложения в региона на енергетиката, които са изцяло съвместими с задачите на Европейски Съюз за преустановяване на зависимостта от съветските изкопаеми горива.
Българският проект планува понижаване на замърсяването от производството на сила с 40 на 100 до 2026 година. Същевременно са планувани благоприятни условия за вложения във възобновима сила и средства за предпазване на сила - общо над 2 милиарда евро, сподели Верле Нойц. Той означи, че България е преди всичко в Европейски Съюз по замърсяващо произвеждане.
" България е най-разчитащата на въглерод стопанска система и ясните задължения на страната по рекомендациите за декарбонизацията бяха основен детайл за утвърждение на проекта на България. Планът за възобновяване и резистентност, както и другите принадлежности на Европейски Съюз, способстваха за над 5 милиарда евро финансова поддръжка за декарбонизацията на българската енергийна система, като ще доведат до обективен преход, който да подсигурява, че нито един жител няма да бъде пренебрегнат зад борда ", сподели Верле Нойц, представен от БНР.
Той добави, че готовността на страната за прекосяване към по-чиста стопанска система бе решаваща за одобряването на проекта.
Когато страна от Европейски Съюз изиска преразглеждане на проекта, до осъществяването на новата оценка заплащанията няма да бъдат наранени, разясни представителят на Европейска комисия.
Вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов разяснява в петък пред Mediapool, че не е реалистично проектът да бъде предоговорен до 31 март 2023 година
България е една от 11-те страни в Европейски Съюз, получили първо заплащане по Плана за възобновяване и резистентност. Второто заплащане беше планувано да бъде декларирано през първото тримесечие на 2023 година, само че това в този момент няма да се случи. Причината е, че страната ни не е изпълнила 66-те сложени цели и ограничения, с цел да бъдат отпуснати 724 милиона евро.
От тях с днешна дата са изпълнени изцяло 21 ограничения. По други 14 Министерският съвет е входирал законите в Народното събрание. От тях са утвърдени едвам два. Останалите 31 ограничения са промени в изпълнителната власт, разнообразни мнения, които би трябвало да се разгласяват и разнообразни цели по капиталови планове, които ще се случат, тъй като по тях няма спор, сподели Пеканов.
Третото заплащане беше планувано да бъде направено през третото тримесечие на 2023 година, като то е обвързано главно с върховенството на правото. Най-важни са законите тук за отчетността на основния прокурор и за антикорупционната комисия, които обаче отлежават в Народното събрание.
Той посочи, че България към момента не е внесла публично настояването, съгласно което до края на март служебният вицепремиер по ръководството на еврофондовете Атанас Пеканов би трябвало да реализира единодушие и предварителна позитивна оценка за промени от Европейска комисия.
Правилата плануват, откакто Съветът на Европейски Съюз е одобрил даден проект, промени да се вършат единствено по изключение. Съответната страна би трябвало да потвърди, че повече не е в положение да извърши елементи от проекта или целия проект поради справедливи условия, изясни представителят на Европейска комисия.
Еврокомисията е подготвена да разисква поставените в проектите цели, които е належащо да бъдат изменени. Това може да наложи задълбочена оценка от Европейска комисия случай по случай, означи Верле Нойц.
По неговите думи преоценката се прави по разпоредбите за авансово утвърждение - т.е. Европейска комисия и Съветът на Европейски Съюз ще разполагат с няколко месеца, с цел да се произнесат по желаните промени.
Дори изменен, проектът би трябвало да дава отговор на всички условия за оценка, в това число във връзка с потребността 37 на 100 от отпусканите от Европейски Съюз средства да бъдат ориентирани към запазване на околната среда и да се извършват рекомендациите на Европейска комисия. За България това включва условието за последователно изчистване на стопанската система от въглеродно замърсяване, посочи представителят на Европейска комисия.
Към момента България е единствената от 27-те страни-членки на Европейски Съюз, която ще желае предоговаряне на проекта, който беше утвърден от Брюксел през май 2022 година
Вместо да концентрира напъните си към неговото осъществяване, в четвъртък Народното събрание съвсем единомислещо задължи държавното управление да предоговори бранш " Енергетика " от проекта.
Говорителят на Европейска комисия означи, че напъните на България в този момент би трябвало да бъдат ориентирани към осъществяването на проекта, който планува обилни вложения в региона на енергетиката, които са изцяло съвместими с задачите на Европейски Съюз за преустановяване на зависимостта от съветските изкопаеми горива.
Българският проект планува понижаване на замърсяването от производството на сила с 40 на 100 до 2026 година. Същевременно са планувани благоприятни условия за вложения във възобновима сила и средства за предпазване на сила - общо над 2 милиарда евро, сподели Верле Нойц. Той означи, че България е преди всичко в Европейски Съюз по замърсяващо произвеждане.
" България е най-разчитащата на въглерод стопанска система и ясните задължения на страната по рекомендациите за декарбонизацията бяха основен детайл за утвърждение на проекта на България. Планът за възобновяване и резистентност, както и другите принадлежности на Европейски Съюз, способстваха за над 5 милиарда евро финансова поддръжка за декарбонизацията на българската енергийна система, като ще доведат до обективен преход, който да подсигурява, че нито един жител няма да бъде пренебрегнат зад борда ", сподели Верле Нойц, представен от БНР.
Той добави, че готовността на страната за прекосяване към по-чиста стопанска система бе решаваща за одобряването на проекта.
Когато страна от Европейски Съюз изиска преразглеждане на проекта, до осъществяването на новата оценка заплащанията няма да бъдат наранени, разясни представителят на Европейска комисия.
Вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов разяснява в петък пред Mediapool, че не е реалистично проектът да бъде предоговорен до 31 март 2023 година
България е една от 11-те страни в Европейски Съюз, получили първо заплащане по Плана за възобновяване и резистентност. Второто заплащане беше планувано да бъде декларирано през първото тримесечие на 2023 година, само че това в този момент няма да се случи. Причината е, че страната ни не е изпълнила 66-те сложени цели и ограничения, с цел да бъдат отпуснати 724 милиона евро.
От тях с днешна дата са изпълнени изцяло 21 ограничения. По други 14 Министерският съвет е входирал законите в Народното събрание. От тях са утвърдени едвам два. Останалите 31 ограничения са промени в изпълнителната власт, разнообразни мнения, които би трябвало да се разгласяват и разнообразни цели по капиталови планове, които ще се случат, тъй като по тях няма спор, сподели Пеканов.
Третото заплащане беше планувано да бъде направено през третото тримесечие на 2023 година, като то е обвързано главно с върховенството на правото. Най-важни са законите тук за отчетността на основния прокурор и за антикорупционната комисия, които обаче отлежават в Народното събрание.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ