Европейската икономика ще се възстанови по-бавно от третата вълна на

Европейската стопанска система ще се възвърне по-бавно от третата вълна на пандемията от Covid-19 от американската и китайската . Изводът се удостоверява от редица интернационалните организации и самостоятелни неправителствени организации. Мнозина специалисти предизвестяват, че този развой не просто ще направи европейското население по-бедно, само че и ще сложи Европейския съюз в доста по-неизгодна геополитическа позиция, което ще има доста по-дългосрочни последствия от превъзмогването на икономическата рецесия, предизвикана от ограничаващите ограничения поради ковид. 

Къде сбърка  Европейският съюз и има ли късмет да навакса пропуснатите месеци ? 

Американската стопанска система ще означи растеж от 6,5 на 100 тази година, пресметна Федералният запас. Прогнозата му съответствува с упованията на Организацията за икономическо съдействие и развиване. Ако новите калкулации на специалистите се осъществен, това ще бъде вторият път в историята на Съединените щати, в които 6-процентият растеж е прекрачен след Втората международна война. През декември другите прогнози варираха, само че бяха надалеч под психологическия предел, а прекосяването му се дължи на новия пакет тласъци от 1,9 трилиона $. За съпоставяне - Европейската централна банка чака стопанската система на еврозоната да се форсира до растеж от 4 на 100 тази година, само че не стопира да акцентира несигурността на прогнозата. Брутният вътрешен артикул на Европейския съюз ще означи растеж едвам през втората половина на годината, е най-често споделяната прогноза на високо равнище в Брюксел. 

„ В Европа отговорихме доста добре на първата вълна - имам поради на първичния потрес от Covid-19 . Рестрикциите бяха въведени бързо и когато обстановката бе под надзор, възобновяване се усети през лятото, върнахме се съвсем до естественото. В Германия, където аз пребивавам, може би имаше известно забавяне по-късно с рестриктивните мерки, което ни докара до актуалната обстановка. В Съединените щати, изключително по времето на Тръмп, имаше доста неприятен и несиметричен сред другите щати отговор на здравните управляващи.  Почувства се и разделяне сред небогати и богати “. Това разяснява в изявление за „ Събота 150 “ Скот Маркъс от основания в Брюксел институт „ Брюгел “, въпреки и самият специалист да се намира в Германия. 

Колегата му икономистът Никола Поатие добави, че е важно услугите - заведения за хранене, туризмът като цяло, да бъдат отворени още веднъж. 

„ Докато това не се случи, елементи от стопанската система, изключително в южните страни, в които туризмът носи огромна част от брутния вътрешен артикул, той няма да се възвърне толкоз бързо и растежът ще остане подтиснат.  Ето за какво всеобщата имунизация е най-важният детайл, даже бих го нарекъл план, с цел да рестартираме стопанската система . Осъществяването му е заобиколено с доста неустановеност, защото може да се появят нови разновидности на вируса, от които имунизациите не ни пазят, може да има и следващи забавяния на доставките. Въпреки всичко има място за оптимизъм, че може да се оправим до лятото или до есента. Има доста огромни разлики сред европейските страни поради тежестта на удара, повлечен от пандемията. Отново ще обърна внимание на южните страни, чиито стопански системи са доста мощно подвластни от бранша на услугите. Ударът върху тях беше доста по-силен от този в страните от Северна и Източна Европа. Друг детайл от възобновяване са фискалните тласъци. Може би ще имаме потребност от още две години - 2022 или даже 2023 година, с цел да се възстановим стопански на равнището от 2020 година преди началото на пандемията и последвалата рецесия. 

Според Поатие  най-големият проблем сега е темпът на имунизация на популацията . Маркъс също е уверен, че Брюксел е позволил неточности при договарянето на имунизациите, количествата от препарата и разпределението им. 

„ Европейският съюз беше изцяло прав да централизира покупката на ваксини, тъй като в противоположен случай страните членки щяха да се състезават между тях. Тогава имаше риск по-бедните страни да не съумеят да си набират ваксини, тъй че решението в действителност беше положително. Това, което не трябваше да се прави, е да се закупуват огромни количества от ваксини, които ще бъдат доставени първо на мястото, където са утвърдени - особено имунизациите на „ Пфайзер “ и „ Модерна “, малко по-късно и „ Астра Зенека “. Договорите не бяха подписани в вярното време и в верните количества. От това последваха други проблеми. Сега нещата стартират да се усъвършенстват, само че бяха изгубени месеци изключително за страните, които биха желали да се съпоставят със Съединените щати и Обединеното кралство.  Скоростта на имунизиране в Европа през днешния ден е може би два пъти по-малка спрямо Обединеното кралство и Съединените щати , а преди няколко седмици беше тройно или четворно по-ниска. Ситуацията се усъвършенства, само че въобще не е толкоз добра, колкото бихме желали да бъде. Защото би трябвало да се вземат под внимание всички разновидности на вируса, които циркулират. Времето не ни доближава. Вече изгубихме доста скъпи месеци с поръчките, а и забавянето в доставките сигурно не оказва помощ. Това е повече от ясно. Въпреки всичко това трябваше да бъде предстоящо, защото приказваме за изцяло нови ваксини и технологии за производството им “. 

По думите на Скот Маркъс  европейският метод в социално-икономическия аспект на рецесията е доста по-добър . Пример за това са схемите за поддръжка на заетостта - и на равнище обособени страни, и програмата SURE, създадена по немски модел. Само че даже гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард призна, че би желала европейските държавни управления да са по-гъвкави във фискалните тласъци. 

„ Ако погледнем към фискалните тласъци, които са много дискусионни, не може да съпоставим Европа със Съединените щати. Това, което отличава  Европа, е, че имаме така наречен „ автоматизирани стабилизатори “ - да вземем за пример схемите за поддръжка на заетостта . Социалната поддръжка е доста добре развита и в обстановка на криза незабавно се задействат механизми, с които да се подкрепи запазването на благосъстоянието на хората или най-малко да се подсигурява, че те няма да изпаднат в беднотия по време на рецесията.  В Съединените щати имаме тези директни дотации от фиска, само че за мен това е кръпка . Много от тези пари се пилеят по този метод “, сподели Маркъс. 

Пропилени или не - директната дотация за американското население е реалност, което значи растеж на потреблението - основен детайл за икономическото възобновяване. Набирането на средства по SURE към този момент стартира, само че другият огромен инструмент „ Следващото потомство Европейски съюз “ на стойност 750 милиарда евро към момента не е усетен. Правилен ли е дизайнът на тази стратегия и не би трябвало ли да бъде доразвит дружно с хода на пандемията и опитите за преодоляването ѝ? 

Според Никола Поатие  „ Следващото потомство Европейски съюз “ е стратегия, която ще се реализира през идващите няколко години и би трябвало да го имаме поради . 

„ Няма по какъв начин тя да докара до възобновяване незабавно, това е проект за години напред. Също по този начин би трябвало да мислим за нея и като политически сигнал към Испания и Италия, които бяха най-тежко ударени и се появи боязън, че двете страни няма да съумеят да защитят популацията си. От друга страна това бе доста мощен сигнал към финансовите пазари, че европейските държавни управления ще се поддържат взаимно и че Испания и Италия могат да си набират дългов запас от пазарите, с цел да го употребяват за преодоляване на обстановката. По отношение на размера на програмата ми е мъчно да дам оценка, само че въпреки всичко дружно със „ Следващото потомство Европейски съюз “, бюджетът съвсем се удвоява. По някакъв метод това е преразпределение на запас, което е доста значима стъпка в задълбочаването на европейската интеграция. Предстои да забележим дали тази самодейност ще бъде изпълнена с живот - т.е., дали парите ща бъдат употребявани по рационален метод, а не просто разпределяне...  Трябва да се учим от опита на другите страни, само че в това време да отчетем, че те са в доста друга обстановка . Китай бе ударен от пандемията, само че съумя да я овладее доста по-добре. Освен това стопанската система им е основана на износа, а по време на пандемията доста хора продължиха да купуват изнесените от Китай артикули, тъй като се наложи да подобрят да вземем за пример техниката, с която разполагат - да вземем за пример, преносимите компютри си. В Съединените щати по същия метод имаше няколко локдауна, които бяха мъчно ръководени, само че в това време бяха направени големи фискални тласъци. Това ме кара да мисля, че възобновяване в Съединените щати ще е по-бързо. Мисля обаче, че е неверно да гледаме на този феномен като съревнование.  Ако Китай и Съединените щати се възвръщат по-бързо, това ще бъде усетено и от нас в Европа, тъй като търгуваме между тях, продаваме им артикули, създадени в европейски фабрики . Това е добра вест за нас “. 

А има ли добра вест в изискванията на пандемия? 

Отговорът на Скот Маркъс е изрично „ да “, защото  Европейският съюз още по-ясно начерта главните си цели - „ позеленяване “ на стопанската система и цифровизация . И още нещо - освен Европа, само че светът натрупа скъп опит за преодоляване на пандемия, тъй като е наивно да имаме вяра, че разпространяването на Covid-19 е последното сходно тестване пред нас, безапелационен е той и още: 

„ Пандемията е новото обикновено. Надявам се, че ще живеем най-малко в някаква степен в една по-цивилизована среда  - най-малко толкоз добра, колкото беше предишното лято, а за какво не и по-добра. Това зависи от процеса на имунизация. Обществото обаче се промени и то в никакъв случай няма да се върне обратно. Голяма част от европейското население към този момент работи отдалечено. Технологията се разви, с цел да разреши сходна смяна. Всъщност, това е смяна, която преди този момент се случваше за години, само че до момента ръководителите не гласоподаваха доверие на чиновниците си, че те ще си свършат задоволително добре работата, в случай че не са под пряк контрол в офиса. Това е развиване, което не просто ще ни разреши да бъдем по-гъвкави и екологично насочени, само че и е крачка напред в метода на мислене на обществото. В този подтекст ще употребявам откъс от Дзен будизма, която доста одобрявам - преди да изучавам дзен, реките са реки и планините са планини; до момента в който учим дзен, реките към този момент не са реките и планините не са към този момент планини; откакто се изучи дзен, реките още веднъж са реки и планините още веднъж са планини. Мисълта ми е, че  след пандемията ще има някакво завръщане към нормалността, само че тази нормалност сигурно няма да е същата, каквато познавахме преди пандемията “ . 

Интервюто със Скот Маркъс и с Никола Поатие можете да чуете в звуковия файл.